Стела Камерън
Магическо докосване (27)

27

Над дорсетските хълмове изгря утро. Джеймс стоеше на парадното стълбище на Блекбърн Мейнър и гледаше към небето, където танцуваха ята лястовици. Птиците се изкачваха право към слънцето и падаха сред потоци светлина. Вятърът, който повяваше откъм мочурищата, носеше аромат на пирен и жълтуга. Денят на неговата сватба.

Джеймс затвори очи и си заповяда да има търпение. Селин!

Топла вълна се разля по тялото му и изпълни всички тъмни ъгълчета с безкрайна сладост. Много скоро щеше да дойде време и за друго — за разплата, за последния, решаващ сблъсък със злите духове на миналото. Днес обаче щеше да мисли само за Селин.

— Мистър Игълтън?

Джеймс подскочи стреснато и се огледа.

— Тук съм. Долу!

— Коя сте вие? — той отиде до парапета и се озова лице в лице с мис Фишър. Сърцето му направи огромен скок.

— Какво има? Селин… добре ли е? — втурна се надолу по стълбата, като размахваше ръце.

— О, мистър Игълтън… искам да кажа, милорд… Аз…

— Какво се е случило? — той се приближи, но тя се скри в сянката на стълбището. — Говорете, за бога!

— Страх ме е.

Джеймс се вцепени.

— От какво?

Лети се огледа трескаво.

— Има неща, които не знаете.

— Къде е Селин?

— В Найтсхед.

— Приготвя ли се за сватбата ни?

Мис Фишър вдигна ръка към устните си и кимна. Тъмните кръгове под очите и небрежно сресаната коса показваха, че не е спала тази нощ.

— Какво е станало, мадам?

Жената поклати глава. Очите й бяха широко отворени, пълни със страх. Джеймс се овладя бързо.

— Селин има някакви проблеми, така ли? Някой й създава трудности?

— Не, не… Тя имаше труден живот. Трябваше да я пазя по-добре… Да я махна оттук… — Лети преплете стройните си пръсти и изохка. — Аз не можах… Взех грешни решения…

— Сигурно говорите за онова, което Селин нарича „дивите фази“ на родителите си?

— Да, да. Тя е изстрадала много, мистър… милорд. Злото прави хората неузнаваеми, а в Найтсхед има много зло, което тласка обитателите му към безбожие.

— Права сте — отговори успокоително Джеймс. — Но отсега нататък няма да е така.

— О, не, не! — тя улови ръката му. — Моля ви! Нищо не е свършило. И няма да свърши, докато… Вие не познавате опасността. Не знаете на какво са способни онези двамата.

Бедното същество не можеше да знае, че Гудуинови много скоро ще бъдат прогонени от къщата, в която живееха незаконно, и от живота на дъщеря им, и семейството й. Джеймс се усмихна самоуверено.

— Приберете се вкъщи, Лети. Селин сигурно има нужда от вас. Тази сутрин трябва да сте особено внимателна към нея, знаете това. А от утре, аз ще поема грижата за съпругата си.

— Искам да ви кажа…

— Не сега. Моля, приберете се вкъщи. Всичко ще бъде добре.

— Селин ми разказа какво е станало. Каза ми кой сте.

— Да, да — той помилва ръката й. — Ще помоля Уон Тел да ви изпрати.

— Опасността не е отминала, милорд! Трябва да внимавате!

Както винаги, Уон Тел се появи, преди да го повикат. Как чуваше името си толкова отдалеч?

— Имате ли нужда от мен, Джеймс? — слезе бързо по стълбата, но вниманието му беше съсредоточено върху мис Фишър, не върху господаря му. — Добро утро, Лети!

— Добро утро — мис Фишър устреми към него загрижен поглед и в очите и светна надежда. — Той не иска да ме изслуша.

— Мис Фишър се тревожи ненужно — обясни Джеймс. — Знам, че е много развълнувана, и не й се сърдя. Бъди така добър да я изпратиш до Найтсхед, Уон Тел.

— Но… вие трябва да ме изслушате!

— Знам какво искате да ми кажете — отвърна любезно Джеймс. — Не се притеснявайте за нищо! Ще се видим отново в църквата.

Той остави двамата да се оправят сами и се запъти към покоите си. Беше време да се облече за венчавката си.

Бързо просветляващото небе го накара да погледне през прозореца. Оттук Найтсхед се виждаше съвсем ясно.

Мис Фишър не беше на себе си… малко неразбираемо, това вълнение…

Джеймс вдигна рамене и свали ризата си. Сега наистина нямаше време да си блъска главата със странното поведение на една слугиня.

 

 

— Да, искам — в очите на Джеймс светеше радостта на собственик. В гласа му звънна дълбоко задоволство.

Дейвид отново каза нещо, ясно и гръмко. Селин не разбра нито дума. Тя гледаше съпруга си, който й кимна с усмивка.

Тя отговори на усмивката му и стисна ръката му още по-силно. Тихо подсмърчане я накара да погледне настрана — към Лети, която стискаше кърпичката си и я гледаше с мокри от сълзи, но сияещи очи.

— Селин?

Младата жена се стресна и се обърна към свещеника.

— Да?

В малката църква на Литъл Падъл се понесе дискретен смях. На венчавката присъстваха почти всички жители на селото. Отдавна не бяха имали случай да видят господарска сватба.

— Селин — повтори със смръщено чело Дейвид. — Искаш ли…

— О, да. Абсолютно. Точно това искам!

Смеховете станаха по-шумни и Селин прехапа устни.

— Нещо глупаво ли казах, Джеймс?

— Не, любов моя. Думите ти бяха абсолютно правилни.

— Слава богу — пошепна тя. — Малко съм нервна.

— Разбираемо е — Джеймс взе ръката й в своята. — Това е знака, че ти ми принадлежиш, както аз на теб — и сложи на безименния й пръст пръстен с кръгче от перфектно шлифовани смарагди, които разпространяваха зелен огън.

Селин погледна Джеймс, после пръстена.

— Никога не съм мислила, че ще притежавам смарагди. А сега имам, и то какви…

Но най-важното — и най-учудващото — беше, че имаше него. Най-страхотния мъж на света!

Дейвид се покашля.

— С това ви обявявам за мъж и жена.

— Наистина ли?

— В добри и в лоши дни — закле се Джеймс и я прегърна страстно. — Вече цяла минута сме мъж и жена, мое златно момиче. Милейди!

Под шепота и смеховете на гостите той я целуна по устата и я притисна така силно, че тя не можеше да си поеме дъх.

Органът засвири сватбения марш и Джеймс я завъртя, за да покаже на света новата лейди Игълтън. Присъстващите се развикаха въодушевено.

— Ликуват — пошепна Селин и срещна погледа на майка си. Мери не ликуваше. Устата й бе здраво стисната. Тя отговори на погледа на дъщеря си, после рязко се обърна настрана.

„Няма да си разваля прекрасния ден, дори заради собствената ми майка.“ Селин се облегна на ръката на Джеймс и двамата минаха бавно по пътечката към изхода. Следваше ги Уон Тел, свидетеля на младоженеца, под ръка с Лиам. Малката китайка, пеперуда от сапфиреносин брокат, под който се подаваха турскосини панталони, беше луда от радост, че й позволиха да стане шаферка на булката — въпреки че Мери Гудуин получи пристъп на ярост, дето зет й позволяваше такива неща на някакви си диваци.

Лиам докосна ръката на Селин и й връчи букета от жълти рози, който беше държала вместо нея по време на церемонията.

Очите на Селин се напълниха с радостни сълзи и гостите, които ги поздравяваха със сърдечни усмивки, се превърнаха в размазана маса. Джеймс сложи ръка върху нейната и я изведе от църквата. Навън ги очакваше украсен със свежи цветя сребърносив ландауер.

— Жалко, че трябва да седя до теб — рече той, след като се намести на капрата. Селин го погледна объркано. Джеймс я измери със сериозен поглед.

— Бих предпочел да седя насреща ти, Селин, защото никога не се уморявам да те гледам.

— Аз също — отговори импулсивно тя. — Днес всяка жена на света трябва да ми завижда… и всеки ден до края на живота ми.

Джеймс вдигна вежди. Тъмносивият му фрак беше в прекрасен контраст с бялата риза и жилетка. Без да се съобразява с традициите, той бе избрал светлосив панталон и черни ботуши вместо обичайния панталон до коленете с копринени чорапи.

Внезапната му усмивка я заслепи.

— Прав ли съм в предположението си, че онова, което виждате, ви харесва, милейди?

— О, да! — Селин отметна глава назад и смело помилва дългите му, загорели от слънцето пръсти, почиващи върху бедрото. — В този момент навсякъде в тялото ми бушува малка армия от жадни крилати зверчета. Видът ти ме кара да настръхвам, Джеймс. Знам, че не е прилично да говоря така, но след като вече съм омъжена лейди, смятам, че имам право да се изразявам както си искам.

Джеймс избухна в луд смях. Все пак запази достатъчно присъствие на духа и продължи да къса цветя от гирляндите и да ги хвърля на зрителите, покрай които минаваха.

— Много скоро ще узнаеш с какви средства умея да възбуждам тези крилати зверчета — той поздрави с усмивка двойката, която им махаше, извади от джоба си монета и я хвърли в протегнатата ръка на малко момче. — Да знаеш, че пътуването до Блекбърн Мейнър ще трае не повече от половин час, даже ако се наложи да спрем някъде по пътя.

— Така ли? — промърмори Селин, докато каретата напредваше бавно. Весел вик насочи вниманието й към едрата фигура на маркиз Кастърбридж. Той отдаде чест и направи елегантен поклон, а малката контеса Лафодж, загърната във великолепен розов сатен, която се държеше здраво за ръката му, им махна с усмивка. — Този ден е… Не мога да чакам повече, Джеймс. Не мога да чакам половин час, за да остана сама с теб. Не искам да чакам нито минута.

— Ще се наложи, любов моя. Виж ти каква страстна лейди съм имал, а аз да не знам досега! — той продължи да поздравява зрителите, но сложи ръка на бедрото й и се изсмя тихо, когато тя се разтрепери.

— След половин час ще пристигнем. Сватбеното пиршество ще трае поне няколко часа, а ни чакат и други досадни препятствия. Но не се притеснявай, обещавам, че поне по време на пътуването ще те забавлявам добре.

— Ще ме забавляваш? — повтори с усмивка тя. — И как по-точно? Може би ще пееш?

— Вие ми се подигравате, мадам! Освен това показваш ужасяваща липса на доверие в способностите ми да водя светски разговор. Сега ще ти разкажа една история — по-точно, ще направя описание на онова, което ще се случи.

— Говориш за заминаването ни?

— Не, за онова, което ще се случи, преди да заминем.

— Още не си ми казал къде отиваме.

— Ще го направя, и то много скоро. Междувременно ми позволи да обясня как ще те съблека.

— Какво каза? — бузите й пламнаха очарователно. — О, Джеймс! Не тук!

— Защо? Никой не чува, освен теб.

— Ами кочияшът?

— Надали — жадният му поглед се плъзна по съвършената й фигура. — Няма да започна с това смешно дантелено було, което се развява от вятъра.

— Няма ли? — лицето й пламтеше все по-силно.

— Не. То ще ми свърши друга работа. Първо роклята.

— О! Ами обувките? Ами ръкавиците?

— В никакъв случай. Ще се обърнеш с гръб към мен… Ох, пак имаме зрители! Не искаш ли да махнеш на добрата стара Руби Роуз?

Селин извади една роза от букета си и я хвърли в ръцете на Руби Роуз. После избра още една за мисис Стриклънд, която стоеше до нея като скала.

— Ще застана зад теб и ще развържа връзките на корсажа ти — зашепна Джеймс. — Казах ли ти, че докато вървеше към мен в църквата, забелязах как върху твоята кожа бялата батиста и сребърната дантела се превръщат в дяволско творение, което отнема разума на мъжа?

— Не, не ми каза — Селин едва дишаше.

— За да не загубя окончателно разума си, трябва да те докосвам навсякъде, където това дяволско творение те закрива.

— Джеймс, моля те! — тя се размърда нервно на седалката, шокирана от парещата горещина в слабините си.

— За какво ме молиш? — той се заигра с къдрицата над ухото й. — Не искам да ме молиш. С удоволствие ще направя това за теб. Тези сребърни дантели са особено пикантни — свършват точно там, където са зърната на великолепните ти гърди. Нарочно сте измислили роклята така, за да знам къде да мушна ръка под корсажа и да напипам прекрасните розови зърна, които вече са се втвърдили, нали, Селин? Тръпнат и очакват моето докосване!

Тя изохка тихо и обърна към него пламналото си лице.

— Вие сте истински изкусител, милорд. Знаете какво ми причинявате, нали?

— Разбира се, че знам, и благодаря на небето за това. Чакай да видя и другите украси — погледът му се плъзна надолу, към ръба на дантелената туника. — Това също означава нещо, любов моя. Под тази дантела си вече влажна и дори изпитваш болка, прав ли съм?

— Искате да ме унищожите окончателно, милорд!

— О, да, надявам се да загубиш самообладание. Роклята ще се плъзне без усилия от раменете ти и аз ще я положа внимателно върху някой стол. Нали трябва да я запазим. А после ръцете ми ще те изследват бавно, съвсем бавно. Лицето и шията, раменете и гърба, тясната талия… Красивите ти гърди заслужават специално внимание. Смятам да ги проуча с най-голяма грижливост — за да ги подготвя, Селин.

— Не, недей…

— О, знам, че разбираш. Ще ги подготвя за устните си, сладката ми, за езика и зъбите си.

Селин затвори очи и пое дълбоко въздух. Каретата се друсна в една дупка и я прати право в ръцете на Джеймс. Той я улови и пръстът му се плъзна изкусително по твърдите зърна на гърдите й. От устните й се изтръгна вик.

Двамата се погледнаха с копнеж. Загорялата от слънцето кожа се опъна над остро изсечените мъжки скули.

— Знам… Когато бяхме заедно, разбрах, че това ти доставя удоволствие — пошепна тя. — Копнея отново да те даря с тази наслада.

— С нея и с още много — отговори той с пресекващ глас. — Има много неща, за които още не подозираш.

Той се размърда и панталонът му щръкна. Селин погледна надолу и едва сподави вика си. Онова, което беше усещала и преди, сега се виждаше съвсем ясно под тесния панталон.

— Вие сте… много голям, милорд.

Той направи гримаса и проследи погледа й.

— Моля се да не те уплаша.

— Защо да ме уплашиш?

Джеймс простена и захапа долната си устна.

— Моето малко невинно агънце. Ще ме докараш до лудост.

— Болки ли имаш? О, Джеймс, как да ти помогна. Какво да направя, за да намаля натиска?

— Млъкни! — той кръстоса крака и стисна здраво устни. — Сега аз те забавлявам. После смятам да сваля долната ти риза…

Селин шумно пое въздух.

— Както съм права ли, милорд? Посред бял ден?

— О, разбира се. Чак тогава ще се обърнеш с лице към мен.

— Ами ръкавиците ми? — попита жално тя. — Няма ли да свалите и тях?

— Хмм… Господи, каква гледка! Твоите съвършени гърди с розови връхчета, които молят да ги даря с благосклонността си. Меко закръглен корем, примамливо закръглени хълбоци и златните кичурчета, които пазят центъра на женствеността ти… който ще принадлежи само на мен.

Кочияшът със сигурност чуваше безсрамните приказки на Джеймс, въпреки скърцащите колела и въпреки поздравленията на зрителите.

— Тогава ще дойде време да се заема с възхитителната дантела в косите ти. Ще я сваля и ти ще разпуснеш косата си за мен, любима, ще свалиш розите и перлите от фризурата, която Лиам ти направи с такава любов. Ще помилвам кожата ти с розите и се обзалагам, че ще изпиташ най-приятни чувства. А дантелата ще се превърне във воал. Този воал ще увеличи до безумие желанието ни да се наслаждаваме един на друг. Смятам да те целувам през дантелата, Селин. Устата ми ще навлажни нежната тъкан, тя ще те раздразни и ще те подлуди.

— Виждам портите на Блекбърн — съобщи Селин и вдигна ръце към шията си. — Почти пристигнахме.

— Почти! — Джеймс се наведе и я целуна по шията. — И най-накрая ще сваля ръкавиците ти, пръстче по пръстче, и чорапите… О, на чорапите ще посветя специално внимание, те заслужават. Няма да бързам. Мисля даже, че ще се наложи да падна пред теб на колене, за да изпълня тази важна задача. За да се съсредоточа, ще мина първо през онази част, която миналия път реагира твърде задоволително на вниманието ми.

Селин изпъшка и затисна устата си с ръка.

— Смяташ ли, че това ще ти хареса?

Тя кимна. Горещината в тялото й ставаше нетърпима.

— Много добре — в гласа на Джеймс имаше нетърпеливо очакване. — По тази причина се надявам поздравленията на гостите и сватбеното пиршество да не траят дълго.

— Джеймс?

— Да?

— Искаш ли да ти опиша как аз ще те съблека?

В първия миг мъжът загуби ума и дума. После хвана ръката й и я поднесе към тръпнещите си устни.

— Ти си безсрамна женичка в одеждите на лейди. Ще видим кой какво ще направи, но трябва да почакаме, докато останем сами. А сега, моля те, постарай се да изглеждаш като добродетелна и сияеща булка!

Селин почти не чу веселите викове на слугите, които се бяха събрали да ги посрещнат. Улови ръката на съпруга си и успя да изрече няколко мили думи на благодарност, докато се изкачваха по стълбището.

Скоро след това двамата седнаха на масата във великолепния салон, който днес изглеждаше съвсем различно от вчера. От тавана висяха гирлянди от бели копринени панделки и образуваха меко, блестящ балдахин. В средата на масата се издигаше четириетажна сватбена торта, украсена с бяла глазура.

Слуги влизаха и излизаха, поднасяха и отнасяха, направлявани от величествения майордом. Селин не хапна нито хапка, докато Джеймс не сложи в чинията й прекрасен захарен лебед. Той отчупи едно парченце, поднесе го към устните й и търпеливо изчака тя да го приеме.

Гостите заръкопляскаха и Селин сведе глава. Пиршеството продължи цяла вечност. Майка й и баща й пиха от всички вина и ликьори, които им поднасяха. Малката Лафодж се кискаше и обработваше с ветрилото си маркиза, който и кимаше засмяно. Дейвид и Лиам бяха събрали глави и си шепнеха. Лети седеше като статуя до Уон Тел и очевидно не можеше да се отпусне.

— Мисля, че е време да позволим на новобрачните да се оттеглят — силният глас на лорд Кастърбридж накара всички да замлъкнат. — След вълненията на днешния ден не можем да ги принудим да останат с нас.

Джеймс потърси ръката на Селин.

— Щом настояваш, чичо.

— Разбира се, че настоявам, момчета ми. Но първо трябва да ти съобщя за решението, което взех снощи. Смятам, че то ще срещне всеобщо одобрение. Спомняш ли си Уиндъм, Джеймс?

— О, разбира се! — граф Игълтън се усмихна с копнеж. — Една от семейните къщи. Намира се недалеч от Уеймът, точно на морския бряг.

— Правилно! Баща ти много я обичаше. По времето на стария крал баба ни и дядо ни често ни водеха там, докато траеше така наречения, малък бален сезон. Крал Джордж много харесваше тамошния плаж.

Селин усети, че Джеймс се изнервя.

— Помня старите истории, чичо.

— Когато кралската къпалня — беше увенчана с корона, естествено — излизаше във водата, след нея плаваше друга лодка, на която свиреше оркестър. Докато кралят се къпеше, музикантите свиреха „Бог да пази краля“. През цялото време, представяте ли си? Какъв спектакъл!

— Много весело — Джеймс стисна до болка ръката на Селин и я поднесе към устните си, за да скрие обзелото го нетърпение.

— Но както и да е! — лорд Кастърбридж изпъчи гърди. — Уиндъм е твой, Джеймс! Твой и на Селин. Можете да отивате там винаги, когато ви се доще да прекарате няколко дни в усамотение… при младите хора това се случва често, нали?

— Благодаря ти, чичо.

— Благодаря — повтори с треперещ глас Селин, която не можеше да повярва на ушите си.

— Естествено някой ден ще получиш и Моршъм Хол.

— Но сега не е…

— … време да говорим за това — довърши изречението маркиз Кастърбридж и се засмя. — Не бъди толкова скромен. Нашите имоти са забележителни. Не е нужно да ти изброявам колко къщи имаме в Йоркшир и Уелс. Но за момента ти се интересуваш единствено от сегашния си дом — той вдигна отбранително ръце. — Не, Джеймс, остави ме да довърша! Пропуснахме твърде много години. Затова искам да живееш близо до мен. Тук е прекрасно, но бих предпочел да живееш в дом, който означава нещо за теб. Затова ще получиш Найтсхед. Поне на първо време е достатъчно.

Селин видя как Джеймс се намръщи и хвърли бърз поглед към родителите си. Двамата се усмихваха сковано на маркиза. Сигурно се радваха, че дъщеря им ще продължи да живее в техния дом заедно със съпруга си?

— Не се безпокойте, Дариъс и Мери, не съм ви забравил. Знам, че нося отговорност и за родителите на Селин. Наскоро открих чудесна къщичка в Съсекс и съм сигурна, че ще ви хареса. Ще уредя незабавно да се преместите там. Само след четиринадесет дни всичко ще е готово. Ще видите, че там е прекрасно.

Селин спря да диша. Очевидно не бе разбрала правилно думите на маркиза — не беше възможно да прогони мама и татко от дома им!

Скованите усмивки на Мери и Дариъс застинаха. В очите им блесна див ужас. Баща й изпъшка и се опита да преглътне. Изкашля се в брокатения си ръкав, отново изпъшка, лицето му се оцвети в тъмночервено.

— Няма от какво да се притесняваш, стари момко — увери го сърдечно лорд Кастърбридж. — Знам, че не очакваше това, но така е по-добре. Това е най-малкото, което мога да направя за родителите на съпругата на племенника си. Естествено, ще се погрижа Найтсхед да бъде обзаведен и подреден наново, преди младоженците да се върнат от сватбеното пътешествие!

Какво означаваше това? Селин притисна ръка към челото си. Това означаваше свобода! След днешния ден никога вече нямаше да има часове и дни на затворничество и страх. И щеше да продължи да живее в любимия Найтсхед!

Майка й стана толкова рязко, че преобърна стола си, и излезе от залата. Дариъс я последва. Маркизът размаха ръце и се обърна успокоително към Селин:

— Не се притеснявай за тях, момичето ми. Знам, че не им е лесно да загубят единствената си дъщеря, но скоро ще преодолеят мъката си. Новата къща ще им предложи много вълнения. Хайде, Джеймс, вземи младата си съпруга и я изведи оттук!

 

 

Джеймс се зарадва и дори се възгордя, че бе успял да запази самообладание. Заради Селин и заради себе си трябваше да остане господар на положението. Знаеше, че първия път ще е много труден за нея.

Той стоеше в сумрака на гардеробната и сваляше жакета си. Челюстта му беше стегната от страст и тревога. Най-сетне щеше да я притежава и благодареше на съдбата за това. Мъжествеността му напираше в панталона, но не можеше да понесе мисълта, че ще й причини болка.

Селин беше в покоите си, само на няколко метра от него. Сигурно го очакваше и с цялата си невинност се надяваше, че той ще й покаже как да удовлетвори страстта си.

Тя му вярваше. И след време, при поредното сливане на телата им, щеше да бъде готова за съвършения екстаз. Той знаеше, беше абсолютно уверен, че тя може да го преживее — с него.

Джеймс свали вратовръзката си и я хвърли настрана. Възбудата го тласкаше да бърза. Искаше да покаже на Селин обожанието си, копнежа да я притежава… но трябваше да направи всичко, да вложи цялата сила на волята си, за да я предпази от внезапна паника.

Сега. Времето настъпи. Той направи крачка към вратата на спалнята й.

— Почакай, Джеймс!

Лорд Игълтън се обърна смаяно.

— Какво има?

— Казах ти да почакаш — една врата се отвори и на прага застана Мери Гудуин. — Ела тук! — махна му заповеднически тя.

Гневът се разля като лава по вените му. Стисна ръцете си в юмруци, защото се страхуваше, че самообладанието ще му изневери и ще сграбчи тази жена за шията.

— Изчезвайте! — изсъска той. — Веднага напуснете дома ми!

— Не мога — тя поклати глава. — И ти не го искаш. Ела при мен. Искам да те видя.

Джеймс не повярва на ушите си, но се приближи. Изправи се над нея и попита заплашително:

— Какво искате?

Преди да е разбрал намеренията й, тя плъзна ръка по устата му.

Джеймс сграбчи ръката й и я отблъсна, сякаш до него се бе допряла отровна змия.

Мери Гудуин изкриви лице.

— Толкова приличаш на Франсис. Защо не го забелязах веднага? Имаш неговите очи. Сиви очи като стоманата на меч под лунна светлина. Корави, Франсис беше корав мъж.

Джеймс се опита да я махне от себе си, но тя се вкопчи в ризата му и го задържа.

— Трябва да ме изслушаш, Джеймс! Напусни веднага тази къща! Разбра ли ме?

— Аз? — той се изсмя невярващо. — Да напусна своя дом? Аз отивам при невестата си, мадам! Вие сте онази, която трябва да напусне незабавно!

Той откопчи ръката й от ризата си и я блъсна грубо.

— Вън!

Тя се хвърли отново към него, ала не улучи целта и се стовари тежко на пода.

— Вие ще си отидете, милорд! Така трябва!

Джеймс й обърна гръб и отново направи крачка към стаята на Селин.

— Не! — изкрещя жената.

Той се обърна рязко и се наведе заплашително над нея.

— Млъкни! Не разбираш ли какво ти говоря? Млъкни, защото ще изплашиш младата ми съпруга!

— Младата ти съпруга! — коленичила, тя разпери ръце. — Не знаеш ли? Не можеш ли да отгатнеш? Тя не може да бъде твоя съпруга. Никога!

— Мадам…

— Трябваше още вчера да сложа край на този фарс! Но се засрамих…

— Няма да ми попречите да…

— Вашият баща ме изнасили, милорд!

— Не!

— Да, изнасили ме, макар че вече беше женен за майка ви, макар да знаеше, че не го искам.

Джеймс поклати глава.

— Не и не! Баща ми беше човек на честта!

— Ами! — Мери оголи зъби като хищник. — Как мислиш, защо дядо ти го прогони от Англия? Защо отказа да го вижда? Старият маркиз постъпи така, след като узна какво ми е причинил баща ти.

Главата му забуча. Пред очите му падна черна пелена, пронизвана от яркочервени светкавици.

— Лъжете!

— Имаше доказателство и аз го показах. Дядо ти обвини баща ти в нарушение на кодекса на честта и когато видя доказателството, баща ти призна, че е извършил престъпление спрямо мен и семейството ми.

— Не ви вярвам!

— Вярвай, каквото искаш — гласът й се понижи до дрезгав шепот. — Но в едно трябва да повярваш, Джеймс Сейнт Джилс! Не можеш да отидеш при жената, която наричаш своя съпруга.

— Не, не, не! — Джеймс клатеше глава като автомат и се опитваше да се пребори с дивата болка. — Това няма нищо общо с мен.

— Има, и още как — поправи го тържествуващо Мери. — Баща ти ме опозори и аз забременях. И родих дете. Селин!

— Млъкни!

— Това е истината, милорд. Вие се венчахте за сестра си!