Джейн Ан Кренц
Проклятието (17)

14.

— Още чай? — попита Филис.

— Да, благодаря — Клоуи подаде чашката и чинийката си.

У дома, в апартамента си, тя пиеше чай в голяма керамична чаша, но тук, в елегантния дом на леля й в Куин Ан Хил, се използваше само фин порцелан, скъп кристал и излъскани сребърни прибори. Разбира се, не беше без значение обстоятелството, че леля Филис можеше да си позволи да плаща на икономка на пълен работен ден и да поддържа луксозния си стил на живот.

Хектор се беше опънал пред прозореца с изглед към градината, която, на свой ред, гледаше към залива Елиът и централната част на Сиатъл. Той очевидно не забелязваше скъпите неща около себе си. Беше с превръзка, която скриваше част от главата му и едното ухо. Конусовидната яка на врата, която му пречеше да свали превръзката, малко разваляше бойната му осанка, но той беше достатъчно голям мъжкар, за да я приеме като посегателство на достойнството му. Филис му беше дала нова играчка, когато пристигнаха. Това му бе достатъчно.

От десетилетия наричаха Филис Харпър Медиум на звездите. Тя беше довереница на артисти, продуценти, медийни магнати и други знаменитости, които царуваха в Холивуд. В допълнение тя консултираше множество политици, шефове на корпорации и фигури от подземния свят. На покритите с розови копринени тапети стени в дневната й бяха окачени нейни снимки с прочути личности. А парите за къщата бяха дошли от солидната поредица богати любовници.

След като официално бе обявила, че се оттегля от активна дейност, тя се бе преместила в родния си Сиатъл. Вече не поемаше нови клиенти, но все още приемаше обаждания по телефона от хора, които бяха търсили съветите й през всички тези години, както и от бившите си любовници.

Клоуи открай време имаше силна връзка с леля си. Филис беше единствената от семейството, която истински разбираше таланта й. Това може би се дължеше на обстоятелството, че притежаваше сходна дарба. Въпреки че Клоуи беше по-силният талант от двете, те страдаха еднакво от негативните ефекти, съпътстващи чувствителността към енергията на сънищата.

Филис вдигна чайника с обсипаната си с диаманти и други искрящи камъни ръка. Намигна на Клоуи.

— Днес определено излъчваш сияние. Как се казва?

— Той ми е клиент, лельо.

— Да, знам всичко за глупавото ти правило. Знаеш, че не го одобрявам. Имала съм връзки с доста клиенти през годините и това не ми е навредило по никакъв начин.

— Ти си живяла в Холивуд, а аз живея в Сиатъл.

— Не разбирам какво значение има това — Филис наклони чайника, за да налее чая. — Не мисля, че някога съм виждала подобни нюанси в енергийното ти поле — остави чайника. — Трябва да е много интересен мъж.

— Така е, но това не променя факта, че ми е клиент — настоя Клоуи. — Освен това ти казах, че навлязох в нов етап от живота си.

— Да, етапа с въздържанието. Абсурдно решение — изрази неодобрението си Филис. — Сигурна съм, че ще ти мине. Но разбрах, че си тук по работа. Какво мога да направя за теб?

— Новият ми клиент ме нае да открия стара семейна ценност. Леля Беатрис и чичо Едуард ми помогнаха да я намеря. Изглежда, че в момента въпросната вещ е собственост на Дрейк Стоун. Той все още изнася шоуто си във Вегас.

Филис грейна.

— Познавам Дрейк. Очарователен мъж. Помня колко беше разтревожен, когато се появи слухът, че е гей. Но аз успях да го убедя, че шумотевицата може да се използва по начин, който да подпомогне кариерата му.

— Знаех си, че го познаваш. Мога ли да те помоля да му се обадиш по телефона и да ме представиш? За незначителен частен детектив като мен не е лесно да се добере до звезда като Стоун.

— Разбира се, скъпа. Какво да му кажа?

— Че имам клиент, който много би искал да купи една старинна лампа от него.

— Няма проблем. Това ли е всичко? — Филис леко се намръщи. Това надали беше толкова лесно след множеството пластични операции, направени през годините. — Защо имам чувството, че нещата не са толкова прости, колкото изглежда?

— Клиентът ми се казва Джак Уинтърс и семейната ценност е Горящата лампа. Това говори ли ти нещо?

— О, боже! — прошепна Филис. Енергията, която струеше от нея преди миг, изведнъж помръкна. Силно гримираните й очи се присвиха подозрително. — Това със сигурност усложнява нещата. Мислиш ли, че наистина е Уинтърс? Тоест, истински наследник на Никълъс Уинтърс? Името не е чак толкова рядко срещано все пак.

Клоуи се замисли за урагана от кошмари, който я бе връхлетял предната нощ.

— Почти съм сигурна, че е наследник на Уинтърс.

— За какво му е лампата?

— Смята, че ще се превърне в паранормално чудовище, ако не я намери.

— Но той не може да не си дава сметка, че всички тези стари истории за Никълъс и Горящата лампа са просто митове и легенди.

— Убеден е, че са истина.

Филис изсумтя.

— Значи му хлопа дъската.

— Ако отказвам да работя с всеки клиент, на когото може би му хлопа дъската, след седмица ще съм фалирала.

— Как те е открил?

— Призна, че е успял да проникне в досиетата на „Аркейн“, за да открие силен талант, който разчита енергията на сънищата.

— И е попаднал на теб? Но ти не си регистрирана в Обществото. Никой Харпър не е.

— Очевидно „Аркейн“ не са изпускали семейството ни от поглед през годините.

— Надменни копелета — настръхна Филис. — Искам да знам кой им е дал правото да определят правилата за всички останали, които притежават някакъв талант. Ако получавах по едно петаче всеки път, когато някой от „Джоунс и Джоунс“ е предупреждавал член на семейството ни, че се занимава с нещо, което според „Аркейн“ създава лоша репутация на паранормалното, щях вече да съм богата жена.

Клоуи се усмихна.

— Ти си богата жена, лельо.

— Не говоря за това и ти го знаеш.

Клоуи кимна и отпи от чая си. Нямаше смисъл да навлиза в подробности. Всички от семейството знаеха, че „Аркейн“ и „Джоунс и Джоунс“ трябва да се избягват, където и когато е възможно.

— Повярвай ми, при тези обстоятелства господин Уинтърс — също като мен — няма никакво желание да привлича вниманието на Обществото.

— Хм. Значи двамата със сигурност имате нещо общо, нали?

— Да ме сватосваш ли се опитваш, лельо Филис?

Възрастната жена въздъхна.

— Съжалявам, скъпа. Не исках да те дразня. Но се тревожа за теб и тази история с въздържанието. Само защото не можеш да сключиш традиционен брак, не означава, че не можеш да се забавляваш.

— Уморих се да разяснявам теорията си на мъжете. Винаги става едно и също. Отначало скачат от радост, като чуят, че не желая обвързване. Мислят, че това е идеалният вариант.

— Сбъдната мъжка фантазия.

— Но когато открият, че наистина не желая дългосрочно обвързване, полудяват и започват да предявяват претенции към мен. Нещата са добре само ако изчакам да бъда изоставена. Но откъде търпение да чакам това да се случи?

— Знам, скъпа — опита да я успокои Филис. — Трябва да се научиш да подхождаш по-деликатно.

— Опитвам се, лельо, но накрая все пак се оказва загуба на време и енергия — всички тези хитрости и маневри, до които прибягвам, за да убедя тези уж интелигентни мъже, че е време да продължат напред и че решението си е тяхно — Клоуи не можеше да води спокоен разговор на тази тема. Огорчението направо струеше от нея. — Не само е изтощително, а и стресиращо.

— Не е лесно, съгласна съм. На младини смятах, че ще е по-лесно, ако избирам женени мъже — сподели Филис. — Те имат мотив да търсят дискретно уреждане на нещата. Но колкото и да е странно, женените се разстройваха не по-малко от неженените, когато опитвах да сложа край. Сигурно е свързано с мъжкото его.

— Знаеш, че аз не общувам с женени мъже — напомни й Клоуи.

— Знам, скъпа. Поредното ти правило. Наистина не проумявам как се оправяш с толкова много правила. Винаги съм смятала, че правилата убиват цялото забавление и спонтанност в живота.

— А и проблемът с преспиването — продължи Клоуи, игнорирайки репликата. — Рано или късно мъжете искат да отидем някъде на романтичен уикенд. По дяволите, рано или късно аз самата искам да отскоча до Хаваите за няколко дни. Но те направо превъртат, когато чуят, че трябва да резервираме две отделни стаи, дори и след като ги уверя, че аз ще платя за втората.

Филис кимна мрачно.

— Защото осъзнават, че никога няма да те притежават напълно. Мъжете винаги искат това, което не могат да имат.

— Фиаското с преподавателя по психология преди няколко месеца беше последната капка, която преля чашата на търпението ми. За Бога, Флечър Монро изглеждаше идеален за мен. Как така се оказа, че съм сбъркала генерално?

— Е, казах ти, че не е добра идея да се обвързваш с хора, чиято работа е свързана с психологията. Те винаги се опитват да те променят.

— Това беше грешка, признавам.

— Но не трябва да се отказваш от любовта и от нормалния или що-годе нормален сексуален живот — настоя Филис. — Млада си, здрава си. Хормоните ти бушуват. Не преставай да вярваш, че ще откриеш онзи специален човек, който ще приеме да имате връзка според твоите условия.

— Мъж, който ще приеме връзка с жена, която няма да спи в едно легло с него? Ха! Какъв е шансът според теб?

— Знаеш ли, в предишните векове не е било необичайно съпрузите и съпругите да спят в отделни спални.

— Мисля, че това е характерно само за аристократите — намръщи се Клоуи. — Навярно защото единствено те са можели да си позволят втора спалня и защото браковете в тези кръгове са се сключвали не по любов, а поради други съображения.

— Предполагам, че е така — съгласи се Филис. — Но все пак този подход към брака има някаква традиция.

Клоуи я погледна.

— Ти си можела да си позволиш втора спалня. Можела си да си позволиш дузина спални. Но така и не си се омъжила.

За нейна изненада, Филис въздъхна замечтано.

— Ами, да кажем, че така и не намерих подходящия мъж.

— Признай, че на жени като нас не ни е писано да се омъжват, лельо Филис.

— Може би не, но това не означава, че не можем да се наслаждаваме на живота и на мъжете. Мисли за себе си като за пчела, която прелита от цвете на цвете.

Клоуи се опита да си представи Джак Уинтърс като нежно цвете в поле от маргаритки. Но не успя.

— Не мисля, че това сравнение подхожда на господин Уинтърс. Знаеш ли, във въздържанието наистина има някаква свобода.

— Така ли, скъпа? — попита Филис и ръката й застина, поднесла чашата към устните й. — Не съм забелязала.

 

 

След час Филис й се обади по телефона:

— Свързах се с Дрейк. Скъпият, помни ме много добре, Бог да го поживи. Каза, че с удоволствие ще ти позволи да огледаш лампата му. Предложи да отидеш утре следобед.

— Чудесно — каза Клоуи. — Много ти благодаря. Мога да пристигна във Вегас и сутринта, ако му е по-удобно.

— Дрейк е в шоубизнеса, скъпа. Не става преди обяд.