Джейн Ан Кренц
Проклятието (26)

23.

Ултравиолетовата светлина помръдна бавно и мудно дълбоко вътре в лампата. Като някакъв праисторически морски звяр, събуден от сън, потоците енергия се раздвижиха и завъртяха. Клоуи гледаше надигащото се сияние, развълнувана и очарована. Беше почти полунощ, но тя най-после беше успяла да раздвижи енергията на лампата. Беше на прав път.

Беше изгасила осветлението в стаята, за да може да се концентрира. Седеше в тъмнината като хипнотизирана от слабата светлина на лампата и опитваше да различи потоците, когато я връхлетя някаква тревога. Появи се изневиделица и моментално помете концентрацията й. Нужни й бяха няколко секунди, за да осъзнае, че тази смущаваща енергия не идва от лампата. Джак.

Скочи и се обърна към вратата на съседната стая. От неоновите светлини на казиното отсреща в стаята влизаше достатъчно светлина, за да види, че вратата е затворена. Тя издиша въздуха, който несъзнателно бе задържала в дробовете си.

Джак сънуваше. Но той спеше повече от два часа и досега не бе усетила никакви странни вибрации. Беше в другата стая и вратата помежду им бе затворена. Не би трябвало да го усеща от такова разстояние. Енергията, която долавяше в момента, беше изключително силна и освен това бе оцветена с такъв нюанс, сякаш бе взел мощен седатив.

А й беше обещал да не го прави.

Тя прекоси стаята и почука с юмрук по вратата.

— Джак? Добре ли си?

Никакъв отговор. Отвори предпазливо вратата, очаквайки да види Джак в леглото. Но той не беше там. Стоеше прав точно до вратата.

— Джак. За Бога, изкара ми ангелите.

Тя погледна зад него и видя, че леглото е напълно оправено. Забеляза вдлъбнатината от тялото му върху покривката на леглото, където явно бе лежал по-рано. Беше свалил само ризата и обувките си и стоеше пред нея по панталон и черна тениска. От неоновата светлина, процеждаща се в стаята, лицето му изглеждаше като маска, но очите му горяха от психичната енергия. Също и следите от стъпките му по килима.

— Джак?

— Аз ще те пазя — думите бяха изречени с леден равен тон, напълно лишен от нюанси и емоции. Това бе гласът на човек в транс.

Клоуи се подготви за шока, който щеше да последва, и го докосна по рамото. За нейна изненада, не се чу припукване от електрическа искра. Не можеше да повярва. Докосваше човек, който бе потънал в дълбок сън, но сетивата й не реагираха на контакта с неговото енергийно поле.

Щеше й се да има поне минута-две да го обмисли, да опита да проумее значението на този факт. Но не разполагаше с никакво време. Трябваше да изведе Джак от състоянието му на сомнамбулизъм.

Той сякаш не усещаше пръстите й върху рамото си. Клоуи предпазливо изпрати още малко импулси, търсейки някакъв модел в потоците енергия. Бързо го откри.

— Джак, събуди се — каза тя.

— Ти си в опасност.

— Не сега. Не тази вечер. Не и от теб — изпрати една успокояваща вълна, за да прекрати притока от особена енергия. Нямаше реакция. Това не беше добре. Досега трябваше да е буден. — Джак, чуваш ли ме?

Той повдигна ръка и докосна лицето й. Очите му още тънеха в сенките.

— Сънувам.

Нов вид енергия изпълни атмосферата. Беше първична, яростно мъжествена и невероятно чувствена. Приливът от енергия разтърси сетивата й, както поривите на вятъра при надигаща се буря блъскат затворените прозорци на залостена къща. Клоуи се обърка и за пръв път се изплаши.

Но под надигащата се несигурност и объркване тя усети чувствената топлина, която се разливаше в тялото й. Разпозна сексуалното привличане. При нормални обстоятелства приятната топлина и възбудата бяха нещо, което можеше да потисне и пренебрегне, ако се налагаше. Но това, което се случваше сега, не можеше да бъде пренебрегнато — все едно да не забележи светкавица — и вероятно беше не по-малко опасно.

— Да, ти сънуваш — гласът й прозвуча малко дрезгаво. Тя насочи още енергия към Джак, опитвайки да спре разсейването, предизвикано от връхлетялото я желание. Стисна рамото му по-силно.

Енергията проблесна в целия спектър. За нейните отворени сетива тя изглеждаше като искрящ сняг, който се сипеше пред светещите фарове на кола. Нямаше представа как Джак възприема тези искрящи, блестящи вълни светлина, но веднага долови промяната у него.

Джак не просто излезе от транса — той рязко се потопи в будното състояние, понесен от помитащата вълна на енергията, която тя генерираше.

След няколко секунди Клоуи усети как губи съзнание и полита към някаква черна дупка в пода. Стаята се завъртя пред очите й. Неоновите светлини навън блеснаха като прожектори. Тя инстинктивно покри очите си с длан, но това не й помогна. Когато другите й сетива бяха отворени, не възприемаше светлината с нормалното си зрение.

Инстинктивно се мобилизира и отблъсна бушуващата енергия. Почувства се като плувец, който се мъчи да достигне повърхността на бурно море, докато то се опитва да го всмуче в дълбините си. Измина цяла вечност и започна да мисли, че никога няма да изплува.

Внезапно вълните от силна енергия престанаха да я давят. Вместо това започнаха да резонират на собствените й усещания.

Всичко се случи толкова бързо, че тя не успя да осмисли промяната. Докато си поеме дъх, и вече не се опитваше да блокира енергията на Джак. Тъкмо обратното — откликваше по начин, който не подозираше, че е възможен. Е, може би беше мечтала за подобно преживяване, но никога не си бе позволявала да вярва, че е възможно.

Погледът на Джак рязко се проясни. Клоуи разбра със сигурност, че той вече е буден, но наред с това беше и сексуално възбуден. Беше фокусиран изцяло и напълно върху нея.

— Добре ли си? — Джак обви ръце около раменете й. — Какво стана, по дяволите?

— Добре съм — успя да промълви тя, като се стараеше да не проличи, че е останала без дъх. Усещането за силните му ръце предизвика тръпки от вълнение в тялото й. Искаше той да продължи да я докосва. Искаше и тя да го докосне, копнееше да го докосне. — Беше в транс, точно както го описа. Аз те събудих, както ти обещах. Това е част от договора ни.

Пръстите му стиснаха раменете й.

— Можех да те нараня.

— Не — заяви тя уверено. Погледна зад гърба му и провери следите от стъпките му. — Никога.

— Не трябваше да се съгласявам да заспя, без да съм взел приспивателно.

Клоуи постави дланите си върху гърдите му. Мускулите под тениската му бяха толкова приятни за пипане. Тя се престори, че не забелязва приятното усещане.

— Чуй ме, Уинтърс. Няма проблем. Успях да те изведа от транса точно както ти обещах.

Той се вгледа в лицето й.

— Когато дойдох на себе си, имах чувството, че съм те оставил безпомощна.

— За пръв път опитвам подобно нещо с толкова силен талант като теб. Първия път човек винаги се учи — заби пръстите си малко по-дълбоко в гърдите му. — Трябваше да направя няколко дребни промени, това е всичко. Както ти казах, нямаше никакъв проблем.

Още едно от правилата й. Никога не показвай на клиента, че не си в свои води.

Той я погледна с видимо страхопочитание.

— Ти си ужасна лъжкиня — каза накрая.

— Хей, аз се уча бързо, вече знам какво правя. Виж, минава полунощ. Заспивай отново. И каквото и да правиш, не пий онези хапчета.

— А ако отново тръгна да ходя насън?

— Ще се справя. Върни се в леглото, Джак.

— Не искам — каза той и я придърпа към себе си. Без да я принуждава, недвусмислено заяви намерението си: — Не и сам.

Клоуи опита да мисли, но вълнението, което се надигаше у нея, й пречеше да разсъждава.

— Имам правило — прошепна тя. — Никога не спя с клиенти.

— Клоуи.

Само това каза. Името й. Но гласът му беше дрезгав и настойчив. Чувственото желание грееше в очите и аурата му. Енергията се завихри в малкото пространство. Собствената й енергия беше в резонанс с неговата. Желанието гореше дълбоко у нея и изпепеляваше и последните остатъци от предпазливост. Тя знаеше, че ако не изживее момента с този мъж, ще съжалява до края на живота си.

Омагьосана от магията и мистерията на това усещане, тя докосна с пръсти лицето му.

— Да — прошепна. — Да.