Джейн Ан Кренц
Проклятието (31)

28.

Клоуи го погледна с широко отворени очи.

— Наистина ли вярваш, че някой от „Джоунс и Джоунс“ е влизал в офиса ми?

— Те са единствените, които могат да проявят интерес към случая — приливът на адреналин вече променяше реакциите му. Той взе пътната чанта и лаптопа си и се запъти към вратата. — Кажи на Роуз да не се занимава с полицията. А ние с теб трябва да тръгваме.

— Добре, добре — забърза тя след него. — Роуз! Трябва да тичам. Ще ти позвъня по-късно. И не се обаждай в полицията. Джак смята, че това е работа на „Джоунс и Джоунс“, което означава, че няма смисъл да викаш ченгетата. Все едно, няма да открият никакви следи и доказателства. Ще ти се обадя скоро.

Джак стигна до вратата, отвори я и я задържа за Клоуи. Тя мина бързо покрай него. Той я последва навън и огледа улицата. Нямаше нови коли на паркинга на мотела, но това не означаваше нищо. Двамата прекосиха улицата.

— Джак, какво мислиш, че става? — попита Клоуи.

— Мисля, че Фалън Джоунс по някакъв начин е научил, че съм тръгнал да търся талант като теб, и се е досетил за единствената причина, поради която мога да го направя. Заключил е, че съм започнал да се променям. И е изпратил хора да ме наглеждат.

— Не мога да повярвам, че ще наеме някого да те убие само защото може би развиваш нов талант. Аз не съм фен на „Джоунс и Джоунс“, но агенцията не убива хора просто така. „Аркейн“ може да са много досадни, но не са чак такива злодеи. Освен това убийството на толкова богат човек, с толкова много връзки, би привлякло общественото внимание. Това е последното нещо, което Обществото би искало да се случи.

— Разполагаме с известно време. Познавам Фалън Джоунс. Той действа по своя програма. Ще иска да разиграе ситуацията, преди да се намеси.

— Какво искаш да кажеш?

— Всеки си има слабо място. Нали знаеш какво казват: най-голямата ти слабост винаги е свързана с най-голямата ти сила.

— Като съдя по това, което съм чувала, най-голямата сила на Фалън Джоунс е способността му да вижда модели и връзки там, където другите виждат само произволни факти или съвпадения. Това вероятно е уникална разновидност на интуиция.

— Теоретично талантът му е по-скоро свързан с теорията на хаоса, макар че според мен това е друг начин да се каже, че е първокласен талант в създаването на конспиративни теории. Спокойно може да дава уроци в тази област. Проблемът с Джоунс е, че за разлика от други автори на подобни теории, той обикновено е прав.

— Каза, че има една съществена слабост — Клоу полагаше усилия да не изостава. — Какво имаш предвид?

— За човек, който постоянно измисля конспиративно теории, нищо не е резултат от произволна случайност или съвпадение. Всичко се намества в някаква по-мащабна схема. Номерът е да разбереш кое с кое е свързано.

— И?

— Оттук следва, че най-голямата слабост на Джоунс е неговото любопитство. Той се нуждае от отговори така, както другите хора се нуждаят от храна и кислород.

— Разбрах — кимна Клоуи. — Той иска да знае дали лампата наистина работи и как точно действа.

— Правилно. И се нуждае от мен, за да проведе експеримента.

— Според теб той знае, че сме във Вегас?

— Ако знае, че съм те наел, знае и това, че сме тук и сме се сдобили с лампата. Ако имаме късмет, може все още да не ни е открил, защото не използвахме истинските си имена в мотела. Но няма да му отнеме много време да ни проследи. Трябва да изчезнем напълно.

— Хммм.

— За какво мислиш?

— Мисля за чичо Едуард.

— Експертът по търговията с антични мебели във Вегас? В момента не си търся скрин в стил Луи Шестнайсети.

— Чичо Едуард има малък страничен бизнес, в който са ангажирани Декс и Бет — синът му и снаха му. В известен смисъл това също е традиционен семеен бизнес.

— Доколкото съм чувал, всеки бизнес в семейство Харпър е свързан с някакъв вид фалшифициране.

— Оказа се, че едно от нещата, в които братовчедът Декс и Бет проявяват особен талант, е фалшифицирането на паспорти.

— Това е добра новина. Онзи, който си направих миналата година, вече не върши работа. Вероятно Джоунс знае за него.

— Ако приемем, че си анализирал правилно ситуацията.

— Казах ти, познавам го… или поне го познавах по-рано.

— Какво стана с приятелството ви?

— Преди няколко години Фалън започна да проявява разни странности. Никога не е бил особено контактен, но в последно време започна да се изолира все повече и повече. Изчезваше в някоя лаборатория или музей на „Аркейн“ в продължение на седмици. Когато пое „Джоунс и Джоунс“, буквално се загуби. Отиде да живее в едно малко градче по крайбрежието в Северна Калифорния. Напоследък се е вманиачил заради някаква конспирация, която нарича „Нощни сенки“.

— Какво, за Бога, са „Нощни сенки“?

— Доколкото разбрах, това е организация, ръководена от група хора с паранормални таланти и лоши намерения. Изглежда, са променили формулата на основателя. Фалън смята, че „Джоунс и Джоунс“ е единствената сила, която може да ги спре.

— Мили боже! Група престъпници с паранормални таланти, подсилени с лекарството на Силвестър? Фалън Джоунс, изглежда, напълно е превъртял.

— Не бъди толкова сигурна. Все пак говорим за Фалън Джоунс. Казах ти, че по отношение на конспиративните си теории той почти винаги се оказва прав. Но в момента не ме интересува дали „Нощни сенки“ съществуват или не, това не е мой проблем. Интересувам се единствено от лампата.

Джак я пусна да влезе първа във фоайето на мотела. Служителят на рецепцията надникна от стаичката си, погледна ги за миг и се съсредоточи отново върху порносписанието, което разглеждаше.

Сега пред ротативките седеше само един човек — не старец, а млад мъж, на двайсет и две-три години, който изглеждаше така, сякаш прекарва доста време в някоя фитнес зала и си инжектира стероиди. Беше облечен с дънки, тежки ботуши и кожено рокерско яке. Не обърна никакво внимание на Джак и Клоуи, които тръгнаха по стълбите. Само натискаше бутона на ротативката.

Чу се звънът на камбанката. Напомпаният моторист бе спечелил. Сигурно цели десет долара, помисли си Джак. Не се знаеше колко пари е пуснал мъжът в машината, преди да спечели. Но сигурно бе изкарал достатъчно, за да пожелае да играе отново. Щеше да пусне всичките спечелени пари обратно в процепа на машината. Така ставаше в хазарта. Само трябва да печелиш от време на време, за да се връщаш за още и още: теорията за периодичното стимулиране в действие.

На площадката на втория етаж той накара Клоуи да спре и погледна надолу към фоайето. Вместо да натисне отново бутона на автомата, мускулестият мъж прибираше печалбата си. После излезе навън и изчезна от погледа им. Дотук с теориите за периодичното стимулиране.

Джак допря уста до ухото на Клоуи.

— Погледни автомата, на който играеше онзи мъж.

Тя надникна към фоайето.

— Какво му има? — попита го също толкова тихо. — Обикновен игрален автомат.

— Използвай другото си зрение.

— А, ясно.

Енергията се завихри леко в атмосферата около него, докато тя отваряше другите си сетива. Като някакъв лек екзотичен парфюм, това го възбуди и накара косъмчетата на тила му да настръхнат. Бързо можеше да свикне с това.

— О, Боже! — прошепна Клоуи.

Тя потрепери и отстъпи бързо назад, при което се блъсна в гърдите му. Той я хвана.

— Какво видя?

— По цялата машина има следи от енергия. Този мъж със сигурност има талант, но цветовете са много странни.

— Какво имаш предвид под странни!

— Неестествени. Болни. Не мога да го обясня. Напомня ми за дебалансираната енергия, която съм виждала в отпечатъците и следите на психично болни хора по улиците. Но не е съвсем същото. Предполагам, че мъжът взема изключително силни медикаменти. Като съдя по мускулите му, вероятно стероиди.

Джак обмисли думите й.

— Фалън Джоунс не би наел такъв агент. Може би наистина е съвпадение. Сигурна ли си, че има паранормален талант?

— Не мога да определя точно какъв, но това все пак е Вегас. Талантът му навярно е свързан с пресмятане на вероятностите и му помага да печели от хазарт. Ако е пристрастен към хазарта, това може да обясни болните цветове в енергията му.

— Това не ми харесва — той се обърна и тръгна по коридора, като пътьом извади ключа. — Да вървим, искам да се махнем оттук възможно най-бързо.

Клоуи се закова намясто.

— Джак — прошепна тя с напрегнат глас.

Той спря.

— Какво?

Клоуи не гледаше към него, а угрижено се взираше в пода на коридора.

— Още психични следи. Много лоша енергия.

— Качвал се е тук?

— Не. Някой друг е.

Джак погледна към далечния край на коридора.

— Следите идват откъм аварийното стълбище, не откъм фоайето. Но е същата ненормална енергия. Направо е зловещо.

— Дотук с теорията за съвпаденията.

И двамата впериха поглед във вратите на съседните стаи.

— Влязъл е в номер четиринайсет — каза тихо тя. — Не е излязъл. Още е вътре.