Стела Камерън
Магическо докосване (30)

30

Джеймс наля топла вода в две порцеланови кани и ги отнесе в спалнята. Престъпи прага и спря. Увита в одеяло, Селин стоеше пред огъня, който той бе запалил.

Джеймс отиде до мраморната масичка за миене и остави каните.

— Селин…

Тя го погледна през рамо.

— Да? — разрошената коса падаше на мокри кичури по гърба й. Под одеялото все още носеше смачканата, изкаляна нощница. Стройните й крака бяха ужасно мръсни.

Сърцето му направи огромен скок.

— Ела, седни. Трябва да се погрижа за крачетата ти.

Тя не се помръдна.

Джеймс се усмихна в широко отворените й очи и се постара да не показва твърде много от желанието, което пулсираше в тялото му. Златните очи бяха засенчени от съмнения — въпреки невинното й предположение, че вече е вкусила от крайната интимност.

Той сложи ръце на раменете й и усети, че тя трепери.

— Студено ти е — рече той подчертано дистанцирано. Придърпа голямото кресло по-близо до огъня и я сложи да седне.

— Нощницата ти е мокра. Трябва да я свалим.

— Не е нужно. И твоята риза е мокра. Ти трябва да я свалиш.

— Правилно. Веднага ще го направя — той разкопча бялата копринена риза, измъкна я от панталона и я хвърли настрана. Опря ръце на хълбоците, разкрачи се леко, огледа с отвращение калните си ботуши и й се усмихна. — Ето! Обърнете внимание колко съм послушен, милейди.

Погледът й се плъзна бързо по великолепната мъжка фигура. Тя кимна кратко и отново посвети вниманието си на огъня.

Джеймс беше готов да се засмее с глас. Младата му съпруга изобщо не беше равнодушна към голото му тяло. Донесе от масата леген с топла вода и кърпа и коленичи пред креслото й, но тя скри стъпалата си под одеялото.

— Хайде, Селин, позволи ми да те поглезя малко — той улови внимателно крехкия глезен и започна да го изследва. Очерта контурите му, плъзна пръсти по гладката задна страна чак до колянната ямка. Тя потръпна. — Сега ние с теб ще научим заедно какво означава да сме мъж и жена — проговори нежно той. — Ако усещаш потребност от нещо, кажи ми и аз ще изпълня желанието ти. Убеден съм, че през целия си живот ще бъдеш моя вярна помощница.

Устата й се отвори. Тя го погледна и очите й заплуваха в сълзи.

— Ти си… О, Джеймс, умирам от страх! Искам да бъда всичко, от което имаш нужда. Но не знам нищо за семейния живот. По-точно за онова, което става между мъжа и жената.

— Няма от какво да се страхуваш. Вярваш ли ми?

Тя кимна.

— Тогава повярвай и че ще бъда търпелив учител — страстен, защото храня силни чувства към теб, както и ти към мен, и безкрайно нежен — той навлажни кърпата и започна да почиства стъпалото й. Пръстите й реагираха моментално и той се засмя. — Какви чувствителни крака имаш!

Изми единия крак, после другия, като само с желязната сила на волята си успя да запази самообладание. Вдигна коляно, сложи крачето й върху него и го подсуши. Помилва чувствителната кожа на коляното, целуна я и простена задавено, когато тя въздъхна доволно. Слабините му заплашваха да експлодират.

С предпазливи движения Джеймс вдигна нощницата й. Устните му следваха пътя на пръстите, милваха сладките извивки на крака й.

Той чу как дишането й се ускори, вдигна глава и видя полуотворените й устни. Селин наистина се страхуваше. Трябваше да се въздържа, да напредва съвсем бавно. Не можеше да понесе мисълта, че ще й причини болка — но знаеше, че при първия път това е неизбежно.

— Позволяваш ли да изчеткам косата ти?

Тя кимна няколко пъти. Лицето й беше бледо.

— На скрина до прозореца има четка.

Това му бе известно. Докато Селин спеше — преди да избяга на брега, — Уон Тел и Лети се бяха върнали, натоварени с цял куп полезни неща.

— Ела — помоли нежно той и й подаде ръка. Селин сложи пръсти върху ръката му и му позволи да я отведе на кожата пред огъня. Клекна послушно, отпусна се на пети, наклони глава и зачака.

Медноцветните кичури вече съхнеха. Джеймс ги раздели предпазливо и започна да разресва косите й, докато заблестяха и станаха гладки като коприна. Селин въздъхна и се наведе. Одеялото се свлече от раменете й, но тя сякаш не го усети.

Джеймс спря за миг, за да се наслади на гледката на правия, строен гръб, тясната талия и закръглените хълбоци, които прозираха през нощницата. Трябваше отново да стисне зъби, за да обуздае желанието си.

— Готов ли си? — попита тя шепнешком.

— Не съвсем.

Той продължи да четка косата й с дълги, ритмични движения, от корените към златните краища. Всеки път, когато вдигаше четката, се разпиляваха фини косъмчета и започваха да танцуват в сиянието на огъня.

— Май никога няма да свърша. Не знаех колко мека може да бъде женската коса… и колко ми е приятно да я докосвам.

Очевидно и той имаше да учи много.

Вдигна косата й и се наведе да целуне тила, където верижката на майчиния му медальон блещукаше върху бялата кожа. Пръстенът бе останал в Блекбърн, но сега нямаше да мисли за него. Имаше достатъчно време, за да намери съкровището. Селин облегна глава на рамото му и Джеймс затвори очи.

— Миришеш на вятър и дъжд… и на дивата дорсетска трева — устните му помилваха кожата й. — А вкусът ти е на море… Няма ли най-после да свалиш тази мокра нощница, Селин?

Тя не каза нищо и спокойно изчака той да донесе втората кана с вода.

Джеймс отново застана зад нея на колене, разтвори крака и я привлече между бедрата си. В слабините му се разля сладостна болка. Тя беше толкова млада и невинна… и толкова пищна и съвършена, узряла за любов. И скоро щеше да стане негова.

Разтри раменете й и плъзна пръсти към деколтето. Развърза връзките на нощницата и внимателно я свали.

Селин простена и се облегна на гърдите му. Изви гръб и гърдите й щръкнаха, предложиха се на жадния му поглед в цялото си великолепие.

Като повика на помощ последните остатъци от самообладанието си, Джеймс взе чиста кърпа и я потопи в топлата вода. Първо изтри шията и раменете й.

— Това ще те успокои — обясни той и гласът му предрезгавя от желание. — Масажът затопля.

— Ти ме топлиш, Джеймс. С докосванията си, с погледа си. Тялото ми пулсира. Това нормално ли е?

— Пулсираш ли? Къде? — той трепереше все по-неудържимо.

— Ами… на странни места. Тук — ръката й се плъзна към скута.

Джеймс моментално реагира. Тя се раздвижи и той успя да притисне члена си към стегнатото й дупе.

— Дълбоко в корема? — попита той и си представи как ще я метне върху кожата и ще проникне в нея. — Между краката?

— Да… — отговорът прозвуча засрамено и той се засмя тихо.

Трябваше да я помилва! Отново потопи кърпата във водата и започна да мие гърдите й. Връхчетата им веднага щръкнаха. Дъхът му излизаше на тласъци. Нямаше да издържи още дълго. Когато оказа същата любовна услуга и на другата й гърда, Селин простена и разтвори бедра. Безпомощно протегна ръка назад и попипа рамото му.

Трябваше да облекчи натиска в мъжествеността си, защото щеше да умре! Не, не, трябваше да се въздържа, да чака, докато малкото съкровище в ръцете му бъде готово да го приеме.

— Не е ли достатъчно — прошепна едва чуто тя.

— Не, сладката ми. Има още много!

Джеймс сложи ръце под гърдите й и плъзна палци към зърната. Разтри ги внимателно, като постепенно усилваше натиска. Прокара език по устните си, предусети вкуса и усещането на двете зрели зърна между зъбите си.

Селин се изви и се притисна към него. Слепоочията му запулсираха. Колкото по-дълго я оставеше да чака за онова, за което жадуваше, толкова по-силен щеше да бъде спасителният екстаз.

— Джеймс? — Селин рязко отвори очи. — Джеймс!

— Какво има, сладката ми? — показалецът му се мушна в долинката между гърдите й и се плъзна надолу.

— Аз… аз искам…

— Какво искаш? — продължи да милва тежката долна страна на гърдите й и отново попита: — Какво искаш?

— Много искам… О, Джеймс, Джеймс!

— Добре — той се наведе и устните му завладяха нейните. Непременно трябваше да я вкуси. Очерта контурите на устата й с език, притисна лице върху нейното, наклони главата й на едната страна, после на другата. Когато тя притисна гърди към неговите и желанието в слабините му запулсира неудържимо, езикът му се втурна между устните й и затанцува около нейния език, който му отговори с неочаквана дързост.

Изведнъж Джеймс спря целувката и вдигна глава. Селин извика разочаровано. Притисна се към него, отърка се в гърдите му, намери ръката му и я мушна между телата им, раздвижи я върху гърдите си, все по-бързо, докато дишането й се ускоряваше с всяка секунда.

Джеймс загуби самообладание. Преви я върху ръката си и взе едното зърно между зъбите си, отвори широко уста, за да обхване колкото може повече от гърдата й. Когато я засмука, тя изстена диво и се вкопчи в косата му.

Той се придвижи към другата гърда, върна се пак на първата, зарови лице между гърдите й и затвори очи. Тя произвеждаше шумове като давеща си, упоена от копнеж, и той трябваше да използва отдаването й, за да проправи пътя си.

Притисна я до себе си, скри лицето й в свивката на шията си и отново очерта линията на тялото й, докато стигна до русите кичурчета между краката. Влажната горещина под пръстите му, го подлуди. Устата му пресъхна, на челото му избиха капчици пот.

Селин изписка и се опита да се отдели от него.

— Тихо — пошепна властно Джеймс. — Знаеш, че ще ти доставя удоволствие, любов моя.

Тя изпъшка задавено.

— Аз също искам да ти доставя удоволствие, Джеймс!

— Разбира се — скоро щяха да стигнат и дотам. Пръстът му се заби в гореща, мокра плът — готова да го приеме. Той го мушна надълбоко, после бързо го извади.

— Джеймс? — гласът й беше изпълнен с молба.

— Да, сладката ми, да! — този път мушна два пръста и започна да милва тесния, хлъзгав тунел. Когато тя запъшка сладостно, той затвори очи и притисна с палец чувствителната пъпка на женствеността. Селин веднага реагира.

— Не мога повече — изохка тя. — Джеймс, аз…

— О, разбира се, че можеш, Селин — той оттегли ръката си и нежно я положи върху меката кожа. Погледна я изпитателно в очите и вдигна краката й на раменете си.

Селин извърна глава.

— Не!

— Да, да — възрази решително той. — Ще се насладиш на всяка секунда, любов моя, обещавам ти. Вярвай ми!

Той раздели гънките, наведе се към нея и намери центъра на желанието й с език. Селин изпищя. Той хвана здраво ръцете й и я задържа, за да се забие по-дълбоко в онази част от нея, която я подлудяваше.

Селин трепереше с цялото си тяло, хълбоците й се разтваряха и затваряха, пръстите й се впиха болезнено в раменете му. Джеймс направи гримаса, но дълбоко в себе си се зарадва на болката. В следващия миг усети как по тялото й премина могъща тръпка и се разля на вълни. Устните й шепнеха несвързани думи. Тя вдигна ръце над главата си и се предаде на изпепеляващия екстаз, а той вкуси капките му, горещи и първични, с езика и устните си.

— Джеймс! — името му излезе с въздишка от устата й и тя се отпусна. — Покажи ми!

— Какво да ти покажа? — той се надигна и я целуна по устата. — Вкуси собствената си сладост, любов моя… сладостта, която ще споделяме до края на живота си.

Тя го целуна жадно и той усети силата на страстта й.

— И аз искам да те вкуся — помоли тя.

Джеймс посегна инстинктивно към слабините си и спря в последния миг.

— Ще го направиш — прошепна той през здраво стиснати зъби. — А сега е крайно време да те направя моя истинска съпруга.

Той се отдръпна малко назад, свали панталона си и отново се приближи към нея.

— Ти не знаеш нищо за това, нали? Никой не ти е казвал?

Тя поклати глава и го погледна с очакване.

— Отначало малко ще те заболи. Но болката ще мине и с всеки нов акт насладата ще расте.

— Направи го! Сега, веднага!

Той се засмя и притисна лице в свивката на шията й.

— Ти си неустоима! В живота ми никога вече няма да има скука… нито празнота.

Селин не каза нищо, само раздвижи хълбоци под него.

— Покажи ми, Джеймс! Нищо, че ще боли. Изпитвам нужда… покажи ми!

Той разтвори отново краката й, взе ръката й и я сложи върху члена си. Селин извика изненадано.

— Това трябва да проникне в теб, Селин. Телата ни ще се слеят. Ще станем едно.

— О! — тя намокри устни. — Но това е… много голямо.

— Страх ли те е?

Тя смръщи чело.

— Значи тази част от тялото е, която ти доставя удоволствие?

— Отговаряш на въпроса ми с въпрос. Да, сладката ми, тази част ми доставя най-голямото удоволствие на света.

Челото й се набръчка още повече.

— Тогава го направи.

Джеймс въздъхна.

— Разбрах. Ти се страхуваш. По-добре да почакаме.

Вместо отговор Селин стисна члена му по-здраво и го поднесе към входа на тялото си.

— Няма да чакам. Само че не виждам как… Ще се хване ли?

Джеймс не можа да издържи. Сложи пръст върху подутите й от целувките устни и се мушна бавно в тесния тунел. Очите й се разшириха. Стигна до бариерата на девствената ципа и спря.

— Да престана ли? — ей сега щеше да свърши!

— Трябва да го направиш! — Селин вдигна колене и стисна зъби. Очевидно й причиняваше болка.

— Любов моя…

— Не — лицето й постепенно се отпусна. — Болката ще отмине. Продължавай, Джеймс, моля те!

Той пое дълбоко въздух и продължи напред с мощен тласък. Заби се дълбоко в утробата й и прекъсна бариерата. Задвижи се ритмично и окончателно загуби власт над себе си. Стихията го пое, за да го изхвърли на брега.

Селин изохка тихо. Телата им бяха станали едно. Джеймс я улови здраво, вдигна я и се претърколи по гръб. Настани я върху хълбоците си и тя извика от учудване. Надигна се, после падна тежко върху него и той се приближи застрашително до своя връх. Ала продължи да се движи мощно в нея, докато усети как мускулите й се стегнаха и го обгърнаха здраво.

— Обичам те! — Селин се изпъна като струна, падна върху него й притисна лице в свивката на шията му. — Обичам ви, милорд.

Джеймс въздъхна дълбоко, целуна косата на жена си и затвори очи.

— И аз ви обичам, милейди. Благодаря на небето, че ме дари с най-прекрасната жена на света!

 

 

Тежестта бе изчезнала. Селин отвори очи и видя остатъци от жарава в камината. Тялото й беше сковано и разранено, но изпълнено с дълбоко, приятно задоволство.

Обърна се по гръб и отметна завивката.

— Джеймс? — съпругът й го нямаше. Селин седна в леглото и се огледа. А, ето го! Лежеше със затворени очи в дълбокото кресло.

Тя се вгледа в лицето му и се възхити на гъстите черни мигли, полегнали върху бузите. В съня си изглеждаше по-млад, въпреки остро изсечените черти.

Селин се надигна гъвкаво и отиде на пръсти до него. Около тесните му хълбоци беше увито одеяло, наполовина свлечено. Тъмните косми по гърдите му се стесняваха до тънка линия и изчезваха под одеялото. Там беше… Селин прехапа устни. Без съмнение, тя принадлежеше към падналите жени, защото отново усещаше в тялото си вълните на желанието. Неговото тяло беше кораво, със силни мускули. Прекрасна фигура. Толкова силна, толкова различна от нейната мекота.

Редно ли беше да махне одеялото? Съпругите правеха ли такива неща? Какво щеше да си помисли Джеймс, ако тя…?

Взе едното крайче на одеялото между палеца и показалеца си и го дръпна предпазливо. В следващия миг зяпна изненадано. Даже докато спеше, онази част… Боже, колко голям изглеждаше… Значи Джеймс беше готов отново да направи онова, на което се бяха наслаждавали.

Внезапно силната му ръка се стрелна напред и я сграбчи за рамото. Тя изписка.

Джеймс отвори очи и се засмя дяволито.

— Харесва ли ви, каквото виждате, милейди?

— О, да, но…

— Колко се радвам! — той я привлече към себе си.

— Мислех, че спиш.

— Така трябваше. Успях да те заблудя, нали? Докато започна да се будиш, седях тук и те наблюдавах.

— Но защо?

— Защото си прекрасна гледка — той посочи безсрамно частта от тялото си, в която бе впит погледът й. — И ето го резултата!

— Така ли…?

— Как мислиш, какво можем да предприемем против това състояние?

— Ами… — Селин преглътна. Събра цялата си смелост, наведе се и сложи гърдите си върху лицето му. Тих звук, наполовина хълцане, наполовина стон, се изтръгна от гърлото му. Джеймс обхвана гърдите й с две ръце и засмука зърната им. По тялото й веднага се разля топлина и нахлу мощно в слабините й. Изпита желание отново да усети Джеймс в себе си и се засмя тихо.

— Почакай — помоли тя, плъзна се между бедрата му и обхвана възбудения му пенис. — Толкова е голям и силен — прошепна възхитено.

С нарастващо учудване Селин плъзгаше пръсти по кадифената кожа, която се опъваше върху желязната твърдост, следеше пулсиращите вени. После го взе в устата си, за да му покаже колко й е скъпа всяка част от него — и, разбира се, за да задоволи любопитството си.

— Селин! — гласът му пресекна. Дишайки тежко, той я вдигна и посегна към ръцете й. — А сега, милейди, трябва да продължим.

— Решението е ваше, милорд.

— Правилно! — той се засмя и показа белите си зъби. Тялото му трепереше неудържимо. — Време е да те науча на нещо ново.

Хвана я за хълбоците, вдигна я във въздуха, разтвори краката й и проникна устремно в нея.

— Кажи името ми, милейди — заповяда той и пръстите му се впиха в меката й кожа. — Искам да изкрещиш името ми.

Палецът му обработваше малката пъпка на желанието, за чието съществуване тя изобщо не беше подозирала, докато той влезе в живота й.

— Кажи го! — помоли дрезгаво той.

— Джеймс! — приливът се надигаше неумолимо. — Джеймс!

Той отметна глава назад и изкрещя в отговор:

— Обичам те!