Дейвид Брин
Войната на Ъплифта (43)

41.
Галактяните

Сюзеренът на Благопристойността не можеше да стъпи върху неосветена земя и поради това пътуваше кацнал върху позлатен прът, носен от конвой подхвръкващи квакуански слуги. Постоянното им гукащо мърморене беше по-успокоително от накъсаното цвъртене на техните губруанските патрони. Макар Ъплифтът на квакуанците да ги бе отвел много напред в губруанския начин на възприемане на света, те все пак не бяха станали тържествени и възвишени като патроните си.

Докато го отнасяха от мястото, където лежеше трупът, той си мислеше как след малко ще клюкарстват за това кой ще бъде избран за заместник. Кой щеше да стане новият Сюзерен на Цените и Предпазливостта.

Изборът трябваше да се направи бързо. Вече бяха пратени вестоносци до Господарите на Курника на родната планета, но ако се наложеше, на поста щеше да бъде издигнат някой старши бюрократ. Приемствеността трябваше да се запази.

Сюзеренът на Благопристойността не се чувстваше обиден, дори напротив — квакуанците му действаха успокоително. Простите им песни го разсейваха. Следващите дни и седмици щяха да бъдат напрегнати. Официалният траур беше само една от многото задачи, които му предстояха. По някакъв начин тласъкът към новата политика трябваше да бъде възстановен. И разбира се, трябваше да обмисли резултатите от тази трагедия за Смяната на перушината.

Следователите чакаха пристигането на пръта сред купчина съборени дървета до все още димящите стени на канцеларията. Когато Сюзеренът им кимна да започнат, те изпълниха танца на представянето — отчасти жестикулиране, отчасти аудиовизуално излагане — и описаха какво са определили за причина за експлозията и пожара. Докато цвъртяха своите открития в синкопирана хорова песен, Сюзеренът направи усилие да се съсредоточи. Въпросът беше деликатен.

Според кодексите губруанците имаха право да окупират посолството на някой враг и все пак можеше да им се търси отговорност за всички нанесени щети, ако бяха по тяхна вина.

— Да, да, това се случи, наистина се случи — съобщиха следователите. — Сградата е — е била — напълно разрушена.

Не, не, съзнателна дейност не е засечена, не се смята, че причината е такава. Няма следи, че пътят на това събитие е предварително избран от враговете.

Дори тимбримският посланик да е саботирал собствените си сгради, какво от това? Ако не ние сме причината, не се налага да плащаме, не се налага да обезщетяваме!

Сюзеренът изцвъртя кратко назидание. Не беше работа на следователите да определят благопристойността, а само да оценят фактите. Пък и във всеки случай въпросите за щетите бяха от компетентността на служителите на новия Сюзерен на Цените и Предпазливостта. Първо трябваше да се възстановят от катастрофата, която бе преживяла бюрокрацията им.

Следователите изтанцуваха разкаяни извинения.

Мислите на Сюзерена продължаваха да кръжат във вцепенена почуда какви ли ще бъдат последиците. Това иначе незначително събитие беше разклатило деликатния баланс на Триумвирата точно преди поредния Команден конклав и отраженията щяха да ги безпокоят дори след като бъдеше назначен нов трети Сюзерен.

Накратко, това щеше да помогне и на двамата оцелели. Лъчът и Нокътят щеше да е свободен да преследва малцината останали човеци. А Благопристойността можеше да се заеме с издирване без постоянни заяждания за разходите.

А после трябваше да помисли за съревнованието за върховенство. Покойният Сюзерен на Цените и Предпазливостта, въпреки всички очаквания, беше властна личност. Именно той бе организирал споровете им, беше извличал най-добрите им идеи, уговаряше компромиси, водеше ги към единодушие.

Сюзеренът на Благопристойността беше амбициозен и не харесваше насоката, в която бяха тръгнали нещата. Нито пък му беше доставяло удоволствие да вижда, че най-умните му планове биват прекроявани и изменяни, за да допаднат на един бюрократ.

Не, не това бе най-лошото. Но една нова Тройка би била много по-приемлива. По-действена. А в новото равновесие заместването на стария Сюзерен щеше да започне с несгода.

„Тогава защо, поради каква причина, от какво се страхувам?“ — чудеше се върховният жрец.

Сюзеренът на Благопристойността потръпна, накокошини се и се съсредоточи, върна мислите си отново към настоящето, към доклада на следователите. Изглежда, твърдяха, че експлозията и пожарът попадат в онази категория от събития, която земянитите наричат „случайности“.

По настояването на бившия си колега напоследък Сюзеренът беше започнал да се опитва да учи англически, вълконския странен, негалактически език. Това беше трудно, дразнещо усилие и от съмнителна полза — нали компютрите преводачи бяха достатъчно лесно средство.

Все пак главният бюрократ беше настоял и жрецът изненадващо откри, че дори от толкова животински сбор от стенания и грухтене могат да се научат някои неща, като например значенията, които се криеха под тази дума — „случайност“.

Тя очевидно се отнасяше до онова, което следователите твърдяха, че се е случило тук: известен брой непредвидени фактори, съчетани със сериозна некомпетентност в Градския отдел по газоснабдяване след като от него бяха извадени надзирателите човеци. И все пак земянитското определение на думата „случайност“ не беше вярно! На англически тя всъщност нямаше точно значение!

Човеците имаха една банална фраза: „Няма никакви случайности“.

В такъв случай, защо имаха дума за нещо, което не съществуваше?

Случайност… думата обхващаше всичко — от просто съвпадение до истинско стечение на събития, до цяла вероятностна буря от равнище седем! Във всеки случай „резултатите“ бяха „случайни“.

Как един вид би могъл да пътува сред звездите, да се класифицира като патрон на високо равнище, когато принадлежи към клан с такъв неясен, неопределен, зависещ от контекста поглед върху вселената? В сравнение с тези земянити дори дяволските мошеници тимбримите бяха прозрачни и чисти като кристал!

Именно този вид неспокойна насока на мисълта жрецът мразеше най-много в характера на бюрократа! Това бе една от най-дразнещите черти на покойния Сюзерен.

Но също и едно от нещата, които Благопристойността най-много обичаше и ценеше. И щеше да му липсва.

Сюзеренът твърдо изцвъртя дефинитивна дума-верига. Самоанализите после. Сега трябваше да се вземе решение за онова, което се бе случило тук.

При някои вероятни стечения на обстоятелства на губруанците може би щеше да им се наложи да заплатят щетите на тимбримите — и дори на земянитите — за разрушенията на това плато. Не беше приятно, но можеше да бъде предотвратено, когато се изпълнеше великолепният замисъл на губруанците.

Събитията навсякъде другаде из Петте галактики щяха да определят това. Тази планета беше незначителна. Във всеки случай задача на новия Сюзерен на Цените и Предпазливостта щеше да е да се грижи за съкращаването на разходите.

Да се грижи Губруанският съюз — истинските наследници на Древните — да не се провали в благопристойността, когато се върнат Прародителите, това беше собствената задача на жреца.

„И нека ветровете довеят този ден“ — помоли се той.

— Отсъждането се отлага, забавя, отменя засега — заяви Сюзеренът и следователите веднага затвориха папките си.

Трябваше да прецени и положението на върха на хълма.

Гукащите квакуанци се скупчиха и невъзмутимо понесоха Пръта на Преценката през пернатата тълпа на своите подскачащи, възбудени патрони.

Дипломатическият склад все още димеше. Сюзеренът внимателно изслуша следователите, които докладваха понякога един по един, понякога едновременно. От цялата какофония Сюзеренът си състави картина на събитията, довели до всичко това.

Едно местно неошимпанзе било открито да рови около склада, без да мине на официална проверка от страна на окупационната сила — очевидно нарушение на военния протокол. Никой не знаеше защо глупавото полуживотно е било тук. Навярно е било привлечено от „маймунския комплекс“ — дразнещата неразбираема нужда, която караше земянитите да търсят възбудата вместо благоразумно да я избягват.

Едно въоръжено подразделение се натъкнало на любопитното неошимпанзе, докато извършвало рутинно обезопасяване на района на бедствието. Командирът настоятелно поискал от косматия клиент на човеците веднага да престане и да отдаде дължимата почит.

Типично за рожбите на човеците, неошимпанзето беше постъпило опърничаво. Вместо да се държи цивилизовано, то бе избягало. При опита да го спрат стреляли по някакво отбранително устройство на пирамидата. В последвалата престрелка складът пострадал.

Сюзеренът реши, че резултатът е съвсем удовлетворителен. Подклиент или не, официално неошимпанзето беше съюзник на проклетите тимбрими. С действията си то бе нарушило имунитета на склада! Войниците са били в пълното си право да открият огън и по шимпанзето, и по защитния глобус. Тук нямаше нарушение на благопристойността.

Следователите изпълниха танц на облекчение. Разбира се, колкото повече се приближаваше до древните процедури, толкова по-блестяща щеше да стане перушината на губруанеца, когато се върнеха Прародителите.

„И нека ветровете побързат с деня.“

— Отворете, влезте, продължете в склада — нареди жрецът. — Влезте и разследвайте тайните там!

Системата за сигурност на склада навярно беше унищожила по-голямата част от съдържанието. И все пак можеше да е останала някаква ценна информация.

По-простите ключалки бързо поддадоха, докараха специални съоръжения за сваляне на масивната врата. Всичко това отне време. Жрецът си намери занимание с една група Войници на Нокътя — започна да им проповядва да укрепят вярата си в древните ценности. Припомни им, че през последните два дни в планините на югоизток от града са изчезнали няколко малки групи войни и че животът им принадлежи на Гнездото. Гнездото и Честта — нищо друго нямаше значение.

Накрая отключиха и последния катинар. Прочутите фокусници тимбримите този път се бяха изложили. Преградите им бяха лесни и губруанските роботи касоразбивачи ги преодоляха бързо. Вратата бе отнесена от една от машините. Стиснали уредите пред себе си, следователите предпазливо влязоха в пирамидата.

След няколко мига една перната фигура с изненадано цвъртене изскочи навън с черен кристален предмет в клюна си. Почти незабавно я последва друга.

„Непокътнати!“ — затанцуваха следователите. Две информационни банки били открити непокътнати, защитени от самоунищожително взривяване поради случайно паднали върху тях камъни!

Радост обхвана следователите, а после и войниците и цивилните, които чакаха отвън. Дори квакуанците щастливо гукаха, защото и те виждаха, че поне четвъртата заповед е изпълнена успешно. Един земянитски клиент беше нарушил имунитета на склада чрез очевидно непочтително поведение — признак за опорочен Ъплифт. И в резултат те бяха получили напълно законен достъп до вражеските тайни!

Тимбримите и човеците щяха да бъдат опозорени, а кланът Гууксюй-Губру щеше да научи много неща!

Радостта беше по губруански френетична. Но самият Сюзерен танцува само няколко секунди. Негов дълг беше да проявява удвоена загриженост. Прекалено много неща във вселената бяха подозрителни. Много неща бе по-добре да се унищожат, за да не би някой ден случайно да застрашат Гнездото.

Сюзеренът наведе глава първо на едната страна, после на другата, и огледа информационните кубове, черни и блестящи върху обгорената глина. Изпитваше някакво странно чувство, което почти, макар и не съвсем, се превръщаше в усещане за надвиснал ужас.

Нямаше никакво пси-усещане, нито някакво определено предчувствие. Ако беше така, Сюзеренът тутакси щеше да нареди кубовете да бъдат превърнати в пепел.

И все пак… Това бе много странно.

За един кратък миг той потръпна от илюзията, че шлифованите кристали са очи, блестящите, космически черни очи на огромна и много опасна змия.