Джейн Ан Кренц
Проклятието (25)

22.

— Знам, че не искаш да чуеш това — каза тя, — но не мога да се концентрирам, докато крачиш напред-назад из стаята и на всеки пет минути надничаш над рамото ми. Това ме разсейва, меко казано.

Той се закова до миниатюрната баня и я погледна.

— Извинявай.

— Освен това продължаваш да гориш психична енергия, за да компенсираш недоспиването си. Знам, че искаш нещата да станат колкото е възможно по-бързо, но дори и ако по някакво чудо открия как да се справя с лампата, ти няма да си в състояние да поемеш големи дози паранормално излъчване. Изтощен си. Легни да поспиш.

Очите му се напрегнаха заплашително.

— Права си. Не искам да чувам нищо подобно.

— Послушай ме, Джак. Трябва да си починеш, преди да се заемем с този артефакт. Какъвто и да е резултатът от експеримента, ще ти е нужен целият ти талант, за да се справиш. Ако откажеш да поспиш, изобщо няма да се занимавам с лампата.

— По дяволите, Клоуи, аз ти плащам, за да свършиш тази работа.

— Не ми плащаш достатъчно, за да поема риска да те убия — отвърна тя. — Повярвай ми, няма да се отрази добре на бизнеса ми.

— Може би си права — каза той. — Ще взема приспивателно. Така ще изключа напълно за няколко часа.

— Никакви приспивателни — заяви тя твърдо. — Не и когато си имаме работа с толкова силна енергия. Това е прекалено опасно. И без да пиеш лекарства, не можем да предвидим последиците. Седативите ще доведат до усложнения.

Джак разтри уморено тила си.

— Когато пия приспивателни, не ходя насън.

— Лекарството може и да те накара да заспиш дълбоко, но ти не си почиваш истински, сетивата ти не получават отдиха, от който се нуждаят. Трябва ти сън, Джак, здрав сън. Повярвай ми.

— Няма да рискувам. Когато ходя насън, губя всякакъв контрол.

— Аз ще бъда тук.

Устните му се обтегнаха в студена усмивка, която трябваше да изглежда плашеща.

— Ти си основната причина да не искам да рискувам. Преди няколко нощи убих един мъж, докато бях в това състояние, забрави ли?

— Само защото си се опитвал да предпазиш някого. Не се тревожи. Ще те държа под око. Ако забележа нещо странно, ще те събудя.

— Наистина ли мислиш, че можеш да ме изтръгнеш от подобно състояние?

— Навярно не е чак толкова трудно — заяви тя, за да разведри обстановката.

Той я погледна, но не каза нищо.

— Това е енергията на сънищата. Мога да се справя с нея.

— Но ако не можеш? Нямам никаква представа какво мога да направя, докато съм в това състояние.

— Спокойно. Няма да ме нараниш.

— Защо си толкова сигурна?

— Признавам, че талантът ми няма много практически приложения, но върши работа, когато трябва да преценя дали някой е опасен или не — махна с ръка към килима пред него. — Мога да разчета отпечатъците ти. Не представляваш опасност за мен.

— Когато съм буден.

— И когато спиш. А сега върви на рецепцията, наеми съседната стая и легни да поспиш.

Той хвърли поглед към леглото.

— Мога да дремна тук.

— Не — каза тя спокойно, но твърдо. — При никакви обстоятелства не можеш да спиш тук. Иначе аз няма да мога да работя.

Джак се намръщи.

— Защо? Няма да крача, няма да надничам през рамото ти, просто ще спя.

Клоуи бе опитвала да обясни усложненията, свързани с таланта й, на неколцина мъже през годините, но никой от тях не беше повярвал на обясненията й, не и наистина. Също като Флечър, просто бяха решили, че е луда или че има сериозен проблем, който й пречи да достига до интимност с някого. Но Джак беше различен. Първо, той самият притежаваше талант, освен това си имаше проблеми с енергията на сънищата. Може би щеше да я разбере.

— Когато хората спят, те сънуват, независимо дали после помнят съня си или не — обясни му търпеливо. — Чувствам се напълно спокойна в компанията на повечето хора, когато са будни. Ако не са емоционално или умствено лабилни, тяхната енергия на сънищата е в потиснато състояние. Забелязвам я само ако отворя сетивата си и погледна отпечатъците им. Но когато хората спят, те генерират неконтролируема енергия от спектъра на сънищата. Ако са близо до мен, трябва да поддържам изключителна концентрация, за да не усещам потоците енергия. А при това положение няма да мога да се съсредоточа върху лампата.

Той я погледна разбиращо.

— Трябва да е много странно.

— Повече от странно — потрепери леко. — Енергията на сънищата на възрастните хора е хаотична, странна и прекалено интимна. Усещането е изключително натоварващо.

— А енергията на децата?

Клоуи сви рамене.

— Тя не ми пречи. Способността за сънуване явно се развива с времето. Обикновено достига зрелост по време на юношеството, както и всичко друго. Енергията на сънищата на бебетата и малките деца обикновено е толкова бледа, че мога да не й обръщам внимание.

— Дяволите ме взели — каза Джак. — Значи не можеш да спиш с мъж.

— В буквалния смисъл не мога, така е.

— Това е причината за серийната моногамия, както я наричаш. Затова връзките ти не траят дълго. Затова не си се омъжила.

— Казах ти, че изоставих серийната моногамия. Сега съм на етап въздържание — отправи му най-широката си усмивка. — Но по-рано бях мечтата за всеки мъж. Жена, която няма нищо против свалка без трайно обвързване.

Той я гледа известно време.

— Интересна формулировка — каза, без да отмести погледа си от нея.

Необяснимо защо, това я нарани. Тя се обърна към лампата.

— Върви в съседната стая, Джак. Аз ще се погрижа да не забегнеш нанякъде.