Джон Лескроарт
Предварително изслушване (38)

38

— Господин Тори, извинете ме.

Час преди съда да бъде свикан за началото на заседанието, Тори седеше в офиса си зад Бюрото и четеше втората част на статията на Джеф Елиът за Аби Оберлин във вчерашното следобедно издание на „Икзаминър“. Дейвид Фримън бе използвал своя четирийсетгодишен опит и положението си пред чиновника, който контролираше достъпа до офисите на областния прокурор, и така постигна елемента на изненада, който сега се проявяваше по цялото лице на Тори. Той мушна отдолу вестника, когато видя кой го прекъсва, и направи усилие бързо да се съвземе, но не успя напълно. Наклони глава по маниерите си от съда.

— Господин Фримън. — Пауза. — Имахме ли среща?

— Не, сър. Това е посещение от любезност.

Тори се изкашля сухо и без настроение.

— Трудно ми е да видя някакъв знак от любезност. — Той посочи вестника. — Прочетохте ли последната цинична лъжа? Е, с кого разговарям? Разбира се, вие сте я написали, ако не сте помогнали в написването.

Фримън театрално повдигна рамене. Направи още една стъпка в стаята и изчака.

Тори остави вестника на Бюрото.

— Но предполагам, че да призовавам вашето чувство за честна игра е все едно да свиря на вятъра, нали? — След това, изведнъж: — Как се озовахте тук?

— Имах среща по друг въпрос с човек от екипа ви. И тъй като бях тук… — Още едно невинно свиване на рамене. — И, за стенограмата, не съм написал и дума от тази статия, нито пък съм спомогнал за нея, въпреки че съм наясно със съдържанието й. Все пак господин Харди е наел офис в моята сграда. — Фримън приключи с темата.

— Но не затова съм тук. Господин Харди не е мой проблем, въпреки че имаме общ клиент. — Той уточни. — Говоря за Коул Бърджис.

— И какво за него?

Старият мъж скъси разстоянието между себе си и Бюрото, но остана прав.

— Вижте, не е висша математика да видите в каква посока води изслушването господин Харди. Цялата процедура се превръща в лична и професионална атака срещу вас. Ако правилно съм разбрал съдия Хил, а аз съм, той е склонен да ни остави да продължим. Това, което се случва с вас, не ме интересува.

— Добре. И каква е идеята ви?

— Идеята ми е: господин Харди смята да продължи в същата посока линията на днешните показания. Той смята да докаже връзката, която имате с господин Висър и господин Логан.

— От което, предполагам, се опитвате да ме предпазите. Ще ми простите, ако съм скептичен към човеколюбивите ви мотиви.

Но Фримън не обърна внимание на забележката. Вместо това той поклати глава и заговори меко:

— В това няма нищо човеколюбиво, господин Тори. Извинявам се, че съм ви създал подобно впечатление. Както казах, безпокоя се само за клиентите си. Господин Харди и аз имахме несъгласия по отношение на стратегията. Вярвам, че е бил обсебен от тази вендета срещу вас, в ущърб на Коул Бърджис.

— Просто още малко въже, господин Фримън. Той сам ще се обеси.

— Нека изясним нещо — каза Дейвид. — Начинът, по който той ще се опита да измъкне Бърджис, е като обвини вас тримата в съучастие в убийството на Илейн и мисля, че съдията ще му позволи да го направи.

Тори изправи гръб, както седеше на стола си.

— Това е най-абсурдното…

— Може и да е, но Хил ще го направи. Освен ако всички вие нямате солидно алиби за времето на убийството…

— О, моля ви…

— Мислите, че се шегувам? Смятате, че няма да се стигне дотам? Знаете ли, например, какво сте правил онази нощ?

Тори с неприязън тръсна глава.

— Всъщност, така се случи, че поради убийството на Илейн, си спомням ясно тази нощ. Бях на вечеря с Шарън Прат. До много късно. — Той предизвикателно срещна погледа на стареца. — Но дори и да нямах…

Фримън го прекъсна:

— Ако не сте имали, остават още Висър и Логан, или някой трети приятел, да не говорим за… — той посочи статията във вестника, — цялата тази мръсна работа. Аз ви предлагам да приключите всичко това още тази сутрин. Да оттеглите обвиненията срещу клиента ми, или поне утежняващите, и господин Харди ще направи споразумение. И цялата история ще свърши.

Тори недоверчиво се взря в Дейвид през Бюрото:

— Предлагате ми да оставя едно убийство да се размине, за да се спася от лични усложнения? Наистина ли смятате, че този офис служи за това?

— Нека не разравяме това гнездо на змии — отвърна рязко Фримън. — Когато влязох тук ви казах, че посещението ми е от учтивост. Аз разширих тази учтивост.

Тонът на Тори бе леден:

— Това е учтивост на изнудвач, колега. Няма никаква връзка между мен и смъртта на Илейн Уейджър. Никаква. А тази тънка нишка за това в какво вие или партньорът ви можете да ме обвините няма да си остане тук. Защото става дума за точно това — Тори пушеше. — Изнудване.

— Съжалявам, че го виждате по този начин. — Умерено разочарование. — Това ще е собственото ви погребение.

По пътя си към съдебната зала, Фримън тихо си подсвиркваше. Разбира се, предложението, което бе направил, бе глупаво. Без значение какво ставаше, Тори не би рискувал да облекчи обвиненията срещу Коул, но Дейвид си мислеше, че е било чудесно да размаха изкушението пред лицето му.

А Тори от своя страна вероятно смяташе, че старческото слабоумие на адвоката е в доста напреднала форма. Той вероятно дори не бе осъзнал, че е казал алибито си, което бе единствената цел на занятието.

 

 

Противно на очакванията, Харди не започна деня с Даш Логан. Първо помоли за позволението на Мумията да призове юридическата помощница на Илейн Уейджър заради няколко въпроса. Свидетелката трябваше да потвърди достоверността на документите с етикет „Доказателство на защитата Ж“, които можеха да се окажат изключително важни при разпита на господин Логан.

Така че когато Даш зае мястото за показания, той изглеждаше доста по-зле. Бе купонясвал до късно, като през нощта най-сетне бе споменал на удара си.

— Ейми незнамкояси, — че е бил в Ел Ей в нощта на убийството на Илейн. След целия разговор и харчове, той бе напълно сигурен, че ще я вкара в леглото си. И тогава тя се бе извинила, че отива до тоалетната и не се бе върнала. После трябваше да се справи със сутрешната новина, че полицията е била в офиса му и все още го претърсва, този път в тясна връзка с Илейн. Те преравяха всичко, папка по папка. Патси, да й прости Господ, бе там. Логан бе сигурен, че след последния път, след дългия уикенд, в който той и Висър бяха стерилизирали мястото, ченгетата нямаше да открият нищо, но все пак си бе нервна ситуация.

Изобщо не бе спал, а и от кафето нямаше голяма полза, затова реши, че няколко линийки ще успокоят нервите му, но беше доста рано. Не се осмели да си вземе дозата в Съдебната палата, и сега бе почти облегнат на стола. На свидетелското място. И тъкмо се появяваше онзи кучи син Харди, истински питбул, който е захапал крака му.

— Господин Логан, вчера казахте на съда, че сте познавали професионално Илейн Уейджър, нали така?

— Да.

— Спомняте ли си последния път, когато я видяхте?

— Да. Дойде в офиса ми по някое време в средата или края на януари. — Той продължи да отговаря на въпроса, като обясни нещо и за задълженията й като длъжностно лице, липсата на желание за сътрудничество с полиция та и своята причина за това.

Когато приключи с обясненията, Харди отиде до масата си и взе няколко листа, които занесе на свидетеля.

— Чухте показанията на предишния ни свидетел, госпожа Гент. Тя идентифицира тези страници, „Доказателство на защитата Ж“, като част от папката, която Илейн Уейджър й е дала, след като се е върнала от офиса ви няколко часа преди да бъде убита. Можете ли да ги идентифицирате пред съда?

Той се взря в подадените му листове, прегледа ги и усети как стомахът му се свива.

— Господин Логан?

— Изглеждат като фотокопие на моята главна счетоводна книга.

— Изглеждат като тях, така ли, господин Логан? Отделете време и ги прегледайте внимателно. Със сигурност познавате чековете, които сте написал?

Даш се вгледа в страниците за октомври и ноември, но не можеше да разбере как така те са пред него. Това бе един кратък период, в който, е, беше направил някои грешки. Беше оставил забавленията да излязат извън контрол и не бе обръщал чак толкова внимание на бизнеса си, колкото бе необходимо. Патси бе написала някои чекове лично до Гейб, вместо да използва обичайната сметка, а той ги бе подписал и ги бе изпратил.

Идиотката Патси се бе сетила да блокира копието, което най-отдолу се нанасяше в счетоводната книга, но бе вмъкнала дубликатите — копията на химизирана хартия — в папката на „Жиронд“.

Той и Висър случайно ги бяха открили и бяха извадили от папката, след това бяха нанесли няколко фалшиви линии в книгата. Той точно си спомняше, че го бяха направили. Сега отговори на въпроса:

— Това е копие от главната ми счетоводна книга, но някой е изтрил част от нещата. Това не е правилно.

— Не е правилно ли?

— Не.

Харди кимна, сякаш бе очаквал точно този отговор. Той се върна до масата на защитата и взе друга папка.

— Добре тогава, какво ще кажете за тези страници, господин Логан? Те по-добре ли изглеждат?

Обезпокоен достатъчно в началото, Логан бе толкова щастлив да види страниците, които бе изфабрикувал, че дори не му хрумна да попита защитата откъде ги има. А те бяха дошли чрез Глицки след полицейската проверка на офиса на свидетеля през последната нощ. Главната счетоводна книга бе първото нещо, което копираха. Логан за известно време изследва страниците и след това каза, че това много повече прилича на неговата книга.

— Много повече прилича? Е, тя ли е или не?

— Да, тя е.

Харди ги вписа като „Доказателство З“, след това се върна към свидетеля.

— Господин Логан, като гледате тези счетоводни книги, Доказателства Ж и З, ще забележите, че има шест нанесени реда във второто, които първоначално са били издадени за различни бизнес плащания и след това оттеглени. Как ще обясните този факт?

— Секретарката ми се е объркала. Аз не знам.

— В Доказателство З тези редове са празни, както забелязахте. Как ще ги обясните?

Свиване на рамене.

— И това не знам. Някой би могъл да ги заличи, след това да ги преснима. Така ще изглеждат празни.

— Или пък данните от оригиналните чекове нарочно не са били вписани. Не е ли това истинският начин, по който са останали така, господин Логан? Не е ли вярно, че анулираните чекове са фалшиви, с цел да прикрият истинското плащане с тези чекове?

— Не. За какво говорите? Бихте ли ми дали почивка?

Прат се бе въздържала от възражения за известно време и най-сетне реши, че отново трябва да застане на линия.

— Ваша светлост? Ако тази линия от въпроси е дори най-бегло свързана със смъртта на Илейн Уейджър, аз не го виждам. А вие?

Съдия Хил се намръщи.

— Приемам това като поредното възражение за липса на връзка, адвокате. Господин Харди, склонен съм да приема това възражение, освен ако не можете да ми дадете някакъв завършек. Докъде искате да стигнете?

— До истинския получател на тези шест чека, ваша светлост. В това изслушване пребродихме обширни области, за да извлечем неизбежното заключение, че господин Логан и господин Висър заедно са вършили нелегална дейност, вероятно дори са доставили чистия хероин на Кълън Алсоп, който е причинил смъртта му. Откриването от госпожа Уейджър на тези незаконни дейности…

— Ваша светлост — прекъсна го Прат, — не само че заключението не е неизбежно, то е очевидно фалшиво. Илейн Уейджър не би могла да открие нищо относно смъртта на Кълън Алсоп. Той е умрял седмица след нея.

— И тя е била убита — Харди повиши глас, — защото е открила нещо, което господин Логан се е опитал да прикрие. — Зад защитника, галерията се оживи, но той заговори още по-силно през шума. — Нещо, което е открила в офиса му, докато е работела там в определената й от съда роля като вещо лице…

— Ваша светлост! — Тори бе скочил на крака, прекъсвайки дори още по-силно. — Това е непростимо. Не видяхме нито едно доказателство за тези изключителни обвинения. Сега господин Харди просто изказва собствена теза, създава някаква огромна конспирация, кога то не е в състояние да представи един документ или дори едно доказателство. Това са чудовищни обвинения срещу господин Логан и кой знае срещу кого още. Трябва да видим някакво свидетелство, някое истинско доказателство на цялата тази незаконна дейност, на тази конспирация за прикриване и за извършване на убийство. Ако няма, време е да сложим край на това.

Шумовете в галерията се увеличиха и Хил удари чукчето си за тишина, след това се наведе над ръба на скамейката.

— Господин Харди, господин Тори е прав. Ако имате някакво доказателство за тези обвинения, съдът има нужда да ги види веднага.

Харди застана сам в центъра на съдебната зала и сега тишината бе убийствена.

— Разбира се, ваша светлост — каза той, като се обърна към Дейвид и Коул на масата. Защитникът сграбчи папката, която Фримън му подаде, и се върна при съдията. Стъпките му отекваха в залата.

Както бе очаквано, сутринта Глицки бе дошъл първо в Солариума. Там забеляза снимката на Лорета Уейджър, която Харди бе оставил на масата. И тя разчовърка паметта му — това бе единственото нещо в кашона, което не му бе дало сърце да разгледа. Затова веднага го направи, махайки картонения гръб на рамката. Там откри копията на химизирана хартия на чековете, които Илейн бе скрила, след като ги бе измъкнала от офиса на Логан. Сега Харди ги представи пред съда.

— Ваша светлост, предлагам на вниманието на съда преснимани копия на предполагаемите анулирани чекове на господин Логан, с номера 314, 322, 337, 351 и 374. Всички те са предназначени за различни подизпълнители на „Жиронд Индъстрийз“, с които предполагам, че съдът е запознат. И всички те са предназначени за един и същ получател. — Той се обърна и погледна масата на обвинението. — Гейбриъл Тори.

 

 

След като ропотът в съдебната зала отшумя, лично Прат искаше да се оттеглят да обсъдят новото изненадващо доказателство в кабинета на съдията. Ако тя мислеше, че това по някакъв начин ще й бъде от полза, съдия Хил, който сега бе наистина разгневен, бързо я спаси от тази заблуда.

Харди бе щастлив да види, че не се налага да чертае схема на съдията. Зад вратите на своя кабинет Мумията дори не си направи труда да свали робата си, а изсипа над събралите се дъжда от ругатни, докато съдебната секретарка се мъчеше да успее да запише всичко казано. Участието на главния помощник областен прокурор в подобна схема бе неприемливо и вероятно подсъдно. Хил изрази мнение, че няма да е лоша идея самият Тори да си потърси добър адвокат.

— Ваша светлост, има съвсем просто обяснение. Аз…

Мумията го скастри:

— Това не ме интересува. Не обсъждаме дали сте направил нещо неетично или криминално. Уверявам ви, че ще имате достатъчно възможности да обясните всичко, което сте вършил. — Сега се обърна към самата областна прокурорка. — А във всеки случай, госпожо Прат, смрадта на тази помия е толкова силна, че съм изненадан, как сте оставила заместника си изобщо да работи по този въпрос. Не, не просто съм изненадан, шокиран съм. Възможно ли е да не сте имала представа за участието на своя главен помощник във всичко това?

Лицето на Прат премина от кървавочервено до бяло, от ярост до овладяна паника със стиснати устни. Тя изглежда не бе в състояние да отговори, което не попречи на съдията отново да се обърне:

— Сега господин Харди.

Тъй като не искаше да затъмни блясъка на съдията, екипът на защитата се правеше на добра имитация на двойка статуи до прозореца. След като бе извикан, Дизмъс направи стъпка или две напред и зае поза свободно.

— Да, ваша светлост.

— Изглежда вие изстреляхте своя патрон като свързахте господин Тори тук с приятелчетата му навън в галерията. Склонен съм да приема, че в офиса на господин Логан е имало нещо за криене и че госпожица Уейджър го е намерила. В интерес на аргументацията ви дори се съгласявам, че е възможно престъпно съглашение — унищожаването на чековете, копията, изтриването на редове в главната счетоводна книга. Но тук трябва да ви предупредя — ние сме ангажирани в изслушване по обвинение в убийство…

— Ваша светлост, извинете ме. — На Харди му се стори невероятно, че Тори е имал смелостта да заговори и да прекъсне съдията, но очевидно човешката арогантност не познаваше граници. Той също така не дочака съгласието на Хил, а продължи направо: — Съдът трябва да знае, че говорих с Илейн по въпроса преди няколко седмици, точно след първото й посещение в офиса на Логан. Тогава по погрешка тя бе попаднала на чековете. Тя знаеше, че не е имала юридически причини да ги види. Дойде при мен, защото някога бяхме приятели.

— Повече от приятели — внимателно го поправи Фримън.

Тори не обърна внимание на това, въпреки че Прат отново бе на ръба на избухването.

— Въпросът е, че в тефтера си имам записки от тази среща. Можете да пратите някой още сега да го провери. Така че тук няма нищо скрито-покрито. И само за стенограмата, ваша светлост, разбирам как изглежда всичко, но Даш не е най-добрият счетоводител на света и секретарката му… във всеки случай, парите са за изплащане на лични дългове от залагания…

А Харди не можа да се въздържи:

— О, за Бога…

Но Хил протегна ръка и заговори:

— Господин Тори, говорим за осемнайсет хиляди долара.

— Да, ваша светлост. — Той кратко наведе глава в израз на притеснение или разкаяние. — Говорих с госпожа Прат за това. Двамата решихме, че трябва да потърся някаква терапия…

Лицето на Хил се сбръчка от неудоволствие, но той нямаше намерение да продължи в тази насока.

— Е, аз вече казах, господин Тори, че ще имате блестяща възможност да разголите душата и навиците си през следващите седмици. Но, господин Харди, това отново ме връща към предишната ми мисъл. — Той вдиша дълбоко. — Фактите сочат, че сме тук, за да определим дали доказателствата казват, че вашият клиент трябва да отиде на съд заради убийството на госпожица Уейджър. Доказателствата — подчерта той. — И трябва да ви заявя, че до този момент доказателствата надделяват, просто надделяват, срещу господин Бърджис. Вярвам, че не сте изгубили това от поглед.

— Не, ваша светлост.

— И така. Значи искате да продължите случая си? Ако желаете да направите постъпки за освобождаване на областната прокуратура и свикване на главния прокурор, ще се вслушам в това. Но все още не съм чул нищо, което да хвърля съмнение за вината на господин Бърджис.

— Ние имаме още няколко свидетели, ваша светлост.

Мумията дори не бе сигурен, че е чул правилно. Със сигурност той бе показал на всеки в стаята своята увереност, че когото и да извика Харди, няма да промени вече представените доказателства срещу Коул. Но това все още бе дело за углавно престъпление и обвинението се бе оказало неуместно и възможно — дяволски вероятно — подкупно, ако не и ангажирано. Ако Прат загубеше контрола над това дело, от което бе направила свой политически трамплин, това щеше да й послужи. Може би щеше да си извлече поука, въпреки че Хил много се съмняваше.

— Добре — каза най-сетне съдията на Харди. — Но е по-добре те да говорят за доказателствата в делото за убийството на Уейджър. Накарайте ги да се придържат към въпроса или незабавно ще ги отхвърля. Ясен ли съм?

— Да, ваша светлост — отвърна защитникът.

 

 

След като отговори на въпросите за чина си и професионалните си задължения, Пол Тию седна с изправен гръб на свидетелския стол — вдъхващ доверие, буден, професионалист, склонен да сътрудничи. Харди знаеше, че той не бе мигвал през последните двайсет и четири часа, но въпреки това очите му бяха ясни, лицето му избръснато, а дрехите му прясно изгладени. Този мъж бе истинско чудо.

И сега бе време то да заблести с цялата си сила.

— Сержант Тию, като инспектор в отдел „Убийства“, можете ли да кажете пред съда по какъв начин участвате в този случай?

— Разбира се. Друг инспектор от отдела, Ридли Бенкс, липсва вече от десет дни. Презумпцията е, че се е сблъскал с нечестни действия. Един от свидетелите в това дело, Джин Висър, призна от това място, че е говорил с инспектор Бенкс, очевидно в нощта на неговото изчезване. Вярваме, че тази среща се е отнасяла до убийството на Илейн Уейджър, но не знаем защо точно инспектор Бенкс е разпитвал за него. Въз основа на това и тъй като господин Висър е бил последният човек, който го е видял, аз поисках заповед за обиск на работното място на господин Висър.

— И какво търсехте?

— Предполагам, че най-добрият отговор е всичко, което можем да свържем с тази среща, включително документални свидетелства, които да докажат дали наистина срещата се е състояла и колко е продължила.

— Инспектор Тию, кога проведохте този обиск?

— Ами, започнахме тази сутрин в седем часа и вярвам, че още продължава.

— Благодаря ви. — Харди се обърна и се върна до масата на защитата, под която бе поставил кашона от Солариума. Бръкна в него и извади затворен с цип плик с пистолет и го взе със себе си.

Когато галерията видя какво носи, тя отново се разшумя и продължи, докато Харди стигна до свидетеля. Адвокатът леко повиши глас:

— Е, сержант Тию, разпознавате ли този пистолет?

Тию го взе, погледна към етикета за веществено доказателство, погледна вътре и кимна.

— Да, сър, разпознавам го.

— Бихте ли казали пред съда нещо за него?

— Това е „Глок“, 38-и калибър, автоматичен. Намерихме го по време на нашия обиск в офиса на господин Висър в най-долното ляво чекмедже на бюрото му.

Харди осъзнаваше, че жуженето зад него се засилва, но то внезапно спря, когато Прат извиси глас във възражение.

— Оръжието на убийството в това дело вече бе представено пред съда като доказателство. Каква е причината да се представя ново оръжие?

Хил погледна въпросително към защитника, който отговори:

— Ваша светлост, произходът на оръжието на убийството в това дело още от самото начало бе критичен проблем в делото.

— Но този пистолет не е оръжието на убийството.

— Не, не е. Но както ваша светлост ще види със следващия ми свидетел, двете оръжия са свързани.

— Добре, ще го позволя. Продължавайте.

Харди си пое дъх, издиша с усещане за облекчение, вписа този „Глок“ като „Доказателство на защитата И“ и освободи свидетеля. Прат реши да не го подлага на кръстосан разпит.

Дизмъс хвърли бърз поглед назад, но отвъд парапета. Помисли си, че напрежението в галерията е осезаемо. Логан и Висър седяха един до друг на първия ред от страната на обвинението. Нямаше човек в залата, който да не бе наясно с показанията им вчера и днес. Глицки му бе прошепнал по време на почивката, че съдебният пристав на вратата им бе напомнил при опита им да си тръгнат по-рано сутринта, че все още са призовани. Ако имали силно желание да отидат до тоалетната, друг пристав с радост би ги придружил. Джонас Уолш се цупеше на един стол на пътеката от страната на обвинението на три реда от последния и на още четири от мястото, където седеше Мохамед Адек и няколко от приятелите му.

От страната на Харди, Кларънс Джекмън и Тримата мускетари седяха някъде по средата, заедно с Трея и Глицки, Джина Роук и няколко други съдружници на „Ренд и Джекмън“. Когато Логан напусна свидетелското място в началото на първата почивка, Харди видя, че той очевидно разпозна Ейми Ву от предишната вечер. Той бе тръгнал назад с ясното намерение поне словесно да я обиди, но Джекмън се изправи, застрашителен и неподвижен и препречи пътя му. Също така преди да се свика заседанието на съда, Тори почти бе нападнал Джеф Елиът заради статията му в „Икзаминър“, както и съпругата му Дороти, която го бе докарала по пътеката между редовете и която най-сетне бе станала по-отстъпчива относно поддръжката на брат си. Сега цял отряд от колеги репортери на Джеф бе заобиколил и двамата — голяма част от постоянния шум в залата се дължеше именно на тях. И най-сетне, в средата на първия ред седеше майката на Коул, която заемаше едно и също място всеки ден и която поддържаше висок духа на сина си с всекидневните посещения в затвора и неувяхващата си надежда.

Сега Харди погледна надолу към клиента си, кимна му леко и съучастнически и призова следващия свидетел.

— Защитата призовава полицай Гари Белю.

Както Тию, Белю бе полицай, но приликата между брилянтния виетнамец инспектор в отдел „Убийства“ и младия кисел пазач на стаята с оръжия в сейфа с доказателства приключваше тук. Униформата на Белю не бе почиствана или гладена от дни, момчето се нуждаеше от подстрижка, но и преди тази сутрин той не бе имал представа, че ще бъда призован като свидетел. Още по-впечатляващо бе и очевидното неудобство на Белю от днешното му присъствие в съда. Поведението му бе отбранително и той сякаш смяташе, че каквото и да излезе от това, то би било негова грешка. И Харди знаеше, че ченгето не грешеше в това.

— Полицай Белю, можете ли да кажете пред съда какво е моментното ви назначение? — Защитникът държеше въпросите да са прости и да не носят усещане за заплаха. Те падаха един след друг като домино. — Това назначение на ротационен принцип ли е? От колко време сте отговорен за оръжейната стая там долу? Каква е основната й функция? Кой бива допускан вътре? Всички оръжия ли са свързани с определено дело? Там държат ли се и други оръжия? Как става това?

Харди накара Белю да говори, докато цялостното му недоверие започна да се разсейва. Сега младият полицай седеше облегнат и отговаряше по същество.

— Как става това ли? О, другите оръжия? Обикновено някой униформен идва с… оръжие… което е намерил на улицата, знаете как става. То не е регистрирано, затова ченгето го задържа и го носи долу при нас. Оръжието не е свързано с никое дело, затова не е истинско доказателство. Просто е нещо, което никой не трябва да притежава.

— И какво се случва след това?

— Ами ние записваме регистрационния номер в тази голяма книга и го хвърляме в една кутия.

— Хвърляте оръжието в кутия?

— Да. Наричаме я кутията с разни неща.

— Кутията с разни неща. Разбирам. И колко оръжия има обикновено в тази кутия?

— Не знам със сигурност. Когато е пълна, може би стотина, някъде там.

— Стотина оръжия. И тази кутия стои някъде там, където всеки може да я види или да си вземе оръжие?

— Да, да, да. — Белю усети критиката, но държеше на точността. — Ама не е вярно, че всеки би могъл да влезе там, на първо място. Трябва да се подпише и след това някой е с него през цялото време.

— Така че човек не може да влезе, например, и да си пъхне в джоба нерегистрирано оръжие?

— Не. — Той поклати глава. — Няма начин.

— Бихте ли казали, че е трудно?

— Невъзможно.

— Добре тогава. Да се върнем към тези оръжия. Какво се случва с тях, след като постоят в тази кутия и за колко време са там?

— Обикновено за месец, може и малко повече. След това идват и изпразват кутията, записваме серийните номера в компютъра, натрошават оръжията и ги претопяват. После започваме отначало.

Харди бе установил някакъв ритъм и се придържаше към него. Затова той се върна при Фримън и Коул, измъкна старата тежка книга от кашона и я занесе при свидетелското място.

— Полицай Белю, след моето искане тази сутрин, донесохте ли със себе си някакви документи в съдебната зала?

— Разбира се. Първо тази книга за вписване, за която говорех.

Харди искаше отговорът да е напълно ясен.

— Книгата, в която вписвате оръжията, които са донесени в полицейското управление и са захвърлени в кутията в пазения сейф за доказателства в подземието на Съдебната палата, прав ли съм?

— Да.

— И тези номера са написани на ръка при пристигане на оръжието, правилно ли съм разбрал?

Белю отгърна още няколко страници и затвори книгата.

— Да, сър. Така е.

— Чудесно — въодушеви се Харди. Той вписа книгата като „Доказателство на защитата К“ и докато бе все още на масата с доказателствата пред съдията, намери необходимия му номер и го посочи. — И какво се случи с това оръжие, полицай?

Белю се наведе над книгата, после се обърна към адвоката.

— То е било оставено в кутията с разни неща на…

— Не, съжалявам — прекъсна го Харди. — Имам предвид след това. Вероятно.

— Било е натрошено и претопено.

— Кога?

— Трябва да се е случило в края на миналия месец, януари.

— Януари — повтори Дизмъс. — Полицай Белю, бихте ли описали пред съда оръжието, за което говорим тук, като прочетете и серийния му номер?

— Разбира се. Било е „Глок“, 38-и калибър, номер WGA–15443889.

— Благодаря ви. — Той отново започна да се разхожда.

— И точно преди това оръжие да бъде унищожено в края на януари, сте вписал серийния му номер в компютъра, нали така?

— Да.

— След молбата ми, взехте ли със себе си разпечатка от компютърния файл за всички унищожени в края на януари оръжия?

— Да, сър, направих го.

— Добре тогава. Ще можете ли да намерите в списъка този Глок?

Белю прегледа разпечатката. В съдебната зала надвисна тежка тишина. Беше очевидно, когато започна да преглежда за втори път. Лицето му започна да почервенява:

— Няма го.

— Значи точно този „Глок“ не е бил унищожен, така ли?

Белю видя как кариерата му изчезва пред очите му.

— О, сигурно е бил унищожен. Няма начин да не е бил.

— Добре — каза многозначително Харди. — Нека за момент оставим това. Нека ви попитам друго — знаете ли дали господин Висър е бил в стаята с оръжия през последния месец?

Очите на Белю се насочиха към галерията.

— Да.

— Вие лично знаете ли дали е държал в ръце някое от оръжията в кутията?

— Да, но ги е връщал на мястото им.

— Не е взел пистолет със себе си? Защото това би било невъзможно? Това ли казвате? Лично ли го видяхте да връща в кутията всяко оръжие, което е вземал?

— Не, но не би могъл… — Белю млъкна.

Харди бе установил някакъв ритъм и се придържаше към него. Затова той се върна при Фримън и Коул, измъкна старата тежка книга от кашона и я занесе при свидетелското място.

— Полицай Белю, след моето искане тази сутрин, донесохте ли със себе си някакви документи в съдебната зала?

— Разбира се. Първо тази книга за вписване, за която говорех.

Харди искаше отговорът да е напълно ясен.

— Книгата, в която вписвате оръжията, които са донесени в полицейското управление и са захвърлени в кутията в пазения сейф за доказателства в подземието на Съдебната палата, прав ли съм?

— Да.

— И тези номера са написани на ръка при пристигане на оръжието, правилно ли съм разбрал?

Белю отгърна още няколко страници и затвори книгата.

— Да, сър. Така е.

— Чудесно — въодушеви се Харди. Той вписа книгата като „Доказателство на защитата К“ и докато бе все още на масата с доказателствата пред съдията, намери необходимия му номер и го посочи. — И какво се случи с това оръжие, полицай?

Белю се наведе над книгата, после се обърна към адвоката.

— То е било оставено в кутията с разни неща на…

— Не, съжалявам — прекъсна го Харди. — Имам предвид след това. Вероятно.

— Било е натрошено и претопено.

— Кога?

— Трябва да се е случило в края на миналия месец, януари.

— Януари — повтори Дизмъс. — Полицай Белю, бихте ли описали пред съда оръжието, за което говорим тук, като прочетете и серийния му номер?

— Разбира се. Било е „Глок“, 38-и калибър, номер WGA–15443889.

— Благодаря ви. — Той отново започна да се разхожда. — И точно преди това оръжие да бъде унищожено в края на януари, сте вписал серийния му номер в компютъра, нали така?

— Да.

— След молбата ми, взехте ли със себе си разпечатка от компютърния фаш за всички унищожени в края на януари оръжия?

— Да, сър, направих го.

— Добре тогава. Ще можете ли да намерите в списъка този Глок?

Белю прегледа разпечатката. В съдебната зала надвисна тежка тишина. Беше очевидно, когато започна да преглежда за втори път. Лицето му започна да почервенява:

— Няма го.

— Значи точно този „Глок“ не е бил унищожен, така ли?

Белю видя как кариерата му изчезва пред очите му.

— О, сигурно е бил унищожен. Няма начин да не е бил.

— Добре — каза многозначително Харди. — Нека за момент оставим това. Нека ви попитам друго — знаете ли дали господин Висър е бил в стаята с оръжия през последния месец?

Очите на Белю се насочиха към галерията.

— Да.

— Вие лично знаете ли дали е държал в ръце някое от оръжията в кутията?

— Да, но ги е връщал на мястото им.

— Не е взел пистолет със себе си? Защото това би било невъзможно? Това ли казвате? Лично ли го видяхте да връща в кутията всяко оръжие, което е вземал?

— Не, но не би могъл… — Белю млъкна.

Харди се върна до масата с доказателствата, след това отново отиде при свидетеля. Бе взел малкото северноамериканско оръжие, калибър 25.

— Сега ви показвам „Доказателство на народа 4“, полицай Белю. Този пистолет бе идентифициран като оръжие на престъплението в това дело. Бихте ли бил така добър да прочетете пред съда регистрационния номер върху него? — Харди подаде пакета на полицая, който завъртя пистолета и бързо го огледа. Дизмъс се върна към масата с доказателствата и Белю прочете на глас:

— МА 773422–25.

— Благодаря ви. — Адвокатът протегна ръка и свидетелят му подаде оръжието. Харди пък му върна книгата за вписване. — Сега, полицаи Белю, бихте ли прочели написаното на 14 ноември миналата година, на четвърти ред. Видът оръжие и серийния номер.

Белю отвори книгата, поколеба се и вдигна поглед. Харди кимна.

— Северноамериканско оръжие, 25-ти калибър, сериен номер МА 773422–25.

Съдебната зала бе необичайно тиха, докато Харди водеше свидетеля през показанията му и сега изведнъж експлодира в напрегнато жужене. В този момент съдия Хил реагира адекватно и удари с чукчето си. Галерията отново утихна. Мумията даде и знак на приставите, които стояха отстрани на публиката и сега се придвижиха към задната врата. Най-сетне, след дълго чакане, имаха доказателство, което бе едновременно материално и свързано с делото. Съдията искаше да види докъде ще доведе това.

И Харди бе готов да му покаже.

— Полицай Белю, докато книгата все още е във вас, бихте ли прочели втория ред от 29 януари, преди три седмици.

Белю го намери и го прочете, докато Харди се връщаше към масата с доказателства и вземаше още един пистолет…

— „Глок“, 38-и калибър, автоматичен, сериен номер МС А–15443889.

Дизмъс се изправи пред съдията с пистолета в ръка.

— Ваша светлост, запишете в стенограмата, че полицай Белю прочете серийния номер на оръжието, отбелязано като „Доказателство на защитата И“. Това бе оръжието, иззето тази сутрин от офиса на Юджин Висър. Галерията отново избухна.

Хил изненада всички със силен удар на чукчето.

— Приставите! — извика той. — Никой не трябва да напуска залата!

Харди се обърна, за да види, че Висър е прав и се е спрял на средата на пътеката между пейките. Той се обърна към съдията, погледна Тори и Прат, а после Харди. Един от приставите до задната врата тръгна напред, но бе направил само две крачки, когато Висър се върна на мястото си и зашептя гневно на Даш Логан.