Стела Камерън
Магическо докосване (8)

8

— Мис Гудуин! — Джеймс се запъти към Селин, свали шапката от главата си и се поклони дълбоко. — Каква щастлива случайност!

— Щастлива ли?

Джеймс се изправи и погледна в две уплашени до смърт светлокафяви очи.

— Бих казал, че днес имам голям късмет.

Кръвта му закипя. „Дръж се като опитен светски лъв, напомни си той.“ Лондонските кавалери не се впечатляваха така от някаква си дебютантка — даже тя да беше най-привлекателното, най-предизвикателното, най-прекрасното същество на света.

Селин го погледна слисано и в очите й нямаше и капчица хитрост.

— Защо казахте това, Джеймс… исках да кажа, мистър Игълтън? Защо имате голям късмет?

— Много просто — Джеймс хвърли съзаклятнически поглед към мис Фишър, който намекваше, че двамата са опитни и знаят за какво става дума, докато Селин още не умее да комбинира. — Късмет е, защото и без това имах намерение да ви посетя.

— Да ме посетите?

— Точно така.

— Разбирам.

— Наистина ли, Селин?

Девойката притисна чантичката до гърдите си и хвърли отчаян поглед към спътницата си. Мис Фишър се извърна настрана.

— Е, какво разбрахте, Селин? — продължи той с много спокоен, самоуверен глас.

— Ами, мистър Игълтън…

— Джеймс.

— Аз… — тя погледна отново компаньонката си, но мис Фишър зяпаше минувачите. — Джеймс, аз… не разбирам нищо! Мисля, че вие трябва… трябва да ми обясните по-простичко това щастливо обстоятелство.

— С удоволствие — той се усмихна и импулсивно посегна към ръката й.

— О! — пръстите й се вкопчиха в чантичката, но тя отдели лявата си ръка и му я подаде. Бузите й порозовяха очарователно. Червенината пропълзя по шията и стигна чак до гърдите, полуоткрити от дълбокото четириъгълно деколте.

Джеймс веднага забеляза, че мис Фишър се е отдалечила на няколко крачки и разглежда с голямо внимание една витрина. Ако представата не беше толкова гротескна, беше готов да повярва, че компаньонката на Селин е решена да подкрепи плана му. Приведе се и сложи дълга, нежна целувка върху копринената кожа.

— Миришете прекрасно, Селин. Също като онези невероятни рози в градината ви.

— Не бива да говорите такива неща — прошепна задъхано тя.

— Напротив, трябва. Искам го.

— Поне не тук.

— Мястото наистина не е особено подходящо, но засега е достатъчно.

— Мистър Игълтън!

— Джеймс.

— Да… Джеймс.

Мъжът вдигна глава, направи крачка напред и плъзна ръка нагоре, докато пръстите му докоснаха голата кожа над корсажа.

— Мистър… Джеймс — пошепна дрезгаво Селин, но не издърпа ръката си и не му попречи да продължи тайната милувка. — Не бива да правите това.

— Напротив.

— Защо?

— Защото искам.

— Наистина ли?

— Да. И вие също.

Без да промени лице, той мушна един пръст под корсажа й, в дълбокото, топло деколте.

Тя отвори устни, но Джеймс я накара да замълчи само с едно движение на устните. Усмихнат, втренчил поглед в очите й, той намери едното втвърдено зърно и го помилва. Селин изохка и стисна ръката му. С бързо движение той притисна зърното и проследи с удоволствие как устните й се отвориха. Мълнията, която премина през тялото й, се пренесе и в неговото. Слабините му натежаха, членът му моментално се втвърди.

Достатъчно. Достатъчно, за да потвърди отново онова, което знаеше. Това момиче беше създадено за страст и той трябваше да го има. След време щеше да направи от нея похотлива изкусителка и двамата щяха да се забавляват до насита.

Джеймс се отдръпна леко назад и пошепна:

— Има още толкова неща, на които можем да се наслаждаваме заедно, мое златно момиче. Ще ми позволиш ли да ти покажа някои от тях?

Очите й се премрежиха.

— И друго ли има?

— О, да! Още много, много неща. С удоволствие ще те науча.

— Не… не бива.

— Напротив. Крайно време е да разбереш какво е животът.

Селин въздъхна дълбоко и за миг Джеймс се изкуши да прати по дяволите правилата на приличието, да я грабне и да я отвлече. Огледа се и си представи как я хвърля в каретата си и конете препускат в луд галоп. В каретата мис Гудуин щеше да научи много неща, които щяха да поставят добро начало.

— Защо искате да дойдете на Кързън Стрийт? — треперещият й глас го върна в действителността.

— Исках да дойда… — Лиам стоеше на няколко метра от тях с вирната брадичка и ръце, скрити в ръкавите. Очите й, по-студени от обсидиан, измерваха изпитателно Селин.

— Джеймс? Защо искахте да дойдете?

— О, да! — по дяволите Лиам! Сега трябваше да се занимае със Селин. — Исках да ви видя — спомни си букетчето теменужки и го пъхна в лявата й ръка. — Това е малко, скромно доказателство за добрите ми намерения.

— Чудесни са. Обичам теменужки — тя се усмихна плахо и сърцето му направи скок. — Обичам и рози. Особено „Очарователната Тили“.

Джеймс се направи на невинен.

— Така ли се казваха розите в градината ви?

Селин се усмихна нежно.

— Не си играйте с мен, Джеймс. Благодаря, че ми изпращахте цветя, но смятам, че при дадените обстоятелства не е редно…

Лиам направи няколко крачки към тях, без да поглежда Джеймс, и спря, когато стигна достатъчно близо, за да чува всяка дума.

Джеймс се покашля. По-късно щеше да се разправя с нея.

— Ако аз бях изпратил розите, щяха да са напълно подходящи. Красиви цветя за красиво момиче. Нима има по-подходящ подарък?

Слава богу, Селин не чу злобното съскане, което излезе от устата на Лиам. Джеймс стисна здраво зъби, за да не се нахвърли върху наглата си подопечна.

— Исках да ви направя визита, за да попитам дали желаете да излезете с мен на разходка в парка. Да речем, утре следобед в четири?

— В четири?

— Да — всичко вървеше по план! — Утре?

— Моля ви — никога не бе одобрявал навика на аристократичното английско общество да оставя момичетата в пълно неведение на онова, което се случваше между мъжа и жената. Досега. — Моят слуга, който има странната способност да предсказва подобни неща, твърди, че денят ще е приятно топъл.

Лиам отново изсъска като разярена котка. Джеймс стисна ръце в юмруци.

— Леко облекло ще е достатъчно. Но не забравяйте чадърчето си, за да не се страхувате за тена си.

Ако имаше поне малко опит с мъжете, Селин сигурно щеше да се уплаши за добродетелта си.

— Убеден съм, че мис Фишър няма да има нищо против да се присъедини към нас като компаньонка — утре щеше да мисли как да се отърве от нея.

Селин се извърна настрана. Лицето й, както установи с лека загриженост Джеймс, бе побледняло, очите й се взираха в празното пространство. Нещо, което можеше да види само тя, я изпълваше с тъга.

— Паднала жена — проговори на себе си тя. — Господи! О, не, не!

— Какво казахте?

Селин вдигна теменужките пред лицето си и го погледна.

— Няма да изляза с вас в парка.

— Ще се погрижа за нещо освежително… какво казахте?

Селин се изправи в целия си ръст и го погледна хладно, почти гневно.

— Казах, че няма да ми е възможно да изляза на разходка с вас.

— Но…

— А сега трябва да се сбогуваме.

— Защо ми отказвате?

Нервно движение привлече погледа му към Лиам. Тя пристъпваше нервно от крак на крак, втренчила поглед в гърба на Селин. Само след миг щеше да се разкрие.

— Не мога да дойда в парка, защото… — Селин трепереше с цялото си тяло. — Ще ми стане твърде много… Тази вечер съм на прием и утре ще бъда твърде уморена, за да изляза отново — завърши бързо тя.

Джеймс закипя от гняв. По дяволите! Тази неопитна хлапачка си позволяваше да проявява недоверие към него — обстоятелство, което не бе предвидил.

— Убеден съм, че до утре следобед ще сте си отпочинали! Кой е този прием, който ще ви задържи будна до късно през нощта и няма да ви позволи да излезете на малка разходка чак следващия следобед?

— На семейство Арбътнот — Селин се огледа трескаво. — Лети, трябва да се приберем вкъщи, иначе ще закъснея.

На семейство Арбътнот? Джеймс потисна разочарованието си и се поклони елегантно.

— Не искам да ви задържам. Да се надяваме, че ще прекарате приятна вечер. Желая ви всичко хубаво, мис Фишър.

— И на вас, мистър Игълтън! — Лети се върна при питомката си и тъмните й очи го измериха с критичен, но не недружелюбен поглед.

— Благодаря за теменужките — пошепна Селин и хвана компаньонката си под ръка. — Надявам се да прекарате чудесна… чудесна…

— Нощ? — предложи с усмивка Джеймс.

Умът му вече работеше над следващите точки от плана.

— Желая ви да завършите приятно деня — поправи се Селин, обърна се и повлече след себе си бедната, търпелива мис Фишър.

След няколко секунди Джеймс си спомни за Лиам. С един скок се озова до нея и хвана ръката й.

— Днес направи непростима грешка, Лиам.

— Какво казахте? — гласът й пресекна. Беше принудена да тича, за да не изостава от него.

— Позволи си да ме шпионираш. Да си там, където не ти е мястото. Това не бива да се повтори. Ясно ли се изразих?

— Олеле! — изписка внезапно тя и събуди любопитството на минувачите. Джеймс бе принуден да пусне ръката й.

— Търпението ми е на изчерпване — изрече той с нисък, заплашителен тон.

— И моето, Джеймс.

— Това вече е върхът!

В този момент до него застана Уон Тел.

— Съжалявам, не можах да я спра. Надявам се, че не е причинила твърде големи неприятности.

— Неприятности? Много меко се изразяваш, Уон Тел. Слава богу, че мис Гудуин не я забеляза.

— Мис Гудуин? — Лиам рязко вдигна глава и очите й светнаха бдително. Името явно й бе познато. — Мис Селин Гудуин от Кързън стрийт! Адресът, на който Уон Тел доставя розите…

Ако въпросът не беше толкова сериозен, Джеймс щеше да избухне в смях.

— Сега ще се приберем вкъщи и ти ще ми обещаеш, че няма повече да ме шпионираш. Уон Тел, повикай каретата!

— Тя е това, което тук наричат кокошчица, нали?

Джеймс се обърна изненадано.

— Каква кокошчица?

— Говоря за мис Гудуин. Тя е кокошчица. Една от така наречените непростими кокошчици на английското висше общество. Огнена кокошчица, която трябва да задоволи високомерните лордове.

Уон Тел се изсмя тихо.

— Отивам да доведа каретата, мистър Игълтън.

Джеймс отново хвана ръката на Лиам.

— Мис Гудуин не е кокошчица, Лиам, а красавица. Несравнима, а не непростима красавица. Висшето общество наистина я определя като една от най-красивите дами на сезона.

— Така ли било — промърмори Лиам без следа от чувство за вина. — Ще запомня обясненията ви. За щастие младата дама разбира, че е недостойна за вашето великодушно внимание.

Джеймс стисна зъби и се помоли каретата да дойде по-скоро.

— Никога не се меси в работите ми. Ако го направиш пак…

— Радвам се, че така наречената от вас „красавица“ не се хвърли на шията ви насред улицата.

— По дяволите! Селин изобщо не се е хвърлила на шията ми, Лиам. А, ето я и каретата!

— Нали няма да продължите да оказвате внимание на тази непростима?

Джеймс отчаяно вдигна очи към небето.

— Край на дискусията!

— И аз така смятам — отвърна Лиам и се запъти към отворената вратичка на каретата, където чакаше Уон Тел. — Вашата непростима кокошчица е толкова суетна, че се пъчи пред вас като паун. Опитва се да ви хване с евтини трикове, а после отказва предложение, за което всяка жена би умряла. Не бива никога вече да мислите за нея.

Уон Тел вдигна Лиам в каретата, Джеймс се качи след нея. Грамадният му спътник се настани до него и грижливо затвори вратичката.

— Да — продължи Лиам, седнала на ръба, — радвам се, че мис Селин Гудуин няма да ви досажда повече.

— Радвам се, че се радваш — отвърна с отсъстващ вид Джеймс. Той щеше да досажда на мис Гудуин, а не обратното, и смяташе да го направи съвсем скоро.

— Всъщност на какво се радваш толкова, Лиам? — попита с усмивка Уон Тел.

Джеймс хвърли остър поглед към верния си слуга.

— Радвам се, защото ще имам възможност да се съсредоточа върху задълженията, които ми е възложил Джеймс, и да въведа ред в домакинството — отговори Лиам, но думите й не прозвучаха особено убедително и Джеймс усети присвиване в стомаха.

— А какво друго би могла да правиш? — попита хладно Уон Тел.

Лиам го удостои със сияеща усмивка.

— Нищо… вероятно нищо — после демонстративно се наведе към прозорчето и се загледа към оживената улица. — Винаги правя само онова, което ми нареди Джеймс.

Господарят й кръстоса крака и забарабани с пръсти по блестящата черна кожа на ботуша. Искаше да повярва на невинните уверения на Лиам, ала знаеше, че трябва да я държи под око. През цялото време, докато са в Англия.

Той почука по прозорчето на кочияша и нареди:

— Гросвенър Скуеър.

Когато каретата потегли, Джеймс се облегна назад и се замисли за тазвечерния прием на семейство Арбътнот… И за Селин Гудуин… И за семейните бисери, които го очакваха.