Джейн Ан Кренц
Проклятието (55)

52.

Клоуи лежеше на кушетката, измъчвана от поредния пристъп на треската, когато чу завъртането на ключа в ключалката. След секунди Джак влезе в стаята. Беше дегизиран в униформа на охраната, чак до шапката на главата, но тя винаги можеше да го познае. Той довлече безжизненото тяло на пазача и затвори вратата.

— Добре ли си? — попита я, след като се доближи до нея.

Беше като пламтящ облак от енергия. Пламъкът в очите му би могъл да запали огън. Липсваше му само огнен меч.

Ангелът на отмъщението. Въпреки треската, тя намери сили да се усмихне.

— Знаех, че ще дойдеш — прошепна Клоуи. Извлече част от собствената си психична енергия и я използва, за да седне на кушетката. — Предполагам, че сега си тръгваме?

— Да — той спря пред нея и обхвана лицето й с длани. — Имаш треска.

— Знам. Сега е моментът да се разболея от грип, нали? Не се тревожи, ще използвам енергията си, за да се преборя с болестта — в никакъв случай не биваше да му казва, че са й инжектирали лекарството. Не можеше да предположи реакцията му, а сега бе жизненоважно да е максимално концентриран.

— Ще говорим по-късно — Джак я хвана за ръката и я поведе към вратата. — Да се махаме оттук.

— Добре е човек сам да определя приоритетите си.

Той погледна ръката й и каза:

— Ти гориш.

— Психичната енергия плюс грипа. Това е резултатът.

— Не е грип. Инжектирали са ти същото сънотворно, което са използвали и за мен, нали?

— Да, така изглежда. Но ще се оправя.

Клоуи разбра, че не й повярва. Но Джак бе достатъчно добър стратег, за да си даде сметка, че в момента не може да направи нищо за треската й.

— Аз ще вървя напред — каза той.

Пусна ръката й, отвори вратата и пристъпи предпазливо в коридора. Клоуи усети пулсиращата енергия около него и разбра, че някой отвън е получил пристъп на паника.

— Добре — каза й. — Сега мини пред мен. Сякаш те водя в друга стая.

Тя надникна в коридора.

— В коя посока?

— Наляво.

Клоуи пое дълбоко дъх и тръгна напред, преструвайки се, че го прави неохотно. Не й се налагаше да имитира немощ. Джак се движеше плътно зад нея.

Стигнаха до напречен коридор.

— Надясно — прошепна Джак.

Тъкмо зави зад ъгъла, когато една врата вляво от нея се отвори. Появи се Наш, който държеше ръката си на дръжката на вратата и се канеше да излезе. Не я видя веднага, защото гледаше към стаята и говореше на някого с тих и напрегнат глас. Клоуи долови смущаващата енергия на лампата, долитаща откъм стаята.

Тя се закова намясто, после се дръпна назад. Всъщност нямаше накъде да бяга, нито имаше време.

Наш вече се обръщаше към нея.

— Веднага щом Браун се събуди и получим потвърждение за успеха на експеримента, ще се върна в Портланд — каза Наш на другия човек в стаята. — Искам да направим още няколко опита, преди да позволя на онази Харпър да използва лампата върху мен.

— Да, да, разбира се — отвърна Хълси нетърпеливо.

Наш забеляза Клоуи. Лицето му се изкриви от ярост.

— Кой ви позволи да напускате стаята? — изръмжа той.

Джак се появи иззад ъгъла.

— Аз.

— Кой, по дяволите, сте вие?

Реакцията на Наш е пресилена, каза си Клоуи. Сякаш бе прескочил естествените предварителни етапи на объркване и раздразнение и бе получил ирационален пристъп на гняв. Лекарството на „Нощни сенки“ явно беше повлияло не само на сетивата му.

— Джак Уинтърс. Вие откраднахте няколко неща, които ми принадлежат. Дойдох да си ги взема.

— Кучи син! — изръмжа Наш. — Няма да получиш нищо от мен. Мъртъв си!

Ужасна експлозия от енергия се разрази в коридора. Въпреки че мишената беше Джак, Клоуи също бе засегната от ударната вълна. Сякаш целият свят пламна в огън. Нагорещената до бяло психична енергия погълна коридора, заслепявайки сетивата й. Тя потрепери и се облегна на стената. Започна да губи съзнание. Не можеше да помръдне, камо ли да побегне.

Реши, че е била права в предположението си. Наш наистина притежаваше смъртоносен талант. Той можеше да генерира унищожителна вълна от психична енергия.

Зрението й се замъгли. Сълзи опариха очите й. Джак беше като тъмен силует, очертан във водопада от енергия. Беше опитал да я спаси и щеше да умре заради това. Самата тя щеше да причини смъртта му и бе безпомощна да направи каквото и да било.

Бурята се изпари толкова внезапно, колкото се бе появила. Клоуи се вкопчи в стената, опитвайки да се задържи на крака. Сега в атмосферата се вихреше друга енергия. Младата жена долови само прелитащи образи на безименни призраци и съкрушителни страхове, но това бе достатъчно, за да разбере, че нейният ангел на отмъщението отвръща на удара.

Някой крещеше, но не беше тя. Нямаше сили за това. Писъците продължиха сякаш безкрайно. Някъде някой потъваше в ада.

Опърлените й сетива започнаха да се проясняват. Писъците секнаха внезапно. Клоуи отвори очи и видя Джак. Той продължаваше да стои в коридора, обвит от енергията. Очите му светеха като изумрудени въглени.

— Добре ли си? — попита я той.

— Да — тя преглътна с усилие и успя да се отблъсне от стената. — Да, добре съм. Така мисля. А ти?

— Също. Но единият се измъкна. В дъното има друга врата.

Клоуи погледна надолу и видя Наш. Лежеше неподвижно на пода. Лицето му бе замръзнало в маска на неописуем ужас. Очите му се взираха невиждащо в нищото.

— Хълси — прошепна тя. — Той е човекът, който се е измъкнал. Този на пода се казва Наш. Представяше се за шеф. Спомена, че е дошъл от Портланд специално за експеримента.

Джак прекрачи тялото. Грабна лампата и излезе отново в коридора.

— Да се махаме оттук.

Енергията в лампата се раздвижи. Пред погледа на Клоуи металът стана прозрачен.

— Джак, ти запали лампата — прошепна тя.

— Може да ни потрябва.

— Защо?

— Беше ми казала, че според теб енергията в лампата има и друго предназначение, освен да стабилизира моята енергия на сънищата, нали?

— Да.

— Смятам, че си права. Мисля, че знам какво е направил Никълъс, когато е сложил втория ред кристали на лампата. Както и защо се е върнал при Елинор Флеминг третия път.

Клоуи си пое дълбоко дъх.

— Добре — тя впрегна още малко от енергията си, за да събере сили. — Предполагам, че ще излезем през задния вход?

— Не. Те ще ни очакват в алеята. Ще ги изненадаме и ще минем отпред. Веднъж излезем ли от сградата, не могат да ни докоснат. Едва шест часът е. Улицата ще е пълна с хора. Прекалено много свидетели.

— Всичко се случи толкова бързо. Може би пазачите още не знаят за нас.

Той вдигна глава. Клоуи проследи погледа му и видя охранителната камера на тавана. Всеки, който следеше монитора, към който бе свързана, вече знаеше, че в мазето се бе случило нещо нередно.

— Джак, не съм сигурна, че ще се справя. Имаш по-големи шансове, ако опиташ сам.

Той се усмихна, сякаш това го развесели.

— Наистина ли мислиш, че бих те оставил тук?

Клоуи също опита да се усмихне.

— Не.

— Дойдох за теб. Няма да тръгна без теб — подаде й светещата лампа. — Ето, дръж я.

Тя обви замислено ръце около нея.

— Съжалявам. Няма да мога да вървя, като нося това.

— Няма да ходиш.

Джак я вдигна на ръце и тръгна напред, крачейки бързо по коридора. Силната му аура я обгърна. Тя извлече сила от него и стисна лампата по-силно. Сега беше станала абсолютно прозрачна, а камъните й блестяха с цветовете на светлината на сънищата.

Той я отнесе до стълбището. Хванала лампата в едната си ръка, Клоуи се пресегна да отвори вратата. Джак изкачи стъпалата до първия етаж. Тя отвори поредната врата и двамата се озоваха в преддверие, в което имаше табела „Тоалетни“.

Прекосиха коридора и влязоха в основната зала на фитнес клуба.

В огромното пространство се беше възцарило смълчано, напрегнато очакване. Лампите на тавана бяха изгасени, но откъм улицата влизаше достатъчно светлина, за да се види групата мускулести мъже. Те бяха застанали в полукръг и препречваха изхода.

Клоуи преброи шестима пазачи с напомпани мускули. Още двама се спотайваха в сенките до фитнес уредите. Отпечатъците им, носещи тъмните следи от лекарството, бяха наслоени по пода и металните ръкохватки на уредите.

Ловци, помисли си тя. Бързи и хищни като глутница вълци. Джак не разполагаше с достатъчно енергия след сблъсъка в мазето.

— Пазете жената — нареди единият от мъжете. — Тя е ценна.

Ловците сключиха обръч около тях. Клоуи ги огледа внимателно. Ако успееше да установи физически контакт с един или двама от тях, можеше да се включи в предстоящата битка.

— Пусни ме на пода — прошепна тя.

— Не — каза Джак. — Ще го направим заедно.

— Какво означава това?

Не й отговори, но тя усети, че лампата се затопля в ръцете й. Енергията се раздвижи и блесна, а металът стана прозрачен и искрящ като кристал. Камъните заблестяха ярко.

Замаяните й от треската сетива се раздвижиха. Тя разбра интуитивно, че Джак се нуждае от нея. Вдигна лампата високо с две ръце, събра цялата си останала енергия и я вля в лампата, за да стабилизира потоците. Разбра, че той по някакъв начин може да превърне лампата в оръжие, но само с нейна помощ.

Всички кристали, освен един, пламтяха. Само странният камък оставаше тъмен и непрозрачен. Огнена дъга се изви в залата и потопи ловците във водопад от енергия.

Енергията на Джак не пулсираше — тя буквално сряза пространството. Внезапно Клоуи осъзна. Това беше направила тя, когато използва лампата, за да въздейства върху Джак в Лас Вегас. Припомни си усещането за превъртащ се ключ в невидима психична ключалка. Беше отключила способността на Джак да трансформира лампата в могъщо оръжие. Казано на военен език, лампата имаше свойството да мултиплицира силата.

Третият талант.

Ловците закрещяха. Телата им се мятаха диво в мощната ултра светлина, излъчвана от камъните на лампата. Един след друг мъжете падаха в несвяст.

Джак я пренесе през плетеницата от тела и гората от стоманени уреди и двамата се озоваха навън.

— Ангелът на отмъщението — прошепна тя. Мракът и треската заплашваха да я погълнат, но трябваше да му каже нещо преди това. — Обещай ми нещо.

Той я притисна още по-силно към себе си.

— Каквото поискаш.

— В никакъв случай не позволявай на „Аркейн“ да ми дадат антидота.

— Онези копелета са ти инжектирали формулата?

Клоуи вече почти не можеше да говори.

— Да. Но не казвай на никого.

— Клоуи!

— Кажи им, че съм припаднала от изтощение.

— Не можеш да искаш това от мен. Няма да те загубя, защото отказваш антидота.

— Не се тревожи, имам имунитет. Също като теб.

— Какво говориш, за Бога?

— Ще ти обясня по-късно. Просто ми трябва малко време да се справя със страничните ефекти от лекарството. Също като теб. Обещай ми, че няма да съобщиш на „Аркейн“ какво се е случило. Ако ми дадат антидота, може да загубя паранормалните си сетива завинаги.

— Но откъде си сигурна, че имаш имунитет?

— Аз мога да разчитам енергията на сънищата. Оттам черпя силите си, също като теб. Почти съм сигурна, че всеки, който разчита на този спектър за таланта си, притежава естествен имунитет.

— Почти си сигурна?

— Добре, напълно сигурна съм. Съвсем логично е, като помислиш.

— Кое е логично?

— После ще ти обясня — не беше в състояние повече да държи очите си отворени. — Просто ми се довери. Обещай, че няма да позволиш да ми дадат антидота.

Той се поколеба.

— Само ако ти ми обещаеш, че няма да умреш.

— Ще се справя. Повярвай ми, Джак.

— Добре. Никакъв антидот.

— И още нещо.

— Много си приказлива за човек със силна треска.

— Обичам те.

Клоуи потъна в дълбок сън. Последното, което усети, беше успокояващият допир на ръцете му и обгръщащата я енергия.

Стори й се, че го чу да казва: „И аз те обичам“, но това може би беше само сън.