Радослав Младенов
Кръвта на Вселената (25)

Епилог

Елизабет Мурано бавно пристъпваше към брачния олтар. Ослепително красива в бялата си рокля, докторката силно трепереше от вълнение и на два пъти изтърва разкошния си булчински букет. До нея тържествено, като на парад, маршируваше годеникът й — напет и елегантен в черния си смокинг от кожа на марсиански броненосец. Двамата застанаха пред свещеника, който събра ръцете им и глупаво се усмихна.

— Елизабет Мурано, съгласна ли сте да вземете за съпруг Паоло Моранди, да го обичате и да отгледате децата му, докато Смъртта ви раздели?

— Не! — без изобщо да се изчерви, каза професорката. Залата зашумя. Журналистите се втурнаха в очакване на скандала. Отчето се сконфузи и смешно запримигва.

— Не ви разбирам! — заекна той.

— Не желая да се омъжа за Паоло Моранди. Искам да взема за съпруг Ричард Хард, да го обичам и да отгледам децата му, докато Смъртта ни раздели!

Бурните аплодисменти на тълпата, изпълнила базиликата на Неапол, подплашиха ято бели гълъби и те излетяха към небето, съпроводени от божествената музика на органа.

— Давай да тръгваме, че ще изтървем самолета — обърна се Гелето към Мими и двамата се отправиха към изхода на църквата.

— Чакайте, ще ви изпратим! — дочуха зад себе си познатия глас на Серж Виан, който сръчно въртеше лакти и проправяше път на Адолф.

— Защо не искате да останете за тържеството? — смъмри ги Мюлер. — Веселата част тепърва започва!

— По това време на годината у нас, в България, всички обработват земята. А и мира нямам да видя дома си — отговори Анчев и по пътя до космодрума им изнесе стегната лекция по практично градинарство.

Пред стъпалата на летателната машина Геле се спря и потупа Адолф по рамото.

— Я ми кажи какво имаше в онази малка метална кутия?

— Едно голямо Чудовище!

— Какво? — едва не падна българинът.

— Въпреки че убихме Звяра, тайно събрах от течността, която го възкресява. Исках да я използвам срещу войниците на Герелана.

— И сега Главнокомандващият живее с Чудовището на Сиргус?

— Само, ако е отворил кутията.

— По-добре да беше си взел доза от Адския лапис!

— С Лаписа е свършено! — махна с ръка французина. — Енергията му се е изчерпала от три импулса: първият е поразил Стареца, вторият — плъховете, а третият ликвидира Демоните.

— А, ето го и Миша — зарадва се Мими. — Тъкмо си мислех къде ли се е запилял?

Руснакът водеше дъщеря си, която радостно подскачаше по бетонните квадрати на пистата.

— Е, сбогом, приятели — въздъхна той и погали русата главица на момичето.

Пилотът на самолета включи светлините и даде сигнал, че е готов за излитане.

— Време е! — рече Ангел и стисна ръцете им. Мими не се стърпя и просълзена ги разцелува.

— Дали някога пак ще се видим? — захлипа тя.

— Разбира се, стига да искате! — усмихна се Миша и посочи с пръст към звездите. — Знаете къде да ни намерите! Ние ще бъдем там, накрая на Вселената.

— Заемете местата си! — прикани ги бордният компютър. — Не пушете, затегнете коланите! Екипажът на самолета ви пожелава приятно пътуване!

— Я, този глас го познавам! Последният път прекарваше свободното си време в черепа на Джо Кинг — възкликна Анчев и почука по високоговорителя над главата си. Погледна през илюминатора към тъжните си изпращачи и видя в началото на космодрума Ричард и Елизабет бурно да махат с ръце към тях.

— Какво ли ни очаква оттук нататък? — запита се Гелето Анчев и прегърна нежно жена си.

— Забрави ли какво каза Старецът? — сгуши се в прегръдката му тя.

ДОБРОТО Е ВИНАГИ ПОВЕЧЕ ОТ ЗЛОТО!