Колин Форбис
Огнен кръст (41)

40.

— Ето го навеса. Дано сме пристигнали навреме.

Пола караше като обезумяла, докато говореше. Караше на дълги светлини. По шосето в този час нямаше други коли. Бътлър седеше безмълвен до нея.

— Противно място — обади се отзад Нийлд.

Пола намали, за да завие вляво по черния път. Фаровете не пропуснаха разклона. Колата пое по грубата настилка. Пола примигна с фаровете, за да даде знак на Джийн, че идват, че помощта е близо, че вече няма да е сама.

Рязко настъпи спирачката в основата на навеса. Пресегна се към дръжката на вратата. Бътлър спря с ръката си нейната.

— По-добре да изляза пръв…

— Махни си проклетата ръка! Бързам!

Блъсна вратата, изскочи навън, отвори чантата си и в движение измъкна броунинга. С другата ръка извади фенерче от джоба си и тръгна нагоре по стълбите. Бътлър я последва, стиснал валтера.

Пола намали крачка, когато се изкачи на площадката и я освети с фенерчето. Отвори вратата към закритото помещение и видя малка яхта, чийто корпус се разпадаше от старост. Дали Джийн беше разбрала кой идва?

— Аз съм — Пола. Джийн, дойдохме. Къде си?

Не чу отговор и продължи по площадката, като осветяваше прогнилите дъски пред себе си. Не искаше да падне в смъртоносната прегръдка на тинята. Стигна до стълбите, водещи към потока.

Нийлд беше останал при колата. Чу шума от приближаването на друг автомобил. Излезе навън и приклекна ниско, когато мощни фарове осветиха пътя. Стисна силно валтера.

Фенерчето на Пола освети следите от стъпки по влажната земя. Бяха големи, прекалено големи, за да са от Джийн. Спря на върха на стълбите и бавно обходи подножието им с лъча. Изведнъж замръзна. Зад нея Бътлър прошепна:

— Какво има?

— О, господи! Не! Не същото!…

Изтича надолу по стълбите, прекоси няколко метра блатиста почва и навлезе в плитката вода на потока. Спря по средата, а желязната й воля не позволи на фенерчето да потрепне в ръката. Едно тяло лежеше по гръб в малка стара лодка. Буйна руса коса бе разпиляна по кърмата. А под нея — неподвижна, мръсна вода. Олдбърг… Всичко се повтаряше. Пола стисна зъби. Бътлър мина пред нея, наведе се над трупа и го освети с прожектора си.

— Стой там, Пола.

Тялото й почти изскочи от кожата си, когато една ръка хвана нейната. Чу гласа на Нюмън. Обърна се да го види — той беше последният човек, когото очакваше да срещне през тази кошмарна нощ.

— Боб! Слава богу! Мъртва е, нали?

Още докато го произнасяше, разбра, че въпросът й е излишен. Грозните синини и белези по шията на Джийн се виждаха ясно под светлината на прожекторите. Тръгна към Бътлър, но Нюмън я спря.

— Стой тук.

— Трябваше да ми предаде много важни записки…

— Казах ти да си стоиш на мястото. Пийт, пази от другата страна.

Нюмън се приближи до Бътлър и се наведе до него. Гледката беше грозна. Очите на Буржойн бяха изхвръкнали от орбитите. Шията й беше жестоко смазана. Превърната в каша. Но русата й коса все още бе красива.

Най-долното копче на палтото й се беше скъсало.

Нюмън внимателно разкопча останалите. Полата й също се бе вдигнала нагоре при борбата за живот. Нещо бе прикрепено високо на бедрото й. Нюмън вдигна още малко полата и видя над ръба на чорапа малък найлонов плик, залепен с лепенка към кожата. При убийство само полицията имаше право да докосва жертвата, помисли си Нюмън. Дръпна лепенката, освободи пликчето и оправи полата.

— Мисля, че убиецът ни е чул, че идваме — каза Нюмън, когато се приближи до Пола. Гласът му беше спокоен и делови. — Затова не е успял да я претърси. Може би не е умряла напразно.

Прегърна Пола и я поведе обратно на площадката. Тя се сети, че още държи броунинга, и го пъхна в чантата си. Вървеше като зомби. Нюмън не я пусна, докато не слязоха от другата страна и не стигнаха до колата. По-нататък беше паркирано реното му.

— Нищо ми няма — увери го Пола.

— Има ти много, по дяволите!

— О, Боб, беше също както Карин в Олдбърг. И двете ги намерихме удушени. Захвърлени в стари лодки като някакви ненужни детски кукли. Кошмарът се повтаря, Боб. Ако някога открием кой върши всичко това, аз лично ще го убия. Ще изпразня целия пълнител в главата му…

Най-после се предаде. Избухна в сълзи и скри лицето си в гърдите на Нюмън. Той я прегърна и я притисна до себе си, галейки я по косата и по гърба. Тялото й постепенно се отпусна. Нийлд и Бътлър търпеливо изчакваха встрани, хванали пистолетите си. Внимателно оглеждаха местността. Пола извади кърпичка, избърса очите си и погледна Нюмън.

— Не ме интересува в какви отношения е била с Дьо Форж. Тя беше прекрасна жена. Харесвах я много. Била е и храбра, предполагам. Не е лесно да шпионираш онзи негодник…

— Сигурно си права — Нюмън вдигна плика. — Когато стигнем достатъчно далеч оттук, ще видим какво ти е донесла. Но сега е опасно. Хората на Дьо Форж може да са наблизо. А и не искам местните власти да разберат за нас.

— Предполагам, че по закон…

— По дяволите закона! Сега Дьо Форж е законът тук. Това е работа за Лазал. Ще му се обадя от хотела. Но само след като се изметем от този район.

Пола се беше съвзела и оправяше палтото си. Поклати глава.

— Няма да напусна района на Аркашон, докато Туийд не ми нареди. Джийн е мъртва, но аз съм жива.

— Бих искал по-дълго да останеш такава — каза Нюмън и я поведе към реното.

* * *

— Откъде, за Бога, се появи при навеса? — попита Пола на път за Аркашон. Бътлър и Нийлд се движеха в колата зад тях.

Нюмън й разказа:

— Когато с Моше пристигнахме от Ланд, спахме в „Атлантик“ цяло денонощие. После те потърсих, но те нямаше. Реших да посетя Изабел. Това и направих. Когато се връщах в хотела, видях те да влизаш в колата и да я подкарваш като обезумяла. Реших да тръгна след теб и да разбера какво става.

— Е, видя. Не трябваше да оставяме Джийн така. Изглежда ужасно…

— А как? Да приберем тялото и после какво? Да информираме местната полиция и да си навлечем куп неприятности? Или да ни задържат? Мислиш ли, че на Туийд щеше да му хареса това — сега, когато Франция е на път да се взриви? В Марсилия също е имало бунтове срещу американците и арабите. Задълбочава се…

— Откъде знаеш за Марсилия?

— От Изабел — гледа телевизия, слуша радио. Каза ми, че имало много пострадали. Най-важната роля играли, разбира се, нашите приятели с маските.

— Спомена Ланд. Как мина там?

— После ще ти разказвам — отвърна мрачно Нюмън. — Дано сега успеем да се свържем с Туийд и Лазал. Светът на Дьо Форж започва да ни притиска.

В Париж Туийд изкара напрегната вечер. Куриерът с фалшивите документи, изпратени от Моника, пристигна. Лазал съобщи, че в осем тази вечер има прием в дома на Жозет дьо Форж.

Когато стигнаха Паси, Туийд накара шофьора на таксито да спре няколко къщи пред сградата, която търсеше. Изкачи се на терасата на елегантната постройка, обърната към малък парк, и се загледа в спиращите лимузини, от които се изсипваха гостите. Сред тях разпозна Луи Жанин — министъра на отбраната и марионетка на Дьо Форж. Лакеят на вратата попита Туийд дали има покана.

— Журналист съм — отвърна той. — Предай на мадам Дьо Форж, че работя за „Дейли уърлд“. И побързай. Отвън е доста студено. Ако не се върнеш до три минути, няма да ме завариш. Но аз ще се обадя по телефона, за да уредя сам срещата си, а след това ти едва ли ще си още на работа. Ето визитката ми…

Докато чакаше, покрай него минаваха другите гости, облечени във вечерни рокли и костюми. По ръцете и шиите си някои жени имаха бижута, струващи цели състояния. Туийд се чувстваше съвсем добре в спретнатия делови костюм. Защо пък трябваше да се облича специално за това гнездо на пепелянки?

Лакеят се върна забързан, с променено изражение. Покани Туийд вътре, пое палтото му и го поведе през застлания с червен килим вестибюл към голямата зала, пълна с гости. Залата беше мебелирана с вкус и осветена от блестящи полилеи. На стените имаше картини — Туийд позна една на Гоген.

Лакеят с лакти си пробиваше път през шумната тълпа. Гласовете се смесваха със звъна от чаши с шампанско. Туийд забеляза генерал в пълна униформа. Масон, началник-щаб на армията. После лакеят го представи.

Жозет дьо Форж беше висока и стройна жена, облечена в черна кадифена рокля, която подчертаваше превъзходното й тяло. Лъскавата й коса беше прибрана на кок. Властна, но и красива жена. Роклята оставяше прекрасните рамене съвсем голи и се крепеше върху тялото й като с магия. Тъмните й очи изучаваха Туийд, докато държеше в ръка картичката му. Той веднага разбра, че ще се опита да подчини и него на чара си.

— Мистър Прентис от „Дейли уърлд“. Чувствайте се като у дома си на този малък прием. Шампанско? — тя кимна на един келнер и Туийд неохотно взе чаша вино. — Елате, ще седнем, за да си поговорим спокойно — продължи тя на английски. — Толкова много хора. Направо е ужасно. Но поканиш ли един, трябва да се обадиш и на другия, и така нататък. Лесно се обиждат, ако не ги поканиш. Като деца са…

Без да спира да говори, тя го заведе до елегантно канапе до стената, махна му с ръка да се приближи и седна, кръстосала дългите си крака, които се виждаха през дълбоката цепка на роклята. Туийд нарочно задържа поглед върху тях — сигурен беше, че от него се очаква именно това. Заговори на английски — не искаше тя да знае, че владее отлично френски.

— Тук сте събрали много хора от висшето общество. Виждам и генерал Масон. Успява ли да ви даде поне малко морална помощ в тези кризисни дни?

— Най-любопитното, мистър Прентис, е това, че английската преса започва да се интересува от Франция. Скоро Париж отново ще стане столицата на Европа, както беше при Наполеон.

— А Германия?

— Там знаят да уважават силата! — тя махна с ръка. — А скоро Франция ще бъде призната за супер силата на континента. Та ние разполагаме с нашите „ударни сили“ — атомното ни въоръжение. Ето там е застанал генерал Лапоант, командващ тези части.

„Орлите се събират“ — помисли си Туийд, докато се обръщаше да види посочения от Жозет униформен генерал. Бе средно висок, строен, с къс черен мустак. Слушаше усмихнато някаква руса красавица, която го гледаше с обожание.

— Разведе се с жена си — продължи Жозет — и сега Лизет се надява да го покори. Той може да легне с нея, но втори път няма да се ожени.

— Предполагам, че възгледите на премиера ви Навар са други, че той предпочита тясното сътрудничество с нова Германия.

— Навар? Пфу — тя изпъна длан пред устата си и духна в нея.

— Ще се прости с поста си, когато мъжът ми влезе в Париж.

— Имате предвид с армия?

Жозет присви хипнотичните си очи и изгледа Туийд, преди да отговори. После огледа залата и сви устните си:

— Не можем да говорим спокойно в тази лудница. Елате, ще се оправят за малко и без мен.

Туийд спря един келнер, даде му чашата си и последва жената. Тя отвори някаква врата и влезе в по-малка стая, обзаведена главно с меки шезлонги, достатъчно широки, за да могат да поберат двама души. Заключи вратата и се отправи към шезлонга до противоположната стена. Излетна се на него и потупа с ръка мястото до себе си.

— Елате и седнете при мен. Така всичко ще си дойде на мястото.

Туийд седна на ръба с лице към нея. Главата й почиваше на ниската възглавничка на облегалката. Той извади от джоба си малък касетофон, постави го на масичката за кафе, натисна копчето и се чу тихото бръмчене на моторчето.

— Надявам се, нямате нищо против.

Тя се пресегна и натисна бутона за спиране с лакирания в розово пръст. Шумът спря. Усмихна се разсеяно и вдигна голите си ръце зад тила.

— Едва ли ще искате да запишете всичко, което си кажем. Освен това не понасям тези машинки.

— Както желаете! — Той извади писалка и бележник. — Може да си водя бележки, нали? Добре. Бихте ли повторили това, което ми казахте в другата стая? Не успях да го запомня — излъга той.

— Разбира се… — Жозет се поизправи в шезлонга, сви краката си и се облегна на вдигнатите си колене.

Докато говореше, Туийд записваше.

— Казахте — подсети я той, когато жената свърши, — че очаквате мъжа си да пристигне в Париж начело на армия.

— Вие, журналистите, сте наистина непоносими — тя лекичко го плесна по коляното, но ръката й се задържа там. — Вече ме питахте за това. А аз не ви отговорих.

— Сега ще го направите ли?

— Разбира се, че генералът ще дойде в Париж. И ще дойде навреме. Франция плаче за един силен мъж, който да я спаси. Може би ще пристигне и армията му — войниците му са предани и той едва ли ще успее да ги възпре.

„Добре измислено“ — каза си Туийд и продължи да записва. Сега вече виждаше сценария на преврата. Това посещение на приема се оказваше много полезно. Ръката на Жозет нежно се размърда върху коляното му. Туийд я покри с длан. Беше най-привлекателната и най-опасната жена, която бе виждал. Реши да говори направо:

— Какво ще стане, ако мъжът ви влезе и ни завари така?

— Заключих вратата.

— Знаете какво имам предвид.

— О, не се безпокойте. Шарл се забавлява при друга. От много време си има любовница. Някаква англичанка. Винаги е намирал жени, за да се разтовари. Вие никога ли не го правите?

Тя бе извадила ръката си изпод неговата и пръстите им сега бяха сплетени. Лекичко го придърпа към себе си. Туийд трябваше да употреби цялото си самообладание, за да устои. Каза си отново, че Дьо Форж е отговорен за смъртта на неговия агент в Бордо Френсис Кари. На жената, изглежда, просто й се забавляваше. Но може би се опитваше да прехвърли пропагандата на Дьо Форж отвъд Ламанша. Туийд си пое дълбоко въздух.

— Ако не довършим този разговор, ще загубя работата си.

— Добре, питайте, мистър Прентис. Ще си починем после.

— Чух слухове за някакъв клуб на високопоставени личности, чиято цел е да завземат властта в Париж. Чух и друго — че един от членовете му е чуждестранен производител на оръжия, който тайно снабдява генерал Дьо Форж.

Тя се сепна, но се овладя за миг. Беше хитра и реакцията й го свари напълно неподготвен — Жозет протегна напред крака си, сложи го в скута му и се усмихна. На Туийд не му оставаше нищо друго, освен да се усмихне в отговор и да подпре бележника на крака й.

— Не мога да си представя на кой му е хрумнала тази мелодраматична идея — отвърна на въпроса му тя. — А на моите приеми наистина идват високопоставени личности, както сам се уверихте. Искат да следят отблизо последните събития. А те приближават към своя връх — жената бавно раздвижи крака си напред-назад в скута на Туийд. — Връх ли казах? — измърка тя.

— Слабото ви място е — бързо изрече Туийд — това, че нямате никаква политическа подкрепа.

— Така ли мислите?!

Тя дръпна крака си и скочи от шезлонга. Оправи роклята си и се огледа в голямото стенно огледало. После отиде до вратата, отключи я и му кимна да се приближи. Туийд влезе с нея в залата. Жозет го хвана с едната си ръка, а с другата му посочи един мъж, който непрекъснато говореше на брюнетката пред себе си, като подсилваше думите си с отсечени жестове на ръцете.

— Ето я вашата — нашата — политическа подкрепа. Това е Емил Дюбоа — лидерът на партията „За Франция“. Всеки ден хиляди хора се стичат под знамената му.

Туийд разгледа Дюбоа. Среден на ръст, вече позакръглен, на около петдесет години. Имаше рошава коса и дълъг увиснал мустак над плътните си устни. Под официалното си сако носеше обикновена бяла връзка, малко зацапана. Противен тип, който напомни на Туийд за снимките на Пиер Лавал — френския колаборационист от войната.

— Май тежката артилерия наистина е на ваша страна — Туийд се опитваше да възстанови предишното благоразположение на Жозет.

— А тежката артилерия винаги печели. Защо не ми дойдете на гости утре вечер? Ще бъда сама. Ще ви дам картичката си. Обадете ми се предварително, за да се подготвя…

Жозет отвори чекмеджето на писалището до стената. Извади картичка с релефни букви и алена роза над името. Подаде му я с подкупваща усмивка.

— Частната ми визитка с частния ми телефон. Давам я на малко хора.

Туийд благодари, пожела й лека нощ и взе палтото си от лакея. Когато излезе от къщата, потупа джоба си, за да се увери, че касетофонът е там.

— От другата страна на улицата ви чака такси, мистър Прентис — каза му лакеят и посочи колата.

Прентис. Името бе избрала Моника. Бе предупредила за това и главния редактор на „Дейли уърлд“ — близък приятел на Туийд. Вече в таксито, той извади касетофона, погледна го и се усмихна.

— Така ли мислите?! — долетя от касетофона ясният глас на Жозет дьо Форж.

Туийд се изправи, изключи машината и погледна Лазал. Бяха в кабинета на Навар в Министерството на вътрешните работи. Самият Навар в момента отсъстваше.

— Как успя да направиш записа? — попита Лазал. — Нали каза, че изключила касетофона?

— Така си мислеше. В техническата лаборатория на Парк Кресънт изработиха този шедьовър. Включва се след натискането на стопа, а копчето за старт задейства устройство, възпроизвеждащо звука от работещо електромоторче. Когато касетката започне наистина да се върти, звукът спира.

— Добре, а ако тя се бе съгласила да записваш на лента?

— Щях да кажа, че много бръмчи, щях да го взема в ръце и да натисна скритото отзад копче.

— Такива машинки биха ни свършили доста работа. Както и да е, сега най-важното е намекът на Жозет, че мъжът й ще пристигне с войската си в Париж. Разбра ли, че Дьо Форж е назначен за временно командващ Трета армия!

— Не. Нима Навар го одобри?

— Не успя да направи нищо. Генерал Масон обяви назначението публично, без да се допита до Навар. Единствената възможност сега е да уволни генерал Дьо Форж и началник-щаба на армията. Но това ще доведе до въстание. Не може да го направи.

В този момент самият Навар влезе в кабинета. Лицето му беше сериозно и решително. Лазал му разказа за посещението на Туийд и Навар поиска да чуе записа. Отпусна се зад бюрото си, втренчи се във въртящите се ролки на касетата и внимателно изслуша целия разговор.

— Радвам се, че като премиер ще можете да ръководите и вътрешното министерство — каза му Туийд след края на записа.

Навар се усмихна:

— Да, успях да задържа контрола върху министерството. Това е и моят коз в играта. Тайните служби, полицията и най-важното силите за борба с безредици сега са под моя власт. Въпросът е кога да изиграя коза си. Имам нужда от сигурни доказателства за измяната на Дьо Форж.

Телефонът иззвъня, Навар отговори, после подаде слушалката на Туийд:

— Обажда се Робърт Нюмън…