Джейн Ан Кренц
Проклятието (32)

29.

— Фалън Джоунс, ти, кучи сине! — каза Джак.

Говореше тихо, едва доловимо, но почувства потреперването на Клоуи. В следващия миг той вече бе в зоната, сетивата му бяха максимално отворени. Знаеше, че Клоуи усеща енергията, която разпръскваше около себе си, въпреки че не беше още фокусирана.

— А сега какво? — прошепна тя. Той я погледна.

— Пъхни ключа в ключалката на номер четиринайсет и вдигни шум. Престори се, че не можеш да отключиш.

— Джак…

— Просто го направи.

Той остави пътната чанта и лаптопа на пода и се приближи до вратата на съседната стая.

Тя извади ключа от джоба си и направи престорен опит да отключи стая четиринайсет.

— Нещо не е наред — каза високо, като разтърси дръжката. — Ключът не може да се завърти. Ще трябва да сляза долу да поискам друг.

Джак пъхна ключа в ключалката на втората стая. Беше готов за среща с противника, но докато не се изправеше срещу него, не можеше да използва силата си ефективно. Законите на парафизичното са недвусмислени. За да можеш да използваш таланта си, трябва да се фокусираш върху друг човек или върху остатъците от енергията на този човек. Не можеш просто да излъчваш енергия в полето и да я използваш като щит или оръжие за масово унищожаване. Всеки, който минаваше покрай него в този момент, сигурно щеше да усети странно смущение, но нищо повече.

Той рязко отвори вратата и влезе в стаята.

Нападателят се намираше в съседната стая и държеше пистолет, насочен към вратата. Когато чу Джак, се обърна светкавично и се прицели през прохода, свързващ двете стаи. „Ловец — помисли си Джак. И този мъж беше сериозно напомпан със стероиди, също като моториста долу.“

Долови, че непознатият натиска спусъка, но вече можеше да се справи. Насочи с пълна сила таланта си към него и го порази с река от фокусирана енергия.

Мъжът се вцепени, сякаш го удари електрически ток. Очите му се изцъклиха, докато се взираше в пропастта. На собствените си кошмари. Устата му се отвори в безмълвен вик, но в следващия миг вече бе изпаднал в безсъзнание.

Успя да стреля веднъж, преди да се строполи на пода. Чу се тихо изсвирване и приглушен звук, когато куршумът се заби в леглото зад Джак. Пистолетът беше със заглушител. Мъжът явно се бе подготвил да стреля в стаята. След изстрела рухна неподвижен на пода.

Джак се приближи предпазливо. Наведе се над него и започна да претърсва джобовете му.

Клоуи се появи в прохода между стаите. Държеше чантата си в една ръка, от рамото й висеше сакът с лампата, а лаптопа на Джак стискаше под мишницата си.

— Мъртъв ли е? — попита шепнешком.

— Не. В безсъзнание е — той приключи с претърсването, взе пистолета и се изправи. — Но не знам колко време ще му е нужно, за да се свести. Сега наистина трябва да побързаме.

— Добре.

Тя му подаде сака и компютъра и се втурна към стаята да вземе пътната си чанта. Зае се да я закопчава.

— Остави я, багажът ще ни забави.

— Но това са моите неща.

— Напъхай каквото можеш в малката чанта. Ще купим нещата, които ти трябват.

Клоуи застана на вратата.

— Той щеше да те убие.

— Изглежда, такъв беше планът — Джак взе сака, отвори вратата и огледа коридора. — Чисто е. Готова ли си?

— Да — тя погледна още веднъж мъжа на пода и бързо се отправи към вратата. — А този?

— Фалън Джоунс да си разчиства кашите — каза Джак и се отправи към стълбището. — Пада му се, като работи с такива отрепки.

Клоуи се втурна след него.

— Няма ли да използваме аварийния изход?

— Не. Най-вероятно другият го чака там, за да изчезнат бързо и незабелязано.

— Кой… — замълча, осъзнала за кого й говори. — Аха. Онзи, който играеше на автомата във фоайето.

— Мисля, че и двамата бяха ловци.

— Но болни. Много, много болни. Видях го в отпечатъците им.

— Джоунс трябва да е много закъсал за агенти, щом използва такива ненормалници.

— Нали каза, че Фалън Джоунс не би предприел нищо драстично, докато не бъде проведен така нареченият експеримент?

— Изглежда, съм сгрешил. Трябва да е решил, че най-важно е да се сдобие с лампата.

— Не се обиждай, но не звучиш особено убедително.

— Знам — призна той. — Проблемът е, че откъдето и да я погледна, цялата тази история никак не се връзва със стила на Фалън. Талантът ми на стратег го подсказва. Но, от друга страна, не знам доколко мога да разчитам на този талант в сегашното си състояние. Не знам какви промени са настъпили у мен.