Александър Белов
Битка за влияние (32)

32.

— Чакайте! — Катя нахлу първа в апартамента и едва успя да възпре Саша и всички останали. Днес тя снимаше филма на века. Филмът за Ваня. Е, и за останалите — роднините на Ваня. Най-важното беше да има кадри. Защото и тя беше един оператор… Нямаше никаква представа от това, едва вчера бе направила няколко опита. Катя включи видеокамерата:

— Двайсет и осми октомври хиляда деветстотин деветдесет и трета година! — с тържествен глас произнесе Катерина, стараейки се да улови всички с обектива. И племенника си с Ваня на ръце, и Оля с цветята, която беше малко притеснена след престоя си в болницата, и сестра си Татяна, и Елизавета Павловна, която през целия път ревниво поглеждаше към Саша. — Сега влизайте — великодушно им разреши тя, търсейки нови ракурси и организирайки нови запомнящи се мизансцени. Ех, трябваше да кандидатства в института за артисти и режисьори, а не в медицинския! Такъв талант беше закопала!

— Е, добре дошъл, Ваня! — Саша прекрачи прага пръв, но всъщност пръв беше Ваня. Саша държеше внимателно сина си и разглеждаше сериозното детско личице. Бебето не спеше. Сигурно усещаше тържествеността на момента. А пък в колата хъркаше като локомотивче, добре, че беше мъниче.

— Тук ще е детската ти стая… — Той запознаваше сина си с апартамента под неотклонното наблюдение на камерата.

— А ваничка купихте ли? — загрижено попита Елизавета Павловна. Бяха я държали настрани от предварителните приготовления и това в известен смисъл я дразнеше. Със сигурност бяха забравили нещо!

— Купихме, купихме. Всичко сме купили — успокои я Татяна Николаевна. — И ваничка, и креватче. И памперси цял вагон.

— А тук ще сложим влакче с релси… — Саша вече показваше своя кабинет на Ваня. — Е, това е, време е да нанкаш. — Щастливият татко сложи сина си в креватчето.

— Саша, усмихни се! А къде е Оля? — Катя реши, че е крайно време и снаха й да се появи в историческия филм. Все пак тя беше младата майка.

Оля тракаше със съдовете в кухнята — трябваше да подреди букетите, а от миризмата на цветята вече й се виеше свят. А може би причината бе, че просто дълго не бе да излизала и се замая от чистия въздух… Все пак с Ваня бяха останали в болницата доста дълго — почти три седмици.

— Нашият Ванечка… — почти в хор прошепнаха с умиление Татяна Николаевна и Елизавета Павловна, докато наблюдаваха спящото дете, и се спогледаха. Старицата дори благоволи да се усмихне.

— Историческа целувка! — Най-сетне Катя построи мизансцена. Саша докосна устните на Оля първо за пред камерата, а след това — истински и забравил за всичко на света…

— А количка купихте ли? — не се сдържа Елизавета Павловна. И улучи целта! Още не бяха купили количка.

Фархад беше почти щастлив. Все пак Белия разбра всичко и се съгласи с предложенията му. Иначе голямото нещастие нямаше да им се размине.

Затова сега се чувстваше като на бял кон, докато чакаше на летище „Домодедово“ земляците си, които пристигаха по една много сериозна работа, а не просто така — на гости. Или още по-лошо — да си разчистват сметките с него и с брат му Белов.

Най-сетне стъклените врати в чакалнята за посрещачи се разтвориха и през тях премина Далер, съпроводен от двама охранители. Както винаги, те се прегърнаха. Усещаше се, че всички са доволни и че се радват да се видят. Че как иначе можеше да бъде, щом всичко се нареждаше добре? Дори вече бяха решили да разширят плантациите заради новите поръчки и новите проекти.

— Радвам се да те видя. Как е семейството ти? — попита усмихнат Фархад.

— Слава на Аллаха, всички са здрави — отвърна сериозно Далер, приглаждайки непокорната си перушинеста коса, която напоследък беше побеляла още повече. — Целият род се гордее с теб. Ти доказа, че се грижиш за семейството.

Макар и съвсем обичайни, тези източни комплименти галеха ухото на Фархад, защото нямаше да му се наложи да доказва, че не е камила, тоест пустинен кораб, и да обяснява, че е безсилен да постигне договореност с Белов. Сега всичко щеше да тръгне по мед и масло. А най-важното бе да организира първата продажба и да установи връзките. Е, щом Белия не искаше да има нищо общо с тази работа, нека си седи настрани. Важното е да не им пречи. Тогава всичко щеше да бъде наред.

— Като начало изпросих от Белов десет килограма по общото направление — обясни той на Далер, щом излязоха от залата на летището. — Скоро ще завъртим работата и всички ще са доволни.