Дейвид Брин
Войната на Ъплифта (58)

56.
Галактяните

Противно на всички очаквания, новият Сюзерен на Цените и Предпазливостта всъщност набираше точки. Перушината му дори беше проявила първите царствени багри на кандидатурата, въпреки че бе започнал съревнованието много след партньорите си. Когато новият Сюзерен танцуваше, другите двама бяха принудени сериозно да го наблюдават и да обръщат внимание на неговите аргументи.

— Това усилие е зле насочено, скъпо, неблагоразумно — изцвъртя той и се завъртя в изящен ритъм. — Вложихме съкровище, време и чест.

търсейки,

преследвайки,

гонейки

една химера!

Новият главен бюрократ наистина имаше няколко преимущества. Той беше обучен от предшественика си — покойния Сюзерен на Цените и Предпазливостта. Освен това беше изнесъл пред конклава внушителна обвиняваща поредица от факти. По пода лежаха пръснати инфокубове. Предявените доказателства всъщност бяха унищожителни.

— Няма начин, няма възможност, няма шанс този свят да крие предразумно същество, оцеляло от буруралите! Това е бил номер, измама, демоничен вълконско-тимбримски заговор, за да ни накарат да

изхарчим,

прахосаме,

хвърлим напразно

нашето богатство!

За Сюзерена на Благопристойността това беше извънредно унизително. Всъщност почти катастрофа.

По време на промеждутъка преди да бъде избран новият кандидат, жрецът и адмиралът бяха властвали самолично, без да има кой да ги контролира. Те отлично бяха съзнавали, че не е благоразумно да действат така, без да ги ограничава гласът на третия им партньор, но как да се държиш благоразумно, когато има толкова съблазнителна възможност?

Адмиралът беше предприел персонални мисии по претърсване и унищожаване на планинските партизани, стремейки се да прибави блясък към личната си чест. От своя страна, жрецът бе наредил да се започнат скъпи нови строежи и беше ускорил доставянето на нов планетарен филиал на Библиотеката.

Това бе прекрасно междуцарствие на двустранно единодушие. Сюзеренът на Лъча и Нокътя одобряваше всяка покупка, а Сюзеренът на Благопристойността благославяше всеки набег на Войниците на Нокътя.

Имаше и грешки. Вълконите се оказаха сатанински в набезите и животинската си неуловимост. И все пак, ако бяха намерили онова, което търсеха, нямаше да последва никакво заяждане за разноските. Всичко щеше да си струва усилието. Но…

„Но ние бяхме измамени, заблудени, направиха ни на глупци“ — горчиво си помисли жрецът. Съкровището се оказа лъжа. А сега новият Сюзерен на Цените и Предпазливостта им опяваше за средствата, които бяха изразходвали. Бюрократът изпълни блестящ танц на наказанието за крайности. Той вече беше спечелил няколко точки на единодушие — например за това да няма повече безполезни преследвания в планината, не и докато не се намери по-лесен начин за унищожаване на партизаните.

Перушината на Сюзерена на Лъча и Нокътя нещастно повехна. Жрецът знаеше колко зле трябва да е подействало това на адмирала. Но и двамата бяха хипнотизирани от справедливата правота на Танца на Наказанието. Не можеха да победят бюрократа с мнозинство — той беше очевидно в правото си.

Сега бюрократът беше започнал нов напев и бе подел нов танц. Той предлагаше да се изоставят новите строителни проекти. Те нямаха нищо общо с отбраната на губруанците на тази планета и бяха започнати на основата на предположението, че тези „гартляни“ ще бъдат открити. Сега бе просто безполезно да продължават да строят хиперпространствен шунт и церемониална могила!

Танцът беше могъщ, убедителен, подкрепен с карти, статистики и таблици с изчисления. Сюзеренът на Благопристойността разбираше, че ще трябва да се направи нещо, и то скоро, в противен случай това парвеню щеше да завърши деня на първо място. Такова разместване на местата бе немислимо, точно когато започваха да усещат в телата си тръпките, предхождащи Смяната на перушината!

Трябваше да се обмисли съобщението от Господарите на Курника. Цариците и князете у дома задаваха отчаяни въпроси. Били ли стигнали вече Тримата на Гарт до дръзка нова политика? Изчисленията показваха, че ще е важно скоро да разполагат с нещо оригинално и творческо — в противен случай инициативата завинаги щеше да премине в ръцете на някой друг клан.

Беше страшно да имаш участта на раса, движеща се в космическата следа на някой друг.

Но въпреки очевидния му финес и лустро, едно нещо в новия главен бюрократ веднага се набиваше в очи. На новия Сюзерен на Цените и Предпазливостта му липсваше дълбочината, ясният поглед на мъртвия му предшественик. Сюзеренът на Благопристойността знаеше, че великата политика не може да излезе от дребнавото, късогледо счетоводителство.

Трябваше да се направи нещо, и то сега! Жрецът зае поза на предчувствие и разпери ръце. Учтиво, дори може би снизходително, бюрократът прекъсна собствения си танц и сведе клюн, печелейки време.

Сюзеренът на Благопристойността започна бавно, като се местеше на малки стъпки на пръта си и съзнателно възприе напева, използван от противника му.

— Макар че може и да няма гартляни, остава шанс, възможност, начин да използваме церемониалния обект, който

планирахме,

построихме,

осветихме

на такава цена.

Има план, схема, идея, която все още може да спечели

слава,

чест,

благопристойност

за нашия клан.

В центъра, фокуса, същината на този план ние ще

проучим

разгледаме

разследваме

клиентите на вълконите.

Сюзеренът на Лъча и Нокътя вдигна поглед. Светлина на надежда проблесна в обезсърченото око на адмирала и жрецът разбра, че може да спечели временна победа или поне отлагане.

През идващите дни много, наистина много щеше да зависи от това дали тази смела нова идея ще има ефект.