Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
False Memory, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
meduza (2010)

Издание:

Дийн Кунц. Фалшива памет

ИК „Плеяда“, 2001

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Yanko173)

13.

Марти отиде в китайския ресторант, за да купи храна за вкъщи. Сюзан остана в колата. Двигателят работеше, а по радиото звучеше класически рок.

Марти изтръпна, когато се приближи до понтиака. Музиката беше пусната толкова силно, че тонколоните вибрираха.

Макар да навеждаше глава и да не гледаше през стъклата, когато останеше сама в колата, Сюзан често болезнено съзнаваше присъствието на заобикалящия я свят и понякога силната музика й помагаше, като я разсейваше и потискаше страха й.

Марти намали звука.

Сюзан трепереше и дишаше неравномерно. Не вдигна глава, нито пророни дума.

Марти не каза нищо. Понякога трябваше да убеждава, да придумва и да хока Сюзан, за да я накара да се отърси от ужаса, в който живееше. Но друг път беше по-добре Марти да не споменава за състоянието й, за да не засили безпокойството й.

— Взех китайски пръчици — каза Марти, след като изминаха няколко пресечки.

— Предпочитам вилица.

— Китайската храна е по-вкусна, когато се яде с пръчици.

— Кравето мляко е по-вкусно, когато го пиеш от вимето.

— Може би имаш право.

Когато стигнаха пред къщата й на полуостров Балбоа, Сюзан се владееше достатъчно, за да измине разстоянието от колата до апартамента си на третия етаж. Но въпреки това през цялото време се държа за Марти.

Щом влезе във всекидневната, където завесите и щорите бяха спуснати, Сюзан изправи рамене и вдигна глава. Лицето й вече не беше изкривено в агония и макар че останаха напрегнати и обсебени, зелените й очи вече не бяха обезумели от ужас.

— Ще стопля китайската храна в микровълновата фурна, а ти сложи масата — каза тя.

Докато Марти слагаше вилица до чинията на Сюзан, ръката й изведнъж започна да трепери неудържимо.

Тя пусна вилицата и се втренчи в нея с необясним страх, който бързо прерасна в толкова силно отблъскване, че отстъпи назад. Зъбците изглеждаха зловещо заострени. Дотогава Марти не бе съзнавала колко опасна може да бъде една вилица, ако попадне в неподходящи ръце. Човек можеше да извади око с нея. Да избоде лице. Да я забие в нечий врат и да пробие сънната артерия. Да…

Изпитвайки отчаяна потребност да прави нещо безопасно с ръцете си, Марти отвори едно от чекмеджетата на шкафа в трапезарията, извади колода карти и започна да ги разбърква. Отначало непрекъснато изтърваше картите на пода, но сетне движенията й станаха по-координирани.

Трябваше да разбърква картите, докато странното й настроение преминеше.

Опитвайки се да прикрие вълнението си, тя отиде в кухнята и извади две бутилки китайска бира от хладилника. Специфичното ухание на китайската храна изпълни помещението.

— Мислиш ли, че ще усетя автентичния аромат на китайската храна, ако съм облечена така? — попита Сюзан.

— Какво?

— Или за да го доловя наистина, трябва да си сложа китайска носия?

— Ха, ха — рече Марти, защото беше твърде объркана, за да измисли остроумен отговор.

Тя понечи да сложи двете бутилки бира на плота до мивката, но италианският нож с формата на полумесец още беше там и острият му ръб блестеше на светлината. Сърцето й започна да бие като обезумяло.

Марти остави бирите на масата и извади две чаши.

Трябваше да прави нещо.

Тя намери отварачката и заостреният край изведнъж й се стори смъртоносен като вилицата и ножа. Марти бързо я остави до бирите, преди отварачката да е паднала от треперещата й ръка и да я е хвърлила в ужас.

— Ще отвориш ли бирите? — попита тя и излезе от кухнята, преди Сюзан да види разтревоженото й лице.

Марти не погледна към вилицата на масата в трапезарията, нито към огледалото в коридора.

Тя не можеше да измисли къде да се скрие, за да се съвземе, защото не искаше Сюзан да я види в това състояние.

Марти събра смелост, погледна се в огледалото в банята, но не видя нищо странно. Тревогата изписана на лицето и очите й, беше обезпокоителна, но не толкова очевидна, колкото предполагаше.

Тя затвори вратата, спусна капака на тоалетната чиния и седна. И едва когато тежко въздъхна, осъзна, че е затаила дъх.