Джейн Ан Кренц
Проклятието (29)

26.

За пръв път от месеци той се събуди отпочинал и освежен. Не беше сънувал кошмари. „Аз съм почти нормален“, помисли си. Благодарение на Клоуи. Протегна ръка и напипа кълбо от коприна.

— Какво е това, по дяволите?

Седна в леглото и погледна намачкания плат в ръката си. След няколко секунди осъзна, че стиска копринен чаршаф, ушит във формата на чувал и достатъчно голям, за да побере Клоуи.

Претърколи се на леглото и стана. Вратата към съседната стая бе открехната. Клоуи беше там. Седеше на масата пред компютъра и съсредоточено записваше нещо в малък бележник.

Имаше нещо много интимно в това да наблюдава първите й действия сутринта, помисли си Джак. Тя беше със същия панталон като предния ден, но с различна блуза, този път тъмнозелено поло. Очевидно си бе взела душ, защото златисточервената й коса бе още влажна. Беше я прибрала зад ушите. Мотелът вероятно не предлагаше на гостите си сешоар.

Той се усмихна. Клоуи нямаше нежното, меко и подканващо излъчване на любовница, току-що станала от леглото след часове, прекарани в страхотен секс. Изглеждаше съсредоточена като следовател, твърдо решен да открие търсените отговори. Но въпреки това Джак бе сигурен, че не е виждал по-сексапилна жена през живота си.

За момент остана така, наслаждавайки се на гледката, на усещането за женска енергия, на спомена за дълбоката интимност, която ги бе свързала предишната нощ. Даваше си сметка, че желае да я задържи близо до себе си, да я защитава. Но разтърсващата истина беше, че в момента той бе най-голямата заплаха за нея. Човек, който можеше да убие с енергията на чистия страх. Как ставаше това? Ако загубеше самоконтрола си…

Тя вдигна глава.

— Добро утро.

— Добро утро.

Клоуи го огледа критично от главата до петите и кимна, видимо доволна.

— Изглеждаш много по-добре, отколкото вчера и онзи ден.

Той потърка замислено наболата си брада.

— Още не съм се поглеждал в огледалото, но предполагам, че изглеждам ужасно.

Очите й се засмяха.

— Не се тревожи, наболата брада още е на мода.

— Нося си самобръсначка.

— Добре е, че и двамата сме били подготвени да прекараме нощта тук — каза тя спокойно.

Джак не отвърна на усмивката й.

— Аз не бях особено подготвен снощи — каза тихо. — Всъщност изобщо не очаквах да се случи. Събудих се посред поредното ходене насън и ти беше там, а после се озовахме в леглото. Нямаше никакво мислене или планиране.

Тя не го разбра веднага. След малко обаче изражението й подсказа, че е осъзнала какво й казва. Поаленя цялата и се престори на прекалено заета с компютъра си.

— Ами добре, сигурна съм, че няма да се окаже проблем. Не може да стане отведнъж. Каква е вероятността?

— Сигурно не е добра идея да задаваш този въпрос точно във Вегас — той скръсти ръце и се подпря на рамката на вратата. — Не използваш нищо, така ли?

Клоуи се прокашля.

— Всъщност не. Няма причина да го правя. Казах ти, че съм в нова фаза от живота си.

— Да, фазата с въздържанието — направи кратка пауза. — Е, как върви?

Тя отново се изчерви, изгледа го навъсено и вирна брадичка.

— Снощи и двамата имахме излишък от енергия. В стаята имаше легло. И двамата сме зрели хора. Някои неща просто се случват.

— Дори и когато си във фаза на въздържание.

— Мисля, че е време да вземеш душ, за да излезем да закусим — каза хладно Клоуи.

— Още нещо.

Тя го погледна смутено.

— Какво?

Той посочи копринения чаршаф.

— Какъв е този спален чувал?

За миг му се стори, че няма да отговори. После Клоуи сви рамене и се обърна към компютъра си.

— Трудно ми е да спя в чаршафи, които са поели енергията на сънищата на други хора. Коприната действа като един вид бариера за тази енергия. Никога не пътувам извън града без този чаршаф.

— След като ти е трудно да спиш в чаршафи, които са погълнали чужда енергия, как успя да заспиш до мен?

Тя замръзна неподвижно, втренчена в компютърния екран.

Пръстите й увиснаха във въздуха.

— Не знам — каза тихо. — С теб беше различно.

Той я наблюдава дълго.

— А ако се окаже, че си бременна?

Този път мълчанието й трая цяла вечност. А после ръката й се раздвижи над плоския корем.

— И това би било различно — каза накрая. — Винаги съм смятала, че вероятно няма да имам деца.

— А сега? — не знаеше защо продължава с въпросите си. Клоуи беше права. Вероятността да е забременяла беше съвсем малка. Но по някаква причина той настояваше да знае.

Тя погледна към килима зад гърба му и се усмихна, сякаш това, което видя, я удовлетвори. Беше ясно, че гледа психичните му отпечатъци.

— Ти би бил чудесен баща — заяви тя.

Отново се обърна към компютъра си и пръстите й затракаха по клавиатурата.

Джак не намери какво да каже. Според всички дефиниции на „Аркейн“, той беше наполовина чудовище. Имаше генетични особености, които щеше да предаде на децата си. А тя смяташе, че от него би излязъл чудесен баща?

Усмихна се, върна се в другата стая и се отправи към душа.