Александър Белов
Битка за влияние (10)

10.

През огромната арка на небостъргача премина една бяла лимузина, а след нея — цяла процесия от коли. Шофьорът на Саша — Миха, чевръсто изскочи от мястото си и отвори вратата на купето. Саша грабна Оля и я изнесе на ръце. Те продължаваха да се целуват, както и през цялото време, докато пътуваха насам.

В това време от колите се изсипаха и останалите. „Ех, цъфти калина кра-а-ай река в полето“ — гуляйджийската песен огласи тъмния двор на престижната сграда. Тук-там дори светнаха прозорци. В отговор загърмяха тапи от шампанско.

— Ей, ей, да не олеете жена ми! — разтревожи се Саша.

— Е-ей онези три прозореца. Виждаш ли ги? — посочи с пръст Космос някъде в пространството.

— Виждам, виждам. Космик, ние тръгваме, нали нямаш нищо против? — примоли се Саша.

Но Космос не можеше да се раздели с приятеля си просто ей така.

— Чакай малко. Като влезете вътре, поогледайте се и ще ни махнете с ръка, нали? Ние ще изпием по една чаша шампанско за ваше здраве и ще си отидем.

— Ще ви махнем. Това е, братлета, благодаря ви за подаръка. Никога няма да забравя това, кълна се.

— Умолявам те, Саня — плесна с ръце Пчелата. — Апартаменти има колкото щеш, но…

— Така е, разбира се. Е, ще се видим утре — кимна младоженецът и силно притисна Оля до себе си.

— Саня, ама аз утре заминавам — напомни му Фил. — В Ялта, ще се правя на каскадьор.

— Усмихнете се, каскадьори! — истерично изкрещя Космос, разплисквайки шампанското. — Саня, да не забравиш да ни махнеш!

— Успех, Теофило. — Саша прегърна Фил, а след това и всички останали.

— Искаме момченце, Саня! — разкрещя се неудържимият Космос и всички се засмяха.

Без да се обръща, Саша им махна с ръка. Масивната врата на входа се затвори след младоженците, а веселбата продължи.

— Хайде на бас, че ще имат близнаци, поне двама — уверено заяви Фил.

— Саня, в душите си сме с теб! — кой знае защо тъжно се усмихна и сложи край на темата Пчелата.

Асансьорът бавно и почти безшумно започна да изкачва Оля и Саша. Най-сетне бяха сами.

— Ама, че говеда — усмихна се с нежност той.

— Че какво толкова, имат силни първични инстинкти — отвърна младата жена, сякаш се опитваше да оправдае буйните му приятели пред него. — А ти какво искаш?

— Свръхчовек — отвърна й и това прозвуча съвсем сериозно.

 

 

— Мишка, дай ракетата! — заповяда Космос на русолявия шофьор Миха.

— Каква ракета? — разтревожи се Фил.

— Те ще ни махнат, а ние ще пуснем един фойерверк — обясни Коса, размахвайки във въздуха масивен пистолет за изстрелване на ракети.

Туткавият асансьор най-сетне се добра до етажа.

— Кой е нашият апартамент? — попита Оля, поклащайки ключовете.

— Този е сто трийсет и пети.

— Ето сто трийсет и три… Сто трийсет и четири… — Младата жена се движеше в полумрака от дясната страна на коридора и се взираше в номерата на апартаментите.

— Доста е тъмно. — Саша внимателно погледна нагоре, направи още една крачка и настъпи натрошени парчета от крушката. Стъклото изхрущя под краката му.

— Разруха… Саня, знаеш ли, че тук ми харесва. Прилича на замъка Иф.

— Оля, спри! — Гласът му прозвуча спокойно, но твърдо. — Не мърдай.

— Какво е станало? Плъхове ли има?

— Плъхове, плъхове. Стой на място — добави и извади запалката от джоба си.

— Саша, какво…

— Стой — още по-твърдо рече Саша.

— Ама, какво става… — Тя гледаше объркано мъжа си.

— Покритото мляко… котки не го лочат.

Саша щракна запалката и бавно клекна. Езичето на пламъка очерта ярък кръг в тъмнината. А осветеното пространство беше пресечено от единия до другия край с опъната корда. Като следваше очертанията на пламъчето и се придвижваше от дясната страна, Саша откри предмета на своето подозрение. На грижливо забито в стената пиронче висеше граната. Силно изопнатата корда беше промушена в колелцето на предпазителя й.

— Майчице! Стой мирно. Не мърдай, за бога…

Всичко беше направено професионално, но обезвреждането на гранатата не беше кой знае колко сложна работа. Ако… Ако не беше тази глупава розичка, която бе зашита върху полите на фееричната рокля на Оля. Цветчето се закачи за кордата.

— Оля, дръж — подаде й Саша пламтящата запалка.

— Майчице! — едва успя да изрече в отговор младоженката. Сега вече и тя разбра за какво ставаше дума.

— Дай една фиба.

Оля извади един фуркет от косата си и му го подаде. Шибаната розичка обаче се бе заклещила.

— Саша, пари ми.

Без да поглежда, той протегна ръка и измъкна запалката от треперещите пръсти на Оля. Розичката се поосвободи.

— Оля, сега бавно и внимателно ще тръгнеш надолу. И като минеш два етажа, ще ми извикаш. — Саша дори успя да си поеме дъх.

Оля вече бе стигнала почти до ъгъла.

И изведнъж силна светлина проряза тъмнината в коридора. След възторжения лай на боксер от съседния апартамент на стълбищната площадка се появи и самата съседка с каишка в ръце. Жизнерадостното псе хукна да се запознава с новодомците.

— Назад! — извика Саша.

Но беше късно. В момента бе достатъчен дори и един полъх от течението, камо ли тежестта на цяло куче. Изопнатата корда издърпа предпазителя на гранатата и тя с отвратителен звън падна на пода.

— Залегни! — изкрещя Саша.

Стисна гранатата и я хвърли надолу през желязната решетка на асансьора. Сетне събори Оля на пода и я покри с тялото си.

 

 

— Какво става с тези хора, да не са започнали да го правят в асансьора? — чудеше се Космос, докато гледаше към все още тъмните прозорци на апартамента и нетърпеливо размахваше пистолета.

— Ей сегичка ще се появят, ти бъди готов, бъди готов — успокои го Пчелата.

Но неукротимият Кос насочи възторжено пистолета нагоре и натисна спусъка.

В същата секунда избухналият с ослепителна светлина взрив буквално изхвърли навън дограмата на прозорците от петия етаж. Трясъкът беше толкова силен, че парчетата стъкла се посипаха като дъжд. Алармите на автомобилите завиха.

Приятелите успяха да се свестят от шока едва когато чуха яростния и отчаян вопъл на Космос:

— Бели!

Младежите веднага изтрезняха и хукнаха към входа на сградата.

 

 

Боксерът се хвърли със скимтене в краката на вцепенената си стопанка. Оглушеният Саша клекна на колене пред проснатата неподвижно Оля.

— Как си? — отново се надвеси той над нея.

Оля цялата се тресеше и се обливаше в студена пот. Саша прегърна жена си и почти насила я подпря с гръб към стената, опипвайки трескаво ръцете и лицето й. Май всичко беше наред. Ако, естествено, не се броеше…

— Наглеждайте я! — подвикна той на съседката, скочи на крака и се понесе надолу.

Някъде около площадката на третия етаж видя приятелите си да тичат нагоре, водени от Пчелата. С див животински крясък Саша се хвърли от високото право върху него.

Двамата се затъркаляха надолу по стълбите. Саша здравата налагаше Пчелата; беше готов да го удуши и да го разкъса. Фил и Космос едва успяха да отдръпнат вбесения Саша от Пчелата, който почти не се съпротивляваше. Вбесеният младоженец успя още няколко пъти да го ритне. И едва когато извиха ръцете зад гърба му, Саша изохка от болка и криво-ляво се укроти. На устата му бе избила пяна. Гледаше като обезумял.

Пчелата, който бе седнал върху плочките на пода, се облегна на стената. По брадичката му се стичаше струйка кръв:

— Белов, да не си се побъркал?

Космос и Фил разтърсваха Саша, сякаш бе боксьор след тежък мач, и го закрепиха на крака.

— Говедо — добави Пчелата, бършейки кръвта си с ръка.

Подпирайки се на стената, той с усилие се изправи и накуцвайки, заслиза надолу.

— Братленце, какво стана? — опитваше се да погледне в очите на Саша Фил.

— Оля добре ли е? Оля! Къде е Оля! Къде е? — раздрусваше приятеля си Космос.

Саша само глуповато кимаше и оглеждаше с невиждащ поглед другарите си.

— Тичай да я вземеш — заповяда Космос на Фил. — Ченгетата ей сега ще се домъкнат, трябва да изчезваме.

Фил се понесе нагоре.