Колин Форбис
Огнен кръст (26)

25.

Нападателят я блъсна силно назад, когато прогърмяха четири бързи последователни изстрела от пистолет. Пола се свлече на земята полузадушена. Дочу нов звук — запалването на автомобилен двигател. С мъка махна от главата си торбата, надигна се на лакти и видя отдалечаващите се червени стопове на някаква кола.

Джийн Буржойн се показа на входа към двора на „Адмиралтейството“. Огледа в двете посоки пустата улица.

— Тук съм — тихо извика Пола.

Когато Джийн се приближи, тя вече бе успяла да се изправи на крака и, залитаща, се опитваше да изтупа с ръце мръсотията от палтото си.

— Най-хубавото ми палто. Велур…

Вятърът изведнъж се втурна по улицата и едва не я повали отново. Джийн я хвана за ръката и бавно я поведе обратно към къщата. Едва когато влязоха, Пола забеляза огромния револвер в ръката й.

— Служебното оръжие на чичо — обясни Джийн, когато видя, че Пола гледа револвера. — Какво, за бога, се случи отвън? Добре ли си? Искаш ли да пийнеш нещо? Вино, кафе, чай? Нещо с малко бренди?

— Не, нищо. Наистина. Благодаря ти…

Пола свали палтото си и го разгледа, застанала в средата на хола. Реши, че не е пострадало много.

— Ще трябва да го дам на химическо чистене! — Все още изглеждаше зашеметена. — Ти ли стреля с този револвер?

— И още как! Стрелях във въздуха. Чух те, че крещиш — звучеше като хиляда подивели вещици. Ще ми кажеш ли какво стана?

Пола й разказа накратко случката. Спираше от време на време, за да почине гърлото й и да отпие от лимоновия сок. Внимаваше да не съобщава излишни подробности и направи така, че Джийн да остане с впечатлението за опит за изнасилване. Когато свърши, съгласи се да бъде закарана до хотела, но настоя първо да потърси хартиената торба, която бяха нахлупили на главата й. Може би представляваше важно веществено доказателство. Джийн взе фенерче и двете излязоха навън. В продължение на пет минути претърсваха тревата и пътя, но не откриха нищо. Джийн настоя да се качат в колата и да тръгнат към „Браднъл“. Пола все още се държеше малко притеснена да не й каже повече от необходимото. Притесняваше се и от срещата с Нюмън. Той щеше да побеснее, когато научеше какво е направила.

Когато пристигнаха пред хотела, Пола слезе и огледа паркираните коли. До мерцедеса на Нюмън бе спрян саабът на Бертие. Какво, по дяволите, правеше колата на Нюмън тук? Него самия откриха във фоайето — крачеше неспокойно напред-назад. Джийн се представи, без да подозира, че това съвсем не е необходимо — Нюмън я позна веднага, бе виждал вече снимката й, изпратена в Парк Кресънт. Пола сърдечно й благодари и я увери, че няма да забрави поканата, ако някога отиде във Франция. Нещо я накара да я спре в момента, в който Джийн се обърна да си върви.

— И, моля те, пази се. Живеем в опасен свят…

— Вярно е, ти вече имаш причина да го знаеш. Чао.

— Туийд е тук — каза Нюмън, докато се изкачваха сами с асансьора. — Ако нямаш нищо против, ще отидем веднага в стаята му. Изглеждаш много зле. Бяла си като платно. Случило ли се е нещо?

— По-добре да ти разкажа пред Туийд…

Седнала удобно във фотьойла в стаята на Туийд, тя им докладва за преживяването си, докато често отпиваше от чашата с подсладен чай, за който бе помолила. Туийд седеше в друг фотьойл близо до нея, приведен напред, сплел пръстите на ръцете си. Доста се бе поколебал, преди да й позволи да започне разказа си. Предположи, че е преживяла силен шок — Пола бе поискала подсладен чай при положение, че никога не докосваше захар. Беше изразил гласно предположението си, но тя го бе отрекла. Туийд още се колебаеше дали да не я изпрати да си легне. От друга страна обаче, ако сега разкажеше за случилото се, вероятността да си припомни и най-малките детайли би била по-голяма. А тези детайли можеха да се окажат важни.

Пола продължаваше да изпитва адска жажда. Отново прекъсна разказа си, за да отпие от чая. Наистина беше в шок, но се опитваше да го прикрие със силата на волята си. Продължи да говори и овладяваше нервното потрепване на ръката си, като бавно движеше пръстите нагоре и надолу по презрамката на чантата. Когато стигна до предложението на Джийн да я закара до хотела и влизането им в колата, Нюмън се обади за пръв път:

— Никоя от вас ли не се сети да се обадите на полицията?

— О, да, Джийн бе твърдо решена да направи именно това, но аз я разубедих — тя погледна към Туийд. — Достатъчно неприятности си имахте с Букенън, а предположих, че информацията ще стигне до него. Може да реши да задава неудобни въпроси, за които и моментът не е подходящ.

— Сигурно си права — съгласи се Туийд. — Умно си постъпила.

— Не съм съгласен! — избухна Нюмън. — Ако бяха предупредили всички патрули, можеха да спрат колата!

— Коя кола? Всичко, което видях, бяха две отдалечаващи се червени светлини. Нямам представа нито за модела, нито дори за размерите й.

— Но можеха да блокират пътищата — упорстваше Нюмън.

— Едва ли би имало смисъл — каза Туийд. — Да предположим, че нападателят е отседнал в Олдбърг. Аз лично смятам, че това е много вероятно. Колата сигурно е в гараж.

— За същото се сетих и аз — съгласи се Пола. — Проучих картата на града. Улицата, на която живее чичото на Джийн, прилича на подкова. Колата може да е излязла отново на главната улица, въпреки че не потегли в посоката, от която бяхме дошли с Бертие. Удушвачът може да е паркирал дори пред хотела. Колата на Бертие е оставена на същото място, където беше, преди да тръгнем оттук.

— Провери ли дали двигателят е още топъл? — попита Нюмън.

— Забравих. Колко странно! — заяде се Пола. — Не мислиш ли, че е лесно да забравиш, когато преди малко едва не са те удушили!

— Хайде стига — намеси се Туийд. — И без това в такава студена нощ моторът бързо ще изстине. — Той погледна Пола: — Шията ти е одрана на едно място…

— Видях. Влязох да се измия в стаята си, преди Боб да ме доведе тук — тя опипа гърлото си. — Съвсем малко е. Вероятно шалът ме е отървал от по-сериозни белези.

— Друго исках да кажа — продължи мисълта си Туийд. — Дали да не извикаме лекар да те прегледа?

— Никакви лекари — каза Пола и се изправи, потискайки прозявката си. — Ако нямате нищо против, ще поспя. Искам да взема душ…

— Недей — предупреди я Нюмън. — Можеш да заспиш под него — Той се усмихна. — Освен ако не ми позволиш да дойда да ти помогна.

Тя му се усмихна с благодарност, знаейки, че се шегува, за да я разведри, и поклати глава. На излизане спря до вратата, изведнъж сетила се за нещо, и се обърна към двамата:

— Разказах ви дума по дума разговорите в „Адмиралтейството“. Но в поведението на генерал Буржойн имаше нещо странно. Когато пристигнах, беше жив и енергичен като младеж. Но когато заговорих за Трети корпус, изведнъж увехна.

Туийд се наведе напред и нещо проблесна в погледа му:

— Тоест?

— Ами просто си личеше, че мозъкът му е пъргав като на момче. А после изведнъж изключи. Сякаш вече не беше в стаята. Имах чувството, че старческото му поведение е само игра. Когато излезе, едва ходеше. А ако го бяхте видели на влизане, не бихте си и помислили, че е надхвърлил шестдесетте.

— Интересно — каза Туийд, загледан в стената.

— Около Джийн Буржойн също има нещо странно — продължи Пола.

— Странно? В какъв смисъл?

— Не знам. Още не знам. Покани ме във вила „Форбан“, ако някога посетя Франция и съм близо до Бордо. Смятам да го направя, ако се удаде възможност.

— Няма смисъл да го мислим сега. Легни си колкото можеш по-бързо.

Пола обаче не бързаше да си тръгне. Замълча и изведнъж попита:

— Мислите ли, че убиецът може да е жена?

— Имаш ли основания да го вярваш? — изненадано я запита Туийд.

— Засега и това не знам. Лека нощ и на двамата…

* * *

— Калмар е около нас, в Аркашон — каза Туийд, веднага щом останаха сами с Нюмън. — Сигурен съм в това. Не исках да го казвам, докато Пола беше в стаята. Достатъчно й се беше събрало. Самоличността на Калмар е ключът към нашата загадка. Към всичко, което става в Европа — във Франция, в Германия.

— А в момента в Олдбърг има много кандидати за ролята на убиеца — Туийд бе разказал на Нюмън за разговора си с Моника, докато чакаха Пола. — Майор Леми, сержант Рей, лейтенант Бертие и Бранд.

— Затова първата ти задача е да закараш сутринта Пола в Лондон. Ще пътувате с мерцедеса. Това е заповед.

— Която с удоволствие ще изпълня…

— Тя не бива да се мотае тук нито миг повече. Трябва да я изведеш от зоната на опасност — тоест от Олдбърг.

— Та да поиска да отиде в още по-опасен район, когато разбере накъде ще се отправя аз. Франция.