Дейвид Брин
Войната на Ъплифта (96)

94.
Галактяните

— След тях! — извика Сюзеренът на Лъча и Нокътя. — Преследвайте ги! Догонете ги!

Войниците на Нокътя и техните бойни роботи връхлетяха върху малката колона неошимпанзета. Косматите земянити побягнаха, като стреляха с лошите си оръжия нагоре срещу губруанците. Две малки огнетопки наистина избухнаха и предизвикаха дъжд от опърлени пера, но съпротивата беше безполезна. Скоро Сюзеренът се разхождаше сред взривените останки от дървета и бозайници и изруга, когато офицерите му докладваха, че има само трупове на шими.

Носеха се разкази за други — човеци и тимбрими, и, да, трижди проклети тенанини. Дали някой от тях ненадейно не се беше появил от пустошта? Всички те трябва да се бяха съюзили! Това сигурно бе заговор!

Постоянно пристигаха съобщения, искания, заповеди адмиралът да се върне в Порт Хеления. Да се присъедини към другите командири за конклав, среща, нова битка за единодушие.

— Единодушие! — изплю се върху дънера на едно повалено дърво Сюзеренът на Лъча и Нокътя. Той вече чувстваше отлива на хормони и размиването на цвета, който почти беше станал негов!

Единодушие ли? Той щеше да им покаже едно единодушие! Беше решен да си възвърне позицията на лидер. А единственият начин да го постигне след катастрофата на Церемонията на Ъплифта бе да покаже ефикасността на военния избор. Когато тенанините пристигнеха, за да предявят претенциите си за своите „гартлянски“ награди, те щяха да бъдат посрещнати със сила! Нека се занимават с ъплифтирането на нови клиенти от дълбокия космос!

Разбира се, за да ги задържи на разстояние — за да може да върне този свят на Господарите на Курника, — трябваше да е сигурен, че няма да има атаки в гръб. Наземната опозиция трябваше да бъде унищожена!

Сюзеренът на Лъча и Нокътя не искаше дори да си помисли за възможността гневът и отмъщението да са участвали в неговото решение. Да признае това би означавало да попадне под властта на жреца. Няколко добри офицери вече бяха дезертирали по този път, само за да може лицемерният върховен жрец да им нареди да се върнат на постовете си. Какво нахалство!

Адмиралът бе решен да спечели лоялността им по свой собствен начин, с победа!

— Новите детектори работят, са ефективни, са ефикасни! — изтанцува в задоволство той. — Те ни позволяват да преследваме земянитите, без да има нужда да надушваме определени материали. Ние ги проследяваме по самата им кръв!

Помощниците на Сюзерена споделяха задоволството му. При тази скорост всички партизани скоро щяха да са мъртви.

Сянка помрачи ликуването, когато беше съобщено, че един от транспортните кораби, довел ги дотук, се е повредил. Още един инцидент с епидемията от корозия, поразила губруанската техника навсякъде из планините и долината Сайнд. Сюзеренът беше наредил спешно разследване.

— Няма значение! Всички ще се качим в останалите транспортери. Нищо, никой, никакво събитие няма да спре преследването ни!

Войниците изпяха:

— Дзууун!