Радослав Младенов
Кръвта на Вселената (11)

Предсказанието

Великия Герелан напълни чашата си с калциева бира и доволно полегна на мекото балистично диванче. Подложи си възглавничка от люспест пух и блажено притвори очи. Новината, която пристигна, беше повече от задоволителна. Шестте обречени на смърт врагове лежаха на сигурно място в подземията на Танатос. А онази умница, докторката, полетяла в открития Космос. Каква красива дума — полетяла!

Питаха го какво да правят със заложниците. Най-разумно беше засега да не бърза с ликвидирането им. Природозащитните организации усетиха липсата на българите и веднага надигнаха вой във вестниците. Не че не можеше да обезглави един-двама от лидерите и с това цялата работа да приключи — трябваше да запази спокойствие в името на авторитета си на Вселенски Владетел. Наложи се да излезе със специално обръщение по телевизията и да успокои духовете. Обясни, че българите по собствено желание участват в образователна научна програма и съобщи точните координати на местонахождението им. Добре, че не излъга. Природозащитниците бяха поставили микропредаватели в телата им, с цел да следят миграцията, и веднага щом техните данни се покриха с неговите, истерията приключи. Налагаше се да изчака още малко, поне половин година, до окончателната забрава, която неминуемо щеше да настъпи.

Великия Герелан отпи от чашата и плесна с ръце. Тромав гигантобрахий се дотъркаля и угоднически проточи лиги.

— Изпратете съобщение на Танатос, че в Деня на Победата ще кацна на планетата и лично ще наблюдавам екзекуциите. Приложете също така и списък със задължителните удобства, необходими за престоя ми.

Телохранителят покорно се поклони и въпреки огромните си размери, безшумно изчезна.

Владетелят на Вселената възвърна изходното си положение и реши, че е време за възстановителна дрямка. Подложи длани под бузата, но сънят, както винаги, отказа да го споходи. Мислите му продължаваха да го връщат с векове назад — към странната история на предсказанието. Ако не беше то, едва ли някога щеше да занимава ума си с тия нещастници. Едва ли щеше и да ги познава. Но той ги видя в онази златна купа как отнемат разкоша и властта му.

Още от малък Главнокомандващия мразеше всякакви магьосници и гадатели, които пълнеха къщата му. Многобройните войни, които водеше баща му с бунтовниците, направиха майка му суеверна и непоправимо набожна. Тръгнеше ли баща му с войските си към някоя непокорна планета, тя събираше всички вещици и оракули и ги караше да гадаят за изхода на битката. В деня на пълнолетието му го взе със себе си при Телурея, най-черната от всички магьосници, и й заповяда да покаже бъдещето на сина й. Гадателката беше съсухрена бабичка, с тлъсти космати брадавици, изгнили зъби и цирей на носа. Седеше по турски на пода и ръсеше в златен купел всевъзможни химични елементи. Течността в купата непрекъснато променяше цвета си, започваше или да кипи, или се сгъстяваше и замръзваше.

— Приближи се — протегна ръка магьосницата и го сложи да седне до нея. — Погледни вътре и ще видиш живота си!

Телурея взе шепа радон и го хвърли в купела. Това, което съзря го накара да замръзне.

Пред очите му се разигра безмилостната битка с бунтовниците. Разпозна себе си обсипан с почести и слава. Стана свидетел и на коронясването си като Владетел на Вселената. Видя се Господар на човешките съдби — силата и властта му над хората беше безгранична. Страхът им от гнева му — също. Наблюдаваше себе си обсипан с несметни богатства и разкош, обграден от ласкатели и жени. И от милиони хора, ревящи от възторг при споменаване на името му. Магьосницата посегна да поръси щипка стронций, но изглежда, сбърка елемента и течността в купата показа… нещо странно. Невярващият му поглед различи петима мъже, две жени и грохнал старец с безмилостно изгарящ поглед, застанали със скръстени пред гърдите ръце, величествени и непоколебими. А той лазеше в краката им и молеше за милост. Напрегнатите им безкомпромисни лица останаха завинаги запечатани в създанието му.

Не издържа на гледката и заби четириизмерна кама в сърцето на гадателката. Прибра се разстроен вкъщи, а късно през нощта баща му тръгна за Адемон и повече не се върна. Верните му войни, единствените оцелели в неравната битка и успели да се върнат с надупчената от снаряди командна совалка, разказваха легенди за героичната му смърт.

Герелана неспокойно се размърда. Във възбудения му мозък нахлуваха бурни спомени. Като единствен наследник пое командването на армията и веднага прекрати всякакви военни действия. Екзекутира всички, които се занимаваха с магии, гадателство и разпространяваха каквато и да е религия. Със сила елиминира парламента и постави Земята под свое подчинение. Отвори хазната и вложи огромни средства за развитие на науката. Всяко по-значимо откритие веднага приспособяваше за нуждите на военната промишленост. Мобилизира всички годни да летят в Космоса и започна да ги обучава в тънкостите на военното изкуство. На всички недоволни предложи пиене, хазарт и разврат в неограничено количество. Същевременно най-безмилостно прегазваше всеки опит за оспорване на властта му. Под най-различни предлози изолира няколко района от земното кълбо, като Балканския полуостров, Близкия изток и Централна Америка, чието развитие не надминаваше епохата на изкуствените спътници. Вече бе овладял способността да променя посоката на въртене на Земята и отблъсна няколко нападения на бунтовниците, като подложи именно тези райони на унищожителния огън на агресорите. Лично създаде природозащитните организации, които развиха „активна“ човеколюбива дейност, провеждайки „спонтанни“ псевдопротестни антивоенни шествия и митинги. Играеше ролята на загрижен владетел и „смирено“ удовлетворяваше исканията на протестиращите. Създаде си имидж на демократ и компромисен политик. Всъщност знаеше откъде да вземе и къде да даде.

Веднага щом мощта му укрепна, прикрит зад отличителните знаци на бунтовническите ескадрили, нападна най-близките до Слънчевата система планети. Порази населението с множествена радиация, която не ги умъртви, но ги превърна в отвратителни мутанти. На хората изненадващо започнаха да им растат допълнителни крайници и глави, а лицата им бяха осеяни от множество очи и зъби. Изчака ефектът от заразяването да достигне критичните си резултати и чак тогава изпрати медицинска помощ, която спря развитието на радиацията. Отвори въздушните граници на земната си империя за всички изроди, които искаха да се преселят на Земята и построи градове и квартали за мутантите, каквито земните жители не бяха и сънували. По този начин създаде армия за пушечно месо, два пъти по-голяма от наличната.

Денят на великата битка наближаваше. Осъзнаваше сериозното си преимущество, но въпреки това разумно изчакваше. Базите на бунтовниците се разполагаха на три планети — Вегра, Бисмут и Адемон. Адемон беше най-голямата и най-опасната — там загина и баща му. Бисмут и Вегра осигуряваха гориво и хранителни запаси за Генералния щаб на бунтовниците. По това време на годината траекториите на трите планети се сближаваха и образуваха нещо като непревземаема крепост. Впоследствие Адемон тръгваше нагоре и оставаше за около месец далеч от тила си.

В мига, в който планетата издигна траекторията си, армията, незабележимо и за земните жители напусна Слънчевата система. Нападнаха Адемон в най-високата й точка. Целенасоченият огън на маневрените му ескадрили порази сателитите и центровете за връзка. Изненадани и откъснати от света, бунтовниците бавно се организираха и докато съсредоточат мощта си в правилната посока, оръжията му превърнаха градовете на Адемон в шепа пепел. После изложи на противниковата канонада подразделенията на мутантите.

Владетеля на Вселената скочи на крака. Споменът за преживяното изгаряше слепоочията му. Мутантите надминаха всичките му очаквания. Ранени, сакати и обезглавени, изродите продължаваха да налитат върху укрепленията. Защитниците бяха стъписани от отчаяния им щурм и въпреки че отблъснаха атаката, мощта на отбраната им с всеки изминат час се парализираше. Силите на мутантите също отслабваха и точно наземната артилерия взриви и последния им кораб, атомните изтребители пробиха атмосферата и пометоха всичко по пътя си. Ударът им беше толкова поразяващ, че бунтовниците изоставиха оръжията си и панически решиха да напуснат планетата. Но Той беше предвидил и тази възможност. Личният му кораб, заедно с още пет снайперни совалки, проектирани за поразяване на движещи се цели, подсигуряваше подстъпа към Вегра — единствената посока, даваща шансове за спасение на отстъпващите революционери. От осем бягащи летящи чинии, само една успя да се измъкне. Никой не я подгони — планът му не включваше подобни забавления. Армадата му пикира отвесно към намиращите се точно под тях бази на Бисмут и концентрираният му огън разцепи планетата по екватора. Двете половини се удариха, отскочиха една от друга като палави гумени топки и избухнаха в ослепителни пъстроцветни фойерверки.

Герелана пресуши чашата си. Бирата му загорча, но не й обърна внимание. Преживяваше триумфа от мощта си… Все така незабележимо кацна на Земята и веднага организира погром за хората, които биха опорочили успеха му. За една нощ екзекутира всички лидери на антивоенни организации. На сутринта обяви победата си и никой не посмя да я оспори. Отново развърза кесията и потопи света в разврат и забавления. Всички празнуваха… по-точно бяха принудени да празнуват Деня на Победата.

Но онези седем лица и очите на стареца не го оставяха намира. Първоначално се успокояваше, че вещицата греши, но в мига, в който видя българите, краката му се подкосиха. Убеди се, че те съществуват, предсказанието се сбъдваше. Задейства целия апарат на тайната полиция, за да открие останалите участници в пророчеството и не след дълго съдбите им бяха в ръцете му. С изключение на стареца: въпреки мащабните усилия, никой не можа да открие самоличността му. Воден от инстинкта си, реши да ги ликвидира, но разумът надделя. Ако ги убиеше, нямаше кой да го заведе при немощния ветеран. В спомена си не изпита респект от гнева на седмината — ужасът му беше породен от присъствието на проскубания дъртак.

Главнокомандващият Великия Щаб отново легна и жално заскимтя. Не беше мигвал с години. Кошмарът го преследваше с цялата си жестокост. Беше готов на всичко за една минута дълбок успокояващ сън. Но не и преди да види мъртвото тяло на стареца. След два дни започваха празниците за Деня на Победата, а екзекуциите на затворници на Танатос бяха част от местното шоу. Този път щеше да има само шест обезглавени. Засега бяха ясни само палачите — жертвите не го интересуваха.