Метаданни
Данни
- Серия
- Дюн (1)
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Dune, 1965 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Виолета Чушкова, 1987 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 138 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Victor
- Източник
- bezmonitor.com (през sfbg.us)
(Хартиената книга предостави Мартин Дамянов.)
Издание:
Франк Хърбърт. Дюн I
Роман
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987
Библиотека „Галактика“, №90
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,
Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев
Преведе от английски: Виолета Чушкова
Рецензент: д-р Светослав Славчев
Консултант: Стефан Лефтеров
Редактор: Гергана Калчева-Донева
Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Пламен Антонов
Коректори: Паунка Камбурова, Янка Енчева
Английска. I издание. Дадена за набор на 27.V.1987 г.
Подписана за печат на 22.IX.1987 г. Излязла от печат месец Х.1987 г.
Формат 32/70×100 Изд. №2085 Печ. коли 22 Изд. коли 14,24 УИК 16,08
Страници: 352. ЕКП 9536615531; 5637–230–87. Цена 2,50 лв.
Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Георги Димитров“ — София
Ч 820–31
© Виолета Чушкова, преводач, 1987
© Светослав Славчев, предговор, 1987
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987
c/o Jusautor, Sofia
© Frank Herbert, 1965
Dune. Book one
New English Library
Times mirror, 1974
(Хартиената книга предостави Мартин Дамянов.)
Издание:
Франк Хърбърт. Дюн II
Роман
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1989
Библиотека „Галактика“, №100
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,
Георги Марковски, Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Светослав Славчев, Христо Стефанов
Преведе от английски: Виолета Чушкова
Рецензент: д-р Светослав Славчев
Редактор: Гергана Калчева-Донева
Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Тонка Костадинова
Коректори: Паунка Камбурова, Янка Енчева
Английска. I издание. Дадена за набор на 29.VIII.1988 г.
Подписана за печат на 21.III.1989 г. Излязла от печат месец април 1989 г.
Формат 70×100/32 Изд. №2188 Печ. коли 31 Изд. коли 20,09 УИК 22,11
Страници: 496. ЕКП 95366/15531/5637–394–89. Цена 3,00 лв.
Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Георги Димитров“ — София
Ч 820–31
© Виолета Чушкова, преводач, 1989
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987
c/o Jusautor, Sofia
© Frank Herbert, 1965
Dune. Book two and three
New English Library
Times mirror, 1974
История
- — Добавяне на анотация
- — Добавяне на анотация (пратена от SecondShoe)
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Дюн от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Дюн | |
Dune | |
Автор | Франк Хърбърт |
---|---|
Илюстратор | Джон Шонхър |
Първо издание | 1965 г. САЩ |
Издателство | Chilton Books |
Оригинален език | английски |
Жанр | научна фантастика |
Страници | 412 |
Издателство в България | Георги Бакалов |
Преводач | Виолета Чушкова |
Дюн в Общомедия |
„Дюн“ (на английски: Dune, буквално „дюна“) е научнофантастичен роман от Франк Хърбърт, издаден през 1965 г. Той става първият носител на наградата „Небюла“ през 1965 г. и споделя наградата „Хюго“ за 1966 г. Счита се за един от най-добрите научнофантастични романи на всички времена.
Действието в романа се развива в далечното бъдеще.
Поредицата за Дюн съдържа шест книги: „Дюн“, „Месията на Дюн“, „Децата на Дюн“, „Бог-Император на Дюн“, „Еретиците на Дюн“, „Дюн: Домът на ордена“.
След смъртта на писателя, синът му Брайън Хърбърт и Кевин Андерсън продължават поредицата с редица книги, запознаващи читателите със света на Дюн преди първата книга „Дюн“. Книгите са създадени на основата на подробни бележки, останали от Франк Хърбърт.
Герои в „Дюн“
Династия Атреиди
- Дук Лито I Атреидски, глава на династия Атреиди
- Лейди Джесика, бин джезъритка и наложница на дука; майка на Пол и Алая
- Пол Атреидски, единственият син на дука
- Алая Атреиди, по-малката сестра на Пол
- Лито, синът на Пол и Чани
- Туфир Хауът, ментат на Атреидите
- Гърни Халик, трубадур и войник, верен на Атреидите
- Дънкан Айдахо, майстор на меча, на служба при Атреидите
- Доктор Уелингтън Юи, сук-доктор на Атреидите
Династия Харконен
- Барон Владимир Харконен, управляващ династия Харконен
- Пайтър дьо Врие, ментат
- Фейд-Рота, племенник на барона
- Глосу 'Звяра' Рабан, наричан също Рабан Харконен, по-големият племенник на барона
Династия Корино
- Шедъм IV, падишах император на познатата вселена
- Принцеса Ирулан Корино, най-възрастната дъщеря на императора и негова наследница. Също и историк
- Света майка Гайъс Хелън Мохайъм, Бин Джезъритка, имперската жрица на истината
- граф Хашимир Фенринг, генетичен евнух, близък приятел и съветник на императора
Свободни хора
- Стилгар, наиб на свободните хора
- Чани, наложница на Пол Атреидски
- Лайът-Кайнс, имперски планетолог/еколог на Аракис, баща на Чани.
Династии
- Династия Атреиди
- Династия Харконен
- Династия Корино
- Династия Ордос
Други
Поредицата вдъхновява Дейвид Линч да направи филмова адаптация през 1984 г. (музика: Тото), по-късно Sci Fi Channel създават сериал. По романа има създадени телевизионни сериали и редица компютърни игри.
Външни препратки
- Произведения от Франк Хърбърт (включително „Дюн“) за четене онлайн в Моята библиотека
- Официален сайт
- A Dune study guide
Сайтове за фенове
- Българска Дюн група във Фейсбук
- Българският Дюн форум[неработеща препратка]
- stratetic Dune Browser-Game Архив на оригинала от 2010-11-12 в Wayback Machine. ((de)) ((en))
- House Atreides
- Dune Italia
- The Landsraad MSN Community Архив на оригинала от 2008-06-24 в Wayback Machine.
- The Yahoo Dune group
- Arrakeen Dune Group Архив на оригинала от 2005-11-25 в Wayback Machine.
- A Dune Forum Архив на оригинала от 2006-02-12 в Wayback Machine.
- Fed2k – A massive Dune Community
- DunePedia Архив на оригинала от 2017-06-03 в Wayback Machine. ((de)) ((en))
- Thoughts Of Dune
|
„Сигурно няма по-ужасен миг на прозрение от този, в който откриваш, че баща ти е човек — от плът и кръв.“
Дукът заговори:
— Пол, това, което правя, е отвратително, но трябва да го сторя.
Той стоеше до портативния детектор на отрови, донесен в заседателната зала за закуската им. Сетивните пипала на уреда висяха отпуснато над масата и напомняха на Пол за някакво необикновено току-що загинало насекомо.
Дукът се бе загледал навън, към космодрума, с неговите облаци от прах на фона на утринното небе.
Пред Пол бе поставен възпроизводител с кратка видеопластина за религиозните обичаи на свободните. Пластината бе съставена от един от експертите на Хауът и Пол се почувствува смутен, че някои неща се отнасяха за самия него.
„Махди!“
„Лизан-ал-гаиб!“
Той можеше да затвори очи и да си припомни виковете на тълпата. „Ето значи на какво се надяват“ — помисли си той. И си припомни какво бе казала старата света майка: Куизъц Хадерах. Спомените събудиха предчувствията му за ужасното предназначение и затулиха този необикновен свят с усещания за нещо познато, които той не можеше да разгадае.
— Отвратително нещо — продължи дукът.
— За какво става въпрос, сър?
Лито се извърна и погледна сина си.
— Защото харконите смятат да ме измамят, като ме накарат да се съмнявам в майка ти. На тях не им е известно, че аз по-скоро бих се усъмнил в себе си.
— Не ви разбирам, сър.
Лито отново погледна навън през прозорците. Бялото слънце вече се бе издигнало високо в сутрешния си квадрант. Млечната светлина очерта купчина облаци от прах, които се стелеха над задънените каньони врязващи се в Защитната стена.
Бавно, като говореше с приглушен глас, за да сдържа гнева си, дукът разказа на Пол за загадъчната записка.
— Но така можете спокойно да се усъмните и в мен — рече Пол.
— Те трябва да помислят, че са успели — продължи дукът. — Те трябва да ме помислят именно за толкова голям глупак. Всичко трябва да изглежда правдоподобно. Дори и майка ти може да не научи за тази им хитрина.
— Сър! Но защо?
— Майка ти не бива да реагира с постъпка. О, тя е способна на крайна постъпка… а толкова много зависи от това. Надявам се, че ще разкрия предателя. Всичко трябва да изглежда така, все едно че напълно са успели да ме измамят. Трябва да й нанеса тази обида, за да не понесе по-късно по-болезнена обида.
— Защо ми казвате това, татко? Аз може и да не запазя тайната.
— В тази работа теб няма да те наблюдават — отвърна дукът. — Ти ще запазиш тайната. Трябва да я запазиш. — Той отиде до прозорците и заговори, без да се обръща: — А така, ако се случи нещо с мен, ти ще можеш да й кажеш истината — че никога не съм се съмнявал в нея, нито за миг дори. Бих искал тя да научи това.
Пол долови мислите за смърт в бащините си думи и заговори припряно:
— Нищо няма да ви се случи, сър. Тези…
— Замълчи, сине.
Пол втренчи поглед в гърба на баща си и забеляза умората в извивките на шията, в очертанията на раменете и в бавните движения.
— Вие сте просто уморен, татко.
— Наистина съм уморен — съгласи се дукът. — Уморен съм психически. Сигурно меланхоличното израждане при великите династии засегна най-сетне и мен. А навремето бяхме толкова силни хора.
Пол незабавно възрази гневно:
— Нашата династия не се е изродила.
— Така ли?
Дукът се обърна с лице към сина си — под очите му синееха тъмни кръгове, устните му се изкривиха в скептична усмивка.
— Трябваше да се венчая за майка ти и да я направя своя дукеса. Но… това, че все още не съм задомен, обнадеждава някои династии, че все още могат да се съюзят с мен чрез дъщерите си, станали на възраст за омъжване. — Той сви рамене. — И така аз…
— Майка ми е обяснила това.
— Нищо друго не може да спечели повече преданост към един водач, както видът му на безстрашен храбрец — рече дукът. — Ето защо си давам вид на безстрашен храбрец.
— Вие сте добър водач — възрази Пол. — Управлявате добре. Хората ви следват охотно и ви обичат.
— Моят пропаганден корпус е един от най-добрите — рече дукът. Той отново се обърна и се загледа навън, към долината. — Тук, на Аракис, за нас има много по-голяма възможност, отколкото империята изобщо може да си представи. И все пак понякога си мисля, че щеше да е по-добре, ако бяхме потърсили спасение в бягство, ако бяхме станали отцепници. Понякога ми се приисква да можем да се скрием под чуждо име сред хората, да не сме изложени на толкова…
— Татко!
— Да, аз наистина съм уморен — рече дукът. — Известно ли ти е, че използуваме утайката от подправката като суровина и вече разполагаме със собствена фабрика за производство на филмова субстанция.
— Наистина ли?
— Не бива да ни липсва филмовата субстанция — отбеляза дукът. — Иначе как ще можем да заливаме селото и града с нашата информация? Хората трябва да разберат как добре ги управлявам. А как биха могли да разберат, ако не им го кажем?
— Трябва да си починете — рече Пол.
Дукът отново застана с лице към сина си.
— Аракис има и още едно предимство, което аз почти винаги забравям да отбележа. Тук подправката е навсякъде и във всичко. Човек я вдишва и поглъща в, кажи-речи, всяко ястие. И установявам, че това придава известен естествен имунитет към някои от най-разпространените отрови от Наръчника на договорната война*. А необходимостта да се бди за всяка капка вода поставя цялото производство на храни, добивът на мая, хидропонните култури, хемавитът, всичко под най-строго наблюдение. Ние не можем да унищожим големи групи от нашето население с отрова, нито пък можем да бъдем атакувани с това оръжие. Аракис ни прави нравствени и етични.
Пол понечи да заговори, ала дукът го прекъсна:
— Нужен ми е някой, комуто мога да кажа тези неща, синко. — Той въздъхна и отново обърна поглед към пустинния пейзаж, където дори цветята бяха вече погинали — изпотъпкани от събирачите на роса* и изсъхнали под ранното слънце.
— На Каладън ние управлявахме с морска и въздушна мощ — продължи дукът. — Тук трябва да си създадем пустинна мощ. Това е твоето наследство, Пол. Какво ли ще стане с теб, ако се случи нещо с мен? Ти няма да станеш династия отцепник, а династия борец — бягаща и преследвана.
Пол потърси думи, ала не намери какво да каже. Никога не бе виждал баща си толкова обезверен.
— За да задържи Аракис — продължи дукът, — човек се изправя пред решения, които могат да му струват неговото собствено самоуважение. — Той посочи навън към зелено-черното атреидско знаме, което се развяваше на един пилон в края на космодрума. — Това благородно знаме би могло да се превърне в символ на много злини.
Пол преглътна с пресъхнало гърло. В думите на баща му се долавяше безсилие и чувство на обреченост, от което момчето почувствува празнота в гърдите си.
Дукът извади от джоба си таблетка против умора и я глътна без вода.
— Сила и страх — рече той. — Инструментите на държавническото изкуство. Трябва да разпоредя да наблегнат на обучението ти в партизанска война. На видеопластината, която видя, те наричат „Махди“ и „Лизан-ал-гаиб“ — в краен случай можеш да извлечеш полза от това.
Пол се вторачи в баща си, видя как раменете му се повдигат, докато таблетката си вършеше работата, ала запомни думите му, изпълнени със страх и съмнение.
— Какво ли задържа еколога? — измърмори дукът. — Казах на Туфир да го повика да дойде рано.