Радослав Младенов
Кръвта на Вселената (5)

Съразмерно родени

Ангел Анчев, по прякор Геле, зареди със сода каустик миялната машина в кухнята на рестобара и включи на най-дългата програма. До неговия номер оставаха цели две минути — време за блажена почивка. В микровълновата фурна имаше порция кретенско печено с панирани яйцеклетки, но Геле винаги ядеше след спектакъла. Облегна се на реактора под налягане, в който готвеха телевизионното варено и неволно направи равносметка на живота си. Нямаше от какво да се оплаква. Другите емигранти живееха къде-къде по-мизерно от него. За един месец успя да създаде уют за семейството си. Всъщност за жена си. Деца засега нямаше, но животът предстоеше.

Напусна родните места под натиска на най-различни хуманитарни организации. Народът му беше антропологично претопен от турци, цигани и араби. Светът се обяви срещу Балканския полуостров и го изолира от космическото развитие. Огради го с епилепсни огради и затвори небето над него, създавайки сифилистичен чадър. Всеки, който се опиташе да разкъса обръча, неминуемо умираше. Или си гълташе езика или разчесваше внезапно появилата се синя пъпка и месата му окапваха. Единствено Ангел и съпругата му Мими бяха пощадени от световната изолация. Благодарение на академик Мурано, виден учен в областта на отсъстващите тъкани, който след поредица от сателитни проучвания установи, че семейство Анчеви са единствените екземпляри, носители на чистия български ген. И призова будната общественост да опази феномена Анчеви.

Светът заклокочи. Площадите и заведенията за биркайма бяха препълнени с разгневени жители на планетата. Дори концерна „Фанто-Кола“ пусна предколедни бутилки с лика на застрашената от изчезване фамилия. НАТИ предприе консултации със съюзниците и реши да изпрати Шести американски междузвезден флот да се приземи в земите вляво от Черно море. Флотът за бързо реагиране проведе светкавична акция и прибра семейството в мига, в който мъжът и жената събираха в градината си някакви грудки със странното наименование картофи. Доставиха ги в щаба на НАТИ, където академик Мурано отблизо разгледа гените им. После показаха „дивеча“ по всички природозащитни телевизионни канали, даже директно излъчиха церемонията по опръстеняването им с радиопредаватели с цел контролиране миграцията на двойката.

Веднага щом световната истерия приключи, семейство Анчеви беше захвърлено на произвола на съдбата.

В първия момент Геле се зарадва, че е попаднал в царството на неограничените възможности. Пъчеше се пред камерите и много-много не даваше на Мими да си отваря устата. Доби самочувствие, че е компетентен по всички зададени въпроси и не пропускаше възможността сочно да изпсува в ефир, с което обираше овациите на нестандартно мислещите зрители. Но озовал се на ескаваторните пътеки, бездомен, гладен и безправен, Ангел разбра, че не всичко зад сифилистичната завеса е фойерверки.

Първоначално се пробва като общ работник на товарните междупланетни совалки. Нанесе се да живее в отдавна изоставен катерен звездолет и с парите, които припечелваше, успяваше да купи едно друго за хапване. Един ден, съсипан от умора след пренасяне на оловен хелий, залитайки, Анчев се спъна и без да иска лисна озонното си кафе в лицето на шефа. Човекът се засмя и приятелски го потупа по рамото. После го уволни и извика полиция, която го изхвърли от „квартирата“.

След почти седмично висене пред бюрата за безработни, Гелето Анчев постъпи на служба в отдел „Чистота“ към кметството на Ню Йорк. Стерилизираше отходните контейнери на общинските реактивни хеликоптери. Влагаше много страст и творчество в работата, но и там не се задържа дълго. Веднъж за по-лесно изсипа съдържанието на препълнения контейнер от покрива на кметството и безмилостно го изритаха. А с него и Мими, която с много фантазия беше успяла да му подреди малък дом в канализацията на сградата.

Захвана се с търговия, но и там не прокопса. Продаваше туби с готови храни от месо и различни видове гарнитури. Но откъде да знае, че хранителната мода „зад сифилистичната завеса“ се менеше почти през ден. Народът полудяваше по най-идиотски нискокалорични диети и никой не поглеждаше към пъстрите, отрупани с всякакви лакомства рафтове на магазина му. Срокът на годност на стоките изтече и когато клиентите се усетиха, че няма нищо по-хубаво от едно тлъсто похапване с много пюре, Геле отрови почти цял квартал и автоматически го прибраха в затвора.

След година го пуснаха и Анчев подаде молба да се върне в Родината си. Всички природозащитни организации като един се вдигнаха на крак и стъкмиха грандиозен митинг, на който заклеймиха управляващите в геноцид срещу Анчеви, ако позволят те да напуснат цивилизования свят. Правителството беше длъжно да се съобрази с народната воля и отказа на семейството под предлог, че фигурират в Червената книга на изчезващите видове. После отново ги заряза на произвола на съдбата. Добре, че вярната му съпруга си намери работа в едно шивашко ателие за херметични скафандри, а мизерната й заплата стигаше само за скромна квартира и оскъдно похапване.

Въпреки че мизерията стана поносима, Ангел беше непоносимо неспокоен. Кръвта на прадедите му кипеше. Не беше свикнал жена му да го храни. Нямаше самочувствие на глава на семейството. Обичаше да се налага, но в тези условия гледаше да щади половинката си, която се прибираше бледа като призрак от работа. Единствено вечер, щом суетата на огромния град позатихнеше и жена му заспеше, излизаше навън, бродеше по богаташките улици и си мечтаеше за родните земи, за турците и циганите, и най-вече за картофите.

Месец след отхвърляне на молбата му, както си се скиташе по мръсните среднощни пешеходни ленти, видя от преминаващия покрай него рестобар да изхвърлят нещо като транжирано месо. Любопитството надделя над разума и без да се замисли, скочи на тротоара. Приближи се до „месото“ и извърна с погнуса глава. В краката му лежеше насинен от бой и накълцан с нож млад мъж. Анчев провери пулса му, но човекът бе непоправимо умрял. Вдигна глава и прочете надписа на вратата.

РЕСТОБАР „МУТАНТ“

РАДИАЦИОННИ МОМИЧЕТА!

ЕРОТИЧНО-ЛЪЧЕВО ШОУ

СПЕЦИАЛИТЕТ: УРАН АЛАНГЛЕ!

БОРБИ СЪС СЪРАЗМЕРНО РОДЕНИ!

ВХОД ЗА ФИЗИЧЕСКИ НОРМАЛНИ

АБСОЛЮТНО ЗАБРАНЕН!

— Ей, какво се мотаеш насам? — груб глас го накара да отскочи изненадано назад. Мъж с две глави демонстрира мускулатурата си.

— Търся работа — притеснено отвърна Ангел.

— Знаеш ли, че късметът ти работи? Току-що се освободи едно място в шоупрограмата на рестобара.

— Не съм добър артист, но виж, нещо свързано с миене на чинии или почистване на клоаки напълно ще е във възможностите ми — призна си Анчев.

— Никой не те кара да разплакваш публиката с театралния си талант. От теб се иска само да я развеселиш… или да умреш!

— И какво е заплащането?

— Двеста на вечер!

Анчев изчисли, че възнаграждението е почти три пъти по-високо от това на жена му.

— А квартира давате ли?

— Двустайна, на втория етаж — задоволи изискванията му двуглавият.

— Приемам — кимна с глава Геле и от този ден нататък стана главната атракция на заведението…

Ангел Анчев се отърси от неприятните спомени. Време беше за спектакъла. Режисьорът на шоуто го извика при себе си и тихо му зашепна с петте си езика.

— Ей онзи там, на масата до прозореца, плати триста, за да го предизвикаш.

— С двете лица?

— Същият. Ако ти прави впечатление има по два юмрука на всяка ръка.

— И четири стъпала! От коя планета е?

— Идва от неутронните мини на Плутон.

— Силен ми се вижда!

— И много подвижен. Въпреки че ми се иска днес да те убият, защото плъзна компрометиращ слух, че си фалшификат на съизмерен, все пак — пази се! Свикнах с теб, ти не си чак толкова отвратително нормален.

Геле взе от ръцете му таблата с радийни напитки и тръгна между масите. Мутантите го посрещнаха с доволно ръмжене и мучащи възгласи. По сценарий, който се повтаряше всяка вечер, Анчев трябваше да се спъне, да изсипе чашите върху мутанта и после да му удари звучна плесница. Това се считаше за грубо нарушение на човешките права и според Закона потърпевшият имаше право да убие нападателя си. Но в рамките на пет минути. След това време, същият този закон поставяше под закрила предизвикателя и му позволяваше безнаказано да се оттегли. В рестобар „Мутант“ бяха пренебрегнали в известна степен Конституцията и с риск да бъдат затворени от полицията, увеличиха времетраенето за отмъщение с една минута. Тази смелост популяризира клуба и му осигури стабилна клиентела от агресивни човешки изроди.

Ангел подмина клиента си, което предизвика недоволство сред мутантите. После рязко се обърна и размаза подноса в отсрещната физиономия на миньора от Плутон, която се намираше там, където би трябвало да е тила му.

— Къде зяпаш бе, изчадие! — кресна Анчев и му забърса един пестник по нормалната физиономия.

Рестобарът изрева от възторг. Двуликият скочи и събори масата на земята. Заедно с посудата, пода целунаха и сътрапезниците му.

Удари гонг.

— Начало на нарушение на Закона! — обяви собственикът на заведението и включи турбо живачния хронометър.

Мутантът скочи върху Ангел, но българинът ловко избягна сблъсъка и плю в ухото на нападателя. Всички в салона онемяха. За такова нахалство не бяха чували, камо ли виждали. Миньорът разтърси глава и измъкна камата си. Ножът беше четириизмерен и кошмарно непредсказуем. Размаха оръжието над главата си и, ревейки от ярост, нападна омразното същество пред себе си. Геле се наведе и мина между краката на изрода. Озова се зад гърба му и изпробва боца си в дънцето на скафандъра му. Мутантът светкавично се обърна, но Анчев отново се плъзна между ходилата му и повтори волето.

Миньорът от Плутон полудя. Официалното му лице стана червено, а дублиращото — сиво. Разбра, че подценяването на противника го прави смешен в очите на себеподобните сеирджии и смени тактиката. С малки бързи крачки на четирите си стъпала, зашари около жертвата и постепенно започна да я изтласква към една от стените на помещението. Размахваше ножа пред себе си, но само за сплашване, без да предприема сериозни нападателни действия. Гелето разгада намерението му и симулира паническа безизходица. Послушно отстъпи към ъгъла на рестобара и закри лицето си с ръце. В триумфа си, мутантът се самозабрави и тържествено замахна да прониже сърцето му.

Ангел само подскочи. Хвана се за прожектора над главата си, с който осветяваха момичетата от еротично-лъчевото шоу, изви се като дъга и прескочи убиеца.

— Две минути до края на нарушението на Закона! — обяви двуглавия, удряйки гонга.

Изродът изгуби още половин минута, докато освободи и четирите измерения на ножа, забити в стоманената стена, накрая го заряза и извади лъчевия си пистолет. Геле стана целия на пружина. Мускулите му се опънаха като ластици, а очите му заработиха по-прецизно и от най-съвършения оптически уред. Започна бързо да се клати вляво и вдясно, като по този начин не даваше възможност на стрелеца да се прицели точно. Мутантът най-после стреля, но наместо целта, простреля друг мутант от навалицата, който не умря единствено, защото имаше два торса. Вторият изстрел откъсна ръката на собственика на заведението в момент на замах да удари гонга за край на нарушението на Закона. Анчев изскочи изпод масата, където беше плонжирал и вдигна хронометъра.

— Времето изтече! — обяви той, но изродът стреля още веднъж. Геле и това беше предвидил. Наведе се в момента на натискане на спусъка и убийственият лъч попадна в огледалото зад него. Рикошира и прониза мутанта в гърдите. „Самоубиецът“ изцъкли очи, изтърва оръжието и тежко рухна на пода. Четирите му ходила смешно подритнаха назад, а юмруците му се отпуснаха и замряха във вечен покой.

Ангел побърза да се измъкне, докато мутантите още не бяха се отърсили от изненадата. Хлопна вратата на кухнята зад себе си и за по-сигурно я подпря с реактора за телевизионно варено. Съвсем навреме. Веднага отгоре й скочи цялата сган от мутанти и въпреки стоманената си конструкция, преградата взе да поддава. Геле грабна концентрата на сода каустик, който разреждаха 1:0,00001 за измиване на посудата, и припряно го заизстисква на пода след себе си. Не дочака да види ефекта от номера, но много добре знаеше какво щеше да им се случи на тия идиоти — щяха да останат без стъпала почти до глезените.

Наместо да бяга навън, Анчев хукна по стълбите нагоре. Прекоси коридора на втория етаж и нахлу в стаята до товарния асансьор.

— Трябва да изчезваме, и то веднага! — кресна той на жена си и я повлече към изхода. Отдолу вече се чуваха стоновете на първите потърпевши.

— А багажът? — едва успя да попита тя.

— Друг път ще си го приберем. Ако сега не се измъкнем, после изобщо няма да ни трябва.

Двамата бегълци поеха по стълбите към покрива. Сградата беше на около трийсет етажа и на десетия съпрузите вече бяха капнали от умора. Седнаха на стъпалата и задишаха като предпазни клапани на въздушна помпа.

— От кого бягаме? — припаднало запита Мими. — Кой ни преследва?

— Мутантите — лаконично отвърна съпругът й.

— Какво си направил? Та нали излизаш срещу тях без оръжие?

— Мислят ме за фалшив. Искат да разгледат червата ми, за да се убедят, че съм нормален. Вече месец как не могат да ме очистят. По-рано всяка седмица са пребивали поне по двама, а сега — пълен застой.

Отдолу врявата започна да се приближава. Геле погледна през парапета нагоре и видя, че и оттам пътят им бе отрязан.

— В капан сме! — отчаяно съобщи той и отново повлече жена си.

Натисна копчето на асансьора, но гадовете го бяха блокирали. Огледа се и забеляза, че на етажа има само една врата. Хукна към нея и силно заудря ламарината с юмруци.

Командир Ричард Хард нервно хапеше устни. След обяд беше докладвал по видеотелефона на Герелана за липсата на астронавигатор. Японецът, който фигурираше в списъка на екипажа, в пристъп на самурайска шизофрения, си беше направил харакири в обществото на леконравни гейши. Това, че всички останали бяха налице, не предизвика очакваното добро настроение у Главнокомандващия. Смръщената физиономия на Владетеля на Вселената не напускаше съзнанието на Командира, а клатещите с глави порковници го караха да потръпва. Получи нареждане да изготви нов договор и до двайсет и четири часа да намери друг навигатор. Също така да помислел и за готвач на екипажа. В противен случай се прощаваше със званието „супер“ и заминаваше като най-обикновен пилот на товарни совалки в най-отдалечения разклон на Млечния път.

Хард веднага изготви нов договор, но и през ум не му минаваше, кой астронавигатор би могъл да наеме за мисията. За готвач пък и дума не можеше да става. Космонавтите обикновено смучеха туби, пълни с готова храна.

На вратата силно се почука. Чукането премина в блъскане. Ричард нервно стана от креслото и отиде да отвори. Кой, по дяволите, го безпокоеше в дома му. Не му стигаше шума от рестобара на мутантите, тия мръсни изроди, които не можеше да понася, а сега и някой пиян блъскаше като откачен. Рязко отвори вратата и в стаята нахлуха пребледнели от страх и изтощение мъж и жена. Мъжът имаше вид на човек, който досега се е борил с мутанти.

— Имате ли авариен изход? — директно мина на въпроса Геле и погледна през големия оптичен прозорец с изглед към Луната.

— Кои сте вие и с какво право нахлувате в дома ми? — строго процеди Хард и извади лъчевия си револвер.

— Преследват ни! Имаме нужда от помощ! — изхлипа сърцераздирателно Мими и Ричард малко поомекна.

— И кой, ако смея да попитам?

— Мутантите! — проплака и Ангел. — Пипнат ли ни, направо ще ни изкормят.

— Вероятно има причина за тази им агресивност — презрително забеляза Командира.

— От един месец се опитват да ме очистят в шоуто си, но понеже са умствено изостанали, все намирах начин да ги прекарам. Докато днес решиха, че не съм оригинала и им хрумна да проверят от какво съм направен.

Тежки стъпки, последвани от ужасна врява, предхождаха силен напън върху вратата, който имаше за цел да я изкърти. Бравата леко поддаде, но все още удържаше положението.

— Бързо, ти клекни, а ти се сгъни във формата на облегалка. Ще играете ролята на кресло — Ричард грабна покривката на дивана и я метна отгоре им. — Отлично! Сега се стегнете и гледайте да не мърдате.

Мутантите се стъписаха, че срещу тях застана висш офицер от Щаба на Великия Герелан.

— Господа, бихте ли ми обяснили какъв е този шум? — твърдо рече Командир Хард, без капка безпокойство.

— Сър! — започна водачът на глутницата — недодялан изрод с два носа и незнайно колко уши. — Преследваме опасен престъпник и рекохме, че може да е на посещение у вас.

— У дома, и аз да не го забележа? Искате да кажете, че се съмнявате в способността ми да виждам?

— Ни най-малко, сър! — заоправдава се мутантът. — Но според нашите изчисления, няма къде другаде да е влязъл. Бяхме го заградили много здраво, за да е успял да се измъкне.

— Е, господа, щом не ми вярвате, влезте и огледайте — разпери ръце Ричард. — Но само вие, като представител на групата. Другите да чакат в коридора.

— Разбира се, Командире — доволно отвърна многоушкото и даже събу трите си обувки да не цапа.

Офицерът с равна крачка се върна в стаята и седна в креслото. Всъщност седна върху гърба на Ангел и се облегна на гърба на Мими. Изродът внимателно огледа всички помещения, но от жертвите нямаше никаква следа.

— Сър, моля да ни извините за безпокойството — заотстъпва към изхода той. — Надявам се, да не сме ви притеснили.

— Утре имам среща с Великия Герелан и смятам да му обърна внимание върху факта, че най-обикновени несъвършени граждани претърсват домовете на висшите му офицери за междупланетно пребазиране. Това своеволие едва ли ще му хареса.

Двуносият се сви като настъпен глисточервей.

— Моля ви, не го правете. Ще ни затворят рестобара! — И тайфата главорези напусна коридора по-бързо от стартираща ракета.

Ричард Хард звучно се изсмя и стана от гърба на Гелето. Двамата съпрузи облекчено си отдъхнаха и обсипаха Командира с най-искрени благодарности.

— Аз ви направих услуга, сега е ваш ред да ми помогнете — прекъсна словоизлиянията им той.

— Каквото поискате. На вашите услуги — разляха се спасените, готови да целуват краката му.

— Предлагам ви работа с договори, одобрени от Великия Герелан. Утре излитам, но екипажът ми се нуждае от астронавигатор и готвач. Надявам се да приемете предложението ми.

Геле и Мими невъзпитано хлъцнаха.

— За готвене, иди-дойди, но от навигация и хабер си нямам — колебливо отвърна Ангел и погледна жена си. Тя само сви рамене. — В това отношение едва ли ще можем да ви бъдем полезни.

— Преценил съм всички рискове и веднага щом излетим, ще ви намеря занимание според досегашната ви квалификация.

— Клозетче да почистя, мивка да отпуша, ей това е работа за мен! — зарадва се Анчев и подписа договора за навигатор. Затова пък Мими си падна точно на мястото. Какви манджи щеше да им готви, пръстите да си оближат.

— Това е вече друга приказка — с облекчение се отпусна Супер Командира и измъкна от облегалката на истинското кресло шише с отлежало метил уиски. — Какво ще кажете за по глътка животворно питие?

— Ще кажем, че по-добра идея от тази не сме чували — без колебание се съгласи Геле и лигите му потекоха.