Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Martin Eden, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 68 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
martinpv (2010)
Корекция
NomaD (2011)

Издание:

Джек Лондон. Мартин Идън

Роман. Второ издание

Американска. ІІ издание.

 

Книгоиздателство: „Отечество“ — София, 1982

Превод от английски: Александър Бояджиев, 1982

 

Дадена за набор на 12.I.1982 г.

Подписана за печат на 18.II.1982 г.

Излязла от печат на 26.V.1982 г.

Формат 16/60/90.

Печатни коли 22.

Издателски коли 22.

Условно издат. коли 21,66.

Цена 2,07 лв.

История

  1. — Добавяне

Осма глава

През следващите няколко седмици Мартин Идън се занимаваше с граматика, преглеждаше сборниците с правила за добро поведение и жадно поглъщаше всички книги, които му допадаха. Не се срещаше с хора от своята класа. Момичетата от „Лотос“ се чудеха какво е станало с него и досаждаха на Джим с въпросите си, а някои от момчетата, които участвуваха в кьотеците у Райли, бяха доволни. В библиотеката той откри друго, не потърсено от никого съкровище. Подобно на граматиката, която му разкри невидимите връзки в езика, тази книга му показа законите на поезията, научи за стъпките и ритъма и разбра как се създава нейната красота. В друга книга от съвременен автор поезията се разглеждаше като изобразително изкуство, подробното изложение бе богато осеяно с примери от най-доброто в литературата. Той изучаваше подробно всичко от тези книги и не си спомняше да е чел дори художествена проза с по-голямо увлечение. Със силата на бурно разцъфтялото желание, умът му, чиято свежест не е била накърнявана през двайсетте години живот, поглъщаше завинаги прочетеното с енергия, на която би завидял всеки студент.

Обръщайки се назад от достигнатата висота, той виждаше познатия стар свят със сушата, морето и корабите, моряците и хищните жени и този свят му се струваше безкрайно малък, тогава го сливаше със своя нов свят и гледаше как се простират все по-далече. Умът му притежаваше склонност към търсене на общото и той бе изненадан, когато за първи път откри допирни точки между тези два свята. Самият той се издигаше по-високо благодарение на възвишените мисли и красотата, събрани из книгите. Бе вече сигурен, че някъде там, във висините, в семейството на Рут и други като тях, хората мислят и живеят също така възвишено. Далече под него оставаше всичко недостойно, искаше да се очисти от калта, която го е мърсила през целия му досегашен живот и да се изкачи във висините, където бяха те. Както през детските години, така и след това го гнетеше неясно безпокойство, никога не бе успявал да разбере какво търси и напразно бе го търсил, докато най-сетне срещна Рут. Това безпокойство бе станало остро и мъчително, но той вече знаеше определено и ясно, че винаги е търсил да срещне красотата, душевната извисеност и любовта.

През тези няколко седмици се видя с Рут пет-шест пъти и всяка среща бе ново вдъхновение за него. Тя поправяше грешките в произношението му, посочваше му как трябва да се изказва правилно и му помагаше в аритметиката. Но техните разговори не се ограничаваха само в рамките на първоначалното образование. Той познаваше живота добре, а и мисълта му бе достатъчно богата, за да се задоволи с дроби, кубически корени и граматически и смислови разбори, често разговаряха за стихотворенията, които бе прочел наскоро, или за изучавания от нея поет. Рут четеше на глас любими откъси, а той се издигаше на върха на блаженството. У никоя жена не бе срещал подобен глас. Потръпваше само от звука му, а всяка изречена дума разпалваше още по-силно неговата любов. Спокойният, мелодичен тембър на богатия и нежен глас бе плод на култура и благородна душа. Слушаше я и си спомняше за грубия крясък на прости и зли жени и за резките гласове на работничките и момичетата от фабриките. Включи се механизмът на въображението му и тези жени преминаваха пред неговия поглед, като засилваха неотразимото очарование на Рут. Мисълта, че тя прониква в четените откъси и усеща красотата на произведението го караше да изпитва все по-голямо блаженство. Тя често му четеше от „Принцесата“, виждаше сълзите в очите й, избликнали от нейното чувство към красотата. Тогава той усещаше как чувствата му го издигат все по-нагоре, към недостижимото, гледаше я и му се струваше, че се взира в лицето на самия живот и прониква във върховните му тайни. И тогава, достигнал върховете, които докосваше със своите чувства, той съзнаваше, че това може да бъде само истинската любов и тя е най-великото нещо в света. Минаваше по пътеките на спомените с познатите вълнения и трепети — опиващото вино, ласките на жени, грубата, пълна с опасности борба на тяло в тяло, всичко бе посредствено и жалко в сравнение с възвишеното блаженство, което чувствуваше сега.

Рут не можеше да стигне до истината. Сърдечните увлечения й бяха непознати. Тя знаеше за тях само от книгите, които превръщаха всекидневието във въображаем, вълшебен свят, не можеше да предположи, че този груб моряк прониква в сърцето й, разпалвайки там огън, който щеше да избухне някога и да я обгърне в пламъци. Тя не познаваше стихията на страстта, с любовта се бе срещала само на теория. Представяше си я като тих пламък, лек като росата и шепота на поток, неуловим като прохладата на летните нощи. Мислите й за любовта достигаха до кротката привързаност и верността към любимия човек, комуто служиш в един свят, изпълнен с полумрак и тишина, благоухания и неземно спокойствие. Не бе дори сънувала титаничните гърчове и изгарящия огън на любовното чувство, след които оставаше изпепелена пустиня. Тя не подозираше, че у нея, също както й у другите хора, са струпани непознати сили, а бездните на живота бяха скрити за нея от морето на илюзиите. Съпружеската привързаност на нейните родители бе нейният идеал за любовта и тя очакваше да се озове някой ден със своя любим в същия прелестен свят без бури и сътресения.

Затова гледаше Мартин Идън като неизвестен пришелец, считайки, че именно неизвестността е причина, за впечатлението, което оказваше върху нея. Това бе напълно естествено. Нейните реакции и усещания бяха подобни, когато се спираше пред клетките на диви зверове, слушаше бесния вятър или трепваше от накъсаната блестяща стрела на мълнията. В тях се чувствуваше онази космическа мощ, която тя долавяше сега у него. Той я облъхна като свободен вятър от безкрайни пространства. Лицето му бе обгорено от слънцата на тропика, а гъвкавите му мускули криеха първичната сила на живота. Той носеше следи и белези от онзи тайнствен свят на силни и груби мъже, който започва отвъд хоризонта. Допадаше й суетната мисъл, че въпреки своята дивота и необузданост, се приближи кротко към ръката й. В същото време тя долови съвсем естествения подтик да опитоми това диво същество. Подтикът бе несъзнателен, не мислеше, че желанието й е може би стремеж да го моделира така, както се поддава глината, и да направи от него подобие на своя баща, когото считаше за съвършен човек. В своята неопитност не можеше да си представи, че усещането за космическа сила, излъчвана от него, всъщност е онази всевластна мощ на любовта, която събира мъжете и жените по цял свят, хвърля всяка година елените в смъртоносен бой и привлича дори атомите един към друг.

Бързият напредък на Мартин бе неочаквана изненада за нея. Откри в него неподозирана изтънченост, която избуяваше с всеки ден, подобно на цвете в плодородна почва. Тя му четеше Броунинг и често се удивляваше на неочакваните тълкувания, които той правеше върху спорните места. Не можеше да разбере, че неговият опит с живота и хората му позволява да долови често пъти мисълта на автора много по-вярно от нея. Струваше й се, че схващанията му са наивни и все пак се увличаше от смелостта им, тълкуванията му се извисяваха далече между звездите, но тя не можеше да ги последва и долавяше само трепета, извикан от непознати за нея сили. Тогава тя свиреше за него, не се забавляваше, както първата вечер, а се опитваше посредством музиката да проникне в тази странна душа, която се разтваряше като цвете под слънцето. Той успя да премине бързо от познатите на хората от неговата класа рагтайм и безсмислени напеви към онези образци на класическата музика, които тя знаеше почти наизуст. Особено му хареса Вагнер, а увертюрата към „Танхойзер“, разтълкувана от Рут, му допадна най-много. Имаше чувството, че вижда живота си в тази музика: ето миналото му, предадено в мотива от „Пещерата на Венера“, ето и Рут, която той долови в „Хора на пилигримите“. Изумен от възторга, който тази музика извикваше у него, Мартин чувствуваше, че полита напред и нагоре към призрачното царство на духа, където не спира вечната борба между доброто и злото.

Понякога той поставяше въпроси и излагаше мнението си така, че тя за миг се усъмняваше, дали са правилни собствените й разбирания за музиката. Но красотата на гласа й бе безспорна. Тя сякаш се отразяваше в него, Марин изумен слушаше необикновената мелодичност на нейното чисто сопрано и без да иска го сравняваше със слабоватите, пискливи и треперещи гласчета на момичетата от фабриките, или с продраните крясъци, които издаваха пресипналите от джин гърла на жените от пристанищните градове. Беше й приятно да пее и да свири за него. Всъщност тя за първи път изпитваше властта си над нечия човешка душа, чувствуваше безкрайно удоволствие от послушната глина в ръцете си и вярваше, че я моделира в съответствие със своите най-добри намерения. Чувствуваше се добре с него, не я отблъскваше. В действителност отначало тя усети страх, но това бе страх от самата нея, който постепенно изчезна. Без да съзнава, смяташе, че той е нейна собственост. Присъствието му я ободряваше. Тя продължаваше упорито да се занимава в университета, а този човек сякаш й помагаше със силата си да се отърси от прашните книги и да вдъхне свежия морски вятър. Тя имаше нужда от сила и той й я даваше с пълни шепи. Сякаш животът се вливаше в нея, когато го посрещаше на вратата или седеше с него в стаята. След неговото излизане тя се връщаше към книгите с още по-голямо, желание и енергия.

Познаваше Броунинг, но до нейното съзнание не бе стигнала мисълта каква грубост е играта с човешката душа. Влечението й към Мартин растеше, а желанието да преобрази живота му по свой модел се превръщаше в страст.

— Вижте господин Бътлър — каза веднаж Рут, когато си почиваха от граматиката, аритметиката и поезията. — В началото не е имал никакъв шанс. Баща му, касиер в банка, живял дълги години в несрета и починал от туберкулоза в Аризона и тогава господин Бътлър, името му е Чарлз Бътлър, останал съвсем сам в света. Баща му бил преселник от Австралия и затова нямали никакви роднини в Калифорния. Много пъти съм го чувала да разказва как започнал работа в една печатница за някакви си три долара на седмица. Днес печели поне тридесет хиляди годишно. Как е постигнал всичко това? С честност, преданост, трудолюбие и пестеливост. Лишавал се е от всички младежки удоволствия. Поставил си за цел да спестява всяка седмица определена сума, независимо от това какво ще му струва. Разбира се, скоро започнал да печели повече от три долара, но заедно със заплатата, растели и спестяванията му. Работел през деня, а вечер ходел на училище. Погледът му бил насочен в бъдещето. Завършил вечерна гимназия. Едва седемнайсет годишен получава висока заплата като словослагател, но имал много по-големи амбиции. Искал не да живее как да е, а да направи кариера и знаел, че трябва да приеме всяка жертва в името на крайната цел. Решил да стане юрист и постъпил като куриер в службата на баща ми. Помислете си — само за четири долара седмично. Но бил свикнал да пести и съумявал да спестява дори от подобна заплата.

Тя спря за миг, за да си поеме дъх и да разбере мнението на Мартин. Лицето му показваше искрен интерес към изпитанията на младия Бътлър, но той се намръщи:

— Хич не му е било лесно на тоя приятел. Четири долара на седмица! Как е издържал? Готов съм да се обзаложа, че не си е позволявал никакво разпускане. Та аз сега плащам пет долара за храна и квартира — и да не мислите, че са нещо специално! Трябва да е живял като куче. С какво ли се е хранел? И…

— Готвел си сам — прекъсна го тя. — На малък спиртник.

— Храната му сигурно е била по-лоша от храната на моряците в кораб за далечно плаване, а май тя е най-лошото нещо.

— Но вижте го сега! — извика възбудената Рут. — Помислете какво може да направи със сегашните си доходи. Предишните му лишения са изкупени стотици пъти.

Мартин остро я погледна и каза:

— Обзалагам се, че днес господин Бътлър съвсем не е щастлив, независимо от богатствата си. Така е гладувал през младежките си години, че днес сигурно стомахът му не е в ред.

Тя наведе очи пред настойчивия му поглед.

— Готов съм пак да се обзаложа, че има лошо храносмилане — предизвикателно каза Мартин.

— Да, така е — призна Рут. — Все пак…

— Освен това — продължи Мартин, — той сигурно е отегчителен и сериозен като стар бухал и не може да се отпусне, ако че има трийсе хиляди годишно. Сигурен съм, че не обича и да гледа как другите се веселят. Не е ли така?

Тя кимна в знак на съгласие и побърза да обясни:

— Но той е съвсем друг човек. Въздържан и сериозен. Винаги е бил такъв.

— Как няма да бъде? — удиви се Мартин. — Три — четири долара на седмица, спиртник, на който, си готви, денем на работа, вечер на училище, спестява пари, никакви развлечения и удоволствия — къде ли мож да научи за тях — е, тея трийсе хиляди са дошли доста късно.

Услужливото му въображение извикваше хиляди подробности от живота на това момче, чиято духовна ограниченост бе създала „човека с трийсетте хиляди долара на година“. Целият живот на Чарлз Бътлър прелетя за миг през съзнанието му с бързината на мисълта.

— Знаете ли — добави той, — направо ми е жал за господин Бътлър. Много е бил млад да проумее, но направо се е ограбил заради тези трийсет хиляди, дето сега не знае какво да ги прави. Разбира се, трийсе хиляди са голяма пара, но с тях не може да замени онея десет цента, които е трупал настрана като дете, вместо да ги даде за бонбони, за орехи или за билет в галерията.

Рут бе поразена най-много от необикновените му схващания. Те бяха не само нови и различни от собствените й разбирания, но усещаше в тях зрънца истина, която заплашваше да я промени отчасти или изцяло. Ако бе на четиринадесет вместо на двайсет и четири години, тя сигурно щеше да се промени, сега вече бе късно, тя бе отрасла и възпитана в консервативна среда и всичко в нея бе кристализирало в онази форма, която отговаряше на положението й в живота. Неговите необичайни преценки я стряскаха, макар и за момент, но тя ги отдаваше на странния му характер и начин на живот и скоро забравяше за тях. Макар и да не се съгласяваше с възгледите, не можеше да се откъсне от очарованието, съпътствуваше думите му, от тяхната сила, от блясъка в очите и сериозното му лице. Не предполагаше, че този човек, дошъл отвъд нейния кръгозор, разкриваше пред нея нови и по-широки хоризонти. Тя бе ограничена от света, в който живееше, ограниченият ум, обаче, може да забележи само чуждите недостатъци. Бе убедена в правотата на своите възгледи, следователно несъгласието й със схващанията на Мартин бе резултат единствено на неговите грешки и тя мечтаеше да му помогне да се издигне до нея и да погледне на света така, както гледаше тя.

— Не можах да завърша моя разказ — каза Рут. — Господин Бътлър работел така, както никой куриер и помощник преди него, бил винаги готов за работа. Никога не закъснявал, дори идвал в службата няколко минути преди определения час. Но винаги ценял времето си и всяка свободна минута отделял за четене. Учел счетоводство и машинопис. Вземал уроци по стенография от репортьор, който се занимавал със съдебна хроника, а му заплащал с нощни диктовки, тъй като другият имал нужда от допълнителна практика. Бързо станал писар и скоро се оказало, че е просто незаменим. Баща ми много го ценял и бил убеден, че го очаква успех. По предложение на баща ми започнал да следва право. Станал адвокат и след като се върнал в службата, баща ми го взел за съдружник. Той е голяма личност. Няколко пъти е отказвал да стане сенатор, а баща ми казва, че само да поиска, ще го изберат при първа възможност във Върховния съд. Подобен живот е пример за останалите. Той ни показва, че силната воля може да помогне на човека да се издигне над обстоятелствата.

— Той е голяма личност — съгласи се искрено Мартин. Бе почувствувал все пак, че в цялата история има нещо, което не отговаря на чувството му за красота. Не виждаше в живота на господин Бътлър причина за прекалената пестеливост и ограничения. Ако всичко това бе направено заради любовта му към някоя жена или от стремеж към красотата, Мартин би го разбрал. Безумният любовник е готов да направи всичко за една целувка, но не и за трийсет хиляди долара на година. Успехът на господин Бътлър не го очароваше. В него имаше нещо дребнаво. Разбира се, че трийсет хиляди долара в годината са приятна перспектива, но лошото храносмилане и неспособността да изпиташ обикновените човешки радости лишаваха дори и такъв приказен доход от всякаква прелест.

Помъчи се да обясни всичко това на Рут, но успя само да я смути още повече и да засили нейното убеждение, че са необходими доста усилия за преустройството му. У нея имаше онази ограниченост, която кара някои хора да вярват, че техните убеждения, цветът на кожата и политическите им възгледи са възможно най-добрите, а всички останали човешки същества са лишени от тези предимства. Същата ограниченост бе карала древният евреин да благодари на бога, че се е родил мъж, а не жена, днес тя изпращаше мисионери по всички краища на света, за да заменят едни богове с други, най-сетне тя подсказваше на Рут желанието да измени този човек, дошъл от друг свят, и да го превърне в подобие на хората от своята среда.