Стела Камерън
Магическо докосване (6)

6

Господи, още колко работа я чакаше! „Търпение, каза си Селин, трябва да се упражнявам в търпение.“

Фреда, камериерката, която работеше у семейство Гудуин още от детските й години, беше коленичила пред нея.

— Завъртете се малко — помоли тя. Устата й беше пълна с карфици.

Селин внимателно се завъртя надясно.

— Как изглежда рюшът? — набраната белгийска дантела, свалена от друга рокля, трябваше да удължи розовата бална роба на Изабел Прентъргаст.

— В обратна посока — Фреда пълзеше на колене. Още на млади години беше пълничка, а сега се пукаше по шевовете.

— Как изглежда рюшът? — повтори Селин. Трябваше да приключи с пробата и да изтича на Бонд Стрийт, за да направи няколко важни размени.

Фреда изпухтя успокоително. Лицето й се зачерви още повече, сивите коси нападаха по страните й, когато кимна на Селин да продължи да се върти.

Спалнята, в която се намираха, със сигурност би тласнала към депресия всяко момиче, непритежаващо силния дух на Селин. Цялата беше с цвят на синя слива: завесите на леглото, завивката, тапицерията на столовете, дори излинелият килим на пода! Решетката на камината беше толкова ръждясала… „Защо, питаше се често Селин, защо мама и татко занемаряват така имуществото си?“ Тя съсредоточи вниманието си върху слънчевата светлина, която влизаше между вехтите кадифени завеси, и си заповяда да остане спокойна. В светлината танцуваха немирни прашинки.

Вродената й енергия обаче не й даваше мира.

— Още колко трябва да стоя, Фреда? — бе пристигнало ново писмо от Дейвид Талбот, който с типичната за него мекота, изразяваше загрижеността си от поредните финансови затруднения.

— Според мен шивачката е длъжна да оправя грешките си — изръмжа Фреда от пода, най-сетне освободена от карфиците. — Тогава нямаше да тормозиш бедна старица като мен.

Селин се почувства ужасно. Лъжите заплашваха да й се качат на главата.

— Убедена съм, че ти ще се справиш много по-добре от всяка шивачка — младата дама стисна устни. Господ щеше да й прости лъжите, нали служеха на добра цел. Дейвид имаше нужда от пари и Селин искаше да даде своя принос, но първо трябваше да избяга от тази мрачна стая, да излезе под слънчевата светлина навън, в оживлението на Бонд Стрийт!

— Е, добре — Фреда очевидно бе поласкана. — Но да знаеш, че това е престъпление. Да скъси така хубавата рокля! Обърни се!

Селин се подчини. В този миг вратата се отвори и тя погледна в огледалото. На прага застана Лети. Погледите им се срещнаха и Селин вдигна въпросително вежди. Родителите й можеха да пристигнат в Лондон всеки момент. Лети поклати глава, сложи на леглото голям вързоп и скръсти ръце на гърба си.

— Напредваш ли, Фреда? — попита спокойно тя.

— Тъкмо казвах на мис Селин, че никога вече не бива да си шие при тази жалка шивачка — отговори сърдито Фреда. — Можете ли да си представите? Роклята е с цели десет сантиметра по-къса, но шивачката е толкова високомерна и убедена в уменията си, че нашата мис Селин не смее да се оплаче.

Лети поклати глава.

— Така е в Лондон по време на сезона, Фреда — тя хвърли мрачен поглед към Селин и девойката й отговори с ангелска усмивка.

— Не съм за първи път в Лондон, Лети. С оня дракон… съжалявам… с мисис Гудуин дойдохме за пръв път тук още когато тя беше мис Мери Детерлинг. Мисля, че знам какво е в Лондон.

— Разбира се — отговори сериозно Лети.

Селин многократно беше чувала, че къщата на Кързън Стрийт е зестрата на майка й.

— Ако бях на ваше място, щях да поискам намаление на цената — продължи гневно Фреда. — Зелената рокля, която ви уши за театър, беше направо подигравка!

— Според мен е красива — възрази Селин и хвърли бърз поглед към вързопа на леглото.

— Щеше да изглежда красиво на момиче, което е плоско като дъска — каза Фреда и отново се зае с подгъва. — Бих казала, че онази глупачка я е скроила за друга дебютантка… но това е невъзможно, нали?

Селин хвърли отчаян поглед към Лети. Усмивката на компаньонката й беше от ясна по-ясна: нали ти казвах!

— Никой не би ушил такава рокля за млада лейди с вашата великолепна фигура — съскаше Фреда. — Господ е надарил жената с някои части, за да й се възхищават мъжете. Бог иска обществото да ви забележи, мис Селин!

Девойката се изчерви и сведе поглед към корсажа от розов сатен. Двете с Лети вече бяха отстранили предпазливо сребърните розички от деколтето и сега, лишена от украсата, роклята разголваше твърде много от онова, за което говореше Фреда.

— Може би… — промълви Лети и замислено наклони глава, — може би трябва да сложим малко дантела и на деколтето?

Фреда изпухтя презрително.

— Не виждам защо! Нашето момиче ще бъде в центъра на празненството, на което отива. Много дебютантки биха дали година от живота си, за да изглеждат като нашата мис Селин в тази роба.

— Съгласна съм с теб — кимна Лети, усмихна се и бързо се извърна настрана. — Но все пак… вижда се прекалено много, не смяташ ли и ти така, Фреда?

Селин усети как деколтето й почервеня. Неволно си спомни някои от нещата, което мистър Игълтън бе казал — и направил — в градината. Беше прекрасно. Тя бе съвсем разголена пред очите му… под ръцете му… „Твърде е красиво, за да го криете от мъжа — от истинския.“ Почти болезненият копнеж, който бе изпитала, отново пламна в тялото й. Вчера й донесоха една жълта роза, тази сутрин две! Без картичка. Бейти й разказа, че човекът, донесъл розите, изглеждал като чужденец, даже бил малко… див, а дрехите му били повече от странни. Когато Селин попита дали мъжът може да се определи като ориенталец, Бейти кимна убедено и Селин заключи, че пратеникът е член на странното домакинство на мистър Игълтън.

— Ако бях на ваше място, нямаше да пипна деколтето, мис Селин — заяви Фреда. — Както вече казах, някои части на женското тяло…

— Стига, Фреда. Ще сложим дантела — прекъсна я Селин по-рязко, отколкото беше възнамерявала.

Фреда се врътна обидено.

— Както заповядате! Но не от тази. Тя няма да стигне.

— Аз ще намеря нещо… ще ида при шивачката — отговори бързо Селин, не смеейки да погледне Лети. — Побързай, Фреда. Трябва веднага да говоря с шивачката, защото може да няма нищо подходящо и да се наложи да поръча.

— Тези работи не се правят бързо — отбеляза поучително слугинята. — Ако имахме подходяща украса, можехме да наберем сатена — ей тук, над дантелата. Разбира се, това ще промени роклята и вие сигурно няма да…

— Правилно! — Селин запляска с ръце. — Фреда, ти си гений! Какво да сложим на това място?

Лети се изкиска, но девойката се направи, че не я чува.

— Не съм много сигурна, мис…

— Добре, да се разберем така: ти ще подготвиш всичко, а аз ще обиколя магазините и ще намеря подходяща украса.

Фреда се изпъчи доволно.

— Намерете нещо, което блести — тя седна на пети и приглади посивялата си коса. — Ще сложим от същото и на деколтето… ако ви харесва, разбира се.

— Прекрасна идея! — кимна въодушевено Селин. — А сега, ако си готова…

— Още малко — Фреда се наведе и набра част от подгъва върху широката дантела, която трябваше да удължи роклята.

Селин разпери ръце и хвърли отчаян поглед към Лети, която не помръдваше от мястото си до леглото.

— Не е ли по-добре да изчакаме, докато намеря необходимата украса?

Лети вдигна рамене и устреми поглед право пред себе си. Очевидно не искаше да й помогне.

— Моля те, Фреда, освободи ме от тази рокля!

Трябваше да стигне навреме на Бонд Стрийт, за да спази уговорката си с шивачката, която, след като Селин й продаде няколко излишни тоалета, прояви милостив интерес към още дрехи „с добро качество“. Жената й бе заявила твърдо, че няма да плати нито пени повече, отколкото струват нещата, но Селин забеляза пресметливия й поглед и реши втория път да се пазари по-твърдо.

— Моля те, Фреда, трябва да отида навреме в магазина…

— Защо, мис? — попита спокойно слугинята.

Търпението на Селин беше на изчерпване.

— За да избера нещата, които са ти необходими.

Надяваше се Фреда да не забележи парченцето зелена коприна, което се подаваше от вързопа на леглото, защото това беше роклята й за театър. Ами ако започнеше да я разпитва…

— Аз ще отида вместо вас — предложи великодушно Фреда. — Много ми се иска да си поговоря с онази дама!

— Не, не, моля те, Фреда! — беше ужасно напрягащо да поддържа измамата. — Много мило от твоя страна, но е по-добре да избера сама. Фреда, скъпа, хайде да продължим по-късно, моля те!

— По-късно ще отидете на приема, с жълтата рокля. И тя беше по-къса, помните ли? Как да не ругае човек!

— Права си, Фреда — Селин хвърли гневен поглед към Лети.

— Мисля, че жълтата муселинена рокля стана прекрасна — благодарение на теб, Фреда. Фустата със златно плисе е великолепна и подхожда чудесно на украсата на деколтето — можеше само да се надява, че „уникалната“ рокля на мис Прентъргаст ще изглежда достатъчно променена.

— Плисето беше най-близко до ума — отговори скромно Фреда, но цялата засия от похвалата.

— Ти си най-сръчната шивачка, която познавам, Фреда. — „Дано само старата не издрънка на мама какво е правила за мен, откакто сме в Лондон, помоли се пламенно момичето.“ — Но сега трябва да вървя, иначе няма да се върна навреме от Бонд Стрийт, за да се приготвя за приема.

Най-сетне Фреда се изправи и отвори корсажа на розовата рокля. Измъкна я внимателно през главата на Селин и я разпростря върху леглото. Погледът й се устреми към вързопа, полускрит от розовия сатен. Селин вдигна долната си риза и скочи между Фреда и леглото.

— Благодаря ти, скъпа Фреда — извика тя и залепи сърдечна целувка на сбръчканата червена буза. — Сигурно си уморена. Иди изпий чаша хубав чай и си почини.

— Да си почина? — Фреда я погледна възмутено. — Чака ме още много работа.

— Да, знам, но мисля, че си заслужила поне малка почивка. Цял ден работиш усърдно — Селин се обърна отчаяно към Лети: — Не смяташ ли и ти така?

— О, да — опънатата уста и вирнатата брадичка на Лети показваха нетърпението й. — Аз ще се погрижа за мис Селин, Фреда — добави тя, обърната към слугинята.

— Наистина ли не искате да ви помогна при обличането?

— Благодаря ти, Фреда, но Лети ще се справи. Ще те уведомя веднага щом купим нещата, които са ни необходими.

Селин изчака с принудена усмивка, докато Фреда се оттегли, хвърляйки любопитни погледи към леглото.

— Ще има да патиш, моето момиче — изсъска предупредително Лети. — Лъжите водят към гибел, запомни думите ми!

— Говориш като Дейвид — засмя се нервно Селин. — Искам да кажа… О, изобщо не знам какво искам да кажа! Знам само, че трябва веднага да се облека и да изляза на покупки.

— На покупки? Така ли го наричаш?

— Сега няма да се карам с теб, Лети. Намерението ми е твърдо. Най-добре да облека нещо незабележимо.

Лети промърмори нещо неразбрано.

— Какво искаш да ми кажеш? — попита остро Селин.

— Нищо. Нищичко! Как мислиш, кой може да ти е изпратил розите?

Понякога Лети беше ужасно досадна!

— Нали ти казах, че някой си играе с мен! — Селин упорито твърдеше, че няма никаква представа.

Джеймс й бе казал, че се нуждае от нея…

Селин потрепери. Как е възможно? Двамата почти не се познаваха, а щом откриеше, че тя лъже наляво и надясно, той сигурно щеше да се отврати от нея.

— Студено ли ти е? — попита съчувствено Лети.

— Не.

— Но ти потрепери!

— И какво от това?

Лети не изглеждаше убедена.

— Нещо ме притеснява — тъмните й очи наистина гледаха загрижено. — Не е ли прекрасно, че те поканиха на празненството в дома на маркиз Кастърбридж?

— О, да! — Селин беше толкова развълнувана, че всеки път, щом се сетеше за празненството, се задъхваше. Но в момента трябваше да мисли за други работи. — Най-добре да облека лавандуловосинята рокля. В нея никой няма да ме забележи.

— Би трябвало да сме благодарни за всички покани, които се сипят през последните дни…

— Защо… — само не лавандуловосинята рокля! Мека трева, диви зюмбюли… и мистър Джеймс Игълтън… Не, по-добре да избере нещо друго.

— Поканите ти осигуряват възможност да привлечеш вниманието на мъже на възраст за женене, Селин. Не бива да пестим усилия, за да ти намерим подходящи кандидати — такива, които ще накарат родителите ти да забравят ужасния мистър Лечуит.

— Права си — признанието на Джеймс Игълтън бе прозвучало искрено, но тя не можеше да забрави предупреждението на Дейвид: лошите мъже изкушават младите жени и поведението им става опасно за самите тях, за честта им. Лошите мъже често използват цялото си очарование, за да размътят съзнанието на момичето и да го накарат да забрави повелите на почтеността. Дейвид познаваше тези объркващи взаимоотношения, докато тя…

— Мистър Игълтън хареса ли цветята ни?

— Какви цветя? — стресна се Селин.

— Говоря за цветята в градината. Нали двамата излязохте на разходка, за да видите розите? Говорихте си за цветя, нали? Надявам се, че си му показала най-хубавите.

— Не си спомням точно какво му показах, но мистър Игълтън беше възхитен — Селин приглади косата си. — Ще облека тъмносинята рокля за разходка.

— Много ли бързаш?

— Естествено, че бързам — изсъска Селин. — Ако продължаваш да стоиш с ръцете зад гърба и да задаваш глупави въпроси, ще си взема роклята сама.

— Не е нужно — Лети най-сетне показа ръцете си и Селин видя три жълти рози. — Още един подарък от тайнствения ти обожател. Питам се кой може да е.

Сърцето на Селин направи огромен скок и тя притисна ръка към гърдите.

— Днес лицето, което ги е донесло е казало на Бейти, да ти предаде нещо.

— Наистина ли? — попита с отслабващ глас Селин. Коленете й омекнаха.

— Наистина. Думите са следните… — Лети смръщи чело. — Трябва да внимавам, за да ги предам съвсем точно.

Селин стисна здраво зъби. Лети не биваше да забележи колко важна бе за нея всяка думичка, всеки звук. Посегна към зелената рокля и я напъха във вързопа.

— Да, мисля, че си спомних. „Розите са наистина очарователни“ — така поне започваше.

— О, побързай, Лети! — не можа да се удържи Селин.

Лети избухна в смях.

— Ей сега. Ето какво е казал пратеникът и Бейти трябваше да ти го предаде: „Розите са наистина очарователни, но бледнеят пред красотата, която вие ми показахте.“ Това беше посланието — заключи Лети.

— О! — Селин се отпусна тежко на столчето пред тоалетната масичка. Цялото й тяло трепереше. Джеймс имаше нахалството да й напомни за най-засрамващия миг… за най-прекрасния и едновременно с това най-ужасния миг в живота й.

— Какво е имал предвид? — попита любопитно Лети.

Селин погледна дълбоко в умните очи на компаньонката си и разбра, че Лети е разкрила тайната й — поне отчасти.

— Я виж, ти се изчерви, Селин! Има ли нещо, което искаш да ми кажеш?

— Нищо. Моля те, изпрати Бейти да намери файтон. По-добре да не излизам с нашата карета.

— Права си — Лети й подаде розите и се усмихна. — „Очарователната Тили“. Също като розите в нашата градина. Каква случайност!

— Сигурно — Селин сведе глава и вдъхна сладкия аромат на розите. — Такива неща се случват.

— О, за малко да забравя последните думи от посланието! Казал е да помниш добре най-важната част от разговора ви.