Колин Форбис
Огнен кръст (11)

10.

— Генерал Шарл дьо Форж е най-зловещата политическа фигура във Франция през това столетие — каза Лазал.

Пола погледна Туийд, който само кимна на французина да продължи. Бяха се върнали от швейцарския ресторант и отново седяха в тесния кабинет на Лазал.

Пола бе схванала тактиката на Туийд. Той все още събираше информация, преди да се върне в Лондон, преди да реши как да разгърне силите си. Този етап тя вече познаваше.

— Той подпалва френското обществено мнение и го настройва срещу Германия — продължи Лазал. — Дюбоа, лидерът на партията „За Франция“, е негова кукла, безсловесна марионетка. Дьо Форж е този, който определя какъв курс да вземе Дюбоа. Това е скандално — Германия е най-миролюбивата нация в цяла Европа. А Дьо Форж изкуствено насажда и поддържа един неоснователен страх от новата обединена Германия.

— Защо? — попита Туийд. — Каква е целта му?

— Да стане следващият президент на Франция…

— Как, по дяволите, си представя това? Та той е генерал!

Лазал се усмихна накриво:

— Съществува прецедент — генерал Дьо Гол…

— Който взе властта в момент, критичен за цялата нация. Тогава и правителството се бе отчаяло.

— Именно този сценарий сега отново и успешно създава Дьо Форж. Безредици, улични боеве. Явно не разбирате истинското значение на това, което е станало в Бордо.

— А защо точно там?

— Защо в Бордо? Ето, че стигнахме и до това. Разбирате ли, Бордо е градът, който е бил свидетел на три кризи в страната, а и на две унизителни поражения, нанесени ни от германците. През 1871-ва, когато войските на Бисмарк разгромиха нашите, Германия анексира Елзас и Лотарингия. През 1914-а френското правителство изпадна в паника и временно се премести в Бордо. И най-накрая, през 1940-а, както знаете, премиерът Пол Рейно също избяга заедно с кабинета си в Бордо. А после се предаде на Хитлер.

— Все още не разбирам защо Дьо Форж започва кампанията си оттам.

— Той поиска да бъде прехвърлен в командването на Трети корпус отчасти защото базата е близо до този град. Дьо Форж използва Бордо за символ на унижението на Франция. Кой град би бил по-подходящ за започването на една реваншистка кампания? Кампания, чиято цел е превръщането на Франция в най-могъщата държава на континента.

— Ти каза „отчасти“. Каква е другата причина?

— В Трети корпус той е близо до своя приятел и съюзник генерал Лапоант — командира на „ударните сили“, ядрената мощ на Франция.

— И молбата му за прехвърляне беше приета?

— Друг негов съюзник е министърът на отбраната Луи Жанин. Дьо Форж го държи в малкото си джобче.

— Но президентът би могъл да направи нещо, не може да не знае какво става в страната.

— Елисейският дворец? — отново се показа киселата му усмивка. — Президентът много внимава къде стъпва. Още не може да повярва, че един обикновен генерал е в състояние да го предизвика. От друга страна, „За Франция“ го тревожи с нарастващата си популярност. Дюбоа непрекъснато призовава за изхвърлянето на алжирците и арабите от страната.

— Но това съвсем не може да се нарече национална криза — продължи Туийд, решен да накара Лазал да се аргументира докрай.

— Скоро ще може. Разбрах, че по време на бунтовете в Бордо… — прекъсна го един адютант, който влезе в кабинета и остави пред Лазал дълъг лист хартия. Погледна гостите, извини се за нахълтването и бързо излезе. Обикновено спокойното лице на Лазал стана сериозно и мрачно. Той погледна към Туийд.

— Казваш, че няма криза. Този кодиран факс е пристигнал току-що. Съобщава за големи размирици в Лион. Първите сведения са за около хиляда и петстотин пострадали и напълно опустошен център. Размирниците са носели маски и нито един не е арестуван. Силите на реда са били атакувани със сълзотворен газ и димни бомби. Приближава се към Париж с всеки изминал час.

— Значи планът му работи.

— Да, Туийд. Дестабилизира държавата, създава условия за революция. И познай кой ще е спасителят на Франция…

— Разкажи ми за „Черния кръг“, спомена го преди.

Лазал безпомощно разтвори ръце:

— Усилено се твърди, че всичко това се планира от един малък клуб. Моето разузнаване предполага, без да има доказателства, че негови членове са Дьо Форж, генерал Масон — началник-щаб на армията, генерал Лапоант, Луи Жанин — министър на отбраната в Париж, и Емил Дюбоа.

— Други членове?

— Вероятно още един. Наричат го Птицата.

— Птицата? — намеси се Пола. — Що за странен прякор?

— Предполагаме, че просто идва и си отива, че не само снабдява Дьо Форж с пари за кампанията му, а и че тайно му доставя нови модели оръжие, с които армията му официално не разполага. Вероятно дори смъртоносни бойни газове.

— Някаква идея кой може да е Птицата?

— Не. Между другото, не споменавайте никъде за разговора ни, дори пред член на кабинета или мой подчинен. Дьо Форж навсякъде има шпиони.

Туийд беше поразен. Никога преди не бе чувал началника на френското контраразузнаване да говори така. Пола реагира веднага:

— Значи Дьо Форж е подкарал влака и сега на него се качват пътниците.

— Добре го каза — съгласи се Лазал. — Да се надяваме, че не е станало прекалено късно.

— От друга страна — продължи Пола, предполагам, че също имаш внедрени свои агенти. Откъде иначе би могъл да знаеш толкова добре какво става в лагера на Дьо Форж?

— Наистина имам информатори — предпазливо отвърна Лазал. — Но не само тукашната ситуация ме тревожи. Положението в Германия също взема странен обрат. На Рейн работи нелегално една дясна екстремистка групировка — „Сигфрид“. А това помага на Дьо Форж да представи Германия като заплаха.

— Няма ли човек от висшите кръгове на властта — освен президента — на който да можеш да се довериш? — попита Туийд.

— Има един силен мъж — Пиер Навар, министър на вътрешните работи и мой пряк началник. Той ненавижда Дьо Форж. Но положението му има един недостатък. Президентът мисли, че всичко ще е наред, стига Навар да е в кабинета, за да се противопоставя на Луи Жанин, който пък го успокоява, че не съществува опасност от преврат.

— Значи нещата са оставени да се развиват от само себе си.

— Точно така. Сега, преди да засегна един деликатен въпрос, има ли нещо друго, за което искате да ме попитате?

— Да — бързо отговори Пола. — Трябват ми сведения за личния живот на Дьо Форж. Това може да се окаже слабото му място.

Лазал се изправи и отвори вратата на вграден в стената зад него дървен шкаф. Вътре имаше сейф. Набра комбинацията, отвори желязната врата, извади една дебела зелена папка и я постави на бюрото.

— Доста си се потрудил — обади се Туийд, когато Лазал разгърна папката.

— Дьо Форж ме е обсебил — призна французинът.

Докато прелистваше досието, Пола огледа стаята. Мебелите бяха стари — евтино дървено бюро с издраскан плот, паянтови дървени шкафове. Прозорците плачеха за измиване, а завесите отдавна бяха забравили какво е пералня. На идване обаче тя бе забелязала през една отворена врата на приземния етаж стая, пълна с компютри, факсове и блестящи зелени екрани. DST представляваше странна смесица от вехтории и съвършени технологии.

Лазал се обърна към Пола и заговори:

— От десет години Дьо Форж е женен за Жозет — парижка светска дама. Тя притежава един апартамент в Бордо и друг тук, в Паси. Наследява състоянието на баща си, който по времето на сватбата им е бил министър на отбраната. Ето снимката й…

Пола се вгледа в елегантната брюнетка в къса пола, седнала на диван и кръстосала разкошните си крака. Жена, която знае как да използва предимствата си.

— Привлекателна, умна, знае какво иска — позволи си да я определи Пола.

— Превъзходен анализ — каза Лазал, впечатлен. — Освен това иска да бъде съпруга на президента на Франция.

— Той верен ли й е?

— Боже мой! Не! Апетитът на Дьо Форж към благините на живота е направо неутолим. Начело на списъка за него са жените. Както ви казах преди обяда, има любовница — англичанка. Прекарва много време във вила „Форбан“, близо до щаба на Трети корпус. Позволете ми да ви представя Джийн Буржойн…

Пола пое снимката на ослепителна красавица с дълга руса коса. Джийн Буржойн седеше на плетен стол на някаква поляна, а фонът зад нея беше гъста горичка от вечнозелени дървета. Носеше прилепнал по тялото син пуловер, който подчертаваше чувствената й фигура, а широката й уста се смееше, но някак мрачно.

— Снимката е малко размазана — рече Пола.

— Правена е тайно с телеобектив.

— Предполагам, че Жозет не знае за съществуването й.

— Наистина ли мислиш така? — Лазал се засмя, като за пръв път, откакто се бяха видели, се отпусна. — Имам основание да вярвам, че Жозет знае за всички малки прегрешения на мъжа си.

— И се примирява с тях?

— Не им обръща внимание. Нали ти казах, иска да остане съпруга на мъжа, който един ден ще е президент на Франция. Невероятно амбициозна жена. Тя също си има своите историйки. И то винаги с мъже, които биха могли да бъдат полезни на Дьо Форж.

— Опасна дама — ако това е думата.

Лазал извади нова снимка:

— А ето и майор Жул Леми. Шеф на разузнаването на Дьо Форж. Някои казват, че той е неговият зъл гений. Леми е луд, абсолютен фанатик. Говори се, че пробягва петнадесет мили всеки ден независимо от времето.

Туийд се наведе към Пола, за да погледне снимката. Мъж с лисиче лице, силни черти и блестящи очи. Пола се намръщи и върна снимката.

— Не ми харесва. Не ми се иска да го срещна в някоя тъмна нощ.

— И накрая — това е сержант Рей. Имам две фотографии. Вземете едната. Ако страховитият Робърт Нюмън мисли да се връща в Бордо, по-добре ще е да знае нещичко за Рей.

— Каква роля играе? — попита Туийд, докато Пола разглеждаше новото лице.

Рей носеше униформата и пагоните на лейтенант. Лицето му беше като на гном, а възрастта му не можеше да се определи, но очите му бяха лукави и зли.

— Ординарец на Дьо Форж официално. Най-важно е обаче умението му да изработва и замаскирва всякакви бомби. В това отношение е изобретателен като дявол.

— Дьо Форж явно се специализира по дяволи — каза шеговито Туийд, за да разведри атмосферата. Подаде снимката на Пола и тя я пъхна в чантата си. Лазал кротко барабанеше с пръсти, втренчен в Туийд.

— Сега стигнахме до деликатния въпрос. Знам колко цениш и колко се грижиш за агентите си. Ето какво открихме за убийството на Анри Бейл. Бил е взет от един бар, наречен „Маями“, където е работел. Отвели са го двама мъже, представили се за офицери от тайните служби. Получихме по факса доклада за аутопсията. Много подробен доклад.

— И какво ни казва? — тихо попита Туийд.

— Че е бил удушен. Онова, което ми се струва най-интересно в доклада… — той спря и погледна Пола. — Надявам се, че не звучи цинично.

— Ни най-малко — бързо рече Пола. — Имаме нужда от колкото се може повече информация.

— Патологът — продължи Лазал — е записал в протокола си, че удушвачът е бил професионалист. Думата е странна, но той я обяснява по-нататък. Задушаването е било бързо и резултатно. Палците на убиеца са притиснали гръкляна на Бейл и останали там, докато не издъхнал. След настъпването на смъртта — и именно това е странното — удушвачът направо е срязал врата на жертвата си. Звучи като дело на садист, психопат.

— По-скоро като опит да се прикрие професионалният опит — обади се Туийд.

— Носи се непотвърден слух, че убиецът е човек, за когото вече сме чували. Калмар.

— Откъде идват слуховете?

— Смятаме, че Калмар сам разкрива съществуването си, за да увеличи репутацията си и следователно хонорарите за специфичните си услуги.

— Произход?

— Забулен е в тайна — Лазал отново махна с ръка. — Някои казват, че е от Централна Европа. Други — че е източноевропеец, някъде от Балканите. Също както Интерпол, не разполагаме нито с негово описание, нито с някакъв ключ към националността му. Твърди се също, че владее няколко езика, но кои точно, пак не знаем.

— С други думи, Рене — усмихна се Туийд, — за Калмар ни е известно всичко.

— Рано или късно ще допусне грешка.

— След като остави още няколко трупа — добави Пола.

Туийд погледна часовника си и се пресегна за палтото.

— Трябва да хванем самолета. Много сме ти задължени за помощта и за информацията, Рене. Непременно ще поддържаме връзка. Ще работим денонощно. Възможно е разрешението на това, което става, да се намира в Англия…