Стела Камерън
Магическо докосване (21)

21

— Защо, защо? — Мери Гудуин се отдели от прозореца на будоара си.

Дариъс лежеше в любимия й розов шезлонг, уж вдълбочен в гледката на грижливо изпилените си нокти.

— Какво защо, скъпа моя?

— Защо мъж като него иска нашата дъщеря?

— Какво значи „мъж като него“?

Както винаги, в присъствието на жена си Дариъс играеше ролята на умствено ограничен.

— Джеймс Игълтън може да има всяка жена — тя си го представи гол и я обзе дива възбуда. — Какво ще прави с безлична девица като Селин?

— Какво ме интересуват причините? Той има пари. Мистър Игълтън е отговорът на молитвите ни. Не чу ли каква сума предложи за брачното споразумение?

Игълтън беше по-възрастен от мъжете, които Мери предпочиташе, затова пък излъчваше нещо тъмно и горещо… страст, която гореше бавно и дълбоко… и много, много дълго.

— Мери?

— Бъртрам вече поиска ръката й.

— Но ние не сме дали окончателен отговор на предложението… Сумата ми се струва недостатъчна.

— Ако разгневим Бъртрам, лошо ни се пише — в Дорсет се носеха ужасни слухове за разправата на Лечуит враговете му. — Ще направи живота ни непоносим. Няма да смеем да се покажем в обществото.

— Няма от какво да се опасяваме. Можеш да ми вярваш.

Презрително извитата уста на Дариъс й вдъхна малко увереност. Може би онова, което свързваше мъжа й с Лечуитови, беше доста по-пикантно, отколкото беше предполагала досега.

— Мисля, че трябва да обсъдим още няколко точки от плана си — заговори отново тя. Достатъчно дълго бяха избягвали тази тема. — Смяташ ли, че Огъстъс ще се пренебрегне волята на стария маркиз и ще ни изхвърли от Найтсхед? Къщата си е негова. Ние сме тук само временно.

Дариъс отново втренчи поглед в ноктите си.

— Чуваш ли какво ти говоря? — беше изтърпяла твърде много. Стига толкова. — Дариъс! Отговори ми! — присъствието на омразния мъж в будоара, в любимото й убежище, където даряваше с благосклонността си малцина избрани, извика гневни сълзи в очите й.

— Селин е била поканена на бала в Кастърбридж Хаус — отговори най-сетне мъжът й. — Дълги години маркизът изобщо не ни обръщаше внимание. Не мога да не се запитам дали пък не е решил да премисли наново ситуацията с имението.

— Какво общо има с това поканата към Селин?

Дариъс се облегна удобно на шезлонга.

— Вероятно го е направил от чисто любопитство. Той не знае нищо за причините, поради които баща му изгони Франсис, можеш да си сигурна в това. В момента се интересувам повече от Игълтън.

Мери закрачи напред-назад, следвана от дългия си копринен халат. Наситенорозовият цвят й отиваше. Даже глупачката Фреда го бе харесала, когато го извади от куфара на господарката си.

Подръпна златната панделка, която милваше чувствено гърдите й, и изохка доволно. Все още красиви, привлекателни гърди… Прекрасният рус ратай, когото бе обезчестила, преди да тръгнат за града, беше силно възбуден и изрази възхищение към плътта й. Тръпките между краката й напомниха как неопитното момче се стараеше да й достави облекчение. Да, Колин наистина беше приятно основание да очаква с радост завръщането в Найтсхед.

— Ако я дадем на Игълтън, вече няма да имаме парични грижи — заговори Дариъс, без да я погледне. Присъствието й никога не го вълнуваше. — Аз ще укротя Бъртрам и ще го залъжа нещо. Знам, че с готовност ще вземе участие в едно-две малки забавления, които съм замислил.

Стар глупак! Този човек мислеше само за едно: секс с уличници.

— Нямаме нищо писмено за Найтсхед. Старият маркиз само каза да живеем там, докато искаме. Нищо повече.

Дариъс избухна в смях.

— Но ние и двамата знаем, че мъжете от семейство Кастърбридж държат на думата си, нали? Даже когато това им струва един син — той отметна глава назад и се ухили коварно. — Велики боже, все още ми става приятно, като си спомня как онзи стар глупак повярва на лъжите ни и обезнаследи сина си! Не се притеснявай за нищо, скъпа моя. Огъстъс е омесен от същото тесто. Той ще уважи желанието на баща си. В Найтсхед сме на сигурно място и ще останем там, докато искаме… по-точно докато намерим легендарните бисери на Сейнсбъри.

Мери разпери ръце.

— Още колко трябва да чакам? Търсим ги вече двадесет години, забрави ли? И не сме намерили нищо!

— Ще ги намерим. Усещам го. Тази женитба идва точно навреме. Имаме спешна нужда от пари. С повечко злато в джоба всички грижи се разтварят във въздуха.

— Може би, но все още не сме намерили ключа! Преди сто години си чул как майката на Франсис му казала да пази ключа. Не разбираш ли, че не можем да намерим съкровището, щом нямаме този ключ?

— Млъкнете, мадам! — Дариъс оголи зъби. — Проклет да е денят, когато ти разказах с всички подробности какво чух. Майката на Франсис каза: „Това е ключът. Пази го добре.“ А после каза: „Трябва да откриеш силата на окото.“ Кога най-сетне ще проумееш, че няма истински ключ и никога няма да има? Окото е ключът, мадам! Окото е това, което търсим. И ще го намерим, бъди сигурна в това!

— Трябваше да подслушваш по-внимателно. Така щеше да узнаеш къде е това проклето око.

Дариъс й обърна гръб.

— Колко пъти трябва да ти повтарям, че всеки момент можеха да открият скривалището ми? Не можех да рискувам да ме видят, нали? Затова се изпарих. Освен това е твърде възможно да не са казали нищо повече.

— Не си прав — Мери заклати глава. — Това звучи невероятно. Заради една небивалица ме принуди да страдам и да пропилея най-добрите години от живота си!

— О, я стига! — той я изгледа с онзи знаещ, пренебрежителен поглед, заради който го пращаше редовно в ада. — Най-добрите години от живота ти! Да не искаш да ме убедиш, че си изчерпала запаса си от руси ратайчета?

Кръвта нахлу в главата й.

— Не смей да…

— Какво да не смея, мадам? Ти не смей да ми напомняш, че не можеш да понасяш истински мъже. Не смей да ми напомняш, че те възбуждат само деца, които не знаят какво е истинска жена — в погледа му блесна отвращение. — Как мислиш, какво ли говорят за теб, след като си разтвориш краката за тях или ги оближеш? Можеш ли да си представиш как се смеят на жалката дъртачка, която ги притиска до гърдите си като бебета и устата й се пълни със слюнка? Ти си виновна, мадам, че не можахме да имаме син!

Мери запуши уши и стисна очи.

— Ти ревнуваш — прошепна тя. — Ревнуваш, защото аз се наслаждавам, а ти се давиш в перверзни.

Мълчанието продължи, докато тя отвори очи и погледна в безучастното лице на Дариъс. Каквото и да си говореха, тя не биваше да губи самообладание, не биваше да му предоставя онова, което й принадлежеше по право — проклетите бисери на Сейнсбъри. Трябваше да ги намерят. Колкото може по-скоро.

— Понякога ме е страх — пошепна като на себе си тя, — че Франсис ще се върне. Ще се върне много скоро.

— Няма да се върне.

— Но ако все пак го направи?

Дариъс се отпусна в креслото и скръсти ръце под гърдите си.

— Достатъчно често сме обсъждали този въпрос, мадам. Днес Франсис не знае повече, отколкото преди двадесет години. Той понесе последствията от нашата интрига — това е истината. Младият глупак прие за чиста монета онова, в което го обвини баща му. Сега старият е мъртъв и няма кой да каже на Франсис какво се е случило в действителност.

— Прав си. Няма кой.

— Радвам се, че поне веднъж се съгласи с мен. Франсис беше убеден, че баща му знае за посещението му в бордея. Вярваше, че изгубения пръстен, който старият пъхна под носа му, е знак, доказателство за непростимата му грешка. Знаеше, че религиозните принципи на маркиза са непоклатими… че родителите му обичат съпругата му като своя собствена дъщеря… каквато не са могли да имат.

Мери кимна мрачно и потъна в спомените си.

— Онази малка глупачка… цялата изтъкана от добродетели. Съюзът й със скъпия Франсис не биваше да се омърсява от земни събития, които са част от живота на всеки нормален мъж. Мъжът й нямаше право да се забавлява с уличници, защото нежната душа на Софи щеше да пострада. Затова Франсис така лесно повярва, че е сгрешил и че баща му има пълното право да го изгони от Англия. Какъв чудесен план!

— Права си, планът ни беше съвършен — отвърна тихо Дариъс. — Отмъщението потуши омразата ти, нали? Омразата към Софи, защото Франсис предпочете нея пред теб.

Мери се уви плътно в копринения халат и му обърна гръб.

— Никога не съм го искала. Той искаше мен и се ожени за нея, само защото не можа да ме има.

— Това няма значение! — в думите на Дариъс звучеше едва скривано пренебрежение. — Във всеки случай ние с теб имаме споразумение и ще продължим да го спазваме. То е в изгода и на двама ни. Отървахме се от Франсис, а старият маркиз плати цената, която поискахме за мълчанието си. Не разкрихме „изстъпленията“ на сина му и получихме Найтсхед. Какво щастие, че старият глупак не знаеше нищо за бисерите на Сейнсбъри, които семейството на жена му предава от поколения от майка на дъщеря. В това поколение обаче нямаше дъщеря, само онзи идиот Франсис. Той ни ги пъхна право в ръцете.

Двамата се засмяха в съгласие и сърцето на Мери се стопли за съпруга й. Нощта беше пред нея, дълга и пуста. Нищо не мразеше повече от скуката.

— Дариъс?

— Какво искаш?

— Вкъщи ли си тази вечер?

Той я погледна и смръщи чело.

— За момента нямам намерение да излизам.

— Може би така е добре — Мери бавно развърза златната панделка на халата си. — Отдавна не сме се забавлявали заедно. Искаш ли да опитаме дали все още се получава нещо? — тя се приближи към креслото с полюляващи се хълбоци и застана пред него, приглаждайки прозрачната батиста на нощницата над гърдите си.

Дариъс я огледа преценяващо, щракна с пръсти и тя се отпусна на колене пред него. Вдигна глава към лицето му и заговори трескаво:

— Винаги съм била любопитна да разбера какво те забавлява толкова в общуването с онези… уличници. Научи ме, Дариъс! Може би още не е много късно да се научим да си доставяме взаимно удоволствие. Да направим така, че и на двамата да ни харесва.

— Любопитна си, значи? — той бръкна в деколтето на нощницата й и с един замах я раздра до пъпа. — Я да видя! Това ли е, на което се наслаждават хлапетата?

Мери усети как в слабините й нахлу горещина.

— Това е — пошепна тя.

Внезапната бруталност на Дариъс я възбуди.

— Интересно — ноздрите му се издуха, той се наведе и впи зъби в зърното на гърдата й.

— Дариъс! Причиняваш ми болка! — но той я държеше здраво и тя не можеше да се освободи.

Без да отговори, той сграбчи гърдите й, притисна ги една към друга и започна жадно да ги смуче.

Силата на устата и ръцете му я шокира, коленете й омекнаха. Обзе я възбуда. Дълбоко в корема й сладостната божа на сексуалната жажда се превърна в пламенно желание да получи удовлетворение.

— Да — пошепна тя. — Да, да!

Също така внезапно, както я беше сграбчил, Дариъс пусна гърдите й и отвори панталона си.

— Тази вечер ще ти дам само един малък урок, скъпа моя. Това е първото, което можеш да направиш, за да ме зарадваш.

Тя проследи как той извади пениса си — сбръчкан и отпуснат.

— Хайде, покажи ми, че си истинска жена — изсъска той.

Мина само миг, докато Мери преодоля отвращението си.

Усмихна се на мъжа си, наведе се и взе члена му в устата си. Плъзна език по сбръчканата кожа, захапа го със зъби и много скоро в слабините на Дариъс нахлу мощна възбуда и гладкото връхче закапа.

— Бързо се учиш — проговори задавено той. Ръката, която се протегна към гърдите й, трепереше, но пръстите му се впиха грубо в плътта й и тя изпищя. Дариъс се засмя и започна да стиска зърната й, сякаш доеше крава.

— Много добре — шепнеше той и мършавите му хълбоци се устремиха към лицето й. — Не преставай, уличнице!

Омразата на Мери преля и тя продължи да го обработва с нарастваща интензивност. Скоро членът му се възбуди напълно, пулсиращ и готов. Тя понечи да се оттегли, но той хвана главата й с две ръце — и се изля в устата й.

Чу злорадия му смях, но ръцете му продължиха да я държат и мина много време, преди да й позволи да вдигне глава. Тя изтри устата си с края на ризата и се опита да го възседне. Тялото й жадуваше за удовлетворение.

— Спри — заповяда Дариъс и присви очи. — Трябва да се насладим бавно на това ново преживяване, мадам — бутна я настрана, седна в креслото и затвори панталона си.

Мери остана клекнала пред него, с нощница, която висеше на парцали по тялото й, и го погледна невярващо.

— Но аз искам…

— Знам, че искаш — пресече я подигравателно Дариъс. Лицето му се разкриви от отвращение. — Но онова, което аз исках, приключи. Потърси си някое ново оборско ратайче, мадам. Готова си за него!

Тя се отпусна назад.

— Не можеш да ми причиниш това!

— Свърших с теб, Мери. Сега имам работа. Ще отида при Игълтън и ще приема предложението му.