Дейвид Брин
Войната на Ъплифта (22)

20.
Галактяните

За адмирала на флотата — Сюзерена на Лъча и Нокътя — спорът звучеше глупаво. Разбира се, така бе винаги сред цивилните. Жреците и бюрократите винаги са се карали. И само воините вярваха по време на битка!

Въпреки това адмиралът трябваше да признае, че участието в техния първи истински политически дебат като тройка е вълнуващо. Това беше начинът, по който губруанците по традиция постигаха Истината — чрез стрес и несъгласие, убеждаване и танц, докато не се стигнеше до ново съгласие.

И накрая…

Сюзеренът на Лъча и Нокътя разтърси глава, за да отхвърли мисълта. Беше прекалено рано да разсъждава за Смяната на перушината. Щеше да има още много спорове, караници и маневриране за най-високия прът преди да настъпи денят.

Що се отнася до този пръв дебат, адмиралът с удоволствие зае мястото на арбитър между двамата си колеги. Добро начало.

Земянитите на малкия космодрум бяха подготвили добре написано официално предизвикателство. Сюзеренът на Благопристойността настоя да бъдат пратени Войници на Нокътя, които да победят защитниците в ръкопашен бой. Сюзеренът на Цените и Предпазливостта не се съгласи. Известно време двамата обикаляха на мостика на флагманския кораб, като се гледаха и грачеха.

— Разходите трябва да са ниски!

Достатъчно ниски, за да не се наложи,

за да не се наложи да обременяваме други фронтове!

Така Сюзеренът на Цените и Предпазливостта подчертаваше, че тази експедиция е само един от многобройните ангажименти, подкопаващи силата на клана Гууксюй-Губру. Всъщност това беше доста едностранна битка. Положението в галактическата спирала беше напрегнато. В такива моменти Сюзеренът на Цените и Предпазливостта беше длъжен да не позволи кланът да се разхвърли в много посоки.

Сюзеренът на Благопристойността възмутено се накокошинваше в отговор.

— Какво ще означава „скъп въпрос“,

ако не успеем,

ако се провалим,

ако изгубим честта си

в очите на Предците?

Трябва да сторим това, което е правилно! Дзуун!

От собствения си команден прът Сюзеренът на Лъча и Нокътя наблюдаваше схватката, за да види дали ще се проявят някакви ясни признаци за бъдещо господство. Беше вълнуващо да слуша и гледа отличните танци на аргументиране, изпълнявани от неговите партньори. И тримата бяха най-добрите продукти на „горещояйченото“ инженерство, имащо за цел да изведе най-положителните черти на расата.

Скоро стана очевидно, че колегите му са стигнали до патово положение. Решението щеше да зависи от Сюзерена на Лъча и Нокътя.

Определено щеше да им излезе по-евтино, ако експедиционният корпус просто игнорираше нахалните вълкони долу, докато заложническият газ не ги накараше да се предадат. Или пък можеха просто да превърнат отбраната им на пепел. Но Сюзеренът на Благопристойността отказваше да приеме и двете възможности. Подобни действия щели да бъдат катастрофални, твърдеше жрецът.

Бюрократът беше също толкова непреклонен — не бивало да се разхищават войници.

Другите двама командири бяха стигнали до задънена улица. Сюзеренът на Лъча и Нокътя разроши оперението си и се намеси:

— Сухопътната схватка би ни струвала скъпо,

би означавала разходи.

Но ще бъде доблестна,

достойна за възхищение.

 

Един трети фактор решава,

добавя решаваща тежест.

Това е нуждата от трениране на

Войници на Нокътя.

Сухопътните сили ще атакуват

лъч в лъч,

ръка в нокът.

Въпросът беше решен. Един подполковник на Войниците на Нокътя отдаде чест и побърза да отнесе заповедта.

Разбира се, с това решение положението на пръта на Благопристойността леко щеше да се вдигне. Това на Предпазливостта — да се понижи. Но борбата за надмощие едва бе започнала.

Така бе било и при далечните им предци, преди гууксюите да превърнат примитивните протогубруанци в раса, пътуваща сред звездите.

И все пак част от по-старата функция оставаше. Сюзеренът на Лъча и Нокътя потръпна, когато напрегнатият спор приключи, и почувства моментно вълнение — дълбоко и силно сексуално.