Умберто Еко
Островът от предишния ден (9)

9.
Аристотеловският Далекоглед

На следващия ден бе отишъл пак да се помоли в катедралата „Сант’Евазио“. Беше го направил, за да намери прохлада: онзи следобед в началото на юни слънцето напичаше полупустите улици — така както в този миг, на Дафна, той усещаше зноя, който се разпростираше над залива и за който фалшбордовете на кораба не бяха преграда, сякаш дървото се бе нажежило. Но бе изпитал и нуждата да изповяда както своя, така и бащиния си грях. Бе спрял един духовник в нефа; отначало той му бе казал, че не принадлежи към енорията, ала после, пред погледа на младежа, бе склонил и бе седнал в една изповедалня, приемайки го като каещ се.

Отец Емануеле трябва да не беше много възрастен, може би да имаше към четирийсетина години и беше по думите на Роберто, „налят и розов, с достолепно и благо лице“ и Роберто се почувства насърчен да му довери всичките си мъки. Каза му най-напред за бащиното богохулство. Беше ли това достатъчна причина баща му да не почива сега в обятията на Отеца, а да стене вдън Ада? Изповедникът зададе няколко въпроса и доведе Роберто дотам да признае, че в който и момент старият Поцо да беше умрял, бе имало добри изгледи събитието да настъпи, докато е изговарял напразно името Господне: попържането беше лош навик, който се придобива от селяните, и земевладелците от монфератския край смятаха за белег на безцеремонност да говорят в присъствие на равните си като своите селяндури.

— Видиш ли, синко — бе заключил изповедникът, — твоят баща е умрял, докато е извършвал едно от онези велики & благородни Деяния, поради които казват, че се влиза в Рая на Хероите. Затуй, макар да не вярвам, че такъв Рай съществува, и да смятам, че в Царството Небесно съжителстват в света хармония Дрипльовци & Властелини, Херои & Страхливци, добрият Господ положително не ще да е отказал своето Царство на отеца твой само защото му се е отплеснал малко Езикът в момент, когато е имал да мисли за едно велико Начинание, и бих се одързостил да река, че в такива моменти дори такова едно Възклицование може да бъде начин да се призове Господ за Свидетел & Съдник на собственото красиво Деяние. Но ако ли ти още се косиш, то моли се за Душата на твоя Родител & поръчай да му се отслужи някоя Литургия, и не за да наклониш Господа да промени своите Повеления, щото това не е Ветропоказател, дето да се обръща според както духат горняците и долняците, колкото за да сториш добро на Душата си.

Тогава Роберто му каза за размирните речи, които беше слушал от свой приятел, и отецът разпери безотрадно ръце:

— Синко, малко зная за Париж, но от онова, което чувам да разправят, съм осветлен колцина Безумци, Властолюбци, Вероотстъпници, Доносници, Люде Интриганти съществуват в тоз новий Содом. И измежду тях има Лъжесвидетели, Крадци на Дарохранителници, тъпкачи на Разпятия, & такива, които дават пари на Нищите, за да ги накарат да се отрекат от Бога, & също тъй люде, които за Поругание са кръщавали Псета… И това наричат да се следва Модата на Времето. В Черковите вече не изричат Молитви, ами се разхождат, смеят се, залагат се зад колоните, за да подкачат Дамите, и има там непрестанно Брожение дори по време на Издигането. Претендират, че философстват & те връхлитат с вероломни Защо, защо Бог е дал Закони на Света, защо се забранява Блудството, защо Синът Божи се е въплътил, & използват всеки твой Ответ, за да го обърнат в Довод на Атеизма. Ето ги Изящните Духове на Времето:

Епикурейци, Пиронисти, Диогенисти & Либертини! Тъй че ти не надавай Ухо на тези Съблазни, щото идат от Лукаваго.

Обикновено Роберто не прибягва до чрезмерната употреба на главни букви, с която са блестели писателите от неговото време; но когато записва слова и сентенции на отец Емануеле, слага много, сякаш отецът не само е пишел, а и е говорел така, че слухът да долавя особеното достойнство на нещата, които е имал да каже — знак, че е бил човек с голямо и притегателно красноречие. И наистина Роберто се почувства така ободрен от думите му, че когато излезе от изповедалнята, поиска да се поразговори още малко с него. Научи, че е савойски йезуит и положително човек не случаен, след като пребиваваше в Казале тъкмо като наблюдател по поръчение на херцога на Савоя — неща, които в ония времена са можели да се случат при една обсада.

Отец Емануеле упражняваше охотно мисията си: обсадната сивота му създаваше удобство да провежда обстойно някои свои изследвания, които не търпяха суетнята на град като Торино. А запитан с какво се занимава, бе казал, че и той като астрономите конструира далекоглед.

— Ще да си чувал да се говори за онзи флорентински Астроном, който, за да обясни Вселената, е използвал Далекогледа^[1], хипербола на очите, и с Далекогледа е видял онова, което очите само са си въобразявали. Аз много уважавам тази употреба на Механически Инструменти, за да се разбере, както днес има обичай да се казва, Протяжното Нещо. Но за да се разбере Мислещото Нещо^[2] или нашият начин да опознаваме Света, ние можем да използваме само друг един Далекоглед, същия, който още Аристотел е използвал, и който не е нито тръба, нито леща, а канава от Думи, Проницателна Идея, защото само дарът на Изкусното Красноречие ни позволява да прозрем тази Вселена.

С тези думи отец Емануеле поведе Роберто вън от църквата; разхождайки се, двамата се изкачиха на площадките на външната стена, на едно спокойно този подиробед място, докато от противоположния край на града се донасяха приглушени топовни гърмежи. Пред тях в далечината бяха имперските станове, но в дълъг обсег полята бяха свободни от войски и обозни коли и ливадите и хълмовете сияеха на пролетното слънце.

— Какво виждаш, синко? — запита го отец Емануеле.

— Ливадите — отвърна Роберто още с оскъдно красноречие.

— Разбира се, всеки е способен да види ей там Ливадите. Но знай добре, че съобразно положението на Слънцето, цвета на Небето, часа от денонощието & годишното време те могат да ти се явят под различни форми и да ти вдъхнат така различни Чувства. На селяка, уморен от работата, те изглеждат като Ливади & нищо друго. Същото се случва и с простия рибар, обзет от страх пред някои от онези Огнени Образи, които понякога нощя в небето се явяват & плашат; но още щом Метеористите, които са също и Поети, дръзнат да ги нарекат Гривести, Брадати & Опашати Комети, Кози, Греди, Щитове, Сърпове & Стрели, тези словесни фигури ти откриват с какви остроумни Символи е наклонна да говори Природата; тя си служи с тези Образи като с йероглифи, които, от една страна, препращат към Знаците на Зодиака, & от друга — към Събития минали или бъдни. А Ливадите? Виждаш ли колко можеш да кажеш за Ливадите, & как, казвайки, ти все повече виждаш и разбираш: повява Фабоний^[3], Земята се разтваря, плачат Славеите, кипрят се Дървесата с бухлати вейки, & ти откриваш чудния гений на Ливадите в многообразието на техните родове Треви, кърмени от Ручеите, които играят в засмяно детство. Празничните Ливади ликуват в закачливо веселие, при изгрева на Слънцето откриват лик & виждаш в тях дъгата на една усмивка, & се възрадват от завръщането на Звездата, пияни от сладките целувки на Южняка, & смехът танцува върху тази Земя, която се разтваря за безгласна Наслада, & утринната прохлада тъй ги изпълва с Радост, че се обливат в сълзи от Роса. Увенчани с Цветя, Ливадите се отдават на своя Гений & съчиняват остроумни Хиперболи на Небесни дъги. Но много скоро Младостта им сякаш забързва към смърт, смехът им помръква от внезапна бледнина, губи цвят небето & Зефир, който още се помайва, въздиша вече над една морна Земя; а щом надвиснат свъсени зимните небеса, Ливадите униват & се вкочаняват в Слана. Ето, синко: ако ти беше казал просто, че Ливадите са приветливи, друго нямаше да си направил, освен да ми представиш злака им — за който вече знам, — но ако ти кажеш, че Ливадите се смеят, ще ме накараш да видя земята като един Человек Одушевен, & обратно, ще се науча да наблюдавам в човешките лица всичките отсенки, които съм уловил в ливадите… И това е длъжност на Фигурата, най-лична измежду всичките — Метафората. Ако Находчивостта, и следователно Знанието, се състоят в това да се свързват заедно далечни Понятия и да се открива Подобие у неща неподобни, то Метафората, сред Фигурите най-проникновена и скиталница, единствена е способна да извиква Почуда, от която се ражда Наслаждението, както от смяната на сцените в театъра. А ако Наслаждението, което ни носят Фигурите, е това да научаваме нови неща без труд и много неща в малък обем, ето че Метафората, понасяйки в полет нашия ум от Вид на Вид, ни позволява да зърнем в една само Дума повече от един Предмет.

— Но трябва да умееш да измисляш метафори, а това не е работа за селяк като мен, който през живота си из ливадите само е стрелял по птичките…

— Ти си Благороден Мъж и малко остава да станеш онова, което в Париж наричат Изискан Мъж, ловък в словесните схватки, колкото и в тези с шпагата. А да умееш да формулираш Метафори, а значи и да виждаш Света необятно по-разнообразен, отколкото изглежда на неуките, е Изкуство, което се усвоява. Защото, ако искаш да знаеш, в този свят, където днес всички си губят ума по множество и удивителни Машини — някои от тях съзираш, уви, и в тази Обсада, — и аз конструирам Аристотеловски Машини, които позволяват всекиму да вижда посредством Думите…

През следващите дни Роберто се запозна със синьор Дела Салета, който служеше като офицер за свръзка между Тоара и военачалниците от града. Тоара се оплакваше — беше го чувал — от казалците, на чиято вярност много-много не вярваше:

— Не разбират ли — казваше той ядосан, — че дори в мирно време Казале се оказва в положението да не може да прекара даже прост пешак или кошница провизии, без да поиска разрешение за преминаване от испанските чиновници? Че само с френската закрила може да има сигурността, че ще бъде зачитано?

Но сега от синьор Дела Салета Роберто научаваше, че Казале не се беше чувствало в свои води и при мантуанските херцози. Политиката на фамилията Гонзага винаги беше целяла да намали казалската съпротива и за шейсет години градът беше понесъл постепенното ограничаване на много привилегии.

— Разбирате ли, господин Дьо ла Грив? — казваше Салета. — Преди се оплаквахме от прекомерни налози, а сега търпим ние разходите за издръжката на гарнизона. Не обичаме испанците у дома, ала обичаме ли наистина французите? За себе си ли умираме или за тях?

— Но тогава за кого умря баща ми? — бе попитал Роберто.

Синьор Дела Салета не бе могъл да му отговори.

Отвратен от политическите разговори, няколко дни по-късно Роберто бе потърсил пак отец Емануеле, в манастира, където той живееше и където го упътиха не към килия, а към един щаб, който му бе отреден под сводовете на тих вътрешен двор. Завари го да разговаря с двама благородници, единият от които в пищни одежди: беше облечен в пурпур със златни галони, плащ, украсен с позлатени ширити и подплатен с кожа с къс косъм, елек, обточен с кръстата червена ивица и лента с дребни камъни. Отец Емануеле го представи като кавалер дон Гаспар де Саласар, но още по надменния тон, формата на мустаците и прическата Роберто бе разпознал в негово лице благородник от вражеската армия. Другият беше синьор Дела Салета. За миг у Роберто изникна подозрението, че е попаднал в гнездо на шпиони, после разбра, както научавам и аз по този повод, че la etiqueta на обсадата позволяваше един представител на обсадителите да получи достъп до обсадения град за контакти и преговори, така както синьор Дела Салета имаше свободен достъп до лагера на Спинола.

Отец Емануеле каза, че тъкмо се готвел да покаже на посетителите си своята Аристотеловска Машина, и отведе гостите в стая, където се издигаше най-странната мебел, за която може да се говори — нито съм сигурен, че съм в състояние да възпроизведа точно формата й от описанието, което Роберто прави за Синьората, тъй като положително се отнася за нещо невиждано нито преди, нито след това.

И така, долната част, основата, беше образувана от един сандък или шкаф, на чиято лицева страна се отваряха в квадрати осемдесет и едно чекмеджета — девет хоризонтални реда на девет вертикални, като всеки ред в двете измерения беше обозначен с една гравирана буква (BCDEFGHIK). Върху горната плоскост на сандъка беше изправена вляво стойка с поставена на нея голяма книга, ръкописна и с изрисувани начални букви. Вдясно от стойката имаше три валяка, с намаляваща дължина и растящ диаметър (най-късият беше най-обхватен и побираше двата по-дълги), захванати така, че една манивела отстрани можеше после да ги накара да се въртят по инерция един в друг с различна скорост според тежестта. Всеки валяк носеше гравирани в левия си край същите девет букви, с които бяха отбелязани чекмеджетата. Достатъчно беше едно завъртане на манивелата и валяците се задвижваха независимо един от друг, а когато спираха, можеха да се прочетат триади букви, събрани от случая — я CBD, я KEF или BGH.

Отец Емануеле се зае да обясни замисъла, на който се основаваше неговата Машина.

— Както ни е научил Философът, Находчивостта е не друго, а способност да се вниква в предметите посредством десет Категории, а те пък са Субстанция, Количество, Качество, Отношение, Действие, Претърпяване, Положение, Време, Място, & Наличие. Субстанциите са самият субект на всяко остроумие & за тях ще трябва да се предицират находчивите Подобия. Кои ще да са субстанциите, е отбелязано в тази книга под буквата А, и животът може би няма да ми стигне, за да съставя пълния им Списък. Все пак съм насъбрал вече няколко Хиляди, като съм ги извлякъл от книгите на Поетите и на мъдреците, и от този удивителен Регистър, какъвто е Работилницата на Света на Алуно^[4]. Така сред Субстанциите ще сложим, под Всевишния Господ, Божиите Лица, Идеите, Приказните Богове — по-големи, средни & низши, — Небесните, Въздушните, Морските, Земните & Адските Богове, обожествените Херои, Ангелите, Демоните, Таласъмите, Небето и блуждаещите Звезди, небесните Знаци и Съзвездията, Зодиака, Кръговете и Сферите, Елементите, Парите, Изпаренията, и после — за да не казваме всичко — Подземните Огньове и Искрите, Метеорите, Моретата, Реките, Изворите & Езерата и Скалите… И така-така през Изкуствените Субстанции, с творбите на всяко Изкуство, Книги, Пера, Мастила, Глобуси, Компаси, Триъгълници, Дворци, Храмове & Колиби, Щитове, Саби, Барабани, Платна, Четки, Статуи, Брадви & Триони, и накрая Метафизическите Субстанции като Рода, Вида, Собствения признак, Съпътстващия признак & подобни Понятия.

Сега пристъпваше към чекмеджетата на своята мебел, отваряше ги едно по едно и показваше как всяко съдържа квадратни листове от много дебел пергамент — от онзи, който се използва за подвързване на книги — натъпкани по азбучен ред:

— Трябва да знаете, че всеки вертикален ред, от B до K, се отнася за една от другите девет Категории, и за всяка от тях всяко от деветте чекмеджета вмества семейства от Членове. Verbi gratia^[5], за Количеството се вписва семейството на Количеството по Величина, което като Членове включва Малкото, Голямото, Дългото или Късото; или семейството на Числовото Количество, чиито Членове са Николко, Едно, Две &с, или Много и Малко. Или под Качеството ще имаме семейството на качествата, относими към Зрението, като Видимо, Невидимо, Красиво, Безобразно, Светло, Тъмно; или към Обонянието, като Благоухание и Смрад; или към Качествата на Страсти, като Радост и Тъга. И така за всяка категория. И тъй като всеки лист бележи един Член, означавам там всичките Неща, които произтичат от него. Ясно ли е?

Гостите кимнаха възхитени и отецът продължи:

— Да разгърнем сега наслуки голямата Книга на Субстанциите и да потърсим една произволна… Ето, Джудже. Какво бихме могли да кажем, преди да заговорим остроумно, за едно Джудже?

— Que es pequeño, picoletto, petit — предположи дон Гаспар де Саласар, — y que es feo, е infeliz, y ridiculo…^[6]

— Точно така — съгласи се отец Емануеле, — но вече не зная какво да избера, а и наистина ли съм сигурен, че ако трябваше да говоря не за едно Джудже, а, да кажем, за Коралите, щях да изтъкна веднага също толкова откроени черти? И после, Малкостта води към Количеството, Грозотата — към Качеството, & откъде би трябвало да започна? Не, по-добре да се доверим на Фортуна, чиито министри са моите Цилиндри. И така, завъртам ги и получавам, както сега случайно става, триадата BBB. B в първа Позиция е Количеството, B във втора Позиция ме отпраща да търся, по линията на Количеството, в чекмеджето на Величината, & тук, в сами началото на поредицата на Нещата В, намирам Малко. И на този лист, посветен на Малко, откривам, че е малък Ангелът, който се побира в една точка, & Полюсът, който е неподвижна точка на Сферата, & измежду елементарните неща Искрата, Капката вода & Скрупулата Камък, & Атомът, от който според Демокрит се състои всяко нещо; за Человеческите Неща ето Ембриона, Зеницата, Астрагала; за Животинските Мравката & Бълхата, за Растенията Гранката, Синапеното Семе & Трохата Хляб; за Математическите науки Minimum Quod Sic, Буквата I, книгата, подвързана във формат шестнайсетина, или Драхмата на Дрогеристите; за Архитектурата Скриниумът или Оста, или за Басните Psicapax general на Мишките срещу Жабите & Мирмидонците, родени от Мравките… Но да спрем дотук: вече мога да нарека нашето Джудже Скринум на Природата, Кукла на Децата, Троха Человек. И забележете, че ако опитаме да завъртим пак Цилиндрите и получим този път, ето вижте, CBF, буквата C би ме отпратила към Качеството, В би ми указала да търся моите Членове в чекмеджето с онова, което касае Зрението, & тук вече буквата F би ме отвела да срещна като Член Невидимостта. А измежду Невидимите Неща бих намерил — удивително стечение — Атома & Точката, които вече биха ми позволили да определя моето Джудже като Атом Человек или Точка Плът.

Отец Емануеле въртеше своите цилиндри и листеше в чекмеджетата, бързорък като фокусник, и метафорите му сякаш изникваха по магия, без да се долавя механичното пъхтене, което ги произвеждаше. Но не беше още удовлетворен.

— Господа — продължи, — от Находчивата Метафора се очаква много по-голяма сложност! Всяко Нещо, което аз досега намерих, следва да бъде на свой ред анализирано в светлината на десетте Категории, & както обяснява моята Книга, ако трябва да разгледаме едно Нещо, което зависи от Качеството, това предполага да разберем дали е видимо, & колко отдалеко, каква Безобразност или Красота обладава & какъв Цвят; колко Звук, колко Мирис, колко Вкус; дали е сетивно възприемаемо или осезаемо, дали е рядко или гъсто, топло или студено, & с каква Фигура, какво Страдание, Любов, Изкуство, Знание, Здраве, Болест; & дали изобщо може да се получи за него Познание. Тези въпроси назовавам Частици. И така, нашият първи опит вече ни е отвел да работим върху Количеството, което приютява измежду Членовете си Малкостта. Сега завъртам отново Цилиндрите и ми се представя триадата BKD. Ако река да погледна в моята книга, буквата B, която вече решихме да отнесем към Количеството, ми казва, че първата Частица, пригодна да изрази едно Малко Нещо, е да се установи С Какво Се Измерва то. Потърся ли в книгата към какво да се отнесе Мярката, тя ме отпраща пак към чекмеджето на Количествата, под Семейството на Количествата Изобщо. Отивам на листа на Мярката & избирам там нещото K, което е Мярката на Геометричния Пръст. И ето че вече съм в състояние да съчиня доста остроумно Определение, като например, че поискаме ли да измерим тази Кукла на Децата, този Атом Человек, един Геометричен Пръст би бил Мярка Чрезмерна — което, прибавяйки към Метафората и Хиперболата, ми казва много за Нещастието & Смешността на Джуджето.

— Чудо на чудесата — каза синьор Дела Салета, — но от втората получена триада още не сте използвали последната буква, D…

— Не по-малко очаквах от вашата проницателност, Синьоре — отбеляза със задоволство отец Емануеле, — та вие засегнахте Удивителната Точка на моето построение! Това е буквата, която остава (& която можех да изхвърля, ако ми додееше или сметнех, че вече съм постигнал целта си), онази, която ми позволява да започна пак отначало моето изследване! Това D ми дава възможност да подхвана отново цикъла на Частиците, като отида да търся в категорията на Наличието (exempli gratia^[7], какво облекло му подхожда или дали може да служи за отличителен знак на нещо), & от нея да тръгна пак, както направих преди с Количеството, като завъртя отново Цилиндрите, използвам първите две букви & задържа третата за друг още опит, & така до безкрай, за милиони Възможни Съчетания, при все че някои ще се явят по-остроумни от други, & ще дойде ред моят Разсъдък да отбере онези, които са по-способни да породят Почуда. Но не искам да ви лъжа, Господа, не избрах Джудже случайно: тъкмо миналата нощ се трудих с голямо прилежание да извлека всичко възможно именно от тази Субстанция.

Размаха един лист и зачете върволицата определения, с които задушаваше своето клето джудже, човече, по-късо от името си, ембрион, фрагмент от хомункулус, такова, че корпускулите, които проникват със светлината от прозореца, изглеждат много по-големи, тяло, което заедно с милиони подобни нему би могло да бележи часовете низ шийката на клепсидра, съчленение, в което кракът е досами главата, сегмент плът, който започва там, където свършва, линия, която се събира в една точка, иглен връх, обект, комуто да се говори предпазливо от страх да не го отнесе дъхът, субстанция тъй малка, та да не се поддава на цвят, синапена искра, телце, което няма нищо в повече и нищо в по-малко от онова, което никога не е имало, материя без форма, форма без материя, тяло без тяло, чиста мисловна същност, находка на остроумието тъй силна, доколкото ситна, че никой удар никога не би я открил, за да я нарани, годна да се изплъзне през всяка пролука и да се храни цяла година с едно-едничко овесено зърно, същество, съкратено дотолкова, че никога не знаеш седи ли, лежи ли или стои право, способно да се удави в черупка на охлюв, семка, песъчинка, люспица, точка на i, математически индивид, аритметична нула…

И щеше да продължи, разполагайки с достатъчно материал, ако присъстващите не го бяха прекъснали с аплодисменти.