Александър Белов
Битка за влияние (9)

9.

Те се разписваха в Грибоедовски районен съвет, където се намираше най-модерната и хубава ритуална зала в Москва.

Макар че новите тенденции сякаш изобщо не бяха стигнали до това място. Явно регистрирането на живота и смъртта беше толкова консервативно нещо, че в тази сфера възприемаха нововъведения последни.

И по тази проста причина, докато слушаха тържествената реч на длъжностното лице, гостите непрекъснато се кискаха.

Все още не много старата, но доста съсипана от живота лелка беше разтворила огромна папка с изобразени върху нея преплетени венчални пръстени и тържествено четеше ритуалния текст:

— Скъпи младоженци! Помнете колко поетично го е казал Енгелс: „Семейството не е един обикновен съюз между любящи сърца, а основно звено в безкрайната верига от поколения, оръдие на еволюцията, опора на държавата и първична клетка на обществото.“

Освен длъжностното лице над мъдростта на Енгелс не се кискаше май единствено майката на Саша. Татяна Николаевна имаше много сериозен вид, а в очите й блестяха сълзи. За сметка на това Фил и Космос се тресяха от смях. Пчелата се държеше малко по-прилично, тъй като имаше много отговорна задача. Беше кум, но в този момент повече от всичко на света му се искаше да е на мястото на Саша.

Най-сетне премъдростите свършиха. Длъжностното лице вдигна очи към младите. Наближаваше най-важното тайнство на гражданското бракосъчетание.

— И така, Олга Евгениевна Сурикова, съгласна ли сте да се омъжите за Александър Николаевич Белов?

Тя погледна към Саша с лукава усмивка. Той леко стисна дланта й.

— Да.

— Александър Николаевич Белов, съгласен ли сте да се ожените за Олга Евгениевна Сурикова?

— Да.

— Моля булката да положи подписа си.

Оля повдигна полите на ефирната си рокля, приседна до крайчеца на бюрото и се подписа. Саша сложи парафа си, без да сяда.

— А сега, свидетелите…

Естествено, Пчелата и тук беше пръв, тъй като хукна към бюрото преди свидетелката.

— Младежо, избързвате — възпря го с усмивка длъжностното лице.

— Абе, той няма никакво възпитание — разнесе се гласът на Космос. Доволен от собствената си шега, той добави едно „хе-хе-хе“ като същински Фантомас, който току-що е хвърлил поредната си жертва от покрива.

Гостите се засмяха, а младоженците най-сетне се отпуснаха. Ритуалът вървеше към края си.

— А сега в знак на уважение и любов можете да си размените пръстените.

Саша и Оля се спогледаха и пристъпиха към процедурата по поставянето на халките.

— Олеле, пръстенът не може да влезе… — прошепна тя. — Обичам те.

— Шът, ей сега ще влезе… Ето — също много тихо каза той. — И аз те обичам.

— Обявявам ви за съпруг и съпруга — намеси се за последен път длъжностното лице.

Гостите един през друг се развикаха и се разшумяха. Загърмяха тапи на шампанско.

Горчиво! Оля и Саша май дори не успяха да осъзнаят как напуснаха гражданското и се озоваха начело на празничната маса. Виковете „горчиво!“ не само не стихваха, но ставаха все по-настойчиви. Очевидно целувките нямаше да имат край.

— Петнайсет! Шестнайсет! Седемнайсет! — скандираха гостите.

Наеха за сватбата не само банкетната зала, която се оказа твърде тясна, а целия ресторант „Будапеща“. Масите бяха подредени във формата на буквата „П“, а в средата й седяха младоженците, свидетелите, роднините и най-близките им приятели.

Отдясно на Саша бяха настанени гостите от страна на булката. Това бяха солидни мъже, дами с дълбоки деколтета, девойки и младежи с изтънчени маниери.

От лявата страна картината беше по-различна. Едри младежи с бръснати вратове, техните хубавки, но лишени от възпитание приятелки, солидни чичковци в разноцветни сака и вратовръзки от ламе. Последните очевидно бяха едри бизнесмени.

— Осемнайсет! Деветнайсет! Двайсет! — продължаваха да скандират всички.

Оля трябваше да бъде спасена. Защото, ако всичко това продължеше още малко, като нищо можеше да се задуши.

— А сега да си налеем и да пием! — прекъсна гостите Саша. — Догоре и до дъно!

— Саша, не мога повече, болят ме устните — оплака се младоженката, оправяйки свлеченото си було.

— Ще се преструваме — заговорнически прошепна в ухото й той.

Катя — лелята на Саша, забеляза, че Татяна Николаевна не е в състояние да откъсне очи от сина си и снаха си, и енергично я смушка. Сетне сипа на сестра си салата от раци и я прегърна през раменете.

— Де да можеше сега да го види баща му — въздъхна Татяна Николаевна.

— Космос, я налей и на нас!

— Лельо Катя, лельо Таня, за вас — червено или бяло? — скочи той.

— Знаеш ли какво, Космос, я ни налей на нас със сестра ми нещо по-силно. Да жениш син е все едно да го изпращаш на война.

До бабата на Оля се бе настанил един възторжен приятел на семейството на име Георгий — достолепен белокос естет. Той беше музиковед, а освен това и театровед.

От време на време той хвърляше погледи към вулгарните красавици от „приятелския“ лагер и не спираше да разсъждава на глас:

— Булката напомня за Брюлов, Блок и Сен-Санс едновременно… Това е направо невероятно в епохата на късното преустройство… Истински брилянт!

— Забравяте, Георгий, че брилянтът изисква подходящ обков — въздъхна бабата на Оля.

Двама сервитьори внесоха поднос с огромна печена риба. Саша видя, че те се насочват към тях, и с престорен ужас се развика:

— Рибата е за браточките!

Възползвайки се от момента, двама души от страната на младоженеца се изправиха. Двойката наистина беше сладурска. И двамата мъже с размери на шопари бяха спретнати и издокарани.

— Скъпи Саша и Оля — тържествено започна по-възрастният, — така се случи, че от нашите хора успяхме да дойдем само ние. Но Глигана и момчетата помолиха да ти предадем, че те уважават и те поздравяват по случай сватбата ти с тази толкова красива жена… Ето ти и нашият подарък.

Шопар номер две измъкна изпод масата голям кожен калъф и го отвори. Първият извади от калъфа ловна пушка с богато инкрустирани цев и приклад.

— Направена е за краля на Афганистан. Изработката е ръчна, Саша.

Изпод същата маса се появи и букет от няколко десетки бели рози.

— Пожелаваме на булката да цъфти като хиляда рози, а на теб, Саша, успешен лов!

— Благодаря ти, Коля! — сложи ръка на сърцето си той. — Предай на Глигана, че първото убито животно ще бъде в негова чест. А второто — в чест на всички присъстващи.

— Саня е най-благороден от всички — любувайки се на сина си, прошепна Татяна Николаевна на сестра си. — Катя, ама, какво означава това — че Саня ходи на лов, така ли?

— Ходи, ходи — махна с ръка Катя и й доля водка.

— Боже, боже, какъв неравен брак! — за кой ли път се размърмори една огненорижа деколтирана дама в постбалзаковска възраст. — Нашата Олюшка и този предводител на команчите! И какво обкръжение само има! Ако тия ги срещнеш в някоя тъмна уличка, ще започнеш да заекваш… Ако родителите на Оля бяха живи, нямаше да я оставят в ръцете на тези диваци.

— Шампанско, мадам — надникна предпазливо, но с интерес в деколтето й нейният съсед.

Докато белеше портокал на Оля, Саша чу този забележителен реприз и се наведе към нея.

— Истински Монтеки и Капулети, ей богу!

Тя се засмя.

— Според мен всичко е наред.

— Хапни си портокал, миличка. — Той повдигна булото й и леко я целуна по бузата.

На свой ред и Пчелата съсредоточено наблюдаваше тази сцена и неспирно се наливаше с коняк. В същото време Космос предизвикваше твърде сериозния според него Фил:

— Защо не пиеш?

— Аз ли не пия? — учуди се той.

— Направо срам да те хване от хората — настояваше на своето Коса, извръщайки хитрата си муцуна настрани.

— Искаш да им покажа как мога да пия, така ли?

Коса кимна. И Фил наистина започна да прави показно. След като се позабавлява с него, Космос най-сетне сръга с лакът Пчелата, който все така не откъсваше поглед от щастливата Оля:

— Е, не е ли време?

Кумът погледна часовника си, поизправи се и кимна:

— Скъпи гости, скъпи гости! Тишина! Моля за внимание!

Шумът в залата постепенно стихна, гостите усетиха, че ги очаква някаква изненада, тъй като свидетелят на младоженеца ги призоваваше с твърде загадъчен и многозначителен тон.

— Днес за нас е голям ден. И ние с вас ще празнуваме до сутринта, а след това — до следващата сутрин. И така нататък, докато не посинеем. Но младоженците скоро ще си тръгнат, понеже, както сами разбирате, те имат много по-важна работа.

Дори Саша наблюдаваше с интерес Пчелата, тъй като той излъчваше някаква особена вътрешна светлина.

— Затова — продължи Пчелата — ние с приятелите ми се замислихме къде могат да отидат младите през своята първа брачна нощ? Може би в някой суперлуксозен апартамент в хотел „Национал“? Или пък в квартирата на Ленински проспект? Не. Ние преценихме, че това не е правилно, и решихме въпроса другояче. Космосе, Фил…

Младежите с грейнали от щастие лица застанаха до Пчелата. А той като истински командос победоносно вдигна нагоре свития си юмрук:

— С две думи, нека днес и завинаги младите да отидат в своя собствен нов апартамент. Във високата сграда на крайбрежната улица „Котелническа“.

В първия момент в залата се възцари гробна тишина. Пчелата разтвори юмрука си. По показалеца му с лек звън се плъзна и увисна малко синджирче със спретната връзка ключове. И в този миг залата се взриви. Слава богу, не в буквалния смисъл, а от аплодисменти и възторжени викове. Като при това интелигенцията по нищо не отстъпваше на „браточките“.

Саша взе ключовете и прегърна и тримата едновременно:

— Благодаря ви, скъпи мои.

Усмихнат, тихо попита Фил:

— Какво сте направили, да не сте изтрепали собствениците?

— Какви ги дрънкаш? Изселихме тамошните му обитатели — засмя се той.

А край масата Катерина вече поставяше въпроса на практическа основа:

— Интересно, колко ли стаи имат?

— Стига, бе, Катя. Сигурно това е някаква шега — недоверчиво поклати глава Татяна Николаевна.

— Не говори глупости, каква ти шега… Витя — подвикна тя на Пчелата, — а имате ли заповед?

— За арест ли? — пошегува се той.

Белокосият музиковед се наведе към бабата на Оля:

— Видяхте ли, скъпа моя. А вие твърдяхте, че обковът не бил подходящ!