Дейвид Брин
Войната на Ъплифта (99)

97.
Галактяните

— Биологическа война! — Сюзеренът на Лъча и Нокътя нервирано подскачаше по мостика на бойния кораб. — Тази корозия, това разпадане, тази ръжда по оръжието и машините, нарочно ли е предизвикана?

Техникът се поклони.

— Да. Има няколко агенти — бактерии, приони, плесени. Щом разбрахме, веднага взехме контрамерки. Ще ни трябва време, за да третираме всички засегнати повърхности с организми, създадени срещу техните, но постепенно всичко ще бъде сведено до дребна неприятност.

„Постепенно“ — болезнено си помисли адмиралът.

— Как са били пренесени тези агенти?

Квакуанецът извади от чантата си смачкана, подобна на плат тъкан, свързан с тънки нишки.

— Когато вятърът започна да навява тези неща от планините, ние се консултирахме със записите в Библиотеката и разпитахме местните. Досадната напаст се появява периодично на този бряг на континента с настъпването на зимата, така че не й обърнахме внимание. Сега обаче изглежда, че планинските бунтовници са открили начин да заразяват тези въздушни семенници с биологични култури, които действат разрушително на машините ни. Докато разберем какво става, те се бяха пръснали почти навсякъде. Наистина оригинален замисъл.

— Колко лоши, колко тежки, колко катастрофални са щетите?

Отново последва нисък поклон.

— Засегната е една трета от базираните на планетата транспортни средства. Две от отбранителните батареи на космодрума няма да могат да се използват в продължение на десет планетни дни.

— Десет дни!

— Както знаете, ние вече не получаваме резервни части от родната планета.

Адмиралът нямаше нужда да му напомнят. Повечето пътища до Гимелай вече бяха блокирани от приближаващите инопланетни армади, които в момента търпеливо разчистваха мините от границите на системата Гарт.

И като че ли това не беше достатъчно, другите двама Сюзерени се бяха обединили срещу военния. Те не можеха да сторят нищо, за да предотвратят предстоящите битки, ако партията на адмирала решеше да се сражава, но бяха в състояние да не му осигурят религиозна и бюрократична поддръжка. Резултатите от това вече се проявяваха.

В главата му запулсира болка.

— Те ще платят! — пронизително извика Сюзеренът. По дяволите ограниченията на жреци и броячи на яйца!

Сюзеренът на Лъча и Нокътя си спомни с нежен копнеж величествените флоти, които бе довел в тази система. Но повечето от онези кораби бяха изтеглени от Господарите на Курника, за да посрещнат други отчаяни нужди, и навярно доста голяма част от тях вече бяха димящи останки или пара по бойните полета на галактиката.

За да избегне тези мисли, адмиралът потъна в разсъждения за примката, която сега се стягаше около оттеглилите се в планинските твърдини бунтовници. Скоро поне тази неприятност щеше да свърши завинаги.

И тогава — е, нека Институтът по Ъплифт си отстоява неутралността на свещената Церемониална могила! Всички знаят, че понякога ракетите падат не където трябва — например в цивилни градове или дори на неутрални територии.

Твърде зле! Щяха да изразят съчувствие, разбира се. Колко жалко. Но такива са капризите на войната!