Радослав Младенов
Кръвта на Вселената (20)

Роботът

Екипажът се свестяваше от свръхскоростното прекосяване на Хиперпространството. Гелето Анчев джуркаше нещо като миш-маш от яйца на лабиринтови гущери и проклинаше олиото на прах, което провокативно се пенеше. Искаше да нахрани приятелите си с нещо по-специално от тубите с калорична каша след отегчителната продължителност на фризерния сън, но благородното му намерение беше обречено на провал.

Коремът го болеше и напънът раздвояваше усилията му. Отидеше ли в тоалетната, манджата неминуемо щеше да загори. Не отидеше ли — резилът му беше в кърпа вързан. Опита се да вземе инатлийско решение, но физиологията надделя — Ангел спря котлона и хукна към „сервизното“ помещение. Въпреки че този път знаеше къде е, за негово учудване вратата се оказа заключена. Докато се питаше какво да прави, някой го беше изпреварил. Коликата го хвърли в паника. Събра мислите си и обзет от безнадеждност, все пак се сети, че в спасителната капсула има друга тоалетна, където спокойно можеше да се отдаде на отходни радости. При това в усамотение, за което само можеше да мечтае.

Тъкмо въздъхна облекчено и дочу възбудения глас на Чепаткин, който търсеше звездонавигатор Мюлер. Изведнъж корабът силно се наклони на една страна и ако Геле не се беше вкопчил навреме в поставката за тоалетна хартия, главата му едва ли щеше да запази овалната си цялост. Понечи да стане от чинията, но от стреса стомахът му отново изригна и Анчев примирено продължи заниманието си.

В това време руснакът и Адолф отблъскваха стремителното нападение на пиратите от Брутос.

— Тия пък откъде разбраха за нас? — ядосано проклинаше Чепаткин. — Имам чувството, че са ни чакали на изхода на хиперпространството.

— Чувал съм за звездните корсари, но адски съм изненадан, че се подвизават точно в тази част на Вселената — обезпокоен каза германецът. — В този район няма търговски пътища, диамантени мини или нещо друго за ограбване.

— Жестокостта им е пословична — допълни Елизабет. — Тия гадове са роботи, програмирани от Герелана във вярна служба към Великия Щаб. По-точно казано: те са наемните му убийци!

Изтребителят на нападателите, космически кораб с най-модерно оръжие, ловко се престрояваше зад двигателите на звездолета и въпреки изкусните маневри на Миша, успя да извади опашното управление от строя. Адолф също улучи, но ъгълът на попадение бе много голям, лазерните снаряди рикошираха в корпуса на пиратите и едва одраскаха носа на кораба.

— Имам идея — процеди през зъби Мюлер.

— Казвай я по-бързо, че едвам удържам положението провикна се пилотът.

— Остави ги да се приближат отдясно и изстреляй отгоре им спасителната капсула.

— Искаш да ги… — не довърши руснакът. — Виж, за този шедьовър не бях и помислял — ентусиазира се той и написа на клавиатурата точния адрес и траектория. Компютърът потвърди данните и всички с надежда зачакаха спасителния момент да настъпи.

Корабът на корсарите от Брутос непредпазливо застана откъм дясната им страна.

— Сега! — обяви софтуерът.

Чепаткин посегна към клавиша, но пръстът му сякаш се парализира. Хладна оръжейна цев подпираше тила му, а един заплашителен глас зловещо изрече:

— Не пипай кнопката, че ще ти пръсна мозъка! — Джо Кинг нямаше вид на човек, който се шегува. — Спри двигателите и подай сигнал, че се предаваш.

Миша не помръдна. Нокътят на показалеца му почти докосна клавиша.

— Натиснеш ли го, моментално си мъртъв! — увери го политикът.

— Докога ще се бавиш? — компютърът явно не разбираше какво става. — Още две секунди и ще ги изпуснеш!

Руснакът задейства кнопката и спасителната капсула се вряза в пиратския изтребител точно под командните илюминатори. Вражеският кораб избухна в искри, разцепи се по дължина и парчетата от раздробената му плът безразборно се разхвърчаха в безкрая на пространството.

Джо Кинг натисна спусъка, но оръжието не реагира.

— Знаех, че ти си предателя и предвидливо извадих заряда — победоносно обяви пилотът.

Адолф скочи върху Държавния секретар и го събори на пода. Изби пушката от ръцете на изменника и заби юмрук в носа му. Сякаш удари стоманена плоча. Кокалчетата на пръстите му се раздробиха и болката го принуди да изкрещи. Бившият му работодател го сграбчи за врата и с минимално усилие го запокити в ъгъла на помещението. Скочи на крака и посегна към Чепаткин. Руснакът отстъпи назад и седна върху клавиатурата на командния пулт. Политикът го спипа за рамото и посегна да разкъса артериите на врата му, но Мурано го удари с командното кресло в гърба и за момент го извади от равновесие. При повторния замах, Кинг светкавично се отмести и Елизабет разби управлението на звездолета. Джо я обърна към себе си и с външната страна на китката направо я изстреля към стената. После сграбчи Адолф за косата и кискайки се в лицето му, отлепи петите му от пода.

— Вие унищожихте приятелите ми, сега аз ще ви избия!

— Няма да стане! — Гласът иззад Кинг излъчваше увереност.

В очертанията на вратата стоеше Ричард Хард. Цевта на пушката му сочеше право в главата на политика. Първият изстрел отнесе половината от рамото на Държавния секретар, вторият раздроби таза и бедрото на левия му крак. Джо рухна в краката на Командира и от врата му потече високооборотно масло. Кожата му се нацепи и разкри металния скелет на псевдобиологичен робот. Късото съединение, причинено от разкъсаната кабелна карантия, хвърли опасни искри, изпуши и след краткотрайни импулси, нулира напрежението. Металните куки на ръцете му се сгърчиха, последен трепет премина през шарнирните стави, аудиосистемата изпращя, опита се да каже нещо и безславно издъхна.

— Този кой беше? — запита Ричи и отпусна цевта надолу.

— Дълго е за разправяне — успя да изрече Мурано и отново припадна.

— Вертикалните стабилизатори са извън строя — изказа се Чепаткин. — Хоризонталните работят с не повече от десет процента мощност. Компютърът е разбит, а корабът е неуправляем!

— Включи предпазния компенсатор! — викна Адолф.

— Опитвам се, но аварията в таблото не позволява запуска му. Прочетете си молитвата, след две минути навлизаме в атмосферата на Адемон.

— Задай други стойности на центробежните сили — не се предаваше германецът. — Опитай да ни извъртиш встрани от планетата.

— Как? Софтуерът е покойник, а гравитацията отдавна ни е сграбчила. Нямам време да изчислявам на ръка.

— Значи това е краят…

Миша удари с длан по монитора.

— Да стигна до целта и да се разбия в нея! Да умра, точно когато докосвам намерението си.

Чепаткин оброни глава. Мюлер сложи ръка на рамото му, но не намери точните думи и замълча, вперил поглед в приближаващата се планета. Трупът на Джо Кинг също мълчеше. Само развълнуваният тембър на Ричард Хард нарушаваше смразяващата тишина. Командира държеше главата на докторката в скута си и тихо нашепваше:

— Елизабет, събуди се! Това съм аз, твоят Паоло!

В суматохата никой не забеляза, че българинът липсва.