Радослав Младенов
Кръвта на Вселената (15)

Чудовището

— Готов ли си? — попита Адолф и зареди лазерната двуцевка. Двамата със Серж стояха един срещу друг и изпитателно се гледаха.

Серж не отговори, само бавно кимна с глава. Мюлер насочи оръжието и стреля в окото му.

Виан нададе чудовищен рев, който разтърси недрата на Сиргус. Главата му се разцепи и към небето, наместо кръв, заблика фонтан от прозрачна лепкава течност, която се хлъзна по наклона и започна да се събира в най-близката земна вдлъбнатина. Тялото рухна и кожата сама се отлепи от костите на скелета. На мястото, където би трябвало да бъдат гърдите и корема, свит в позата на ембрион, се показа тялото на мъж, който поразително приличаше на французина.

— Бързо към кораба! — завика Адолф и хвана човека под мишниците.

Българинът, който до този момент мълчаливо наблюдаваше зрелището от по-задна позиция, се спусна да му помага и двамата тромаво затичаха към звездолета.

Лепкавата течност започна да ври. Повърхността й интензивно забълбука и скоро плътността й осезателно се повиши. Течността спря да се плиска и взе да се тресе, подобно на калаено желе.

— Давай, давай! — повтаряше задъхано немецът и със сетни усилия довлякоха тялото до изолатора, където ги чакаше професорката, облечена в защитен скафандър. После, без какъвто и да е свян, мъжете се съблякоха съвършено голи, изгориха дрехите си в малката ядрена пещ и влязоха под антибактериалните душове. Когато процедурата по обеззаразяването приключи, и двамата се върнаха в командната зала, реставрацията на Чудовището беше започнала.

— Вижте — посочи Чепаткин към локвата, — животното се възстановява.

Наистина, желираната маса бе достигнала гигантски размери и първите очертания на тялото на звяра вече заемаха първоначалното си място. Гърбът му се покри с люспи, а изродените му горни крайници опасно се раздвижиха.

— Излитаме — съобщи пилотът и почука с пръст по командния монитор. — Хайде, брат ми, събуди се!

— От половин час съм в повишена бойна готовност — обидено отвърна софтуерът.

— Тогава отлепяй ни от тази проклета планета и приготви оръдията за война.

— Разбрано — потвърди компютърът и светкавично се задейства. — След излитане да премина ли на ръчно управление?

— Много добре знаеш, че винаги лично управлявам кораба при атака на целта.

Адолф седна зад бойните джойстици и направи сверка на оптикоелектронните мерници. Чепаткин завъртя едно кръгче около главата на Чудовището и толкова се приближи до раззинатата му паст, че горещият дъх на страшилището запоти прозорците.

— Сега! — отсече Миша веднага щом извъртя носа на звездолета в посока гърдите на животното.

Германецът заби най-мощната ядрена ракета там, където би трябвало да се намира сърцето и от удара Чудовището направи крачка назад. За съжаление ракетата рикошира от широките твърди люспи на животното, вряза се в планината на стотина километра от тях и директно я отнесе. Взривната вълна помете всички по-малки камъни и цялата прах от повърхността на планетата. Страшилището замаха със закърнелите си ръчички към кораба, сякаш пропъждаше досадна муха. Замачка с крака сградите на изоставената военна база, а страхотният му рев накара корпуса на звездолета да завибрира.

— Стреляй в очите! — извика Гелето, обзет от напрежението на битката.

— Много бързо движи главата си и все не успявам да я прихвана — призна си Адолф. — Превключвам на компютърен прицел…

— Спрете! — властният глас на Командир Мурано ги накара да прекратят атаката. — Французинът е без очи! Страшилището ги е присвоило и ако ги простреляте, Серж ще остане завинаги сляп.

Заслушан в думите й, Чепаткин не прецени, че прекалено се е приближил до разбеснялото се животно. В последния момент видя хищните му нокти и ако не беше пикирал отвесно надолу, звездната им одисея неминуемо щеше да приключи.

— Оттеглете кораба на безопасно място, налага се да обмислим положението — нареди Елизабет.

Миша направи широк кръг, набра височина и излезе извън обсега на Чудовището. Легна в дрейф и въпреки вродения си оптимизъм, побърза да сподели всеобщото отчаяние.

— Чакам концепциите ви, господа — прикани ги по някое време докторката.

— Не може ли да му се присадят други очи? — резонно запита германецът.

— Може, но с тях той никога няма да излезе от комата, в която е изпаднал. По този въпрос медицината е категорична.

— Другият вариант е да консервираме Виан и да продължим пътя си с идеята след време да се върнем. Но отсега искам да ви кажа, че аз няма да взема участие в подобно изпълнение — изказа се и руснакът.

— Защо го предлагаш тогава? — скара му се Мурано. — Мислете за реални неща, не за комбинации, от които съвестта ви неминуемо ще се срамува.

— Мога ли да разкажа още една случка — с дразнещата си плахост подхвана Гелето и мъчително преглътна. — Пак е от времето, когато живеехме с жената на Балканите.

— Иска ли питане! — възкликна Чепаткин и придърпа креслото си по-близо до българина.

Анчев затърси с очи нещо за пиене, но ситуацията изискваше трезв ум и надеждите му за раздвижване на кръвообращението автоматически се стопиха.

— В двора на къщата ни имаше петел — започна изложението си той. — Вие не знаете какво е това петел, защото прадедите ви предвидливо са му видели сметката, но при нас той все още съществува. Та петелът беше голям и злобен и не пропускаше да накълве всичко живо, преминаващо в близост до клюна му. Що народ продупчи и що скафандри скъса — не е за разправяне. Всички пропищяха от свирепия му нрав. На един ще пребие котката, на друг ще разгони овцете, виждал съм го да налита и на селския бик. Знаете ли какво е бик?

— Карай нататък! — поощри го немецът.

— Веднъж, мъжкарят му неден, изровил гнездо на невестулка и убил невръстната й челяд. А невестулката е едно от най-отмъстителните животни в Природата. Намерила парче от счупено огледало и го заложила в близост до курника на убиеца. Веднага щом зърнал отражението си, петелът започнал да се фръцка пред огледалото и захласнат от собствената си прелест не видял дебнещата го опасност. Точно приглаждал алаброса си, невестулката изскочила и избола очите му… Та исках да ви кажа, че в банята видях едно голямо огледало…

— Трябва да ти призная нещо — прекъсна го Мурано. — До случая със сърцата на Ричард Хард те мислех за напълно излишна вещ. Сега обаче знам, че си гений!

Гелето се изчерви и притеснено заекна.

Половин час по-късно Миша Чепаткин форсираше на място двигателите на звездолета и наблюдаваше на екрана как Чудовището бавно се приближава към клопката. Животното откри огледалото, забави крачка и суетно заразглежда телосложението си. Направи няколко чупки в кръста и доволно от пропорциите на снагата си, забоде муцуна в отражателя. Вакуумните помпи това и чакаха — впиха се в зрителните гнезда на изненадания звяр и безпроблемно изтръгнаха очите му. След секунди Елизабет Мурано държеше скъпоценните органи, херметизирани в плазмена течност.

Чудовището въобще не успя да реагира. Чепаткин стартира със скорост над десет хиляди метра в секунда и прелетя близо до муцуната му. Адолф пришпори лазерната картечница и упоритият й откос разкъса люспестата броня на мутиралата шия. Плътта се показа и неутронният снаряд, насочен право в беззащитната тъкан, откъсна гигантската глава на влечугото. Торсът на Чудовището залитна, седна смешно, а малките ръчички се опитаха да масажират тялото с лепкавата течност, извираща от шията му.

— Катализатор! — нареди Мурано.

Чепаткин планира над агонизиращото гигантско влечуго и посипа локвата с турбулентен ускорител. Химичните реакции на течността кошмарно се забързаха и отделената топлина изтощи имунната система на животното. Силите го напуснаха и безволевата му маса тежко се стовари по гръб върху скалите. Беззащитният му корем лъсна и Адолф го довърши с перпендикулярен лазерен откос.

— Мъртво е! — невярващо съобщи пилотът.

— Червата му изтичат! — ентусиазирано размаха ръце и българинът.

— Гордея се с вас! — тържествено обяви Елизабет и започна да ги прегръща.

— В такъв случай нямаме повече работа тук — обяви Чепаткин и направи няколко лупинга от кеф.

— Как бих искал Мими сега да е с нас — с непресторена тъга призна Гелето и празникът неочаквано секна. Мурано отиде при него и сложи ръка на рамото му.

— Преди това трябва да спасим детето на Миша — тя го погледна в очите и в този момент наистина съжали, че не може да вземе друго решение. — Докато химикалът, който й инжектирах, продължава да действа, можеш да бъдеш спокоен за честта на жена си.

— А за живота й? — сведе глава Ангел.

Никой не отговори.

— Отчитам присъствието на биологична тъкан! — надвика тишината компютърът. — Човек зад борда!

— Невъзможно! — едва не го напсува Чепаткин. — Специално сканирах цялата повърхност преди да кацнем.

— Погледни в квадрат F8 — запозна го с подробностите софтуерът. — Ако това не е мъж, който маха с ръце за помощ, ще си изключа вентилаторите!

На екрана цъфна подскачащ обект с всички отличителни белези на хомо сапиенс.

— Джо Кинг! — възкликна Адолф и невярващо се плесна по челото.

— Качете го през изолационния ръкав и се погрижете да не внесе някоя зараза — взе правилното решение Елизабет.

— Само политик си нямахме на борда! — иронично каза пилотът и сниши звездолета близо до повърхността.