Джейн Ан Кренц
Проклятието (12)

9.

Силна миризма на керосин се носеше откъм стълбището. Хектор отново изръмжа. Чу се внезапен и ужасяващ съскащ звук. Горната площадка на стълбите потъна в пламъци.

— По дяволите — прошепна Клоуи.

— Госпожо? Излязохте ли от къщата? — попита дежурният от 911.

Задействаха се датчиците за дим. Воят им заглуши яростния лай на Хектор. На горния етаж грохотът на пожара звучеше като товарен влак, който набира скорост.

— Повярвайте ми, ще изляза възможно най-бързо — отговори Клоуи.

Затвори телефона, пусна го в джоба си и скочи на крака. Пъхна ръце под раменете на Флечър и забута с всичка сила. Главата му се завъртя. Тялото му помръдна само на сантиметър-два от пода. Сякаш тежеше цял тон.

Дотук с прочутия прилив на адреналин, който придавал нечовешка сила в извънредни ситуации, помисли си Клоуи. Хрумна й, че трябва да премести Флечър от килима на дървения под, където щеше да й е по-лесно да го бута. Тя пусна раменете му, коленичи до него и започна да го търкаля към вратата.

За нейна изненада, този подход свърши работа. Главата на Флечър подскочи върху килима няколко пъти по време на търкалянето. Сигурно на сутринта щеше да има синини, помисли си Клоуи, но поне щеше да е жив. Може би. Ако успееше да го избута през вратата, преди горящата къща да рухне върху тях.

Хектор вече не бе на себе си. Тичаше между входната врата и подножието на стълбището и не спираше да вие.

— Вън! — заповяда му тя. Използваше тази дума винаги, когато му съобщаваше, че излизат на разходка.

Кучето се подчини. Избяга на стъпалото пред вратата, влачейки каишката си.

Клоуи успя да добута Флечър до голия под и се изправи с олюляване. Димът вече се стелеше и на първия етаж. Закашля се. Този път хвана ръцете на Флечър и го дръпна рязко. Той се доближи до вратата с почти половин метър.

Яростен писък долетя откъм стълбището.

— Пусни го! — слаба жена, облечена в модерен черен гащеризон с качулка, се появи в основата на стълбището. Гледана през гъстия дим, тя изглеждаше като призрак на побъркана мажоретка. Отблясъците от огъня танцуваха върху русата й коса и се отразяваха от лъскавото оръжие в ръката й. Лицето бе единственото нещо у нея, което не беше непоносимо сладникаво. Красивите й черти бяха изкривени от ярост. — Той не е твой — изкрещя тя. — Флечър е мой. Той ми принадлежи. Остави го на мира!

Клоуи веднага я разпозна по описанието, което Флечър й беше дал. Мадлин Гибсън. Пресни следи от дива енергия струяха по стълбите зад нея. Маниакалността винаги генерираше изобилна сурова енергия.

— Всички трябва да излезем оттук — настоя Клоуи, опитвайки да надвика пищящата аларма. Успя да примъкне Флечър още малко към вратата. — Не се тревожи, той ще бъде твой веднага щом излезем навън и сме в безопасност. Повярвай ми, аз не го искам.

— Казах ти да го оставиш на мира — Мадлин се прицели с пистолета си. — Той е мой.

— Ела с нас, Мадлин. Флечър ще бъде твой, щом излезем, обещавам ти.

— Не, той ще остане тук с мен. Не можеш да го изведеш — гласът на Мадлин стана писклив. — Не го давам на никого. Казах му, че е само мой, но той не ми повярва.

Клоуи по-скоро долови, отколкото чу движението зад гърба си. Със закъснение осъзна, че Хектор вече не лае. Той прелетя през вратата, отправен към Мадлин. Движеше се бързо и ниско.

— Хектор, не! — извика Клоуи.

Но беше прекалено късно. По-скоро инстинктивно, отколкото съзнателно, Мадлин насочи пистолета към кучето и натисна спусъка. Чу се оглушителен гръм и Хектор се строполи на пода.

Поразена, Клоуи погледна към него.

— Хектор — прошепна тя.

Мадлин насочи дулото на пистолета си към Флечър. Сега лицето й беше ужасяващо спокойно и овладяно. Тя се готвеше да натисне спусъка за втори път.

— Чакай! — извика Клоуи. Пусна Флечър и пристъпи към Мадлин. Наложи се да прекрачи мъртвото тяло на Хектор, за да стигне до нея. — Още не. Флечър е в безсъзнание. Ако го застреляш сега, той ще умре, без изобщо да разбере, че е трябвало да бъде с теб. А ти искаш той да разбере, нали?

— Да — лицето на Мадлин се напрегна. — Той трябва да разбере.

Въпреки сирената на димните детектори, Клоуи долови шум от затръшване на врата на кола пред къщата. Не отместваше поглед от Мадлин Гибсън.

— Хайде — каза тя. — Трябва да го събудим и да му обясним всичко. Защо спи впрочем?

— От курабийките — отвърна Мадлин. — Счуках хапчето и го сложих в тестото за курабийките. Оставих му ги пред вратата с бележка, че са от нея. Той не трябваше да ги яде. Това беше тест.

— Тест — повтори Клоуи.

— За да видя дали разбира, че тя не е за него. Ако беше изхвърлил сладките на боклука, щях да знам, че не се интересува от нея. Но копелето ги изяде.

— Ясно — вече беше съвсем близо до Мадлин, почти можеше да я докосне. — Това обяснява всичко.

— Ти не трябваше да си тук — каза Мадлин.

— Не се тревожи, веднага си тръгвам.

Тя докосна рамото на младата жена. Мадлин сякаш не забеляза.

Джак се появи в рамката на вратата. В същия момент някаква енергия изпълни антрето. Клоуи усети, че горещите вълни са насочени към Мадлин, но ръката й още бе върху рамото на младата жена, когато я връхлетя ураган от кошмари.

Усещането бе като докосване до оголена електрическа жица. Физическият контакт с Мадлин бе причината и тя да поеме голяма част от шока. Ужасни чудовища, наизлезли от праисторическия мрак в дълбоките пластове на психиката й, се вихреха в съзнанието й. Призраци, духове и всякакви кошмарни твари се носеха във вълните от енергия, изпълваща малкото пространство. Ужасяващи образи проблясваха в съзнанието й и се стопяваха.

Разнесе се пронизителен влудяващ писък. Беше писък на жена, видяла ада. „Не съм аз, помисли си тя. Мадлин е.“ Ахна и рязко дръпна ръка от рамото й, за да прекъсне физическия контакт. Кошмарите веднага изчезнаха. Останала без дъх, с биещо до пръсване сърце, Клоуи се облегна на стената.

Най-после Мадлин спря да пищи. Остана за миг вцепенена, потрепери и се строполи на земята. Пистолетът изтрака на пода.

Джак Уинтърс пое контрола над ситуацията.

— Роуз, помогни й да изтеглите мъжа — каза той, като мина край Клоуи. — Аз ще се погрижа за жената.

Роуз хвана едната ръка на Флечър. Клоуи стисна другата. Двете го повлякоха към вратата, издърпаха го отвън на стъпалата и после надолу, на моравата. Клоуи погледна назад към горящата къща и видя Джак, който се появи, метнал Мадлин през рамото си. Другата му ръка крепеше безжизненото тяло на Хектор. Той спря за момент, за да изрита нещо през вратата. Предметът се приземи на тревата до Роуз.

— По дяволите! — възкликна Роуз. — Тя е била въоръжена!

— Не го докосвай — каза Клоуи. — По пистолета са нейните отпечатъци. Ще послужат за доказателство.

Още трепереше заради леденото море от кошмари, обгърнало сетивата й в продължение на няколко секунди. Колкото и да беше ужасно, тя знаеше, че не го е изпитала в пълна степен. Не можеше дори да си представи какво е било усещането за Мадлин.

Погледна Джак, който се приближаваше, понесъл изпадналата в несвяст жена и Хектор, за да ги спаси от горящата къща.

Беше като ангел на отмъщението.