Стела Камерън
Магическо докосване (14)

14

Докато Селин се оглеждаше възбудено на всички посоки, камбанките на шапчицата й звъняха и Джеймс изпита чувството, че сребърният звън е разкъсал сивата пелена на дъжда.

— Мистър Уон Тел! — Селин вдигна палите си и обиколи каретата. — Мистър Уон Тел, къде сте? — гласът й премина в отчаян писък.

Това беше точно очакваната ситуация и дори по-добра. Малката беше страдала достатъчно. Сега трябваше да й покаже какво означава да се държи като възрастен човек.

Той забърза с енергични крачки към нея и я улови за рамото.

— Стига, Селин. Мокра си до кости. Влизай в каретата!

— За какво ни е карета без коне?

За неговите цели беше много по-полезна, отколкото с коне.

— Ще се върнат.

— Дотогава ще чакам тук — отговори упорито тя.

— О, мила моя, понякога си направо ужасна! — грабна я и я метна на рамото си. — Щом не искаш да вървиш, ще трябва да те отнеса дотам.

— Не съм ти мила! — извика сърдито тя, забарабани с юмруци по гърба му, зарита с крака и Джеймс установи, че — въпреки дъжда — това му харесва. Закръгленото й задниче, което придържаше с едната си ръка, беше невероятно възбуждащо.

Панталонът му се опъна до скъсване. Трябваше да си потърси облекчение — не тук и сега — в случай, че новата посока на плана му се окажеше полезна.

Стигнаха до каретата, той отвори вратичката, хвърли товара си на седалката и се качи след нея.

Селин веднага се премести на отсрещната седалка и скръсти ръце под гърдите си, което той възприе като прекрасно и възбуждащо. Един ден може би щеше да й разкаже какво е изпитвал.

— Спасени сме — заяви весело той. — Радвам се, че Уон Тел се е сетил да спусне гюрука. Тук е топло и сухо — и много, много интимно.

— Лети ще се тревожи за мен.

— Съжалявам. Щом се върнем, ще й обясня неблагоприятното стечение на обстоятелствата — не му харесваше да лъже, но понякога се налагаше. — А дотогава… отпусни се и свали тези мокри дрехи.

— Какво? — тя притисна ръце към тялото си и гърдите й се вдигнаха толкова високо, че едва не излязоха от деколтето. — Няма да сваля нито една дреха от гърба си, сър.

— Но ти си мокра.

— Ти също!

Джеймс разкопча жакета си.

— И смятам да се съблека.

— Не, няма! — тя се извърна настрана и той се възхити от нацупената уста, леко извития нос и мократа, килната над едното ухо шапчица.

Очевидно трябваше да промени тактиката. Отвори кошницата на мис Фишър и извади бутилка лимонада и огромна кутия със сандвичи. Усмихна се доволно и отвори и втората кошница. Лиам беше умница! Бутилка шампанско и кристални чаши, грижливо увити в снежнобели ленени салфетки!

Джеймс сложи чашите на седалката и отвори бутилката. Тапата изхвръкна с пукот и Селин изписка изненадано.

— Това ще ни стопли — обясни спокойно той и напълни чашите.

— Но това е шампанско!

— Позна!

— Аз не пия алкохолни напитки — отвърна сърдито тя и отново се извърна настрана. — Какво ще правим сега?

О, можеха да правят цял куп неща! Но първо щеше да развърже езика й — и прекрасното, ала сковано тяло.

— Ако позволиш, ще се опитам да те успокоя относно моментното ни положение. Уверявам те, че няма да трае дълго.

— Откъде знаеш?

— И друг път се е случвало.

— Наистина ли? — най-сетне се обърна към него.

— О, да! Уон Тел е вързал конете да пасат и Антъни се е откъснал.

— Антъни?

— Враният жребец е доста своенравен. Понякога става непредвидим. А другият го следва. Но не може да са отишли далеч. Уон Тел сигурно е видял в каква посока са избягали и ще ги върне, когато се уморят.

— Колко време ще трае това?

Джеймс вдигна рамене.

— Един час. Или два.

— Два часа!

— Би могло да бъде и по-лошо. Например цяла нощ.

— Това е жалка утеха — упрекна го тя и се облегна назад. — Как ще прекарам два часа с мъж, който ме презира?

Той остави бутилката шампанско на пода и й подаде чашата. Селин поклати глава.

— Казах ти, че не пия алкохол.

— Сега не пиеш за удоволствие — обясни поучително той. — И двамата ще пием по чисто медицински съображения. За да прогоним настинката.

Селин го измери с недоверчив поглед.

— Нямам намерение да се напия. Никога.

— Не можеш да се напиеш от една чаша шампанско, скъпа. Тя само ще те стопли.

Той бутна чашата в ръката й и тя я пое предпазливо. Вдигна я до устата си и смръщи носле от мехурчетата. После отпи предпазливо.

Джеймс отпи голяма глътка и я погледна над чашата. Селин отпи втора, по-голяма глътка, после трета…

— Мисля, че е… вкусно — погледна го и изпи чашата на един дъх.

— Най-важното е, че стопля — отговори сериозно Джеймс и бързо допълни чашата й. — Най-доброто средство срещу настинки.

Селин се изкиска доволно.

— Кой ти го е препоръчал? Може би бавачката ти?

— Не бих се учудил. Защо мислиш, че пиенето е нещо лошо? — махна с ръка и поясни: — Искам да кажа, истинското пиене. Не по медицински съображения.

Селин отпи още една глътка и впи поглед в светлата, шумяща напитка в чашата.

— Защото помътнява съзнанието… при някои хора… и защото никой не знае дали ще му се поддаде или не. Пиенето ме плаши!

Мис Селин Гудуин очевидно не беше вкусвала никога алкохолни напитки, това беше първото й преживяване в тази област.

— Вероятно имаш предвид „дивите фази“ на родителите си?

— Хм.

— Как по-точно изглеждат тези пристъпи? — умът му работеше студено и ясно.

— Тогава обикновено не ги виждам.

Джеймс смръщи чело, но не каза нищо.

— Трябва да знаеш… — тя отпи още една глътка и облиза устни с езичето си, което предизвика ново присвиване в слабините му. — Обикновено започва, след като са пили. Тогава изпращат слугите по стаите им. Първо Лети и мен, за да могат да ни заключат.

Джеймс прехапа долната си устна.

— Значи ви заключват? Но не за дълго, предполагам?

— О, за съжаление за дълго — тя въздъхна и устреми към него огромните си тъжни очи — леко замъглени от алкохола. — Понякога не ни пускат навън по цял ден, понякога по два. Веднъж бяха дори три. Беше много страшно. Без Лети, която ме прегръща и ме утешава, сигурно отдавна нямаше да съм жива.

Джеймс слушаше шокирано. Не бе очаквал такива разкрития.

— Сигурно имаш някакво обяснение защо те заключват. Може би са загрижени за безопасността ти.

Селин поклати глава и се изсмя тихо.

— О, не! Просто не искат никой да види как търсят.

— Търсят ли? — сърцето му направи скок. — Откъде знаеш, че търсят нещо? — изобщо не беше очаквал толкова бързо да стигнат до най-важното.

— Много просто — тя пийна още малко шампанско. — Всичко е разместено. Мебели, картини, фигури. Кухнята е с главата надолу. Някои неща се губят. Даже не помня къде са били.

— Разбирам. Сигурно е много трудно за теб.

— Междувременно се научих да крия чувствата си. Те ще се радват да видят страха ми, затова никога не го показвам — обясни тя без следа от самосъжаление. — Мислиш ли, че трябва да пийна още малко шампанско… за да не настина?

Джеймс й наля още половин чаша, затвори бутилката и я остави в кошницата. Не биваше да прекалява — и заради нея, и заради себе си. Тогава забеляза в кошницата малко кръгло съдче, вързано в дантелена салфетка. От горната страна Лиам беше подложила под дантелата сребърна хартия и я беше вързала на фльонга, в която бе пъхната жълта роза. „Очарователната Тили“! Джеймс се засмя доволно. Тази вечер щеше да й благодари сърдечно. Беше се държал зле с нея, а тя заслужаваше по-добро отношение. Неговата малка китайска приятелка винаги мислеше първо за неговите желания.

Той извади украсеното съдче и го подаде на Селин, която отново бе изпразнила чашата си. Тя помилва листенцата на розата и се усмихна.

— Прекрасна е, нали? — попита той. — Моля те, отвори съдчето. Сигурен съм, че вътре има нещо хубаво.

Лиам умееше да приготвя прекрасни десерти и Селин сигурно щеше да ги оцени.

Селин притисна съдчето до гърдите си и се обърна към него.

— Ти си толкова мил с мен, макар че чакането сигурно също те изнервя.

— Не се притеснявай за мен.

— Не мога да не се притеснявам! — лицето й беше меко, устата отпусната и влажна. Ако я целунеше, щеше да има вкус на шампанско — много привлекателен. — Джеймс, извинявай, че те поставих в неловко положение с моята…

— Реших да приема предложението ти.

— Никога вече няма да… Какво каза?

— Добре ме чу. Но първо искам да ми обясниш какво трябва да направя, за да разруша доброто ти име и защо искаш да те компрометирам.

— О! — тя помириса розата и той забеляза, че ресниците й бяха натежали. — Нали видя на приема на семейство Арбътнот онзи ужасен Пърсивал Лечуит… как се опитваше да ме командва? Ти успя да ме отървеш от него — тя смръщи чело. — Не можах да разбера как го направи…

Трябваше да се погрижи тя да не заспи много бързо. По-късно това състояние щеше да му помогне, но сега още не.

— Не е толкова важно. Разкажи ми за Пърсивал Лечуит. Защо си позволи да те заплашва?

— Не той е истинската заплаха за мен, а баща му. Казва се Бъртрам Лечуит. Слуховете, които си чул, са верни. Мама и татко са му дали аванси и той е убеден, че ще приемат предложението му за женитба.

Стомахът му се сви.

— Тази перспектива не ти харесва, нали?

— Онзи човек е достоен за презрение — тя се наведе към него и продължи трескаво: — Тлъст възрастен мъж, който вони на алкохол и помада. Когато говори, пръска слюнки и все гледа да се отърка о мен. Веднъж… — тя потрепери от отвращение — … веднъж ме стисна за… и каза нещо неразбираемо… каза, че ще обере плодовете.

Джеймс с мъка се удържа да не попита къде я е стиснал старият развратник. Мисълта, че мръсник като него е докоснал невинното момиче, накара кръвта му да закипи. Лечуит щеше да си плати за нахалството!

— Не мисли за него. Обясни ми как си представяш отношенията ни.

— Мисля, че е ясно…

На него му беше ясно, но на нея…

— Трябва да го чуя от твоята уста.

— Единственото, което би могло да спре мама и татко да приемат предложението на мистър Лечуит, е по-добра сделка, а такава няма и няма да има. Затова ми остава само една алтернатива.

— И каква е тя?

— Някой да ме компрометира. Така мистър Лечуит вече няма да ме иска — тя изпъна рамене. — Това е, което искам от теб.

— Да видим дали съм те разбрал правилно. Искаш да ти помогна, като стъпча доброто ти име. Но не искаш да помоля за ръката ти.

— О, не! — Селин поклати глава. — В никакъв случай. Не искам дори да мислиш за това.

— Наистина ли не искаш?

— Не. Знам, че нямаш интерес към мен. А и как би могъл? Ти си мъж, който обича приключенията, свободомислещ, и не харесваш жени като мен. Затова снощи, докато разговаряхме какво очаквам от бъдещия си съпруг, се опитах да ти покажа, че двамата изобщо не си подхождаме. Не очаквам да погледнеш на мен като на своя бъдеща съпруга. Но те смятам за добър човек и имам нещо, с което мога да те възнаградя за жертвата.

Джеймс сведе глава, за да скрие огъня в очите си.

— И какво е то? — Това момиче напълно го изваждаше от равновесие.

Красивите й бузки се оцветиха в тъмночервено.

— Направих едно откритие. Сигурно ще ме сметнеш за глупава гъска, но по-рано нямах представа за това. Мисля, че джентълмените имат същите чувства… искам да кажа… те изпитват същата страст като жените, нали?

Джеймс само се покашля.

— И така, за да те обезщетя за онова, което ще направиш за мен, ще правя всичко, за да събудя у теб чувство на страст. Освен това те уверявам във вечната си благодарност и приятелство. Това е, което мога да ти дам — тя кимна смело, макар че устните й трепереха.

— И кога… какво трябва да направя… Колко време ще трае… компрометирането?

— Сигурно няма да е дълго — златните й очи потъмняха от тревога. — Наистина е глупаво, че мама и татко още не са пристигнали в Лондон. Иначе бихме могли да свършим работата още днес.

— Какво значи „да свършим работата“?

— Аз ще вляза и просто ще заявя, че съм обезчестена… а ти ще им кажеш, че съм те принудила да ми отнемеш честта и че нямаш намерение да се ожениш за мен. Но те са още в Найтсхед, а Лети ще настоява да кажеш тези думи не пред нея, а пред мама и татко.

— Лети знае ли за намеренията ти?

— Поне подозира — Селин нервно въртеше съдчето в ръцете си. — Естествено, не посмях да й кажа, че смятам да действам така… дръзко.

— Разбираемо е — промърмори той. Целият му грижливо обмислен план бе отишъл по дяволите. Искаше да я компрометира, но бавно и постепенно, за да си осигури достъп до Найтсхед и да спечели доверието на Гудуинови.

— Ти ме считаш за лекомислена, нали?

— Ти си достойна за обожание — отговори той пламенно. — И ще ти помогна, обещавам. Но те моля да предоставиш на мен да избера подходящия момент и начина, по който ще го направя.

— Но…

— Не, Селин, никакво, но. Трябва да ми имаш доверие.

Тя откъсна едно листенце на розата.

— Щом така смяташ…

— Уверен съм. Ако го направим бързо, никой няма да ни повярва.

— Звучи разумно. Но аз… разбираш ли, искам да приключа по-скоро — тя смачка листчето между пръстите си и го помириса. — Не мога да понасям мисълта, че онзи ужасен старик ще продължи да ме ухажва. Не разбирам защо иска за жена незряло момиче като мен…

Джеймс обаче разбираше и гневът заплаши да го надвие.

— Остави това на мен — повтори той.

Какви бяха тези родители, та осъждаха единственото си дете на такава съдба? Отговорът беше ясен — от алчност, но въпреки това не можеше да си го представи.

Селин остави розата на седалката и внимателно развърза кърпата, с която бе увито съдчето.

— Мисля, че съм малко гладна — тя разгъна салфетката, вдигна капака… и нададе пронизителен вик.

— Какво…? — Джеймс посегна към нея, уплашен от пребледнялото й лице. — Какво, по дяволите…?

Селин изпищя отново.

— Не! Не! Хвани го! — вдигна ръце и се вцепени. Лицето й посивя.

Най-сетне Джеймс видя какво я бе уплашило и стисна зъби. Упоритата малка хлапачка заслужаваше най-строго наказание!

Преди да е успял да предприеме нещо, едър черен паяк с космати крака и дебело тяло се прехвърли през ръба на съдчето и падна в скута на Селин. Тя извъртя очи и въпреки широко отворената си уста не можа да произнесе нито звук.

Джеймс отвори вратичката на каретата, изхвърли паяка на дъжда и затвори. Прибра съдчето в кошницата и я затвори с капака.

Лиам щеше да си плати за този мръсен номер — и за проклетия си навик да подслушва на места, където нямаше право да бъде!

— Много съжалявам — прошепна той, опитвайки се да успокои Селин. — Виж, паякът го няма. Всичко е наред!

Тя изхърка задавено, разтърси глава и пошепна:

— Какво беше това?

— Не знам — много лъжи му се бяха събрали за днес. — Но не се бой — всичко свърши. С мен не те заплашва опасност!

За негова изненада Селин изхълца, скочи и устремно се хвърли на гърдите му. Зарови глава в ризата му, намести се в скута му и обви с ръце врата му.

Цялото й тяло трепереше като в треска.

Шапката й падна на пода на каретата. Джеймс напразно се опита да прибере водопада от златни къдрици, който покри гърба й.

— Вероятно не съм бил достатъчно бдителен — проговори той подчертано ведро. — Ти ми каза, че очакваш от мъжа да държи далече от теб всички тези ужасии, а аз се провалих — проклетата Лиам бе подслушала точно тези думи. Ръцете го засърбяха неудържимо. Този път нямаше да й прости.

— Не, аз казах, че очаквам това от бъдещия си съпруг — отвърна с треперещ глас Селин. — Не от приятел, който ми помага само защото е джентълмен.

— Не ме наричай… — Джеймс си заповяда да спре. Не искаше тя да го нарича така, особено в тази ситуация. — Обещавам ти, че от днес нататък ще се грижа много по-добре за теб. О, Селин, дрехите ти са мокри. Ако се върнеш вкъщи болна, няма да съм изпълнил дълга си.

— Само ме дръж здраво!

Той изпълни молбата й с удоволствие. Помилва разкошната, жива коса, нападала по гърба й, забави се малко на тънката талия и се плъзна към хълбоците.

Тя се сгуши на гърдите му и притисна лице към шията му.

Джеймс затвори очи и вдъхна жадно свежия аромат на цветя, който излъчваше тялото й. Дали щеше да издържи докрай?

— В кошницата под седалката има одеяло — каза той. — Моля те, свали тези мокри дрехи и се увий в него. Ще ги разпрострем на седалката, за да изсъхнат. Преди да тръгнем обратно, ще ги облечеш и никой няма да забележи нищо. Така поне няма да трепериш.

— Къде ли е мистър Уон Тел?

— Сигурно се е скрил някъде и чака дъждът да спре — отговори Джеймс. Уон Тел щеше да чака сигнала му. — А дори и да се върне, няма да погледне вътре, можеш да си сигурна в това.

Без да бърза, той отдели Селин от себе си и я сложи на отсрещната седалка. После спусна завеските. В каретата стана почти тъмно.

Без да изпуска Селин от очи, Джеймс се наведе и измъкна изпод седалката мекото одеяло, прибрано там точно с тази цел.

Селин се бореше с копчето на жакетчето си. Въпреки шампанското, ръцете й бяха ледени и сковани. Джеймс посегна да й помогне.

— Дай да ти сваля ръкавиците.

Тя се подчини с готовност. След като свали студените ръкавици, Джеймс се зае да разтрива вледенените й пръсти и тя изплака тихо, когато животът започна да се завръща в студената плът.

— Спокойно, скъпа — пошепна той. — Ей сега ще се стоплиш. Позволяваш ли да откопчея това копче?

Тя кимна и Джеймс окончателно се разтопи. В слабините му нахлу пареща горещина. Приближи се до нея и се посвети с усърдие на задачата си. При всяко движение пръстите му се докосваха до гърдите й.

Най-сетне успя. Вдигна глава и видя, че тя го наблюдаваше.

— Благодаря ти, Джеймс.

— Няма защо.

Без да отдели очи от лицето й, той свали жакетчето от раменете й.

Селин не се раздвижи, не примигна, не се опита да му помогне.

— Стани за малко, мила — той сложи ръка на талията й, вдигна я и свали мокрото кадифе. Разпростря го на отсрещната седалка и свали и своя жакет.

Селин изохка и той я погледна изненадано.

— Какво ти е?

— Нищо — тя сведе очи.

— Не е нищо — коленичи пред нея и привлече лицето й към своето. — Боли ли те нещо?

— Не — погледът й се стрелна към ризата му, тя се изчерви силно и вдигна ръка към сърцето си.

Джеймс сведе поглед към тънката ленена риза, залепнала за гърдите му, и разбра.

— Притесняваш се, че ме виждаш без горна дреха, нали?

Селин смръщи чело и го огледа обстоятелно.

— Не, но би трябвало да се срамувам — гласът й потрепери. — Дейвид казва, че чувствителните жени били поразявани от вида на необлечен мъж.

— Така ли каза Дейвид? — простена Джеймс и отново се запита дали трябваше да проклина или да възхвалява отец Талбот за проповедите му. Мисълта, че момичето никога не бе виждало мъж без горна дреха… да не говорим без риза или без панталон, беше ужасно вълнуваща.

Селин продължаваше да оглежда бялата му риза — по-точно мускулите и кожата, които разкриваше мократа материя. После колебливо протегна ръка и попипа гърдите му — точно на мястото, където хлътналото зърно моментално се втвърди и щръкна. Колебливата й милувка му отне дъха. Какъв беше той — глупав хлапак, който реагира на първата си среща с жена? Не, в никакъв случай. Причината беше, че тази жена беше много специална. Единствена на света. Затова се вълнуваше толкова силно.

— За какво мислиш, Селин?

— Че гледката на полуоблечен мъж ми харесва — тя се засмя и Джеймс моментално стегна бедрата си.

Бавно. Бавно.

— Никога ли не си виждала приятеля си Дейвид по риза?

— Разбира се, че не! — отговори почти сърдито тя. — Поне през последните години. Когато бяхме деца, беше по-различен — засмя се отново и сребристият й смях едва не го накара да загуби самообладание. — Бях забравила, знаеш ли? Веднъж го видях по бельо. Заведе ме да плуваме на реката.

Джеймс я изгледа с присвити очи.

— Как си могла да забравиш?

— Защото Дейвид ми заповяда да забравя. Каза, че това ще си остане наша тайна, защото родителите ни няма да го одобрят — тя затисна устата си с ръка и очите й се разшириха. — Господи, а аз ти разкрих нашата тайна! Е, Дейвид сигурно ще ми прости. Все пак ти си моят специален приятел, който ще ме обезчести.

Джеймс не обърна внимание на последните й думи.

— А ти как беше облечена, докато плувахте в реката? — като си представи отговора й, едва не изскърца със зъби.

Селин го погледна изненадано.

— Бях по риза, естествено. Исках да я съблека, но той настоя да я оставя.

— Браво на него! Явно е човек с висок морал.

— Точно така. Знаех, че ще споделиш възхищението ми към Дейвид.

Джеймс изръмжа нещо неразбрано. Трябваше да се съсредоточи върху собствените си цели, но не можа да устои и й зададе още един въпрос.

— На колко години беше, когато Дейвид Талбот те заведе да плувате?

— На пет. Дейвид беше на петнадесет и казваше, че му досаждам, защото постоянно вървях след него.

Джеймс се усмихна. От сърцето му се смъкна тежък товар.

— Хайде, Селин, веднага съблечи тази рокля! — зелената коприна беше залепнала за тялото й и изглеждаше на петна. Роклята беше унищожена — но Селин не обръщаше внимание на такива баналности.

— Е, добре… — Селин вдигна рамене почти до ушите си, което разкри други интересни части, и отново се засмя. — Аз ще съблека роклята си, а ти ще съблечеш ризата. Хайде, Джеймс, веднага свали тази риза — изимитира го успешно тя и се отпусна назад.

— Ако знаеш колко си права — той откопча ризата си, измъкна я от панталона и я окачи на прозорчето.

Селин престана да се смее. Устата й се отвори и той я видя как преглътна, докато оглеждаше голите му гърди.

— Сега е твой ред — напомни й той.

Тя посегна назад и се опита да развърже шнура, който стягаше корсажа й. След няколко напразни опита вирна брадичка и се извърна настрана.

— Би ли ми помогнал?

— С удоволствие — отговори тихо Джеймс. — Остави на мен.

Седна до нея и сръчно развърза мокрия шнур. Плъзна пръсти под ръкавите и свали мократа коприна до лактите.

Остави ръцете й в ръкавите и внимателно плъзна пръсти от лактите към раменете и обратно. После я прегърна и я притисна до гърдите си. Целта му беше да отиде колкото може по-далеч, без да е прекалено — или поне да й внуши, че не е отишъл твърде далеч. Освен това се налагаше да се справи за няколко минути.

Долната част на тялото му пулсираше. Трябваше да положи много усилия, за да не загуби самообладание, защото, ако се провалеше, можеше да загуби всичко.

— Гърдите ти са окосмени — пошепна задавено тя.

— Не ти ли харесват? — с бавно движение вдигна косата й и притисна устни към рамото й. — Ти обаче си гладка като коприна, красавице моя!

— О, харесват ми. Те те правят още по-едър и силен.

— Едър и силен — повтори той и целуна вдлъбнатинката зад ухото й. — И какви усещания предизвикват у теб тези мои качества?

— Горещина — отговори без колебание тя. — Вътрешна горещина и желание да ги пипна… и да ги помилвам.

Сърцето му спря. Това неопитно момиче носеше в себе си страст, която можеше да го доведе до гибел!

— Тогава се поддай на желанието — отговори той, смъкна бързо роклята от раменете й, вдигна я леко и я остави настрана. — Почакай — и разпростря роклята, без да помисли дали можеше да изсъхне в този вид.

Когато се обърна, Селин седеше на крайчеца на седалката и го гледаше. Влажната долна риза не беше нищо повече от еротична бариера между него и голото й тяло.

Той застана пред нея.

— Отвори коленете си, Селин, за да мога да се доближа до теб — тя се подчини и той притисна лицето й към голия си гръден кош. — Целуни ме, сладка моя. Искам да усетя устните ти по тялото си.

Тя се подчини, без да каже дума, и той усети как влажните й устни запърхаха по корема и гърдите му. След малко отново вдигна глава.

— Добре ли е така, Джеймс?

— И още как — прошепна той. — Убеден съм, че и двамата ще се наслаждаваме на онова, което решихме. Но останалото ще свърша аз. Разбрахме ли се?

Тя кимна.

Той улови ръцете й и сложи пръстите й върху гърдите си. Тя се усмихна и започна да го милва. Бавно и внимателно. Коремът му се сви на топка. Никога не беше срещал такава жена.

В живота му нямаше нито време, нито място за емоции. За глупави, романтични емоции.

За негово учудване тя го притисна към себе си, разтвори бедра, посегна нагоре и смъкна ризата от раменете му. Свали ръкавите и той благодари на небето, че се бе сетил да остави ръкавелите у дома. Свали ризата си, тя притисна глава към корема му и продължи да го целува с нарастваща страст.

Мъжествеността му моментално реагира, но той си заповяда да остане спокоен. Не можеше да си позволи да загуби контрол над себе си.

— Пак го усещам… онова чувство.

— Кое по-точно?

Неговите чувства бяха направо непоносими.

— Твоята… Не, не.

— Селин! — той коленичи между бедрата й. — Кажи ми.

— Твоята гореща мокрота — тя се извърна бързо настрана. Бузите й пламтяха.

Джеймс избухна в смях.

— Това е добре, мое златно момиче. Много, много добре.

Гърдите й прозираха под ризата. Корави тъмни зърна, обкръжени от примамливи кръгове.

— Погледни ме, Селин!

Тя поклати глава.

— Моля те!

Главата й се завъртя бавно. Джеймс я погледна дълбоко в очите, пъхна пръст в устата си и облиза връхчето. Сложи го върху зърното на едната й гърда и започна да го милва.

— Джеймс! — извика тя и несъзнателно се притисна към него. Дъхът й се ускори. — Недей! Не бива така… О, не… какво значение има…

— За какво говориш? — той продължи да я милва, да описва кръгове около жадното зърно — а тя затвори очи и бедрата й се стегнаха.

— Все ми е едно, че ще падна — изохка тя. — Искам го.

Това момиче не преставаше да го обърква. Но в момента не можеше да мисли за това. Селин изохка отново и поклати глава.

— Джеймс, аз искам… искам…

— Какво искаш? — макар че отдавна го знаеше.

Тя отвори очи, намери пръста му и го сложи в устата си. Засмука го силно, после го сложи върху зърното на другата си гърда и започна да го движи, както бе направил той.

— Това искам… поне така мисля. Не, искам повече… О, господи, откъде да знам!

Той седна бързо насреща й, привлече я в скута си, и вдигна тънката долна риза, докато оголи бедрата й. Усмихна й се и се опита да запази спокойствие.

— Много си красива така, Селин. Безкрайно ми е приятно да те гледам.

С треперещи ръце тя помилва раменете му, шията, гърдите и отговори плахо на усмивката му.

— И на мен ми е приятно да те гледам. Радвам се, че ти доставям удоволствие. Нали ти обещах. Това е част от уговорката ни.

— Не казвай, че… — Джеймс си заповяда да замълчи. Естествено, че това беше част от уговорката им. Нищо повече. Тя беше дъщеря на смъртните врагове на родителите му. Никога не биваше да го забравя. — Имаме договор — потвърди той.

Както беше седнала в скута му и гладките й голи бедра се открояваха между ризата и дантелените чорапи, тя беше изцяло зависима от него. Джеймс се наведе да я целуне и се опита да не мисли за топлия, влажен отвор на тялото й, който сигурно жадуваше да го приеме.

— Джеймс…

Устата му бурно завладя нейната, за да сложи край на доверчивостта й. Езикът му си проби път навътре и тя се разтрепери, вкопчи се в раменете му и заби нокти в кожата му.

Целувката продължи дълго, неудържима, едва ли не брутална. Джеймс почти не забеляза как тя започна да отговаря на страстта му, надигна се и го притисна към облегалката, за да повтори движенията на езика му. Тя не можеше да знае, че нежността й е само заместител на онова, за което жадуваше тялото му и което той сдържаше с последни усилия.

Пъшкайки, тя се отпусна отново в скута му и главата й падна назад. Той не можа да понесе, че съвършените й гърди оставаха скрити от погледа му, и сръчно развърза тънкия шнур, който държеше ризата.

— Джеймс! — извика тихо тя, но не се възпротиви, когато той разголи гърдите й.

Пълни и твърди, но безкрайно крехки, те му се предложиха без колебание. Леко подръпване, и ризата се свлече до тънката й талия. Ръцете му се плъзнаха по гладката кожа, за да се насладят на топлината й.

— Когато… тогава в градината… — тя затвори очи. — Хареса ми какво правеше с мен.

— И пак ще ти хареса — зъбите му се сключиха около примамливо грапавото зърно, езикът му закръжи около него и от устните й се изтръгна сладостен стон.

— Ти си създадена за това — прошепна възхитено той. Отново засмука зърната, езикът му запърха около тях, зъбите му ги захапаха нежно. Събра гърдите й и докато мъжествеността му се притискаше жадно към готовата й женственост, устата му се стрелкаше от едното зърно към другото, докато тя захълца и отново се вкопчи в него.

Джеймс впи устни в нейните, смъкна чорапите й и започна да милва копринената вътрешност на бедрата.

— Хвани се за раменете ми — заповяда той и с бързо движение я положи върху седалката. — А сега вдигни крака и ги увий около талията ми.

— Защо? — гласът й вибрираше от копнеж.

— Защото така искам. Ти също ще поискаш. Ти си уникална, Селин. Жена, създадена за любов.

В сумрака на каретата очите й искряха. Голите гърди бяха влажни от целувките му, а в кичурчетата между разтворените й бедра се виждаха капчици роса. Джеймс стисна здраво зъби и с един замах смъкна ризата от гърба й.

По някакъв начин трябваше да намери облекчение…

С усилие отвори панталона си и членът му изскочи навън. Погледът към лицето на Селин му показа, че тя нямаше представа какво се случва.

— Отпусни се назад — помоли той. — Трябва да го направя сам, но ти няма да останеш разочарована. Повярвай ми.

Да му вярва? Разумът му не издържаше. Страстта щеше всеки момент да го завладее без остатък.

Най-важното беше да я обвърже толкова здраво за себе си, че никога вече да не поиска да бъде свободна.

— Прекрасна си — пошепна отново той, наведе се, целуна устните й, гърдите, нежно закръгления корем. — Каква сладост, господи, каква сладост!

Езикът му се плъзна надолу от пъпа. В същото време палецът му намери нежната пъпка, скрита сред кичурчетата блестящи руси косми между краката й. Започна да я милва, дразни и възбужда, докато тя застена и търсещо повдигна бедра.

— Почакай — помоли дрезгаво той и устата му продължи надолу.

Викът й издаваше неземна наслада. Тя се хвърли към него, хвана го за косите и го притисна към себе си.

— О, да — пошепна той, — да, прекрасно дете! — и продължи да смуче, да ближе и да хапе, отвори широко уста, заби език дълбоко в нея и усети първата силна тръпка на освобождаването й.

— Джеймс!

Той се усмихна и продължи да я милва с език, докато хълбоците й притискаха лицето му и вълните на екстаза се разпространиха по тялото й.

Накрая Джеймс сложи ръце под дупето й и я задържа, докато тя се отпусна изтощено на седалката. По кожата й блестяха капчици пот.

— Е, добре ли беше, прекрасна моя?

— Да, о, да! — въздъхна блажено тя. — О, небеса! И ти ли се чувстваш така, Джеймс?

— Почти — отговори честно той. Надигна се, смъкна панталона си и пъхна пулсиращия член между хлъзгавите й бедра. — Още малко, и ще бъда най-щастливия човек на света. Ще го преживея по-силно, отколкото повечето хора го преживяват през целия си живот.

— Чудесно — пошепна задъхано тя. — Какво трябва да направя?

— Нищо — отговори дрезгаво той и се задвижи.

Тя нямаше опит и не можеше да разбере какво става.

— Джеймс?

— Тихо — изстена той и оголи зъби. — Стисни бедрата си колкото можеш по-здраво. Хайде!

Тя се подчини… и изведнъж се скова.

— Какво… Джеймс, какво е това?

— Не се притеснявай — отговори с последни усилия той. — Това е онази част от мъжа, която реагира като интимните части на жената. Задръж го с краката си, Селин, моля те, не искам нищо друго от теб!

И тя го направи. Стисна бедрата си със сила, каквато не бе очаквал от нея. Той зарови лице в свивката на шията й и усили тласъците, наслаждавайки се на невероятно еротичното усещане на влажната кожа и косъмчетата между бедрата й върху възбудената си мъжественост.

Продължи да се движи напред и назад, като отново и отново удължаваше прекрасната агония преди удовлетворението — докато екстазът го връхлетя неудържимо. Последен силен тласък — и той усети как експлодира. Извика задавено, притисна Селин до себе си и пръсна есенцията на своята мъжественост между твърдите й бедра.

— О, Селин! — отпусна се тежко върху нея, и дълго лежа така, опитвайки се да успокои дишането си.

— Джеймс! — гласът й прозвуча дрезгаво и малко страхливо. — Правилно ли постъпихме?

— О, беше неописуемо — въздъхна той, твърде изтощен, за да се раздвижи.

— Причиних ли ти болка?

Мъжът се усмихна, обърна се внимателно и я сложи отгоре си.

— Не, мое прекрасно момиче, не ми причини болка. Благодарение на теб сега се чувствам великолепно. А ти? Щастлива ли си?

— И още как! — ръцете й нежно се плъзнаха по раменете му. — Мисля, че вече съм напълно обезчестена.

Той присви очи. Не сега. Искаше да й се наслади още малко.

— Остави всичко на мен, Селин. Нищо не бива да те притеснява. Особено пък нещата, които стават между нас.

 

 

— Джеймс!

Стройната й ръка посегна към него, очите й се отвориха с мъка и се вгледаха в лицето му, осветено от светлината на един уличен фенер.

— Тихо, Селин — отговори той и вдигна главата й от рамото си. Докато каретата трополеше обратно към града, и двамата бяха задрямали. — Скоро ще си бъдеш вкъщи.

— Мили боже! — тя се уви в одеялото и очите й се разшириха от ужас. Великолепните й коси бяха ужасно разрошени.

— Права си да се плашиш, любов моя. Крайно време е да те пооправим малко — тя бе заспала толкова бързо след връщането на Уон Тел с конете, че не бе успял да я облече. Самият той изглеждаше съвсем прилично, с риза и панталон. Бързо й помогна да облече ризата и да вдигне чорапите и задържа ръката й, когато тя поиска да му попречи.

— Не бива да се срамуваш от мен, сладката ми — в гласа му звучеше задоволството на собственик. — Помни, че вече знам всичко за теб — с изключение на едно нещо, много важно, но за него си струваше да почака.

— Моля те, не казвай това високо — пошепна тя и в гласа й звънна разкаяние.

— Щом така предпочиташ, ще мълча — целуна я по нослето и помоли — Хайде, не мисли повече за това. Не забравяй, че сме партньори. Аз трябва да изпълня важна мисия, в която сме съюзници, а ти ме направи свой водач и ръководител.

— Прав си — кимна сериозно Селин и се зае да оправя косата си.

Джеймс не можа да устои и отново целуна мястото, където ризата се отваряше така примамливо.

Селин се вцепени и в очите й светна въпрос.

— Просто продължавам с уговорката ни, мое златно момиче.

— Не е добре да го повторим веднага — укори го меко тя. — Ще ни бъде много трудно да се овладеем, преди да сме се прибрали вкъщи.

И двамата избухнаха в смях.

— Ти си невероятна. Истинско съкровище — покри внимателно гърдите й и ги помилва за последен път, после върза шнуровете на ризата и посегна към роклята й. Помогна й да я облече и й подаде жакетчето, опитвайки се да подреди мислите си.

— О, Джеймс! Майчице!

Гласът й прозвуча отчаяно и той се наведе, за да види по-добре лицето и.

— Какво ти стана?

— Боя се, че шапката ми е безвъзвратно унищожена.

Той я вдигна и я огледа.

— Май си права. Още утре ще ти купя нова — още преди да е изрекъл последните думи, разбра, че е направил грешка.

— Няма да ми купиш нищо! — извика сърдито Селин. — Нашето споразумение не е от този род.

— Знаеш ли нещо за подобен род експерименти?

— Аз… — успя да нахлузи ръкавиците си и продължи: — Знам само онова, което ми е говорил Дейвид, а той не е много словоохотлив. Ние с теб, Джеймс… Нашето споразумение трябва да е от полза за двете страни и да почива върху здравото приятелство, което ни свързва. От първия миг, в който те видях, разбрах, че с теб ще станем приятели. И инстинктът не ме излъга. Права ли съм?

Джеймс кимна, макар и неохотно.

— Права си. Когато слезем на Кързън Стрийт — вече сме много близо — позволи ми да поговоря насаме с Лети.

По лицето й пробяга страх, но тя се овладя бързо и се отпусна на седалката, стиснала в ръце жалките остатъци от шапката си.

Каретата спря и Уон Тел отвори вратичката. Лицето му беше абсолютно безизразно.

Джеймс скочи и подаде ръка на Селин. Роклята й беше ужасно измачкана, златните коси падаха в безредие по раменете. Приключението им нямаше да мине незабелязано.

— Мистър Игълтън? — попита тихо Уон Тел, винаги готов да помогне на господаря си.

— Чакай тук.

Джеймс сложи ръката на Селин върху своята и я поведе по стълбището, опитвайки се да запази достойнството си. Вратата се отвори още преди да е ударил с чукчето.

— Ето ви най-после! — лицето на мис Фишър беше посивяло от тревога. Тя погледна Джеймс, после Селин, после отново Джеймс и здраво стисна зъби. — Влезте.

— Трябва веднага да кажа, че безкрайно съжалявам, мис Фишър — започна Джеймс. — Преживяхме доста неприятно приключение.

Компаньонката отстъпи назад към салона, без да промени изражението на лицето си.

— Ако се съди по вида на Селин, „неприятно“ е много мека дума.

— Отговорността за катастрофата е изцяло моя — продължи Джеймс. Изпъна гръб и усети колко сковани бяха мускулите му. — Ние решихме… аз реших, че след като денят се оказа по-сив от очакваното, едно пътуване извън града ще ни се отрази добре.

— Ах, наистина ли? — Лети погледна втренчено шапката в ръцете на Селин. — Предполагам, че няма да откажете чаша бренди, мистър Игълтън?

— Не! Искам да кажа, не, благодаря. Трябва незабавно да се прибера вкъщи. Селин е изтощена от преживяното и трябва да си почине.

— Наистина ли? — попита Лети с високо вдигнати вежди и Джеймс се почувства неловко.

— Да. Намерихме възхитително местенце извън града и решихме да се поразходим.

— Аз го исках, Лети — намеси се внезапно Селин. — И беше прекрасно, докато започна бурята.

— И дъждът — допълни Джеймс. — Изля се същински потоп.

— Побягнахме обратно към каретата — продължи Селин. — Никога няма да се сетиш какво заварихме там.

— Мисля, че ти трябва да ми кажеш.

Селин вдигна ръка.

— Конете ги нямаше. Мистър Уон Тел ги пуснал да пасат и те избягали.

Като видя как студеният поглед на мис Фишър се разведри, Джеймс изпита огромно облекчение.

— Възможно ли е това?

— Мина цяла вечност, докато се върнат.

— Безкрайно неприятно произшествие, мис Фишър — заключи тържествено Джеймс.

Лети отвори вратата на салона и отстъпи настрана.

— И двамата изглеждате измръзнали. Настоявам да изпиете чашка бренди, мистър Игълтън. Селин ще се изкъпе и веднага ще си легне.

— Вие сте умна жена — каза тихо Джеймс и се поклони. Последва Селин до прага на помещението. — Наистина не мога да остана. Но утре ще дойда рано, за да се осведомя за състоянието на Селин.

— Добре, щом настоявате.

Изведнъж Селин изпищя.

— Какво ти стана? — Джеймс напразно се опита да хване ръката й.

— Дейвид! О, Дейвид!

Джеймс бавно вдигна глава и откри едър, изключително красив рус мъж, който излезе от сянката на камината.

— Здравей, Селин!

Девойката изтича при гостенина и се хвърли на шията му.

— Дейвид! Скъпи, скъпи Дейвид! Защо не изпрати вест, че ще дойдеш?

— Нямах време — отговори мъжът. Гласът му беше дълбок и мелодичен.

— Джеймс… — Селин го погледна през рамо. Бузите й бяха зачервени от радост. — Това е приятелят ми Дейвид Талбот. Негово преподобие Дейвид Талбот. Незнайно по каква причина е решил да ме изненада и както виждаш, това му се удаде напълно — тя се засмя и хвърли дяволит поглед към стария си приятел.

Дейвид огледа Джеймс над главата на Селин. Очите му имаха цвета на прозрачно зелено стъкло. Равното лице не се промени. Нито следа от радост, никаква щастлива усмивка, нито дори учтиво любопитство.

— Аха — промърмори той едва чуто. — Както изглежда, Селин не е единствената изненадана тук.