Стела Камерън
Магическо докосване (22)

22

Мъглата, която се вдигаше от реката, пареше в очите и носа на Селин и разяждаше гърлото й. Беше обула галоши върху обувките си, но гладките им подметки не бяха добра опора по хлъзгавия калдъръм.

Тя вдигна ръце към устата си и извика.

— Почакайте!

Почакайте, почакайте! — дойде ехото на гласа й, но жената, която бързаше пред нея по тясната уличка, продължи пътя си, без да се обърне.

— Мериголд! Почакай!

Жената премина бързо под слабия кръг жълта светлина от уличния фенер в края на уличката. За момент оранжевата й коса блесна в жълтите изпарения.

— Мериголд! Позволи ми да ти помогна! — трябваше да го направи. За Дейвид. Ако успееше, той щеше да й позволи да му помага и занапред, дори след като… не, сега не биваше да мисли за Джеймс, за смелото, но сковано и враждебно изречено предложение за женитба. Краткият поклон пред нея, преди да си отиде, също трябваше да бъде забравен бързо, защото беше поклон на чужд човек, който не харесваше онова, което вижда.

— Мериголд!

Селин се опита да ускори ход, но изведнъж спря. Жената, която трябваше да бъде Мериголд, се обърна бавно и излезе под светлината на фенера.

— Какво искаш от мен? — гласът беше на млада жена, звънък и ясен.

— Да ти помогна — Селин реши да не пристъпва по-близо, защото я беше страх, че Мериголд отново ще избяга.

— Какво има да ми помагаш?

Беше научила следващото изречение наизуст.

— Искам да ти помогна да промениш живота си.

Мериголд не се опита да избяга, но и не отговори. Въпреки шапката с широка периферия лицето на Селин беше съвсем мокро. Някъде наблизо свиреше раздрънкана латерна.

— Какво грешно има в живота ми? — момичето вирна брадичка и на фона на светлия кръг се очерта остър профил. — Защо си дошла чак тук да ми даваш предписания как да живея?

Селин се уви по-плътно във вълненото палто, опита се да раздвижи скованите си пръсти и се огледа за помощ. Отначало смяташе, че е постъпила много умно, като е накарала Бейти да издири файтона, докарал Дейвид в този квартал в нощта на бала. Сега, когато се озова сам-сама в лабиринта от мръсни улички край брега на реката, решението лично да издири Мериголд, вече не й се виждаше разумно, а ужасно лекомислено и опасно.

— Една твоя приятелка ни разказа за теб. Каза, че искаш да се махнеш от мисис Мерифийлд и…

— Разбира се, че не искам! — момичето излезе от светлия кръг на фенера. — Ти си една от онези, дето обичат да се правят на ангели, нали? Като джентълменът, дето дойде онзи ден!

— Мериголд! — Селин направи крачка напред. — Вероятно се страхуваш, че мисис Мерифийлд ще ти стори нещо лошо. Не се бой. Ние ще ти помогнем да се махнеш от Лондон и да се научиш как честно и почтено да печелиш хляба си при добри хора.

Окуражена от думите си, Селин се втурна напред, но изведнъж спря с писък, защото досами нея изтрополиха тежки колела.

— Змиорки! — извика груб глас. — Хубави змиорки! Вземайте, докато са пресни! Евтино ги давам!

Селин се притисна до стената и пропусна количката, теглена от стара кранта, водена от дрипава фигура. Миризмата на гнила риба беше по-страшна от тежката мъгла и стомахът на Селин се преобърна.

Морковената коса на Мериголд се появи отново под следващия уличен фенер. Селин забрави предпазливостта и хукна към нея, подминавайки други неясни човешки фигури.

Краката й произвеждаха приглушен тропот по калдъръма, доста по-различен от стъпките зад нея… Селин спря рязко и се обърна. Нищо.

Видя отново Мериголд и когато се втурна след нея, момичето изчезна зад вратата на една от къщите.

— Няма да се страхувам — каза си през здраво стиснати зъби Селин и продължи напред, вече по-бавно — като крачките зад нея.

Тя спря пред вратата, през която бе изчезнала Мериголд, огледа се в мъглата и изведнъж нададе тих писък. От облака изпарения с енергични крачки излезе фигурата на дребен, добре облечен мъж. Когато стигна до нея, мъжът вдигна ръка към цилиндъра си и рече:

— Добър вечер, мис.

— Добър вечер — отговори колебливо Селин.

— Ще позволите ли да ви помогна да намерите пътя към къщи? — странно, но гласът му звучеше познато. Той наклони глава и добави: — Нюгейт не е сигурно място за една млада дама.

Селин се уви още по-плътно в палтото си.

— Благодаря, сър — ако сега се откажеше, може би никога вече нямаше да има възможност да докаже на Дейвид, че е годна за работа. — Благодаря, но аз тъкмо стигнах, където отивам.

— Сигурна ли сте?

— Напълно.

Той я погледна втренчено, кимна й и продължи пътя си. Мъглата веднага го погълна.

Селин вдигна ръка, за да почука на вратата. И друг път беше виждала този мъж… дребен, със сиви очи.

Вратата се отвори.

— Какво искаш? — изрева женски глас от вътрешността и Селин се разтрепери.

— Аз…

— Хайде, влизай! — върху рамото й се стовари толкова силна ръка, че едва не я събори. Замириса упойващо на тежък парфюм. — Хайде де! Какво имаш да кажеш?

Вратата се затвори зад Селин с жално скърцане и тя побърза да се изправи.

— Тук съм, за да говоря с Мериголд — каза тя на жената. Беше мисис Мерифийлд, в това нямаше съмнение.

В червеникавата светлина на коридора с позлатени огледала, тя видя цялата масивна женска фигура, облечена в пищна рокля от син сатен.

— Не познавам никаква Мериголд — върху дебелия пласт пудра на лицето й грееха ярки петна руж.

Селин се изправи като свещ, по изключение благодарна за високия си ръст.

— Мериголд влезе тук само преди минута. Видях я. Бедното момиче. Пленница в така наречения „женски манастир“.

— Как го нарекохте? — жената се изсмя грозно.

В такава ситуация бе препоръчителна деликатна дипломация.

— Вие ли сте мисис Мерифийлд?

Увисналите черни къдрици се заклатиха.

— Кой иска да знае?

Селин успя да се засмее.

— Знаех си, че сте вие. Дейвид… Искам да кажа, Мериголд ви описа така точно… и много ласкателно. Всъщност исках да я настигна на улицата, но…

— Но?

Селин скри треперещите си ръце в джобовете на палтото.

— Но тя не ме видя — по-добре да излъже и да продължи да се усмихва. — Много ще ви бъда благодарна, ако ми кажете къде да я намеря. Имаме да обсъдим някои неща.

Някакво движение в тъмната част на коридора отклони вниманието на мисис Мерифийлд. Приближаваше жена… оскъдно облечена. Тя огледа любопитно Селин и кимна на масивната дама.

— Готово, мисис М. Кой номер казахте?

— Номер? — мисис Мерифийлд отново се изсмя с грозния си смях. — Почакай малко, Бел, трябва да изясня нещо с младата дама — обърна се към Селин и продължи: — Качи се по стълбата, драга. В стая девет ще намериш един човек, дето ще ти каже, каквото искаш да знаеш.

— О, благодаря ви. Много ви благодаря! — Селин мина на пръсти покрай мисис Мерифийлд и Бел и се изкачи по стълбичка, толкова тясна, че постоянно се удряше в стените. Повечето мъже и самата мисис Мерифийлд сигурно вървяха странишком.

На следващия етаж имаше коридор, осветен от трепкащи свещи по стените. Селин продължи да върви на пръсти, търсейки номерата на вратите. Натрапчивият аромат на парфюм не беше в състояние да прикрие миризмата на гнило.

Номер девет беше последната врата от дясната страна. Тя почука плахо и зачака.

Вместо отговор чу шум. Почака малко и почука отново.

— Ехо! Тук ли сте?

Приглушен глас каза нещо, което тя не разбра. Но не звучеше нелюбезно.

Селин натисна бравата и внимателно отвори вратата.

— Има ли някой? — върху тежкия скрин до отсрещната стена бяха поставени дузина капещи свещи. От коридора полъхна течение и залюля редицата хартиени фенери, окачени на тавана. — Къде сте? — Селин се придвижи опипом в стаята.

— Тук съм, съкровище.

Гласът дойде някъде отдалеч.

Селин направи няколко крачки напред.

— Близо ли си вече, съкровище?

Младата дама затаи дъх.

— Ела при мен. Не се колебай. Аз съм твой слуга.

Селин стигна до леглото, откъдето идваха указанията. На жълт копринен чаршаф лежеше мъж на среден ръст, с венец тъмни коси около блестящото голо теме, с огромен нос и тясна, много червена уста.

— Какво ви е? Добре ли сте? — Селин впи поглед във вратата, преценявайки колко бързо може да се измъкне.

— О, ей сега ще ми стане добре, съкровище. Веднага щом започна да изпълнявам заповедите ти.

Селин го измери с поглед от главата до петите и разбра, че не се е излъгала. Мъжът на леглото носеше розова сатенена маска, прашни ботуши… и тънка батистена нощница, която не покриваше мършавите му колене.

 

 

— Червенокоса проститутка? — изрева Джеймс и това не беше за пръв път, откакто двамата с Уон Тел бяха тръгнали от Гросвенър Скуеър. — Проклятие!

— Успокойте се, Джеймс — помоли Уон Тел, макар че и той изглеждаше загрижен. — След като видял мис Селин, моят информатор дойде право у нас.

— Всемогъщи! — Джеймс почука с бастун по прозорчето на кочияша и когато то най-после се отвори, изкрещя: — Побързай, човече! Карай по-бързо!

Мъжът кимна, но това него успокои ни най-малко.

— Скоро ще стигнем — каза Уон Тел. — Мога да ви уверя, че не е минал и три четвърти час, откакто информаторът ми е видял Селин да влиза в онази къща.

— В онзи жалък бордей, искаш да кажеш! Какво, за бога, търси там малката глупачка?

— Моят информа…

— Твоят информатор е магаре! Трябваше да я махне оттам, със или без нейно съгласие — Джеймс смъкна прозорчето и се загледа в мрачните улички, по които минаваха. Във входовете стояха или седяха дрипави фигури и пияните им гласове заглушаваха дори трополенето на каретата.

— Пристигнахме — Уон Тел се стрелна напред и сграбчи за рамото Джеймс, който се готвеше да скочи на улицата. — Спри за малко, Джеймс! Би било много глупаво да действаме прибързано.

Джеймс кимна неохотно.

— Добре, но не забравяй, че трябва да действаме бързо.

Уон Тел разхлаби хватката си.

— Май няма да се наложи — отбеляза изненадано той. — Ето я и нея.

Джеймс се изви настрана, за да види, каквото бе видял Уон Тел, и присви очи, за да се опази от мъглата.

— Това момиче е лудо! — изсъска той. — Напълно се е побъркало! — блъсна ръката на Уон Тел и скочи от каретата.

Селин, увита в кафяво вълнено палто с качулка, се удари право в гърдите му.

— О, прощавайте! — учудените кехлибарени очи се вдигнаха към лицето му и тя зяпна смаяно. — Какво търсиш тук?

Ако не се овладееше веднага, щеше да я просне на коленете си и да я напляска, както заслужаваше. Вместо това я вдигна на ръце и я хвърли в каретата. Качи се след нея и Уон Тел побърза да му направи място. Слезе от другата страна и се метна на капрата при кочияша. Каретата изскърца под тежестта му.

Селин се сгуши в ъгъла, където я бе стоварил Джеймс, и го погледна дръзко.

— Попитах те какво правиш тук. И какво ти дава право да ме подхвърляш насам-натам като чувал брашно!

Джеймс стисна здраво зъби, за да запази спокойствие — ако загубеше самообладание, щеше да я натупа здраво. Почука по прозорчето за кочияша и изкрещя:

— Карай! Закарай ни някъде, където има чист въздух, по дяволите, и то по-бързо!

Селин напразно се опита да приглади косите си. После се намести по-удобно на седалката и разкопча палтото си.

— Както виждам, ти си бесен от гняв — промълви тя, без да го погледне.

— Наблюдателността ти ме учудва.

— Не мога да си представя защо.

— Бъди така добра да си затвориш устата!

Трябваше му време, за да овладее ожесточението, което го бе обзело.

— Много мило, че ме намери тук и ще ме заведеш вкъщи.

— Казах ти да мълчиш!

— Откъде знаеше, че ще ме намериш тук?

— Млъкни!

— О!

Каретата се друсаше силно. Джеймс мълчеше и не си разрешаваше да погледне Селин. Навън сцената постепенно се сменяше. Бедняшките къщурки отстъпваха място на големи къщи и широки улици. Небето се проясни, а когато наближиха центъра, бялата луна потопи красивите вили с просторни градини в неземна светлина. Силен вятър гонеше облаците по небето и люлееше каретата. Колко още трябваше да чака, докато отново усети миризмата на морето и види равнините, за които жадуваше душата му?

Джеймс най-сетне се успокои и хвърли поглед към момичето в ъгъла. Тя седеше сковано, с ръце в скута, с тревожно смръщено чело. Какво, в името на дявола, я бе накарало да отиде в онзи жалък квартал край реката?

Погледите им се срещнаха и тя прехапа устни. Джеймс поклати глава.

— Защо? Защо си отишла там? Какво, за бога, си правила в онази дупка?

— Съжалявам, че те ядосах така.

Ако тя откажеше да отговори на въпросите му, щеше да се ядоса още повече.

— Защо?

Селин изпъна крехките си рамене под дебелото палто.

— Има стотици жени, които водят ужасен живот…

Джеймс вдигна вежди.

— Така е, но какво общо имаш ти?

— Някой трябва да им помогне. Казаха ми за една нещастна млада жена, която искала да заживее нов живот — тя се покашля. — Затова отидох там. Опитах се да й помогна. Вероятно ще разбереш, като ти кажа, че искам да бъда полезна.

Връхлетя го истинска буря от чувства. Колкото и глупаво да звучаха думите й, не можеше да не й вярва. Селин наистина вярваше, че може просто, ей така, да отиде в един от най-опасните квартали на Лондон, за да „спаси“, някого. Това момиче беше безнадеждно невинно, но заслужаваше уважение за своето непокварено и великодушно сърце. Милата малка глупачка!

— Джеймс… изглеждаш ужасно разгневен…

— Едва не умрях от страх, че ти се е случило нещо — изръмжа той.

— Много мило от твоя страна, но ненужно — тя се намръщи и обясни: — Боя се, че не успях да убедя Мериголд.

— Мериголд?

— Вероятно за нея е вече твърде късно. Поговорихме си, но тя явно предпочита да продължи както досега.

Най-добре да забравят тази тема.

— Обещай ми, че никога вече няма да ходиш там!

Тя го погледна учудено.

— Но може би…

Преди да е казала нещо повече, Джеймс я грабна в прегръдките си, намести я на коленете си и я раздруса.

— Никога повече! Разбра ли ме? Никога? Чу ли какво ти казах?

— Да… да… — сълзи запариха в очите й. — Много ли се уплаши за мен?

„Изобщо не можеш да си представиш колко, мое златно момиче.“ Той я прегърна нежно и сложи главата й на рамото си.

— Както вече си разбрала, бях доста… ядосан, Селин. Никое чисто, добро момиче не смее да си покаже носа в онзи квартал.

— Не бива да ме наричаш чиста…

— Какво?

Тя притисна глава о жакета му и рече тихо:

— Вече не съм чиста, Джеймс, и двамата го знаем. Но не съжалявам.

Невероятно. В общество, където властваше развалата, това същество беше абсолютно непокварено. Тя нямаше представа, че еротичните им рандевута бяха твърде далеч от тоталното задоволяване, за което жадуваше. При тази мисъл тялото му веднага реагира.

— Моля те, не мисли, че не съм ти благодарна за навременната намеса. Добре, че дойде да ме вземеш. Толкова ме беше страх…

Той затвори очи и зарови пръсти в копринената й коса.

— Вече няма да се страхуваш. Сега аз нося отговорност за сигурността ти.

Селин потрепери.

— Моля те, не говори така. Ти не можеш да отговаряш за мен.

Джеймс я сграбчи за раменете и я изправи пред себе си.

— Разбира се, че отговарям!

Тя го погледна замислено.

— Ти си моя годеница! — думите, толкова чужди за него, предизвикаха силно, могъщо чувство, което не искаше да разследва по-надълбоко. Селин го погледна въпросително. Цялото й сърце беше в този поглед — и то принадлежеше на него. За първи път в живота си Джеймс осъзна каква радост доставя доверието на една чиста, непокварена душа.

Той желаеше това чисто момиче, както никога не беше желал нещо или някого в живота си. Стисна я здраво и отново я раздруса.

— Ти си моя годеница, Селин! Разбираш ли какво означава това?

Устните й затрепериха. Тя вдигна ръка и помилва брадичката му.

— Не, Джеймс. Благодаря ти, но не бива. Няма да настоявам да изпълниш добронамереното си обещание. Сигурно има и други възможности да се отърва от… Наистина съм ти безкрайно благодарна, Джеймс, но…

— Млъкни! — преди да е успяла да продължи, той я прегърна здраво и я притисна до гърдите си. Нямаше опит с жени, които се смятаха недостойни за мъжа, когото обичаха.

— Позволяваш ли да ти кажа нещо?

— Всичко! — засмя се той и я залюля като бебе.

Пръстите й помилваха бузата му. Докосването беше като пърхане на пеперудено крило, но остави пареща следа по кожата му.

— Ти си различен от мъжете, които познавам.

Дъхът му спря.

— Аз… ти се шегуваш.

— Не се шегувам. Осъзнах, че аз… аз…

— Ти? — той повдигна нежно брадичката й. — Какво, сладката ми?

В паузата, която последва, Селин го гледаше с яркосветещи очи в полумрака на каретата.

— Кажи ми, Селин.

— Виждам те навсякъде, където отида. Каквото и да правя, ти си винаги с мен. Когато Фреда четка косите ми, си представям, че ти ме докосваш. А когато затворя очи… — тя се поколеба.

— Когато затвориш очи? — гърлото му беше пресъхнало.

— Тогава виждам лицето ти — пошепна тя. Блясъкът на сълзите й се превърна в кехлибар, после в злато и по гъстите й мигли нависнаха перли. — Ти си прекрасен, Джеймс. И отвън, и отвътре. Ти завладя сърцето и душата ми.

Джеймс гледаше като замаян красивата, изпълнена с доверие жена в скута си и не знаеше какво да каже. Притисна я отново до себе си и скри лице в косите й. Не биваше да говори, защото щеше да се издаде. Тя също бе завладяла сърцето и душата му.

Можеше ли да я има завинаги? Можеше ли да стане за нея онова, което тя предполагаше, че е? Имаше ли надежда, че когато стъпче недостойните й родители, тя ще продължи да го обича, както сега?

Загриза го отчаяние. Болката стигна до дъното на душата му, до онова, което скъпоценното същество в ръцете му наричаше дух. Въпреки всичко, той не можеше да забрави обещанието, което бе дал на умиращия си баща. И на себе си.

Селин щеше да разбере, че той я е използвал… И тогава какво?

— Сигурно ме смяташ за глупава — пошепна задавено тя.

— Мисля, че трябва да се оженим колкото може по-скоро — отговори той и си заповяда да запази спокойствие. — Затова ще настоявам пред родителите ти веднага да се върнете в Дорсет.

— Наистина ли?

— Давам ти думата си.

— А ти… тук ли ще останеш?

Той се усмихна с надежда.

— И аз тръгвам за Дорсет! Не мога да се оженя за теб, ако остана в Лондон, нали?

— Наистина ли имаш намерение да се ожениш за мен?

— Точно така, Селин. Искам го.

— О!

— Често го казваш.

Тя се сгуши в него и усмивката му стана още по-широка. Непременно щеше да намери начин да я привърже по-здраво към себе си. Почука с бастуна си по прозорчето на кочияша и заповяда да карат към къщи.

— Джеймс?

— Какво има?

— Монетите ме убиват. Трябва да ги махна.

Той се отдръпна изненадано и Селин бръкна под палтото си. След известно усилие извади от корсажа си кожена торбичка и я разклати гордо. Вътре звъннаха монета. Тя остави кесийката на седалката и отново се уви в дебелото палто.

— Мисля, че все пак трябва да се върна там, за да кажа на мисис Мерифийлд какво мисля за нея. Тя се нарича игуменка, знаеш ли? А онази ужасна къща е известна като женски манастир.

Джеймс се вцепени.

— Какво е станало, докато си била там? По дяволите, ако някой се е опитал да те докосне…

— Онази жена ми каза да се кача на горния етаж и да вляза в стая номер девет, където ще намеря Мериголд. Всъщност не, каза ми, че там ще намеря някакъв човек, който можел да ме свърже с нея! Не разбирам защо не ме прати направо при момичето.

— И? Какво направи ти? Отиде ли?

— Разбира се!

Джеймс стисна зъби.

— Имаше ли някой в стаята?

— О, да! Един мъж. Много странна личност.

Гневът заплашваше да го надвие.

— Защо странен?

— Облеклото му беше… оскъдно. А нещата, които ме помоли да направя с него…

Струваше му огромно усилие да овладее гласа си.

— Разкажи ми.

— Направих всичко, каквото поиска — тя помилва меката кожа над вратовръзката му. — И взех парите. Доста пари, не очаквах толкова много. За съжаление той не можа да ми каже къде се намира Мериголд.

— По дяволите Мериголд! — в главата на Джеймс пулсираше див гняв. — Защо си взела пари от онзи плъх?

— Как няма да ги взема! Парите са нещо много ценно, особено за онези, които нямат. Ако хората бяха по-внимателни с тях, нямаше да има толкова бедни. Парите, които взех, ще отидат за добра цел и…

— Млъкни! — изсъска той и й попречи да се отдели от него. Не беше в състояние да погледне в лицето й. — Сега не искам да ми говориш за лудите си идеи. Искам да ми кажеш какво се случи в онази стая!

Селин въздъхна примирено.

— Нали ти казах. Той поиска да го вържа за леглото и да запуша устата му, за да е готов за следващата стъпка.

Джеймс затаи дъх и зачака. Когато Селин не каза нищо повече, попита дрезгаво:

— И каква беше следващата стъпка? — веднага щеше да заповяда да обърнат каретата и щеше да убие онази измет!

— Божичко, колко ми се спи! Нощта беше наистина необикновена.

— Селин! Настоявам веднага да ми обясниш какво поиска от теб мъжът на леглото!

— Нищо — отговори тихо тя. — След като го вързах и запуших устата му, той вече не можеше да мърда и да говори. Така че не получих други указания и си излязох.