Джон Лескроарт
Адвокати на защитата (27)

26

В понеделник следобед Лание съобщи на Глицки, че моментът е подходящ да разговаря с инспекторите му. Лание направо не можеше да насмогне на скоростта, с която ставаха убийствата напоследък, и се чувстваше угнетен. Беше свикнал с гангстерските войни и касапници, но съвсем друго беше, когато убиваха мирни граждани. А през последните две-три седмици именно такива мирни граждани бяха станали жертва на убийства: първо Елизабет Кеъри, после Боскачи, а от петък вечер вилнееше и този Екзекутор.

След телефонния разговор с Глицки Лание закрачи напред-назад из стаята на инспекторите. Бюрата на дванайсетте му подчинени бяха разположени по двойки, с лице едно към друго. С годините редицата метални шкафове с досиета постепенно се бе разпростряла като пълзящо растение и сега разполовяваше пространството подобно на стена, отделяйки помещението на инспекторите от кабинета на лейтенанта. През последния половин час хората му бяха започнали да се връщат по местата си, за да свършат някоя изостанала писмена работа или просто да разчистят бюрата си за следващия ден.

Лание си взе чашка кафе и още преди да отпие първата глътка, Глицки се появи. В следващата минута осем ченгета от „Убийства“ бяха заели небрежни пози около бюрата на партньорите Дан Кунео и Глен Тейлър.

Лание не загуби излишно време:

— Знам, че всички сте много заети със случаите си, а неколцина от вас са в групата, която разследва убийството на Боскачи, но предвид убийствата на онзи Екзекутор заместник-началник Глицки смята, че ще е полезно да си раздвижите още малко мозъчните клетки. Ейб?

Глицки огледа лицата на инспекторите, осъзнавайки с известно учудване, че почти никой от тях не бе работил под негово пряко ръководство. От събралите се единствено Сара Евънс и Дарел Брако бяха в отдела, докато той го оглавяваше. От останалите четирима — Белу, Ръсел, Глен Тейлър и Дан Кунео — двама му бяха почти напълно непознати. Другите двама, Кунео и Ръсел, всъщност бяха разследвали Глицки през седмиците преди миналогодишната престрелка. Беше общоизвестно, че те и сега не бяха сред почитателите му. Ето защо групата не му беше толкова по вкуса, колкото се бе надявал. Въпреки това се нуждаеше от съдействието им.

— Първо, тук съм, единствено защото Марсел ме помоли да дойда. Работя с малък екип по убийството на Боскачи и, честно казано, не сме постигнали особен напредък. Марсел ми каза, че горе-долу същото е положението и с ударите на този Екзекутор, въпреки че балистичната експертиза доказа връзка между жертвите.

Въпросът ми е дали не сте открили и друга връзка.

Сара Евънс се обади:

— Не сме попаднали на никаква следа, сър. Възрастната жена, Идит Монтроуз, е живяла сама и няма живи роднини тук, макар че и синът, и дъщеря й пристигнаха от друг щат за погребението. Никой от тях не е чувал нищо за другата жертва, Филип Уонг. От своя страна, съпругата на господин Уонг, Мае Ли, не познава Монтроуз.

Партньорът на Евънс, Дарел Брако, добави:

— На път сме да елиминираме и грабеж. Не сме сигурни за жената, Монтроуз, но Мае Ли не е открила нищо липсващо. И двете убийства приличат, извинете за израза, на екзекуции.

— Да не би да пропускам нещо? — Това беше Дан Кунео, който седеше на бюрото си и барабанеше на някакъв въображаем тъпан между краката си.

— Какво има, Дан? — попита Лание.

Инспекторът спря да барабани.

— Ами, от една страна имаме тази история с Боскачи, а от друга — двете екзекуции. — Той се обърна към Глицки. — Като изключим факта, че знаем твърде малко за тези случаи, не виждам абсолютно никаква връзка между тях.

— Аз също — каза Глицки. — Освен съвпадението между двата куршума. Иначе — никакви свидетели, никакви отпечатъци, никакви мотиви. Нищо. Прав ли съм?

— Да, сър — призна Евънс от името на останалите.

— Да ви прещракват някакви идеи? — попита Глицки.

— Какви идеи може да ни прещракват? — рече Кунео.

— Нищо плюс нищо е равно на нищо.

— Чакай малко — Белу се показа зад гърба на партньора си, Ръсел. — Имаме друг неразрешен случай, който се вмества в този профил.

— По дяволите, Пат — каза Кунео. — Аз самият имам една дузина, а ти говориш за един.

— Да — намеси се Лание. — Но някой от тях на обикновен гражданин ли е?

— Елизабет Кеъри — отвърна Белу.

— Точно така — каза Глицки и поясни за другите, които не бяха в течение. — Преди две седмици Елизабет Кеъри, домакиня на средна възраст, бяла, е била застреляна на вратата на къщата си с един куршум в сърцето. Стрелецът не оставил никакви следи освен гилза от девети калибър.

— А куршумът? — попита Кунео.

Белу поклати глава.

— Не. Претърсихме всичко, включително зидарията и гипсовата мазилка от задната страна на къщата. Експертите търсиха целия ден. Не можаха да го намерят.

— Значи не знаем дали е бил Екзекуторът? — попита Ръсел.

— Правилно — отвърна Глицки. — Не ни е оставил нищо. А сега въпросът ми към всички ви е: защо това звучи познато?

— Извинете, сър — Кунео се изпъна на стола си. — Значи според вас тези случаи са свързани, само защото не разполагаме с нищо по нито един от тях. При цялото ми уважение, но фантазията ви изглежда е доста развинтена. — Той получи одобрително кимване от Ръсел и Тейлър и продължи. — Това е все едно да твърдиш, че понеже бирата не е вода и млякото също не е вода, следователно бирата е мляко.

— Това ми е ясно — каза Глицки, който беше дошъл в отдела с определена цел и не искаше да губи самообладание. — И, разбира се, в него има смисъл. Обаче от друга страна, след като не разполагаме с нищо по тези четири убийства за последните две седмици, може би единственият начин да постигнем някакъв обрат, е като изпълзим от дупките си. Можем да очакваме, че Екзекуторът ще нанесе нов удар и докато бъде така любезен да ни остави някаква следа, ще се наложи да работим с това, което имаме.

— Което — каза Евънс — струва ми се, е нищо.

— Не, Сара, не съвсем — отвърна Глицки. — Ако разглеждаме убийствата в Туин Пийкс отделно, разполагаме само с балистичната връзка. Но ако допуснем, първо, че Боскачи също може да е станал жертва на Екзекутора…

Кунео едва не подскочи на стола си.

— Чакайте, чакайте, чакайте! Без мен, сър! Казвате че Екзекуторът може да е убил Боскачи? А защо не и Кенеди, а?

Лание се обади в защита на Глицки.

— Никой не отрича, че това е само предположение, Дан — Ако имаше за какво друго да се заловим при жертвите на Екзекутора — каза Глицки, — нямаше да губи времето на всички, като говоря за това. Но факт е, че не разполагаме с нищо.

— Нито пък по случая Боскачи — вметна Кунео.

— Не съвсем — повтори Глицки. — Смятаме, че ща вероятност да е бил застрелян с пистолет със заглушител Всъщност — той се обърна към Лание, — затова трябва да направим повторно лабораторно изследване на куршумите от Туин Пийкс.

— Те вече направиха балистична експертиза — каза Лание. — Но куршумът от убийството на Боскачи е токова деформиран, че е невъзможно да се направи сравнение — Знам — отвърна Глицки. — Не говоря за балистична експертиза. — Той се обърна към групата. — По куршума на Боскачи има доста отчетливи следи от протриване Понякога, ако заглушителят не е поставен правилно куршумът се протрива, докато излиза от цевта. Обикновената балистична експертиза не е в състояние да установи това, особено ако куршумът е деформиран. Обаче — допълни той, — ако визуално следите съвпаднат с тези на куршумите от Туин Пийкс, може би сме напипали нещо — Значи трябва да е работа на професионалист — каза Тейлър.

— Възможно е — съгласи се Глицки. — Във всеки случай си струва да установим дали някой в Туин Пийкс е Чул изстрели. Или — той се обърна към Белу — близо до дома на госпожа Кеъри?

— Да, но какво от това? — възрази Кунео. — Всички свидетели, които съм разпитал досега, казват, че не са чули нищо. Нищо не са чули, нищо не са видели, доколкото си спомнят и ако паметта не им е изневерила точно по това време и точно на това място от полукълбото, където са станали инцидентите. И какво? Следва ли да заключим от това, че имаме положителни доказателства?

Глицки остана невъзмутим.

— Поне положителни дотолкова, че АТО ще ни снабди с имената на хората, които са купували заглушители. Ще ги разпитаме и ще се опитаме да открием връзка между някого от тях и някоя от жертвите. Най-малкото, ще се занимаваме с нещо, вместо да чакаме със скръстени ръце следващия удар.

— А междувременно — рече Тейлър, — какво ще правим, ако Екзекуторът удари отново?

— Тогава, ако благоволи да ни остави следа, ще се хванем за нея, естествено. Но докато не разполагаме с нещо по-сигурно, трябва да елиминираме другите възможности, най-добрата от които е, че оръжие със заглушител е убило четирима души вместо двама.

— Освен това — каза Лание — можем да получим отговор на този въпрос до довечера, ако излезем и обиколим къщите още сега, когато е най-вероятно свидетелите да са си у дома.

Евънс възнегодува слабо:

— Това беше подло, Марсел.

Лание й се усмихна лъчезарно:

— Благодаря. Харесва ми да си мисля, че съм намерил ключа към ефикасното управление.

— Ще получим ли допълнително възнаграждение за извънредните часове? — попита Ръсел.

Това бе един от най-трънливите въпроси. Лание се поколеба, погледна Глицки, който кимна.

— Пишете ги към разследването на случая Боскачи — каза той.

— И още нещо — обади се Кунео. Всички обърнаха погледи към него. — Когато говорихме за Боскачи, вие казахте първо, изхождайки от предположението, че е една от жертвите на Екзекутора. Имаше ли и друго?

Един мускул заигра по челюстта на Глицки.

— Казал съм първо?

— Така мисля. Да, сър.

— Съжалявам — каза Глицки след кратко мълчание. — Вече не помня.

 

 

Когато Хал и Линда Норт излязоха от охраняваната болнична стая на сина си, Ву и Харди ги очакваха в коридора. След като Ву представи Харди, Линда се усмихна и каза:

— Дизмъс? Не се ли казваше така добрият крадец^[1] от Голгота?

Харди се насили да се усмихне. Не беше ни най-малко приятелски настроен.

— Да, точно така. Малко хора го знаят. Той е и светецът покровител на убийците.

Тялото на Линда се стегна.

— Андрю не е убиец.

— Не, госпожо, не е.

Хал се обади:

— След всичко, което ни мина през главата, приятно е да чуем някой да го казва. Значи мислите, че имаме шанс?

— Не ме разбирайте погрешно. Предстоят ни трудни дни, но има основание за предпазлива надежда. Във ваше отсъствие събитията претърпяха известно развитие. Освен, разбира се, този опит за самоубийство. — Той ги фиксира със студени очи.

Линда схвана посланието им.

— Мислите си, че сме ужасни родители, задето не бяхме тук, нали?

— Няма значение какво мисля аз — отвърна Харди. — Може би малко се учудих.

— На какво? — Хал застана пред съпругата си, сякаш да я защити. — На какво? — повтори той. — Защото заминахме на юг ли?

Харди не отговори.

— Аз попитах Андрю и той каза, че няма нищо против. Знаеше, че сме направили резервациите преди месеци и беше категоричен, че трябва да отидем. Бе само за три дни. Увери ни, че ще е добре. Беше започнал да свиква с МВЦ. Нямахме представа, че ще извърши подобно нещо. Откъде можехме да знаем?

— Госпожо Норт — рече Харди, — господин Норт. Не ви обвинявам за нищо. Начинът ви на живот не ми влиза в работата. Но заради Андрю щеше да е добре да знаем къде можем да ви открием, когато това се случи. Обаче…

— Той знаеше къде сме — разгорещи се Хал и се обърна към Ейми. — Бях сигурен, че ви е казал.

— Не, сър. Не ни каза.

— Той можеше да се свърже с нас по всяко време — добави Линда. — И двете ни деца можеха. Хал и аз винаги сме на тяхно разположение, когато се нуждаят от нас.

— Виждате ли — Хал, който се държеше все така агресивно, се обърна към Ву. — Можехте да се обадите на Алиша вкъщи. Имате номера. Тя лесно щеше да се свърже с нас.

— Как разбрахте? — попита Харди. — За това?

— Обадих се в МВЦ, за да говоря с Андрю, веднага след като се прибрахме тази сутрин. Оттам ми съобщиха. После се обадих на Хал и веднага дойдохме тук.

Но Хал продължи да говори на Ву.

— Все още не разбирам как така не ви е минало през ума да позвъните у дома. Алиша щеше да ни се обади и щяхме да се върнем много по-рано.

Ву издържа на погледа му, стисна устни и се обърна към Харди, който каза в нейна защита:

— Дъщеря ви не си беше вкъщи, сър.

— Какво? Разбира се, че си е била. И двамата говорихме с нея.

— Така е — потвърди Линда. — Беше си вкъщи. Определено. Тя ни се обади.

— На мобилния ви телефон? — попита Харди.

— Да, струва ми се — Линда премести погледа си от Харди на Ву, после отново на Харди. — Искате да кажете, че е могла да позвъни отвсякъде?

— Искам да кажа — започна Харди, — че когато са открили Андрю в килията му тази сутрин, са се обадили първо в дома ви, после са изпратили патрулна кола — било е четири часа след полунощ, не забравяйте — но е нямало никой. Първият човек, с когото са се свързали след това, е била Ейми, намерили са я в апартамента й.

— Не вярвам нито дума — каза Хал.

— Може да проверите — отвърна Харди. — Ще ви отнеме пет минути.

— Изкарвате дъщеря ми лъжкиня, така ли? — Хал насочи яростта си към Харди. — Знаете ли какво? Повече не ми се слушат тези идиотщини, нито от вас, нито от когото и да било. — Той се обърна към Линда и я сграбчи за лакътя. — Да си вървим. Край.

Тя обаче не помръдна.

— Искам да разбера истината за Алиша.

— Току-що я чухте — каза Харди.

— Няма значение — озъби се Хал. — Още една маневра, за да ни накара да се почувстваме виновни и в крайна сметка, сигурен съм, да му платим повече.

— Да ми платите повече ли? Имам новина за вас, приятелю, ако още не сте разбрали: аз работя безплатно. — Харди беше вече толкова вбесен от заслепението и арогантността на този мъж, че се изкушаваше да го цапардоса. Кръвта запулсира в ушите му. Почувства, че трябва да повиши глас, за да изпусне парата. — А защо не уволните Ейми? Каква блестяща идея! Няма значение, как ще се почувства Андрю, ако единственият човек, който е неотлъчно до него, откакто го арестуваха, също го изостави. Смятате ли, че това ще подобри душевното му състояние? Че ще повиши самочувствието му? Разбира се, не ви е първа грижа да се интересувате от чувствата на Андрю. Линда се изстъпи пред съпруга си.

— Как можахте да го кажете? Аз обичам момчето си.

Наистина го обичам.

Харди положи усилие, за да се успокои.

— Знаете ли, госпожо Норт, сигурен съм в това. Но случилото се миналата нощ не ви ли кара да мислите, че може би той не го знае? Че може би се чувства самотен и изоставен, сам-самичък на света?

— Грешката не е наша — каза Хал. — Децата ни имат всичко, каквото си пожелаят, имат всички възможности. — Той погледна съпругата си, хвана я за ръката и се обърна към Харди. — Искате да ни стоварите цялата отговорност. Но тук ние нямаме вина. Всичко е заради Андрю — лъжите, които наговори и така нататък. Винаги е бил трудно дете. Ние с Линда не сме виновни. Бяхме дяволски добри родители.

Харди осъзна, че това няма да ги отведе до нищо продуктивно.

— Вижте какво — каза той. — Аз самият имам две деца. Тийнейджъри. Знам за какво говорите. Когато на мен и съпругата ми се предостави шанс да бъдем сами, ние също се възползваме от него. Но смея да отбележа — и това важи както за мен и жена ми, така вероятно и за всички брачни двойки на планетата — че може би не сте чак толкова запознати с чувствата на сина си, колкото си мислите. Та в края на краищата той посегна на собствения си живот.

След кратък миг на напрежение Линда наруши мълчанието:

— Ще се върна при него — каза тя. — Ще стоя при него, докато се съвземе. Хайде, Хал. Идваш ли?

Като хвърли кисел поглед на Ву и Харди, без никакъв коментар Хал улови ръката на жена си и двамата влязоха обратно в стаята на Андрю.