Джудит Гулд
До края на времето (6)

Шест

Две седмици по-късно Сам Никълсън чу прещракване на телефонния секретар по личната му линия, но не се заслуша веднага. Тъкмо се връщаше от сутрешната си езда и се преобличаше в съблекалнята си. С една пета в обувалката, той дръпна, после изхлузи прашния, правен по поръчка, ботуш. Повтори процеса с другия ботуш, после събу светлокафявия си брич и го хвърли на кушетката. Свали потните си чорапи, после черната си ватирана тениска и накрая жокейските си шорти. Оставяйки всичко на куп на пода, той прецапа гол до телефонния секретар, усили звука и натисна бутона за прослушване.

Когато чу гласа, през него премина тръпка и усети, че диша малко по-учестено от обикновено. Точно звукът от този ясен и отчетлив плътен контраалт събуди у него чувственото удоволствие, за което бе забравил, че е възможно, че изобщо съществува. Леони тъкмо казваше:

„Вчера Моси ме води в имота на Кренстън Наистина адски ми хареса как си го направил. Плановете бяха превъзходни и изработката красива. Убедена съм, че ти си подходящият човек за тази работа, ако цената ме устройва. Така че обади ми се веднага щом можеш. Номерът тук е…“

Сам натисна бутона за връщане на лентата. Нямаше нужда от номера на Леони Коринт. Той бе запечатан в паметта му завинаги. Както и самата жена, беше невъзможно да забрави.

Независимо от това колко усилия полагаше, все не можеше да я прогони от мислите си. Тя притежаваше уникална привлекателност. Пленителната й външност, свързана с нейния жизнен и независим дух, създаваше една неустоима комбинация. Спомни си енергичното й изкачване по стълбите. Онези крака, онзи… Исусе, трябва да престане да мисли за нея!

Леони Коринт, усещаше той, бе прекалено независима жена, за да се заинтересува от него. Изглежда си имаше много активен свой живот и той бе сигурен, че тя е волева и самостоятелна и че това изключва връзката й с мъж точно в този момент. И определено с такъв като мен, помисли си глухо.

Знаеше коя е, разбира се. Че кой не знаеше? В крайна сметка бившият й съпруг постоянно се появяваше по страниците на вестниците, а техните обществени успехи и разточителният им начин на живот бяха тема за клюкарските хроники и за бизнес пресата в продължение на няколко години. А сега, макар да беше разведена. Сам осъзнаваше, че Леони е дошла от един друг свят. Свят, който бе на светлинни години от неговия. Разбира се, Мини имаше пари и връзки и те живееха в един свят на привилегии и лукс, на много по-високо ниво от повечето жители тук, в провинцията. Но бившата мисис Хенри Рейнълдс се движеше в стратосферните висоти на международния бизнес и на най-висшето общество. Тук не ставаше дума за десетки милиони долари, а за стотици, дори за милиарди. Едно беше да си заможен и известен в селски район с ферми, малки селца и градчета, както него и Мини, а съвсем друго бе да си част от глобалния елит, като Леони. Тя можеше да наеме Сам Никълсън да свърши работата, но по никакъв друг начин не би отделила време на човек като него.

След като е била омъжена за човек с толкова огромно богатство и власт, тя сигурно гледаше на мъжете като Сам отвисоко, като на някой от прислугата, нает да задоволи нуждите на много богатата господарка. Аз не съм толкова богат колкото нея, помисли си Сам. Никога не съм имал собствено богатство и практически всичко, което имам, е на Мини.

Защо тогава чувстваше такова влечение към нея? Силно физическо, дори химическо, привличане. Определено част от това бе свързано с онази бдителност у нея. Тя е преживяла много, предположи той. Вероятно по време на развода е страдала. Ако Хенри Рейнълдс е бил същата акула у дома, каквато е на Уолстрийт, не му се щеше да си помисли какво бе изтърпяла Леони покрай него.

Той закрачи по пода в съблекалнята, чудейки се какво да прави, как да отговори на съобщението, имайки предвид чувствата си — и тези на Мини. Но бързо стигна до заключението, че очевидната неприязън на Мини — дори враждебност — по отношение на проекта не трябва да влияе на решението му. Тя бе възразявала за работата му и в миналото и той нямаше никакво намерение точно сега да се поддава на себичните й изисквания.

Какво, по дяволите, реши той. Много просто. Леони Коринт иска аз да свърша работата, аз също искам. Така че ще й се обадя.

Той вдигна телефона и набра номера й. Тя вдигна след две позвънявания.

— Леони — започна той, — обажда се Сам Никълсън във връзка със съобщението ти.

— Здрасти — отвърна тя. — Не искам да те пришпорвам, но Моси ме заведе до имота на Кренстън и трябваше да звънна. Наистина е красиво, Сам. Точно работата, която аз самата имах предвид.

— Много благодаря. Беше трудно, но мисля, че се получи много добре. Виж какво, Леони. Какво ще кажеш да направя някои предварителни изчисления и да нахвърлям някои груби идеи, които вече имам за проекта. По-късно през тази седмица ще можем да ги прегледаме заедно.

— Би било страхотно — съгласи се тя. — Иска ми се да опитаме да приключим, преди да е дошла зимата. Ако е възможно.

— Не мисля, че това ще е проблем — рече Сам. — Ако решим да работим заедно, мисля, че ще успеем да свършим с всичко преди Коледа. Може да останат някои подробности за довършване, но нищо важно.

— Добре — съгласи се Леони. — Какво ще кажеш да наминеш в четвъртък или в петък. Устройва ли те?

— Хайде да е в петък — уточни Сам. — Това ще ми даде достатъчно време да направя изчисленията и да нахвърлям плановете. Какво ще кажеш за петък сутринта, да кажем около десет часа. Устройва ли те?

— Чудесно — възкликна Леони. — Ще се видим тогава.

— Добре. До скоро — той затвори телефона, отбеляза датата и часа в календара си и тръгна към банята. Беше време да си вземе душ и да се облече за закуска.

Време бе да каже на Мини какво прави. Исусе, помисли си той, в какво се забърквам?

 

 

— Как мина ездата? — попита Мини докато отпиваше от силното си черно колумбийско еспресо от нежна антикварна чаша Минтън. Слънчевата светлина проникваше на струи в оранжерията, където закусваха, и от нея косата й блестеше в по-златно от обикновено.

— Страхотно — усмихна се Сам. — Джики, онзи двегодишен жребец, който взехме от Уитни, е страхотен кон.

— Има страхотно родословие — отбеляза Мини. — Кръвта винаги си личи, нали?

— Предполагам — отвърна разсеяно Сам. Искаше да й каже, че ще работи по плановете за осмоъгълната къща и така веднъж завинаги щеше да приключи с това. Знаеше, че реакцията й няма да бъде позитивна.

— Видя ли Дърк тази сутрин? — попита Мини.

— Да — отговори Сам, — видях го. Обаче само за минута. Бързаше за някъде. Щях да те питам за това.

— Спомена, че разговарял с теб късно снощи и ти си му казала, че отново ще ходиш на лекар в Ню Йорк. Мислех, че си ходила на преглед миналата седмица, когато Дърк те закара.

— Ходих — кимна Мини. — Но вчера, когато те нямаше, ми се обадиха от кабинета на доктор Натансън. Казаха ми, че той иска да направи някакви тестове и са ми насрочили още едно посещение след месец.

Сам я погледна с изненада.

— Какви тестове?

— Не знам точно, Сам — отвърна тя с приглушен глас. — Секретарката не каза, а и аз не попитах. Просто насрочихме часа.

— Много странно, нали? — изрече замислено Сам. — Не ти каза за какви тестове?

— Не — отговори Мини. — Тя каза, че не са ми правили пълни физически изследвания от известно време и че докторът искал да ги направи.

— Искаш ли да те закарам в града? — попита Сам. — Или искаш Дърк да те закара?

— Ти — изстреля раздразнително тя. — Искам този път ти да ме закараш. Така че си го отбележи в календара. Написала съм всичко. Другия месец — тя му подаде лист хартия и той го взе.

— Един часа — прочете Сам. — Ще тръгнем към седем, за да имаме достатъчно време — странно — помисли си. — Почти винаги иска Дърк да я закара, за да могат да разтварят, предимно по семейни въпроси, както предполагаше. Чудеше се защо този път иска да я вози той, но реши да не пита.

Сякаш прочела мислите му, Мини продължи:

— Щях да помоля Дърк да ме закара, но съм му бясна.

— Какво е направил пък сега? — попита Сам.

— О, излаза с тази ужасна малка уличница.

— Марги Нюсам — предположи той.

— Същата — потвърди с неприязън Мини. — Тя е б-е-л-я — проточи бавно тя. — С голямо Б.

— Е, ако носи щастие на Дърк… — започна Сам, оставяйки кафето си на масата.

— Ха! — зафуча Мини. — Тя вероятно е носила щастие на всеки фермер в долината.

Сам се ухили.

— Предполагам, че си права — съгласи се. — Наистина има репутация за това, че обича да задоволява момчетата.

— Е, ако зависеше от мен — изръмжа Мини, и малката мис Марги щеше да продава стоката си някъде другаде.

— Той ти е братовчед — напомни й Сам. — Аз няма да се меся — отпи от кафето си и погледна към Мини. Може би е най-добре да приключваме с това. — Мини — започна той, — тази седмица ще работя по плановете за осмоъгълната къща.

Тя го изгледа свирепо и за момент не каза нищо. После отпи от кафето си и свъси вежди.

— Добре — кимна, — както си решил, Сам. Но ми е много неприятно да те гледам как си губиш времето с този имот. А колкото до онази евтина парясница, как й беше името?

— О, я стига, Мини — възрази той, опитвайки се да я поглези. — Струва си къщата да се съхрани. Колкото до Леони Коринт, тя едва ли е евтина. На мен ми изглежда много изтънчена дама.

Очите на Мини проблеснаха с едва спотаена ярост.

— Може да изглежда изтънчена, но се съмнявам, че би могла да ти плати достатъчно, за да те задържи като момче за всичко!

Сам си остави чашата и погледна към жена си.

— Това не беше нужно, Мини — виждаше, че никакво глезене не би помогнало тази сутрин. — Ядосваш се всеки път, когато приема нова поръчка, освен ако не е за някой от твоите приятели.

— Те поне си струват времето ти — натърти сърдито Мини. — Изобщо не е нужно да работиш. Имам купища пари, така че можеш да се посветиш на имението и на конете.

— Мини, водили сме този разговор и преди и не искам да започваме отново — отвърна спокойно Сам. — Тази работа е важна за мен и ти го знаеш.

— Твоята работа — изсъска тя — не е нищо повече от едно хоби!

Сам сгъна спокойно кърпата си и я остави до чинията си.

— Съжалявам, че усещаш нещата така, Мини, но няма да променя решението си — той се изправи на крака. — Слизам в офиса си и се захващам за работа. Ще се видим по-късно — излезе от стаята, игнорирайки бясното, направо яростно изражение върху красивото лице на жена си.

Изтича към офиса през кухнята, където си взе куфарчето, после спря насред кухнята, когато видя Ерминда, също разтреперана от едва потискана ярост. Лицето й беше зачервено и изкривено в гримаса, а очите й блестяха гневно. Докато я наблюдаваше, тя остави внимателно ножа, с който кълцаше лук, изправи се и се втренчи в него.

— Какво има, Ерминда? — попита тихо Сам.

Тя вдигна поглед към него.

— Аз… без да искам дочух разговора ви, мистър Сам — призна тя. „А вашата жена е зла вещица, помисли си тя, безсърдечна и жестока и заслужава да бъде наказана за начина, по който се отнася с хората.“

— Не се безпокой за това, Ерминда — успокои я той. — Просто днес Мини не се чувства добре.

Ерминда кимна.

— Добре, мистър Сам — отговори тихо. „Не се чувствала добре днес! — помисли тя. Тя никога не се чувства добре. Кара ме да работя като куче, а се отнася към мен като към обикновена курва.“

Ерминда взе отново ножа и продължи да кълца лука.

— До скоро, Ерминда — сбогува се Сам.

Ерминда кимна отново.

— Приятен ден, мистър Сам — изпрати го тя.

Клъц, клъц.

— На теб също — пожела й той и излезе от кухнята.

Ерминда не откъсна поглед от него. „Тя вижда колко е мил с мен, помисли си тя. Това е една от причините да се държи толкова гадно с него, а и с мен.“ И продължи да кълца, кълца, кълца.

В антрето Сам грабна ключовете от порцелановата купа и се стрелна през вратата към рейндж роувъра си. Запали мотора и тръгна, изгарящ от нетърпение да се измъкне от този непоносим затвор, но и разяждан от неизбежното чувство за вина, че разстройва жената, която бе осакатил за цял живот.