Радослав Младенов
Кръвта на Вселената (12)

Насекомото

Свръхскъпият звездолет на Главнокомандващия кацаше на Танатос точно в средата на най-дълбоката и лепкава кал. Комендантът на гарнизона махаше отчаяно с ръце към пилота, който беше или луд, или пиян, за да не реагира на сигналите му.

— Що за идиот сте назначили да управлява кораба ви? — разгневено запита офицерът слизащия с ескалатора Герелан. Може ли да приземи такъв шедьовър на космостроенето на най-неподходящото за целта място?

— Имате някакви забележки относно умението ми да пилотирам? — ледено попита Герелана и даде знак на порковника зад себе си.

— Но моля ви се, не бих си позволил такова нещо — пребледня комендантът и по челото му избиха капчици пот. По-съвършено владеене на аеродинамиката до този момент не бях виждал.

Закъснелите ласкателства на уплашения до смърт офицер не свършиха никаква работа. Порковникът извади лазера си и пръсна мозъка му от упор, като внимаваше да не опръска с кръв официалния скафандър на Владетеля. Свитата продължи към площада, където ги посрещна вибриращият от страх губернатор на затворническата планета.

— Добре дошъл, Господарю — разплакан от щастие изрече той и побърза да коленичи. — За нас, твоите верни роби от планетата Танатос, е сбъдната мечта да дишаме един и същи въздух с ваше богоподобие.

Великия Герелан за първи път чуваше да го наричат „богоподобие“ и сравнението го раздразни. Мразеше религията, а най-много ненавиждаше вярата на хората в съществуването на свръхестествени сили. Посочи към губернаторската къща, където би трябвало да го очаква богата трапеза, и отегчено попита:

— Надявам се не сте забравили за Деня на Победата? — Покрай ухото му избръмча нещо като насекомо. Владетеля на Вселената го прогони с махване на китката и зачака отговор на въпроса си.

— За мен ще е върховно удоволствие да опитате храната и напитките ми — продължи с пълзенето управителят на Танатос.

Нахалното насекомо отново избръмча в близост до тъпанчето на Главнокомандващия. Тази му дързост го изкара от равновесие и вбесен Великия кресна:

— Поканете ме най-после някъде, където мухите няма да се навират в ушите ми!

— Но на Танатос няма насекоми! — учудено забеляза губернаторът и веднага съжали за думите си. Плесна с ръце и от входа на къщата с грациозна стъпка изплуваха десетина балерини, наметнати с невидими воали. Твърдите им млади гърди и палавите им ханшове моментално прогониха лошото настроение на Герелана, който хищно попи с очи голотата на красавиците.

Масата беше отрупана с всевъзможни лакомства. Имаше печен бут от биологичен робот, задушена змийска плешка, дрогиран алигатор в собствен сос и кавърма с прясно съсирена кръв от лаеща котка. Ордьоврите подсилваха доброто впечатление: луканка от Пегас, завита в паниран хетероориентиран език, подлучен вегетариански джолан, чироз от къртичи сукалчета, фламбирани бъбречни камъни и прочие деликатеси. Главнокомандващия седна на отредения му трон и зарови пръсти в храната. Танцьорките продължаваха да се връзват на възел и прелестите им взривиха жаждата му.

— Господарю — престраши се по някое време губернаторът. — Кога ще наредите да започнем с екзекуциите?

— Не бързай толкова! — спря устрема му Герелана. — Преди това искам да опитам ласките на две от балерините.

— Но, Владетелю — вкамени се съвсем управителят. — Това са лазерки!

— Какво? — Владетелят на Вселената вдигна юмрука си. — Искаш да кажеш, че тия жени са мираж? Че това са лазерни ефекти?

— Нали лично вие забранихте присъствието на жени на Танатос — подложи бузата си губернаторът и моментално получи юмрук в носа. — Още преди три празника ги изселихме на Руний. Единственият представител на противоположния пол в момента е българката, но тя е малко така… нали ме разбирате… дебела. Не бих посмял да ви я предложа.

Герелана потръпна. Изпита микроскопично съжаление за разбития нос на командващия планетата, но убеждението, че идиотът си го заслужаваше, надделя и отпи от ементалското вино.

— Ти ми я доведи, пък аз сам ще реша — примлясна той и го повика с пръст при себе си. — Но не тук. Намери някое конспиративно място, с водно легло и баня, и повече не бери грижа за настроението ми.

Насекомото отново бръмна в ухото му и Великия побърза да се разпени:

— Кой каза, че на Танатос няма летящи гадини?

— Аз, Господарю — подмокри се домакинът. — Вече петстотин години не сме забелязвали прелитащи инсекти.

— Защото не изтрезнявате и ви е все едно какво влиза сутрин в устите ви.

— Милост, Господарю! — завлачи се на колене нещастникът. — Ние сме само едни тъпи и ограничени тъмничари.

— Именно защото сте прости, този път ви прощавам. Но това нещо раздвижи ли въздуха още веднъж в близост до луксозното ми тъпанче, главата ти пада! Ясен ли съм?

— Напълно, Господарю! — разтресе се губернаторът. — Да ви докарам ли женската? За обстановката не се притеснявайте.

— За сега ще почака. — Господарят се приготви да изръмжи, понеже любимото му мезе от силиконови дробчета бе към привършване, но подмазвачите наоколо светкавично реагираха и чинията мигом се напълни. — Преди това трябва да поговорим за смъртните присъди.

— Само кажете как ще ги убием? По бързата процедура или ще заповядате нещо по-садистично?

— Мен ако питаш, бих им напъхал устите в задниците да пукнат от задушаване, но като поразмисля малко, идеята ми се струва напълно неподходяща.

— Защо, Господарю? Екзекутирал съм затворници по всевъзможни начини, но такова изпълнение не ми беше минавало през акъла. Та то е гениално!

— Друго имах предвид, тъпако! — друсна му още един в зъбите Герелана. — Самата идея да ги екзекутирам ми се струва неподходяща, не техниката на изпълнение. Виж, ако онуй, дето уж го няма, а всъщност го има, пак запърха в близост до ухото ми, веднага ще заповядам да ти приложат гениалното ми хрумване.

— Милост, о, Владетелю! Всички сме грешни!

— Всички ли каза?

— Визирах себе си и останалите твои верни последователи.

— Друг път внимавай какво приказваш! — раздразнено плю Главнокомандващият и засмука поредния чироз.

Онуй нещо, невидимото насекомо, отново раздвижи въздуха. Владетелят на Вселената позеленя и направи знак на порковника, който стърчеше като паметник в ъгъла на стаята. Старши офицерът извади лазерния си пистолет и повтори упражнението. Обезглавеният торс на губернатора продължи да разрязва месото в чинията пред себе си с нож и вилица и чак, когато установи, че устата му я няма, недоумяващо рухна на пода.

— Назначавам те за губернатор на планетата — на всеослушание съобщи Герелана на порковника и изчака да изнесат тленните останки на нещастника. Веднага щом следите от кръвопролитието бяха заличени, продължи: — Доведи ми българката, а след това повикай шефа на охраната. И началникът на граничната стража за кратко съвещание.

Убиецът не беше ентусиазиран от новоназначението си, но не посмя да си подаде оставката си. Доведе българката, която в съпротивата си беше издрала лицето му.

— Да я вържа ли за леглото? — предложи той и офертата му бе веднага одобрена. После излезе, за да изпълни и останалата част от заповедта.

Главнокомандващият прикани останалите да се разотидат и доволен, че е останал сам, блажено протегна краката си. На Земята не си позволяваше подобно деспотично поведение. Не че не се случваше да очисти този или онзи, но всичко ставаше тихомълком, без излишен шум и показност. Танатос беше място, където можеше спокойно да отприщи агресивността си. И да раздава правосъдие според настроението си.

Гадното хвъркато пак прелетя нейде около главата му и това беше причината Герелана да посрещне тримата си подчинени с мрачно изражение.

— Идеята ми е малко странна, но затова пък е тясно свързана с целта, която преследвам — започна инструктажа си той, без да спира да дъвче. — Довечера, в чест на Победата, ще извършим пет публични екзекуции на затворници. Но това няма да бъдат членовете на екипажа, който наскоро заловихте — точно обратното. Искам те да са палачите!

Владетелят на Вселената изчака думите му да стигнат до блокиралите от страх мозъци на сътрапезниците си и примлясквайки вкусните дробчета, бодро продължи:

— Искам да изцапам ръцете им с кръв. Да създам у тях непреодолимо чувство за вина, че са отнели човешки живот. Да ги побъркам от угризения. Само така ще бъда господар на мислите и чувствата им. После ще им дам възможност за реванш и те ще ме заведат при стареца…

— При кого? — неразбиращо попита началникът на граничната стража.

— Това не ви засяга — упрекна се вътрешно Великия. Не трябваше да се изпуска пред тези тъпанари, но при мисълта за дълго обмисляната комбинация, непривично се разбъбри.

— А как ще ги убедим да убиват? — зададе далеч по-разумен въпрос порковникът.

— Това оставете на мен — все така уверено изрече Главнокомандващият и погледна към съседната стая. — Сега искам да си почина. Вървете лично да контролирате приготовленията за Празника — искам да надмине очакванията ми.

— Да, Господарю — закланяха се тримата и побързаха да напуснат, докато са още живи.

Всъщност Герелана беше неспокоен. Мъжът в него беше предизвикан от разсъблечената изява на лазерните танцьорки, а присъствието на истинска жена в съседното помещение караше ноздрите му страстно да потръпват. Не биваше да преяжда толкова. А и виното му дойде в повечко. Чувстваше се тромав и непохватен. Все пак се дотътри до стаята и доволно огледа вързаната за леглото жена. Покойният вече губернатор спомена, че била дебела. Нима този идиот не знаеше, че грозна жена на този свят няма — има мъже, който не разбират! А Великия беше от разбирачите.

Онази летяща твар отново припомни за присъствието си. Побеснял, Владетеля замаха смешно с ръце около ушите си и добре че никой не го видя, инак авторитетът му на Господар на Вселената щеше силно да се разклати. Какво беше това насекомо? Защо не се показваше? Искаше да го види! Нима винаги се появяваше точно когато настроението му ескалираше към подобряване?

Изглежда го прогони — интуицията му подсказваше, че вече не е наоколо. Жената неспокойно размърда здравите си бедра и това го изпълни с нова енергия.

— Готова ли си за греха? — сластно прошепна той и облиза устните си.

Българката не отговори, само опита да се измъкне от хватката на стоманените въжета. Герелана се надвеси над нея и вонящият му на алкохол дъх оскверни сетивата й.

— Време е да станеш майка — прошепна Великия и прокара ръка по рамото й, но в миг я дръпна ужасен.

Пред очите му стартира невиждана метаморфоза. От всички пори по кожата на жената започнаха да никнат твърди и остри косми. Процесът на окосмяване беше толкова интензивен, че докато успее да разбере какво става, българката се превърна в нещо като праисторическа мечка. Мераците на Герелана мигом се изпариха и потресен от видяното, хукна навън. Погледна ръката си. Дланта му неудържимо се окосмяваше. Просна се на трона до масата и застърга израстъците с най-острия нож, който намери. Поряза се, инстинктивно посегна да оближе кръвта и зверски се убоде. Потърси някакво обяснение за случилото се, но така и не стигна до разумен извод. Опита да се овладее. Началото на Празника наближаваше и не можеше да се появи разстроен пред тълпата. Твърдият му характер се мобилизира, постепенно изтласка потреса от случилото се далеч извън тялото и когато новият губернатор на Танатос дойде да му съобщи, че цялата планета очаква появата му, Герелана беше в обичайното си настроение. Само дето криеше дланта си под мишницата на другата си ръка.

Седна на трона в ложата на площада и даде знак с глава, че екзекуциите могат да започнат. Побъркан от страх млад мъж се просна по очи в краката на Владетеля и замоли за милост.

— Какво е прегрешението ти? — с каменен глас попита Главнокомандващият.

— Убих, Господарю! — заплака нещастникът. — Прободох с кама приятеля си, за да взема жена му!

— За да я вземеш за съпруга ли?

— Да, но тя не ме искаше. Убих и нея.

Герелана се изправи и извика към насъбралото се множество.

— Този мъж е заклал най-добрия си приятел, за да вземе жена му. Заслужава ли милост?

— Не! — изрева тълпата.

— Значи трябва да бъде наказан?

— Смърт! — закрещяха хората и размахаха оръжията си.

— Това ли е вашата воля? — продължи да ги насъсква Богоподобния.

— Да! — потвърди решението си сбирщината.

— Добре тогава, волята ви ще бъде изпълнена. Но този изверг би могъл да спаси друг живот, за сметка на този, който е отнел — Герелана посочи с ръка към Серж Виан, който притеснено се озърташе. — Този човек забрави клетвата си за вярност към мен и вследствие своеволните си действия, мирът на вашата планета беше опасно застрашен. Похвалната ви бдителност го обезоръжи и той сега е пред вас, разкаян и готов на всичко, за да изкупи вината си. Аз му прощавам, но при едно условие — лично да изпълни екзекуцията. Нека ръката му пролее кръв и да видим после дали сънят ще спохожда нощите му. Нека бъдем милостиви и пощадим живота му, но да накажем съвестта му.

Тълпата одобрително заскандира името на Господаря си. Такова шоу досега не беше правено — един престъпник да изпълни присъдата на друг престъпник. Чуха се възторжени ръкопляскания и подсвирквания.

— Е, французино — обърна се Владетеля на Вселената към Серж, — сега само от теб зависи дали ще бъдеш свободен. Ако направиш това, което той е направил с най-добрия си приятел, светът е твой. Избирай!

— Аз не съм палач — озъби се Виан, без да помръдне от, мястото си.

— Откажеш ли да изпълниш волята на тези хора, те чака тъмнина и бавна смърт в килиите на Танатос.

— Предпочитам да умра! — тържествено произнесе французина.

— Не ти вярвам! — в очите на Герелана проблеснаха лукави огънчета. — Освен мрак и самота, там долу те очаква и кошмарът на твоя сън. Чака те Чудовището!

— Откъде знаете за него? — вцепени се Серж.

— Как откъде? Нали аз го заселих в душата ти. И само аз мога да го прогоня оттам. Давам ти честната си дума, че ако изпълниш присъдата, ще те отърва от него.

Виан се поколеба.

— Ако го направя, ще мога ли да напусна планетата?

— Можеш да вървиш където пожелаеш. Казах вече — светът е твой! — Великия се върна на мястото си. Насекомото пак порази слуха му, но този път Герелана запази самообладание и не реагира. Започваше да свиква с присъствието на гадината.

Бордният инженер се наведе и вдигна четириизмерния нож, подхвърлен му от публиката. Стисна го неестествено силно и направи крачка към нещастника, който пълзейки, заотстъпва назад. Понечи да се изправи, но със светкавично движение французинът разпра бедрото му. Осъденият изпищя от болка и влачейки крака си, направи опит да се изплъзне. Серж го сграбчи за косата и с грациозен замах сряза сънната му артерия. Кръвта изби като гейзер от раната поне метър нагоре. Тълпата зарева от възторг. Целият в червено, раненият смешно затича в кръг, натискайки разреза с ръце. Скоро силите го напуснаха и крачките му станаха бавни и неуверени. Загубил ориентация, той тръгна право към Виан, който разпори вертикално корема му. Нещастникът падна на колене и червата му се изсипаха на плочките. Учудено ги изгледа, понечи да ги върне на мястото им, но рухна по очи и животът завинаги напусна тялото му.

Гереланът възхитен се изправи на крака.

— Ти, французино, си свободен! — обяви той и думите му бяха посрещнати с бурно одобрение от сеирджиите. — Махнете тялото, нека направим място за следващите гладиатори.

— Господарю, позволете ми да взема трупа и да го погреба — коленичи Виан пред Владетеля на Вселената.

— Твоя воля — съгласи се Главнокомандващият. — Прави с останките каквото искаш.

Бордният инженер вдигна мъртвото тяло на ръце и напусна мястото на екзекуция. На негово място, в прахта на площада, се довлачи следващият осъден. Имаше изключително здраво телосложение, с напращели бицепси и мощни мускули на краката.

— Стани и кажи пред всичките тия хора какво е престъплението ти?

— Удуших, Господарю — с животински глас отвърна осъденият. — Удуших брат си. Исках да му взема парите.

— Много ли бяха? — някак съчувствено попита Великия.

— Едвам стигнаха за една седмица пиене и разврат.

— Този човек е братоубиец! — обяви на всеослушание Герелана. — Заслужава ли милост?

— Смърт! — изкрещя присъдата си тълпата. Главнокомандващият погледна българина и сниши гласа си.

— Знаеш правилата, нали? Ако го екзекутираш, си свободен, но уплашиш ли се ли, жена ти ще умре.

— Ако го убия, ще я освободите ли? — поиска да знае Анчев.

— Имаш думата ми!

Поуспокоен Гелето вдигна ножа, използван от французина, и решително тръгна към удушвача. Мъжът се изправи и зае отбранителна стойка. От тълпата му подхвърлиха диамантен тризъбец, който в ръцете на обучен боец като него се превръщаше в страшно оръжие. Братоубиецът застана широко разкрачен и диво изрева. Мускулите на ръцете и гърдите му се напрегнаха и внушително изпъкнаха. Квадрицепсът му стана голям като лабораторен всъдеход. Всички затаиха дъх в очакване на битката, но българинът ги разочарова. Хвана камата за върха и с отмерено движение я хвърли. Ножът се заби право в гърлото на осъдения, който успя само да изхърка и задавен от собствената си кръв, безинтересно издъхна.

— Аз изпълних моята част от уговорката, сега вие изпълнете вашата — обърна се Ангел към Герелана, надвиквайки недоволните освирквания на жадната за зрелища сбирщина.

— Погреби покойника и ела да си я получиш — мрачно отвърна Великия.

Геле хвана за краката мъртвеца и с усилие започна да го влачи към края на арената.

Поредната жертва беше малолетен престъпник, почти дете. Убил майка си и баща си, за да не ходи на училище. Тълпата отхвърли молбата му за помилване и отчаян, юношата сърцераздирателно се разплака.

— Изпълни задълженията си на палач и ще те освободя от бремето вечно да ми служиш — заповяда Владетеля на Ричард Хард. — Ще ти позволя да мислиш и действаш според собствените си убеждения. Ще ти дам възможност сам да определяш съдбата си, да имаш собствени мисли и желания.

Командира не отговори.

— Ще ти подаря чувства, идеи и преживявания. Ще имаш възможността да се радваш и страдаш…

Началникът на граничната стража грубо прекъсна словоизлиянието му. В стремежа си бързо да докладва, пазителят на граничната зона се спъна и падна по нос за удоволствие на зрителите.

— Вие ли наредихте звездолетът да излети? — бършейки кръвта си запита той и чак сега се сети да се поклони.

— Не разбирам за какво става дума? — ядоса се Великия.

— Вашият кораб излита! — изненада го военният.

— Моят кораб?

— Преди по-малко от пет минути напусна космодрума.

Светкавично подозрение обзе Герелана. Скочи на крака и изтича при Командир Хард. Протегна ръката си и за учудване на тълпата тя премина през тялото му, без каквато и да е съпротива.

— Лазерни ефекти! — закрещя Владетеля на Вселената. — Измама! Фалшификация! Цялото това зрелище е било само една лазерна илюзия!

Гневът му се стовари върху новоизбрания за губернатор порковник.

— Веднага изстреляйте всички гранични ескадрили! Убийте ги, унищожете ги, искам ги мъртви, разбрахте ли?

От злоба Герелана се задави със собствената си слюнка. Вдигна глава към небето и видя уникалния си звезден кораб да се стопява в открития Космос. Веднага след него потеглиха тежките гранични изтребители и на ръба на видимостта се завърза красива за окото въздушна битка. Пъстроцветният огън биеше право в целта, но с чевръсти маневри корабът беглец все оцеляваше и невъзвратимо се измъкваше.

— Руснакът! — прошепна Главнокомандващият. — Подава фалшивия си образ, а тия леваци се връзват на номера му.

— В залата за ефекти открих ето това — дотича началникът на охраната и показа препълнен с информация оптически диск. — Искам да ви уверя, че никой не е влизал в нея след заслужената смърт на бившия ни губернатор.

— Насекомото! То през цялото време ме е подслушвало! — присвивайки устни прошепна Великия.

— Но на Танатос няма мухи! — възкликна шефът на охраната.

— Малък ти е мозъкът да проумееш гения на тия хора — уморено отвърна Богоподобния и отпускайки се в трона, издаде поредната си заповед:

— Прекратете преследването. Не след дълго те ще се върнат. При това със стареца. Докато българката е в ръцете ми, все още нищо не е загубено.

— А как ще разберем, че се насочват отново към нас? — продължи да доказва несъмнената си простотия тъмничарят.

— Питай природозащитните организации — вече с настроение поясни Герелана.

— Кого да питам?

— О, я се разкарай, докато си още жив! — Господарят му обърна гръб и затърси с очи порковника, но него го нямаше. Разкара с ръка тълпата и всички с нежелание се разотидоха. Останал сам, Владетеля на Вселената свали парцала от косматата си длан и гнусливо погали четината.

— Е, Ричард Хард — бавно отрони той. — За момента ти печелиш, но триумфът ти е измамен. Аз все още съм Владетел на Вселената!