Александър Белов
Битка за влияние (37)

37.

„За стотен пъти ти казвам! Дрогата не е цигари! Всички се занимават с пласмент, с търговия на дребно! За какъв дявол ми е всичко това?! Цели две години прокарвам трасето на…“ — Гласът на Саша се разпознаваше без затруднения.

За кой ли път Володя Каверин демонстрираше оперативните си способности. Този път — пред капитан Коноваленко. „Лубянка“ нямаше как да не оцени таланта му. Той не се съмняваше в това.

Те седяха в някакъв гараж в служебното волво на Коноваленко.

— И това не е нищо — гордо добави Каверин. — Толкова материали имам за този тип!

— Въпросът е откъде са — с едва доловима усмивка полюбопитства капитанът.

— Съдбата ни срещна отдавна — многозначително отвърна другият и с тъга добави: — Стигна се дотам, че ме изгониха от управлението…

— Значи вие сте решили да помогнете на органите заради лични мотиви? — не без язвителност в гласа се поинтересува капитанът от „Лубянка“.

— От чувство за гражданска отговорност — май съвсем сериозно отвърна Каверин и извади марлборото си. — Пушите ли?

— Благодаря — с малко по-висок от необходимото глас отвърна Коноваленко.

Кръстиха се в църквата „Възкресение“, която се намираше в „Соколники“.

Взел сина си на ръце, Саша излезе с щастлива усмивка от църквата. Застанала до него, Оля го държеше под ръка и слизаше по стълбите пред църковните врати.

— Сега ти си ни вече един пълноценен човек — гледайки сина си в очите, каза Саша.

Всъщност той казваше тези думи повече заради себе си и заради жена си, която толкова много искаше всичко това да се случи. А на сина си щеше да го обясни после, по-късно.

— Честито кръщение, Ванечка! — Майката на Саша и Катя най-сетне успяха да се промъкнат близо до тях.

Саша видя Макс, който нагласяваше фотоапарата, и му извика:

— Макс, а сега ни снимай всичките!

— Е, как е? — Пчелата гледаше с известна ирония покръстения Космос.

— Ами, какво, честито… — Макар че Космос се усмихваше, той възприемаше напълно сериозно всичко, което току-що се бе случило с тях. А уж беше син на астрофизик!

— Честито — прегръщайки Коса, повтори след него и Пчелата. В този момент той най-сетне събра смелост. — Слушай, прости ми, че навремето ти отнех Таня…

— Ти ми прости — отвърна Космос, — че тогава ти счупих носа. — Бяха квит и не таяха злоба един към друг.

— Макс, хайде! — викаха вече всички, строени в полукръг на фона на храма.

— Съберете се малко! — командваше ги той.

— Ванечка, обърнете насам Ванечка! — нареждаше бабата на Оля.

— Готово! — натисна копчето и доложи Макс.

— Да са ни честити наближаващите празници! — радостно извика Оля. — Да не забравите, в петък сте у нас!

Космос се обърна към църковните двери и усърдно се прекръсти с широк жест. Отляво надясно, както му се стори, че е правилно.

— Отдясно наляво, дивако — охлади религиозния му плам Фил.

— Кой ти каза? — недоверчиво разшири очи той, но все пак последва съвета му и се прекръсти още веднъж. Този път — правилно. И все така усърдно.

— Е, как се чувстваш, Косе? — поинтересува се Саша, когато той най-сетне се обърна.

— Саня, това е благодат! Като че ли съм се родил отново! — И нямаше съмнение, че този път изобщо не се шегуваше.

— Честито, братле — прегърна Фил Белия.

— Благодаря, кръстник. — Саша наистина беше трогнат.

Сега те бяха пълноценни хора.

— Е, какво, сега май бащата съм аз? — пошегува се Фил.

— Не, ти си кръстникът — съвсем сериозно му отговори Саша, — а пък бащата си оставам аз.

Саша изостана от групата, извади новото си съвсем обикновено кръстче, целуна го и се прекръсти три пъти.

Боже мой! По стълбите към храма се качваше не някой друг, а господин-другарят Веденски заедно със симпатичната си съпруга, облечена в скъпо кожено палто, и сина си, който бе на около девет годинки.

— Да ви е честит настъпващият празник! — хвърли му изпитателен поглед Саша.

— И на вас — също — отвърна той, криейки усмивката си.

Пчелата внимателно наблюдаваше отдалеч тази сцена на църковните стълби.

— Саня, кой е този? — недоверчиво попита той.

— Един обикновен човек. Точно толкова обикновен, колкото сме и ние — уточни той. — От Министерството на добрите дела.

— Май не съм чувал за такова министерство — явно започна да разбира за какво ставаше дума приятелят му и извади цигара.

— Значи, ти си един щастлив човек, Пчьолкин! Не пуши, това е храм!

Генерал Хохлов имаше основание да бъде доволен. Нещата вървяха много добре: преживяха социалните бури, бизнесът продължаваше да се развива, всичко беше под контрол. Точно както им бе завещал Феликс Едмундович. Днес Андрей Анатолиевич свика съвещание, за да обобщи резултатите от изминалата година и да набележи плановете за следващата.

Докладваше Игор Леонидович Веденски:

— Обектът е уволнен от редиците на Министерството на вътрешните работи през деветдесет и първа година за превишаване на служебните права. Отличава се с много добри оперативни качества, способен е на решителни действия, изпитва дълбока омраза към Белов. Бидейки в сянка, разработи и провокира конфликт между Белов и групировката на Бек, което доведе до ликвидирането на Бек. След като обектът застана начело на обезглавената групировка, той незабавно ни предостави компромат срещу Белов. Единственото, което не беше предвидил, е, че последният се намира в нашата орбита… — подсмихна се Игор Леонидович. — Е, в края на краищата той не е Джеймс Бонд. — Веденски направи пауза и огледа колегите си: — Общо взето, обектът е завършен мръсник, но аз смятам за целесъобразно да го вземем на разработка, за да създадем противовес на активно развиващата се банда на Белов.

Никой не възрази.

Днес Володя Каверин беше почти щастлив. Или поне до въпросното шибано щастие му оставаха само още няколко крачки. Глупавата Светка не разбираше абсолютно нищо! Ех, как щяха да заживеят след известно време!

Премери маската на Дядо Мраз и се погледна в огледалото:

— Гений!

Но това не му стигаше. Направо щеше да се пръсне от кеф!

В спалнята Светка навличаше върху напълнялото си тяло една рокля с дълбоко деколте. Каверин свали маската и хукна при нея:

— Светка! Мъжът ти е гений!

Тя не му възрази.