Джон Лескроарт
Предварително изслушване (7)

7

Шарън Прат много внимателно избра момента.

Бе поканена да държи реч в Градския клуб за работата си като областен прокурор, за най-забележителните успехи и провали на офиса й, за еволюцията на философията й за правораздаването и плановете й за бъдещето. Присъстваха няколко представители на медиите, както и доста от членовете на политическия и бизнес елит. Събирането беше идеално — на малко по-висок тон от обичайните пресконференции в Съдебната палата, с достатъчно възможности за фотографите и шанс да обясни абсолютно неочакваната промяна на позицията си с повече думи, отколкото при друг случай.

Тъй като през последните две години си бе партнирала доста добре с бизнес кръговете и пресата, Шарън започна с кратка ретроспекция на продължаващата морална кампания на нейната администрация срещу „Жиронд Индъстрис“, френската компания, чиято печеливша дъмпингова оферта за 25 милиона долара за конвейера за багаж на летището разтърси Съвета на надзорниците и сериозно ядоса много от най-големите и влиятелни строителни фирми, които развиваха дейност в града.

Чуждестранна компания като „Жиронд“ не би могла да изпълни договорите си, без да работи с армия от местни подизпълнители — производители на ламарина, майстори на покриви, бояджии, електротехници, зидари и т.н. Тези компании, споменати в офертата на „Жиронд“, на свой ред бяха гарантирали, че изпълняват градската квота за представители на малцинствата.

Гейб Тори разбираше от бизнес повече от Прат и я бе предупредил за възможната измама при преговорите. „Жиронд“ не биха могли да извършат работата при условията, които са оферирали. Според Тори „Жиронд“ са наели подизпълнителите за предвиждания период и са се освободили от тях веднага след това. Нито един от подизпълнителите не се приближаваше до определените квоти за представители на малцинствата или жени. Гейб дори се обзалагаше, че много от компаниите са записали жени или членове на малцинствата като титулярни собственици на минимална заплата. „Жиронд“ са отбелязали хората в документите си, след това са им платили на ръка да си стоят вкъщи и да лъжат, че работят по проекта.

Прат започна ретроспекцията си оттук.

Офисът на областния прокурор се бе захванал с жар с този проблем, свика голямото жури^[1], призова свидетели, нае вещи лица да разследват прегрешилите подизпълнители, правеше им ревизии без предупреждение и отново и отново изкарваше наяве нарушенията.

Когато историята се разду, репортерите скоро откриха, че срещу „Жиронд“ има доклади за нарушение на човешките права по време на работата им в Сенегал, на Карибите и във Филипините. Собственикът на компанията, Пиер Кото, притежаваше и друга компания, която се занимаваше с продажбата на животински кожи. Как, питаше Прат, либерален и доброжелателен град като Сан Франциско би могъл да предложи договор на такава дискредитирана компания?

По искане на Съвета на надзорниците сега „Жиронд“ подготвяха втора оферта с нови подизпълнители. Но усещането на Съвета и града като цяло беше сериозно против тях и в подкрепа на Прат, тъй като никой не вярваше, че компанията ще свърши работата.

— И — заключи Прат, — такова ще бъде правосъдието, което ще упражнявам и през следващия си мандат. Ще преследвам точно такива хора — онези, които с измама отнемат работата на честните жители и сериозните и усърдни бизнесмени в града.

Около нея избухнаха аплодисменти. Тя обичаше „Жиронд“. Беше едно чудесно дело за Сан Франциско. Не само даваше повод за морализаторстващ тон, но и проправяше пътя на местните контрактори, които преди „Жиронд“ не биха могли и да се надяват на пет минути от времето й.

След като бе припомнила това на всички, тя премина към обичайните дреболии, които, според статистиката, нейният офис беше отхвърлил, гарнирани с известен брой теми, които често създават конфликти, като боравеше с онези цифри, които й допадаха.

Тя призна, че в началото са били в застой, но броят на престъпленията, свързани с насилие бяха намалели „поне няколко месеца“. Всъщност, това важеше само за януари, но цифрата бе достатъчно ниска, за да може Шарън да прибави и ноември и декември, когато равнището на престъпността беше наистина високо. Така средната стойност пак бе по-ниска, отколкото през лятото или началото на есента.

Бяха изпратили много повече престъпници в затвора. Това беше вярно, тъй като прокурорите от нейната администрация предпочитаха да приемат съдебни споразумения в замяна на по-кратък престой в затвора, пред воденето на дела. Това ускоряваше процеса и престъпниците излизаха по-скоро на свобода, но пък Прат можеше да се похвали, че вкарва повече лоши момчета на топло.

Тя допълни, че е свършила цялата тази добра работа, независимо от липсата на сътрудничество с полицията. През последната си изборна кампания Шарън бе заложила някои дребни, недоказани и обидни намеци за полицейска бруталност в сериозната си програма. Смяташе да разследва и изправя пред съда лошите ченгета. Щеше да сформира специализирана команда. Щеше да отделя „добрите стари ченгета“ от лошите. За нея нямаше значение, че полицейското управление на Сан Франциско беше напълно интегрирано по пол и расова принадлежност на всички командни равнища. Тук имаше и най-малко инциденти и оплаквания за полицейска бруталност в сравнение с другите градове от същия ранг в Съединените щати.

Офисът на областния прокурор, заключи Прат, функционираше „с ефикасност, която е непостижима за другите бюрократични системи в града и област Сан Франциско“.

Шарън погледна към множеството с мисълта, че го е завладяла и че е дошло време. Като повдигна няколко листа от катедрата пред себе си, тя ги остави отстрани на масата.

— След всичко казано — продължи прокурорката, — сега с дълбока въздишка трябва да признаем, че имахме някои дългосрочни програми, започнати в ранните дни на мандата ми, които може и да не са постигнали успеха, на който се надявахме.

Осезаемо усещане за очакване премина през стаята. Внезапно хората се изправиха на местата си и се заслушаха. Тя многозначително замълча, повдигна брадичка и добави известна твърдост в погледа си.

— Когато се подготвях да дойда и да говоря тук пред вас в края на миналата седмица, аз написах обичайната политическа реч. Исках да ви разкажа колко добре се справяме. Както отбелязах и преди, наистина имаше области, в които пожънахме сериозен успех и които с гордост мога да посоча. Въпреки това, трябва да оставя настрана подготвените си бележки. Моля ви, позволете ми да говоря от цялото си сърце.

В края на миналата седмица градът преживя сериозна загуба. Разбира се, говоря за Илейн Уейджър, не само дъщеря на последната ни любима сенаторка, но и на свой ред една от най-големите звезди на юридическия небосклон на града. — Прат замълча за глътка вода, съсредоточи се и продължи: — Един от най-трудните уроци, които трябваше да науча като прокурор, е, че сред нас съществува истинско зло. Моето обучение и възпитание винаги са ме карали да се опитвам да разбера причините за антисоциално поведение и да търся решение чрез изпращане в затвора, но също и чрез консултации и обучение. Бях горда от програмите, които развихме с цел да добавим към правосъдието и милост, да се опитаме да внесем известна доза съчувствие и разбиране в юридическия процес.

Но събитията от последните няколко дни ни накараха да осъзнаем някои трудни истини. Днес съм тук, за да ви предам съобщението, което може и да се е размило в желанието на моята администрация за честност, толерантност и съчувствие към отчаяните хора, които предприемат отчаяни действия. И това съобщение е: „Хората, които нарушават закона в Сан Франциско, ще бъдат наказани“.

Прат остави одобрителните аплодисменти да отекнат, отпи още глътка вода и мълчаливо изчака. След това заговори с напрегнат от убеденост глас — беше време да започне кампанията си:

— Това е за онези, които твърдят, че съм твърде мека към престъпленията, че съм прекалено емоционална, за да изпълнявам задълженията си като областен прокурор. Искам да съобщя нещо на тези хора, което може да се възприеме и като промяна в политиката на администрацията ми.

Полицията е арестувала един мъж — бездомен наркоман, — който е признал, че е убил Илейн Уейджър, като след убийството е взел портфейла, бижутата и други нейни вещи. Законодателството на Калифорния определя убийството заради грабеж за престъпление при особени обстоятелства и предвижда две възможни наказания — доживотен затвор без право на обжалване или смърт. Прат съзнаваше драматизма на този момент. Тишината в стаята бе идеална — дори сервитьорите стояха неподвижни, в очакване на нейното заключение.

— Не искам да допускаме грешки. Намерението на областната прокуратура в този случай е да поиска смъртно наказание. Това е моето обещание към криминалните елементи в този град, разделителната линия, която начертавам — уличното насилие, всякакво престъпно насилие свършва тук. Законът ще бъде безмилостен. Докато аз съм областен прокурор, политиката ми ще бъде следната: ако сте без късмет или отчаяни, все още можете да очаквате милост. — Двете й ръце стиснаха различните страни на катедрата, докато погледът й обхождаше множеството. — Но ако прекрачвате закона, справедливостта ще замени милостта при всеки — тя удари с юмрук — един — отново удар с юмрук — път.

След кратко мълчаливо изумление, един мъж на първата маса започна да аплодира и звукът разпръсна тишината. Бурните овации изправиха цялата зала на крака.