Джейн Ан Кренц
Проклятието (20)

17.

Клоуи погледна през прозореца на самолета и се възхити на пейзажа на Лас Вегас, който бе като излязъл от приказките. От въздуха се виждаше отчетливата граница между истинското и изкуственото. Също като декорите във филмово студио, екзотичните приказни фасади на казината създаваха квазиреалност.

Зад ренесансовите дворци, средновековните замъци, египетските пирамиди, римските храмове, водопадите, тропическите гори, изкуствените острови и пиратските кораби се простираха километри бетон. Ширналите се покриви на комплексите бяха осеяни с огромни климатици, които поддържаха ниски температури на етажите на игралните зали дори когато навън беше адска жега.

Виждаха се огромните паркинги, гаражи и къмпинги за каравани. После идваха улиците с овехтели евтини мотели и жилищни блокове. А в посока към далечните планински възвишения се простираше пустинята, накъсана тук-там от игрища за голф и райони с ниски храсти.

Но когато човек беше долу, на земята, насред града, виждаше само красивата илюзия, помисли си Клоуи.

— Все още смятам, че това е лоша идея — каза тя. — Никога не водя клиенти със себе си, когато трябва да удостоверя автентичността на даден предмет. Клиентите по правило реагират прекалено емоционално, независимо какъв е изходът.

— Вече го спомена няколко пъти — успокои я Джак. — Повярвай ми, аз не съм емоционална личност.

Вярваше му. Контрол спокойно можеше да е част от името му. Този човек навярно живееше на постоянна диета от лед и студена вода. Но това не го правеше по-предсказуем от клиентите, които бяха подвластни на емоциите си.

— Не забравяй, само аз ще говоря.

— Уточнихме го поне дванайсет пъти — той погледна часовника си. — Как се чувстваш?

— Казах ти, добре съм.

— Успя ли да спиш предните две нощи?

— Спах достатъчно.

— Много ли беше зле?

— Кое?

— Имаше ли кошмари?

— Не се тревожи, не съм се будила от собствените си викове. Виното ме отпусна. Освен това талантът ми е свързан с енергията на сънищата, забрави ли? Мога да се справя с няколко лоши сънища.

— Но тези бяха жестоки, нали?

— Е, Мадлин Гибсън е доста неуравновесена млада жена. Предполага се, че енергията на сънищата й също е нестабилна.

Джак се намръщи.

— Какво имаш предвид? Не беше ли засегната от моите кошмари?

— Не, получих известна доза от нейната енергия — Клоуи се обърна на седалката си и вдигна вежди. — Ти какво мислиш, че се случи?

— Не съм сигурен. Казах ти, не съм имал възможност да направя контролирани експерименти с този проклет нов талант. Но предположих, че когато го използвам, генерирам енергия и образи от собствените ми кошмари поразяват обекта, срещу когото съм ги насочил.

Тя обмисли казаното и поклати глава.

— Признавам, че съм се сблъскала с това само веднъж, но според мен, когато използваш таланта си, ти изпращаш потоци от силна, изключително фокусирана енергия от тъмния край на спектъра. Тази енергия обаче не носи образи от твоите сънища и кошмари. Тя е просто енергия.

— И какво е въздействието?

— Останах с впечатлението, че използваш таланта си, за да предизвикаш тъмната енергия на противника си. Когато порази Мадлин Гибсън с вълна от психична енергия, ти на практика я принуди да се потопи в собствените си кошмари, не в твоите. Аз се докоснах до излъчването на нейната енергия на сънищата — Клоуи потрепери. — Както ти казах, тя има болна психика.

— Значи всъщност мога да принудя човека да види някакъв собствен кошмар?

— Дори и по-безобидните кошмари водят до силни физиологични промени. Пулсът се ускорява. Дишането става повърхностно. Кръвното налягане се повишава. Хората се будят, плувнали в студена пот. Логично е шокът от внезапно потапяне в кошмар, когато човек е в будно състояние, да предизвика тотална дезориентация и паника, дори припадък, както стана с Мадлин Гибсън.

— Или сърдечен пристъп и смърт — каза мрачно той. — Както стана с мъжа в онази уличка.

— Възможно е — съгласи се Клоуи.

— По дяволите — прошепна Джак, втренчен в гърба на седалката пред себе си. — Новият ми талант ме превръща в най-ужасния кошмар за всеки човек.

Тя обмисля това няколко секунди и се усмихна. Не можа да се сдържи и след миг избухна в смях.

— Какво смешно има тук, по дяволите?

— Не знам — успя да овладее смеха си, но знаеше, че устните й я издават. — Просто начинът, по който го каза. Бих те посъветвала да не се впрягаш толкова много заради този твой нов талант.

— Аз съм двоен талант — настоя той с равен глас. — Това ме прави чудовище според стандартите на „Аркейн“.

— Майната им на „Аркейн“! Според леля ми Филис, те са просто банда надути копелета, които смятат, че имат право да поучават останалите какво да правят. Кой е казал, че семейство Джоунс могат да определят правилата, а всички ние просто да ги спазваме? Много ми се иска да чуя отговора на този въпрос.

За миг очите му блеснаха весело.

— Добър въпрос — съгласи се той благоразумно.

— Обзалагам се, че истинският проблем на „Аркейн“ с двойните или множествените таланти е, че нямат опит с тях. Изградили са някакви предположения на основата на преувеличени легенди за хора с повече от един талант. Но тези хора са били прекалено слаби психически, за да се справят с толкова силен талант. И са действали саморазрушително.

— Съществува и историята на Никълъс Уинтърс — напомни й Джак.

— Да, според легендата Стария Ник опитал да убие Силвестър. Може да се предположи, че семейство Джоунс е подходило недотам справедливо и непредубедено към ситуацията. Както и да е, важното в случая е, че ти не си слаб. Очевидно разполагаш с необходимата сила, за да контролираш втория си талант.

— Засега — каза той мрачно.

— Господин Положително мислене, можеш да спреш да се извиняваш заради случилото се предишната нощ. По дяволите, видът на Мадлин Гибсън с пистолет в ръка беше напълно достатъчен, за да сънувам кошмари. Сега вече знаеш защо мразя такива случаи.

Джак я погледна.

— Харесва ми, когато правиш това.

— Кое?

— Държиш се като печен частен детектив — той скри усмивката си. — Това, което действително ме впечатлява, е, че наистина си печена. Как се сдоби с напълно законно занимание?

Клоуи застина на мястото си.

— Какво намекваш?

Внезапното й наежване видимо го развесели.

— Не се засягай. Не съм тръгнал да съдя никого. Просто съм любопитен. Семейство Харпър има интересни взаимоотношения с „Аркейн“, които не са изцяло дружелюбни, меко казано.

— Повечето ми роднини имат някакъв артистичен талант — каза тя със сериозен тон. — Аз не го притежавам, затова съм намерила друг начин да си изкарвам прехраната.

— Няма да се вържа на това дори и за миг.

— Уверявам те, нямам и грам артистичен талант. Просто ме бива да откривам разни неща.

— Но това не обяснява защо си избрала законен бизнес.

— Нима?

Тонът й беше леден. Но и това не го смути.

— Станала си частен детектив, защото си от добрите. Родена си да поставяш нещата на мястото им. Търсиш отговорите на загадките и помагаш на хората да решават проблемите си.

— И откъде си толкова сигурен в това?

Джак сви рамене.

— Забравяш, че съм стратег. Бива ме да откривам слабите и уязвими страни на хората. Затова съм успял да спечеля толкова много пари.

— Браво на теб.

— Талантът си има своите преимущества — съгласи се спокойно той.

По високоговорителя стюардесата помоли пътниците да се подготвят за кацане. Клоуи изправи седалката си и провери предпазния колан.

— Още нещо, преди да се срещнем с Дрейк Стоун — каза тя.

— Какво?

— Каквото и да правиш, не опитвай да го насилваш да ти продаде лампата. Повярвай ми, никога не върши работа.

— Аз съм стратег, който е забогатял от сключване на сделки.

— Знам, но…

— Повярвай ми, всеки си има цена, Клоуи. Ще знам каква е цената на Стоун пет минути след като се запозная с него.

Тя не се зарадва на думите му.

— Искам да ми обещаеш, че ще ме оставиш да говоря — настоя тя. — Колекционерите са странни птици.

— Не мисля, че може да са по-странни от някои хора, с които съм водил преговори.

— Просто не забравяй, че аз решавам какво да се прави.

— Ти си експертът.

Не това се надяваше да чуе.