Дийн Кунц
Фалшива памет (11)

11.

След сеанса с доктор Ариман, Сюзан Джагър изглеждаше такава, каквато беше, преди да започне да страда от агорафобия. Тя облече шлифера си и заяви, че умира от глад. Нищо в изражението й не загатваше за парализиращия й страх.

— Забрави си книгата — каза тя, когато Марти отвори вратата към коридора.

Марти прекоси чакалнята, но се поколеба, преди да вземе романа.

— Какво има? — попита Сюзан.

— А, нищо — отговори Марти и пъхна книгата в джоба си.

Докато вървяха по коридора, Сюзан остана в добро настроение, но щом асансьорът започна да се спуска, държанието й започна да се променя. Когато стигнаха до фоайето, лицето й пребледня и гласът й се разтрепери. Тя прегърби рамене и наведе глава, сякаш вече бе излязла в бурята навън.

Сюзан се вкопчи в Марти за подкрепа и страхът я вцепени и накара да се почувства жалка и унизена.

Отиването до колата беше мъчително.

Сюзан се сви на седалката, обви ръце около тялото си и наведе глава, за да не вижда света отвъд стъклата.

— Горе се чувствах много добре — окаяно каза тя. — Нормално. Бях сигурна, че ще бъда добре и когато изляза, но съм по-зле, отколкото когато влязох в кабинета на доктор Ариман.

— Не си по-зле, миличка — успокои я Марти и включи двигателя. — И докато идвахме беше досадна.

— Чувствам се по-зле. Струва ми се, че от небето ще падне нещо, което ще ме смаже.

— От дъжда е.

— Не. Нещо по-лошо. Някаква огромна тежест. Надвиснала е над нас. Господи, колко мразя това състояние.

— Ще изпиеш бутилка бира и ще ти мине.

— Няма да помогне.

— Тогава две бутилки.

— Необходима ми е бъчва.

— Две бъчви. Ще се напием заедно.

— Ти си добра приятелка, Марти — без да вдига глава, каза Сюзан.

— Ще видим дали мислиш така, когато закарат и двете ни в клиника за алкохолици.