Александър Белов
Битка за влияние (15)

15.

Време бе да въведе ред. Иначе ситуацията щеше да излезе от контрол.

Москва наистина се превърна в твърде апетитно парче и от всички краища на необятната родина към най-големия град в държавата плъзнаха яки гладни момчета без излишни гънки в мозъка, но за сметка на това със здрави юмруци. На законната територия на Бандата по най-безобразен начин изтребваха собствените й мутри!

Саша окончателно бе осъзнал, че щом се бяха захванали с този своеобразен бизнес, трябваше да се занимават с него професионално. Преди да продължат напред, трябваше да си създадат здрав тил и да подготвят свои бойци. Истински. Тъй като на този етап всичко беше дилетантско.

Още малко и щяха да започнат да ги чистят един след друг. А те трябваше да бъдат не от очистените, а от чистачите.

Той сподели своите мисли с приятелите си.

— Киншаков е прекрасен треньор, обсъди това с него — предложи Фил, след като го изслуша.

Нещата наистина изглеждаха смешни. Саша бе уредил Фил при каскадьора Александър, а сега Фил водеше Саша при каратиста Александър. Сякаш ставаше дума за различни хора. Но Киншаков беше един. Просто изпълняваше различни роли.

Спортната зала, където работеше Киншаков, се намираше на улица „Сокол“, близо до църквата в края на квартала.

За разлика от Фил Белов се озоваваше за пръв път на място, където тренираха източни бойни изкуства. Той с любопитство се огледа. Край шведската стена загряваха няколко момчета, сякаш бяха гимнастици. В единия ъгъл двама размахваха един срещу друг нунджако. В другия се сражаваха с дървени мечове. Върху твърд матрак в центъра на залата група каратисти се млатеха в унес с ръце и крака, като от време на време издаваха силни гърлени звуци.

Въздухът беше наситен с миризмата на мъжка пот и някакви източни аромати.

Към застиналите до вратата Фил и Саша се приближи един широкоплещест младеж в бяло кимоно.

— Учителя ли чакате?

— Ами, да — кимна Фил.

— Само не стъпвайте по додзата, разбрахте ли?

Въпреки това двамата не посмяха да влязат и останаха до входа.

— Внимание, Учителя идва — плесна с ръце и извика един младеж с бяло кимоно, с черен пояс и мащаб на четирикрилен гардероб.

От малката вратичка на отсрещната стена излезе Александър Иванович. Всички в залата зарязаха заниманията си и му се поклониха. Киншаков огледа присъстващите и веднага забеляза Саша и Фил:

— О, друже! Как се озова тук? Здрасти, Валера.

— Здрасти.

— Здравейте, не очаквах, че… — стисна протегнатата му ръка Саша. И каза с уважение и малко учудено: — Чувам „учителя, учителя“ и си мислех, че това е някакъв древен китаец.

От съблекалнята излезе един човек и застана по средата на залата. Той се поклони на всички присъстващи, а след това — много по-ниско и на Саша. Човекът беше със страшно позната физиономия. Саша се напрегна и си спомни. Това бе водещ на телевизионните новини в един от централните канали.

— Всякакви хора идват при вас — отбеляза Саша.

— Различни са. Ей този е Басманов от Министерството на външните работи. Валя — онзи с мустаците, е алпинист, бил е на Еверест. Володя Молокин е следовател от Главна прокуратура. А онзи нехранимайко — Александър Иванович погледна към младежа, който ги посрещна на входа — неотдавна го изгониха от Московския държавен университет…

Киншаков погледна часовника си и подвикна на „четирикрилния гардероб“:

— Сергей, започни загрявката.

Онзи кресна нещо или на японски, или на китайски и спортистите веднага се строиха в права редица.

„Ей на това му се вика добра организация“ — помисли си със завист Саша.

— А ти не искаш ли да опиташ? — попита го Александър.

— Ами, ще трябва да намеря време. Но моите братлета искат да потренират, помолиха ме да им потърся истински треньор.

— Какви ги дрънка, какви братлета? — с престорено недоумение намигна Александър на Фил.

— Е, че какви могат да са? Моето семейство е голямо.

— Саша, ама, какво е станало, да не би да са въвели по-тежки присъди за притежание на огнестрелно оръжие? — подсмихна се Киншаков.

— Не са — срамежливо се усмихна той, — просто искаме да израснем духовно.

— Нещо увърташ, Санка — уж с ирония, но вече сериозно каза треньорът. — Размътил си главата и на Валера. Ще загазите… Впрочем, никакви физически упражнения не могат да те спасят от куршум. И още нещо, знаеш ли на кои от живите твари природата е поставила най-големи ограничения? — Той стана съвсем сериозен. Саша също престана да се усмихва. — На хищниците. Те имат страшно яки зъби, затова природата им е сложила твърде много спирачки, та да не си прегризат гърлата един на друг.

— Какво искате да кажете?

— Това, че всички, които тренират тук, трябва да спазват определени закони. Това всеки майстор ще ти го каже, не само аз. Ако ти дойдеш при мен за помощ, аз ще направя всичко за теб. Но да тренирам твоите здравеняци… Не искам. Извинявай. Колкото до духовната храна, ще е по-добре приятелите ти да играят на шах. Това е момчета, до скоро. — Аудиенцията при Учителя завърши.

Но Саша и Фил се задържаха още няколко минути, тъй като Александър Иванович много красиво влезе в няколко бързи схватки, а накрая просна по гръб и притежателя на черния пояс, който беше с мащаб на четирикрилен гардероб.

— Кинг Конг е мъртъв — констатира Саша. — Фил, трябва да си купим оръжие.

— И то — автомати — абсолютно сериозно му отговори той.