Ги Шантпльор
Априлската годеница (24)

VI

Сюзан не писа. И тя като Мишел чакаше.

Изминаха два дни, откакто бе напуснала Кастелфльор, а нито Мишел, нито Колет се заинтересуваха за нея. Беше рано следобед. Седеше сама в салона на пансиона и шиеше, за да разсее мрачните си мисли, когато й съобщиха, че е дошъл Албер Даран. В миг през ума й минаха най-различни мисли: „Мишел болен, Мишел ранен, Мишел умиращ.“ И когато влезе Даран, тя се спусна насреща му:

— Мишел…?

— Мишел е добре, също и всички останали.

— Мишел ли ви е пратил?

— Не, госпожице, позволих си да дойда сам. Моля да ме извините.

Бледна, притиснала треперещи ръце към гърдите, Сюзан кимна на госта да седне.

— От два дни никой не ме е потърсил, никой не си е спомнил за мен.

Под думата никой ясно се разбираше Мишел.

— Но, госпожице, нали сте казали, преди да тръгнете от Кастелфльор, че ще пишете? Така поне каза госпожа Фовел на Мишел.

— На Мишел?

— Да, онзи ден. Може би вече сте писали?

— Не, не съм писала. Не съм писала — повтори тя, — защото не исках да пиша. Често съм се хвалила, че съм разумен човек, но и най-разумните правят грешки… През ума ми минаха най-различни неща… беше ми много мъчно… и… — тя замълча, устните й трепереха.

Даран чакаше да се успокои.

— Госпожица Жемие нито ме е викала, нито ми е писала — продължи тя. — Аз заминах, защото — на вас само ще го кажа, — защото Клод ми разправи, така на шега, без да знае какво зло ми причинява, как е станал моят годеж… те са скрили от мен истината… затова заминах, а също и заради онази противна жена.

— Коя жена?

— Онази графиня, вие я познавате — графиня Вронска.

— Графиня Вронска! — извика Даран. Сега започна да му става всичко ясно. — Но Мишел не я е виждал от години насам!

— От години насам? Много добре сте осведомен, поздравявам ви! Не, господине, виждал я е тази пролет в Трувий и в неделя целия ден е прекарал при нея в Барбизон. Тя му писа и той… О, господи, бих я убила на място!

— Казахте, че годеникът ви е бил целия ден в неделя при графиня Вронска. Не знаех, че графинята е писала на Мишел, но едно знам положително — Мишел не е ходил в неделя в Барбизон. Той й писа, че не ще може да отиде и моят слуга занесе писмото на гарата. А Мишел прекара целия ден, разбирате ли, госпожице, целия ден — от десет до шест часа — при мен. След това отиде да вечеря в Кастелфльор. Давам ви моята честна дума, че това е така.

— О, господин Даран!

— Виждате ли, госпожице, че няма защо да убивате графиня Вронска.

— Ами историята с писмото на Клод? Навярно я знаете, защото Мишел не крие нищо от вас.

Даран кимна утвърдително с глава.

— Затова избягах. Ох, като си помисля само, че това нещо е станало причина за годежа ни, като си помисля, че само от съжаление се жени Мишел за мен. Когато онзи ден научих това, исках да умра.

— Добре че желанието ви не се е изпълнило. Наистина, аз знам обстоятелствата, при които стана годежа ви. Мишел дори беше решил да ви каже чрез госпожа Бетюн, че не мисли да се жени.

— Тогава?…

— С тези намерения отишъл една сутрин в Прекроа. Какво е станало между вас двамата — не знам, но по това време, когато още не ви обичаше, Мишел беше уморен от живота, беше му омръзнала и самотата. Като прибавим към това, че може би писмото на Клод е само подтикнало свенливата му природа към вас, ще си обясним останалото. Сега Мишел ви обича от цялото си сърце.

— Той ли ви го каза? — извика Сюзан.

— Да, той ми го каза. Каза ми го онзи ден в Сен Силвер. Той е лудо влюбен във вас и не мога да разбера как вие не сте го схванали.

Сюзан се изчерви.

— Понякога ми се струваше, че е така, понякога, че не е…

Дори и сега не беше напълно убедена.

— Щом като ме обича, защо цели два дни не се заинтересува от мен? Защо не дойде или поне защо не ми писа?

— Защо ли, госпожице? Може би това не трябваше да ви казвам аз, но по-добре да го узнаете веднага: защото Кредитна банка фалира и Мишел изведнъж осъмна разорен, разорен до такава степен, че ще трябва да си потърси място за архивар или библиотекар в някой провинциален град и затова той иска да ви върне свободата. Това е.