Ги Шантпльор
Априлската годеница (8)

I

Писмото на Мишел, в което съобщаваше за годежа си, без да пише подробности около него, ускори връщането на Фовелови.

Колет сияеше. В последно време, чрез Бетюнови и мис Стивънс, тя много се бе сближила със Сюзан и бе я обикнала от сърце. Тази малка искрена и засмяна братовчедка бе незаменима. Умееше да бъбри мило с нея, играеше с Низет, бе четвърта във виста на Робер, разказваше приказки на Жорж. С право или не, но Колет бе убедена, че мрачните бръчки по челото на брат й, които нейната сестринска ласка не можеше да заличи, ще изчезнат в щастливата среда на домашното огнище. Тя не се питаше дали Мишел и Сюзан си подхождат. Не беше ли нейният мил Мишел най-прекрасният мъж на света? А малката Занна притежаваше всички добри качества — мила, закачлива, весела, и при това елегантна и в най-евтина рокля! Всички в Кан, заедно с Мей Бетюн, Робер и децата, бяха във възторг от нея и се сърдеха на досадната мис Стивънс, че я задържа егоистично със своя ревматизъм и хипохондрия. Но момичето не се оплакваше никога и с такт и търпение изпълняваше неблагодарната си задача да развлича старата американка. Понякога, твърде рядко, посещаваше вечеринките, разходките и забавите. Как блестяха тогава очите й, колко жизнерадостен беше смехът й! Милата малка Занна! Тя заслужаваше голямото щастие! Имаше ли нещо по-хубаво от това да се омъжи за Мишел?

Щом слезе от вагона, Колет се хвърли в прегръдките на Мишел.

— Къде е Сюзан? — извика тя и разцелува звучно брат си по двете страни.

— В Прекроа — каза той кротко, целуна малкия Жорж, стисна сърдечно ръката на Робер и отиде при Низет, която, уморена от пътя, се гушеше в ръцете на бавачката.

— Добър ден, Тонти, къде е Сюзан? — запита детето.

— Отиде си в Америка — отговори уж весело Мишел, но вътрешно раздразнен.

Това момиче вече бе нахлуло в живота му и започна да разваля малките му радости. Низет се изсмя от все сърце.

— Глупав Тонти! — каза му тя галено и сложи главичката си на рамото му.

Но по време на обяда и по-късно в салона на Фовелови, докато Робер преглеждаше огромната си кореспонденция, въпросите започнаха да се сипят отново. Той трябваше да отговаря, да се усмихва, щом името на Сюзан се произнасяше или Колет сипеше хвалбите си за нея.

— Наистина прекрасно дете — каза Фовел сдържано. — Жорж и Низет са луди по нея.

Колет се учуди, че Сюзан ще остане в Прекроа до заминаването на Бетюнови, тоест докато се премести в Кастелфльор, и се наскърби, като чу, че брат й не се е отказал от пътешествието си на север.

— Луд ли си? — извика тя. — Ако бях на мястото на Сюзан, щях да те убия!

— Защо? Сюзан знае, че моята работа изисква още няколко месеца и ние няма да се оженим преди есента, преди ти да се върнеш в Париж.

— Значи цели три месеца няма да се видите?

— Два месеца и половина най-много.

Колет го погледна слисана.

— Започваш да ставаш смешен! Но, ти я харесваш, нали?

— О, разбира се! Сега се опознахме по-добре, вечеряхме три пъти заедно и веднъж играхме крокет. Тя има добър апетит и играе превъзходно… С една дума много мила кукличка.

— О, Мишел! — извика с укор Колет.

— Много си строг — намеси се Робер. — Защо, по дяволите, се жениш тогава за нея?

— За да доставя удоволствие на Колет.

И той щеше да прибави още някоя забележка по адрес на Сюзан, понеже тази сутрин бе в отвратително настроение, но в този момент в стаята се втурна Низет и седна на коленете му. Детето започна да го целува и милва с розовите си пръстчета и Мишел си каза, че ако куклата един ден му роди подобна Низет, тогава би свикнал с американския й акцент и ексцентричността й.

— Да можех да ви открадна Низет, нямаше никога да се женя — каза Мишел, като се любуваше на вирнатото й носле, на хубавите й очи, на черешовите устица и дългите къдри, вързани ту със синя, ту с розова панделка като на малко кученце.

Колет не чу, че искат да й откраднат Низет. Любовта към децата й бе единственото дълбоко чувство в душата й на безгрижна птичка. Даран не бе преувеличил, за тях тя бе готова на всякакви жертви. След това идеше Робер, госпожа Фовел обичаше много мъжа си, но се държеше като принцеса, искаше да я глези, да я ухажва, да трепери над нея. И той я ограждаше с най-нежно внимание. Тя бе негов идол, неговата радост и почивка, но никога той не бе се опитал да направи от нея свой другар, своя опора.

Висока, стройна, грациозна, с хубави кестеняви очи, тя приличаше на брат си. Винаги любезна и приветлива, достатъчно интелигентна, за да разговаря на всякакви теми, много елегантна, тя бе от тези жени, от които човек иска само да бъдат хубави и да се смеят.

При нейния ентусиазъм лошото настроение на Мишел изпъкна още повече и говорейки за Сюзан, той несъзнателно преувеличаваше лошото си впечатление от нея.

Тя бе интелигентна, по-интелигентна от Колет и главно по-образована. Беше се движила в по-друга среда, където не се намират готови за усвояване мисли и идеи, както в средата на парижките момичета, затова мненията й почиваха на солидни познания. Но понякога ги изразяваше с някоя смешна дума със своя смешен американски акцент и това дразнеше Мишел.

Той беше вече в течение на всичките й вкусове и качества. Бе чела много, четеше и сега безсистемно за историята, за пътешествия и много малко романи, свиреше и пееше като всички, умееше да нахвърля с молив карикатури, танцуваше, яздеше и минаваше за една от първите сили в тениса. В литературата, в рисуването, в музиката и дори в политиката уважаваше много класиците, носители на традициите, но се интересуваше предимно от новаторите, от тези, които търсят нови пътища, макар и да не ги намират. С една дума най-усъвършенствана кукла.

Всяка вечер от Париж пристигаше разкошен бял букет за мис Северн, но отегчен от ролята си на годеник, под предлог, че има много работа преди заминаването си, Мишел разреждаше посещенията си. Впрочем Сюзан доста много облекчаваше ролята му с приятелското си държане, като се отнасяше към него повече като към свой братовчед, отколкото като към свой бъдещ съпруг.

Бе щастлива, че ще прекара лятото в Кастелфльор, без да бъде секретарка или възпитателна, и изобщо не й бе мъчно, че Мишел заминава.

Седмица след завръщането на Фовелови Мишел отиде в Париж. Имаше да урежда много неща, да пише много писма, да си взима бележки и това поглъщаше цялото му време. Господин Бетюн дойде да му поднесе поздравленията си за годежа и Мишел установи с облекчение, че Клод, ако действително той бе писал писмото, не се бе похвалил никому, че е виновник за годежа на мис Северн. Мишел помоли Даран да запази тази смешна случка в тайна дори и от най-близките.

Няколко дни след посещението на господин Бетюн Мишел срещна Клод пред вратата на лицея, изслуша спокойно поздравленията му, благодари му, но чувстваше, че е внимателно наблюдаван.

Клод мина на друга тема, проклинаше училището, че ще му попречи да отиде с майка си във Флоренция, както и в края на юли в Диеп, и пак се върна на въпроса за годежа. Започна да хвали усилено мис Северн, която бе спечелила сърцато му със спортните си умения, и каза, че бил много изненадан, като научил за годежа.

Не е чудно, че се е изненадал, а може и да се е поизплашил, като е видял резултата от шегата си, и е предпочел да мълчи от страх пред наказанието.

— Като гръм от ясно небе! — каза той с грубия си глас.

— Точно така — отговори Мишел засмяно.

— Ще бъдете много елегантна двойка! — заключи хлапакът, премести чантата с книгите си в другата ръка и каза: — Довиждане, ще се видим чак наесен. Изглежда, че нашите ще се запилеят в Диеп за ловния сезон.

— Довиждане, Клод, всичко хубаво! — отговори Мишел и му стисна ръката.

Но щом се разделиха, стисна юмруци. „Ах, глупако, само да знаех със сигурност, че ти си виновникът, как хубавичко бих ти изтеглил ушите!“

Веднъж да замине, спасението бе там! Далеч от Париж, далеч от Ривайе, да остави всички грижи, да каже сбогом на всички тревоги, да забрави себе си сред една чужда страна! Животът с приключения, който някога бе напуснал с такова отвращение, сега го привличаше, както всички блага, които ценим само като ги загубим, а ги презираме, докато ги имаме.

Два месеца свобода, два месеца безгрижие! Неприятностите за бъдещето ще изчезнат като в мъгла… Да замине, да замине, спасението бе там!