Джон Лескроарт
Предварително изслушване (35)

35

В последните минути, преди да бъде свикан „Отдел 20“, стаите на Мумията вибрираха от ярост и обвинения. Тори бе на крака, крачеше пред бюрото на Хил с днешното издание на „Икзаминър“ в ръце.

— Никога през цялата си практика като обвинител не съм виждал подобна безотговорна клевета. Мислех, че ще видя как адвокатът на защитата извлича всяка възможност, описана в книгите, но това…

— С приятели като Даш Логан се обзалагам, че ще е така — намеси се учтиво Харди. Дейвид Фримън и Шарън Прат призоваха за уважение на мястото и седнаха в креслата, подредени в полукръг пред съдията. Съдебната секретарка — тъй като всяка дума, изречена в углавно дело се записваше — седеше пред машината си отдясно на Хил и печаташе всичко.

Тори се завъртя на пети и се нахвърли остро върху защитника.

— Не говоря за Даш Логан! Говоря за този клеветнически…

— Ами, осъди ме. — Харди направи крачка напред към съдията. — Ваша светлост, извинете ме, но какво от това? Един репортер е разказал фактите от история, която не е свързана с делото…

— Факти от история ли, задник такъв! Това не е нищо друго, освен…

— Господин Тори! — избухна Хил. Както и с Харди в кабинета си предишния ден, съдията излъчваше много повече власт в стаята си, отколкото в залата. И този път все още не бе облякъл робата си и бизнес костюмът му допълваше аурата на сила. — Аз съм дяволски уморен от слушане на простащини по цял ден, затова повече няма да ги позволя тук. Разбрахте ли?

— Съжалявам, ваша светлост, но…

Хил вдигна пръст и заговори твърдо, все още на висок глас:

— Никакви „но“. Уморен съм от тях. Стига толкова.

Тори, който нямаше къде да отиде, хвърли злобен поглед към Харди, изпъна се в цял ръст и сковано отиде до един от прозорците. Шарън Прат го гледаше със съчувствие, след това помръдна стола си и се обърна към съдията. Тонът й бе самият разум.

— В това, което казва Гейб, има логика, ваша светлост. Господин Харди е споменат като източник на информацията в статията. Със сигурност би могъл да се въздържа малко в отношенията си с пресата, докато трае изслушването.

— Колко пъти ще трябва да го кажа? — Харди се облегна на полиците, с кръстосани ръце и небрежна поза, въпреки че тя съвсем не отразяваше състоянието му. — Статията няма нищо общо с делото, ваша светлост. Всъщност нямах никаква представа кога господин Епиът ще я пусне. В написаното няма и дума, която да не се основава на фактите.

Тори отново го нападна.

— Това е лъжа. Никога не съм ти предлагал сделка.

Харди беше любезен:

— Статията не казва, че си го направил.

— Е, дяволски добре го намеква. — Осъзнавайки какво е направил, Тори се обърна към съдията. — Съжалявам, ваша светлост. — Хил махна с ръка.

— Разбира се, зависи от това как ще го прочетеш — отвърна Дизмъс. — Ако обувката ти става… — Свиване на рамене.

— Добре, господа, достатъчно. — Хил подреди няколко химикалки на плота си. — Госпожо Прат, дадох на вас и господин Тори повече от разумна възможност да изразите недоволството си спрямо господин Харди. Но той е прав. Статията няма нищо общо с делото, с което се занимаваме. А ние сме тук, в моя кабинет, по негово искане, а не по ваше. Ще имате ли нещо против да започнем? — Той се обърна към Харди. — И да видим това, което се предполага, че сте донесли тук.

— Да, ваша светлост. — Защитникът се наведе и отвори куфарчето си. Извади няколко листа хартия и ги хвана, раздразвайки любопитството им. — Предишната нощ лейтенант Глицки прегледа някои вещи, собственост на Илейн Уейджър, които бяха донесени в офиса ми…

— Господи! Ваша светлост! — Тори отново избухна, тръгвайки напред. — Какво смята, че прави сега господин Харди? С какво право е придобил собственост на госпожица Уейджър? Лейтенант Глицки вече бе дисциплинарно отстранен от работа заради намеса в делото и не може да служи като вещо лице при разследване на нея или на когото и да било. Това е напълно незаконно, изцяло извън правилата.

Харди спокойно се обърна към съдията.

— Нека господин Тори да се въздържа от предположения, ваша светлост. Тук не става дума за вещо лице при разследване. Ние попитахме годеника на госпожица Уейджър дали можем да погледнем жилището й. Той се съгласи. Това е всичко.

Тори се намръщи от неудоволствие.

— Не мисля така.

Фримън скочи.

— И защо не, Гейб? Защо да не поиска да ни помогне да потърсим някаква следа за това кой я е убил?

— Знаем кой е убиецът — сопна се Гейб.

— Не. Не мисля така — отвърна Дейвид.

Прат пренебрегна тази размяна на мнения и се наведе напред.

— Имам въпрос към господин Харди. Вие сте човекът, който привлече господин Глицки. Той за вас ли работи по това дело?

Харди сви рамене.

— Както казахте, той е отстранен. Може да прави каквото си иска и очевидно има намерение да открие убиеца на Илейн Уейджър. Естествено, всичко, което намери, ще ви бъде предоставено.

— Вече имаме полицейски доклад за това, господин Харди. От собствения отдел на лейтенант Глицки.

Харди сви рамене.

— Лейтенантът смята, че полицията може и да е направила грешка и вие да сте се пребоядисали по политически причини. — Харди взе назаем една от типичните усмивки на Фримън.

— И, според вашето заявление, какво е участието на лейтенант Глицки? По някакъв начин да предпазва полицейското управление от собствената му неадекватност?

— Сигурен съм, че има елемент и на това. Но повече е нещо друго.

— О, и какво?

Застанал до Прат, Фримън цъкна с език. Тя бе задала още един въпрос, на който не знае отговора, а това винаги — винаги — беше лоша идея.

Харди погледна към Прат, към Тори и най-сетне към съдията:

— Ваша светлост, лейтенант Глицки е… беше… баща на Илейн Уейджър.

След няколко секунди на абсолютна тишина Тори успя да проговори:

— Боже Господи! — недоверчиво възкликна той. — Ще свърши ли някога това? Изглежда господата Харди и Фримън ще изфабрикуват какво ли не, за да мътят водата тук. Това трябва да е най-абсурдното… — Думите му изневериха. Той издаде някакъв презрителен звук, после се обърна към съдията за изказване на съчувствие.

Сега обаче Хил бе целият слух. Каквото и да се случеше в кабинета, това бе най-необичайната поредица от факти, с която някога му се бе налагало да работи. Ако бяха факти. Обърна се към Харди, готов да го спре при първия знак на безсмислица.

— Силно се надявам да можете да докажете това.

— Разбира се, ваша светлост. — Той се приближи до бюрото с книжата си. — Както започнах преди доста време, миналата вечер лейтенант Глицки преглеждаше част от вещите на Илейн, които бяха донесени в офиса ми. Сред тях имало и ключ, който според него бил от обществен трезор. — Той продължи да говори, като се стараеше да не даде възможност отново да бъде прекъснат. — Както се оказало, този трезор бил на автобусната спирка и лейтенант Глицки го отворил. — Харди вдигна ръка и спря Тори, преди да заговори. — Той е най-близкият й роднина, ваша светлост, и не действа като полицейски инспектор. И дума да не става, че би имал нужда от заповед. Той е бил в пълното си право. Във всеки случай, сейфът съдържал много лични вещи на Илейн, но също и ръкописно писмо, адресирано до лейтенант Глицки…

Тори не можеше да се въздържи повече:

— О, моля ви се…

Но Харди можеше да види, че Хил все още е на негова страна и продължи:

— … копие на което нося в себе си. Оригиналът е на сигурно място и може да бъде представен пред съда с малки съкращения. Някои от препратките в писмото са тясно свързани с това дело, ваша светлост, и бих искал да ги представя на вниманието на съда във възможно най-кратък срок.

— Поради каква причина, господин Харди? Ако това е доказателство, представете го по време на изслушването на делото. Ако пък не е, не бих искал да чувам за него нито тук, нито където и да било другаде.

— Ваша светлост. — Фримън бавно стана от стола си. — При цялото ми уважение. Виждал съм документа и вярвам, че повдига въпроси, които определят дали офисът на областния прокурор трябва да се откаже, или пък вие ще трябва да го изключите изцяло от това дело.

Прат измърмори под носа си:

— Сигурно се шегуваш.

— Ни най-малко, Шарън — обърна се към нея Фримън.

— Вярваме, че върховният щатски прокурор ще бъде много по-обективно настроен, за да ръководи обвинени ето в това дело, ваша светлост. Имаме доказателство от личен характер, което…

— Чух достатъчно приказки — прекъсна го Хил. — Имаме изслушване в реалния свят там навън и бих искал някой ден да се върнем към него. Господин Харди, нека видя какво носите. Ако искате, направете постъпки и аз ще издам заповед.

 

 

— Разбира се, че знаех, че съдията няма да ги принуди да се оттеглят, фактът, че Тори някога е имал лична връзка с нея не е достатъчен, дори и ако можем да го докажем без преразказване на чужди свидетелства. Както негова светлост правилно отбеляза. — Фримън бе в добро настроение, опитвайки се да настрои Коул на масата на защитата, докато чакаха съдия Хил да влезе в залата след дългия спор в кабинета му. — Освен това, имаме нужда от написано възражение, бележка до главния прокурор и доста повече неща, отколкото имаме. — Дейвид прояви слаби признаци на разочарование, които Коул почувства, когато попита защо са поискали оттеглянето на областния прокурор от делото. Но това не бе достатъчно да притъпи удоволствието му от резултата — И няма да има никакъв начин Прат да се измъкне.

— Така ли? И въпреки това искате от тях двамата да го направят, понеже…

Натъжен от мудността и настойчивостта на ученика си, Фримън започна да говори като учител.

— Защото искаме съдията да види това писмо, Коул. Искаме той да приеме като факт, че Глицки е баща на Илейн — и затова той помага на твоята защита, прекарвайки собствените си хора в полицията. Затова е важно. Пък и искаме да знае, че нашето приятелче господин Тори е спало с нея. Но най-вече се отнася до характера му, което се опитваме да използваме поради причини, които господин Харди би могъл да ти обясни по-добре. Защото, наричай го както си искаш, но Тори е изместил Илейн и в нашата страна това мирише достатъчно на сексуално преследване, за да накара Хил да се замисли. Освен това, между нас казано, на Прат няма да й навреди да чуе за малката му недискретност. Като цяло — усмивката на Фримън беше трудно поносима, — ние просто ги прецакваме, Коул. Играем си с тях, защото и те си играят с нас. Показваме им, че това дело няма да е една политическа победна обиколка, която да завърши с твоята смърт. Междувременно, от другата страна на съдебната зала, двамата обвинители очевидно не си говореха. Те седяха толкова раздалечени, колкото можеха, докато подреждаха чашите си с вода и другите важни неща на масата.

— Засега най-важната причина наистина не е нито една от тези. Тъй като всъщност нямаме нито едно доказателство, че някой друг е убил Илейн, най-доброто, което можем да направим, е да докажем, че животът й е бил поне сложен и объркан. Тя е имала проблеми с мъжете, с работата си, с правото. Лични проблеми. Вярно е, че би могла да бъде убита при нещастно стечение на обстоятелствата като обир, но сега в съзнанието на съдията ясно и силно се очертава идеята, че тя не е средно статистическа жена, която се прибира от офиса си в неделя вечер. С толкова много объркани неща в живота си и с толкова очевидно доказателство, че е напускала страната на следващия ден, какво би помислил?

— Смятам, че е прекалено голямо съвпадение да бъде убита точно тази нощ.

— Правилно. Това повишава залозите, че един от тези хора е имал причина да я убие. — Той сви рамене. — Да ти кажа право, обаче, не бих искал да те отчайвам, но нещата, които имаме, не доказват нищо. Със сигурност не доказват, че не си го направил ти и точно тук е въпросът. Но това трябва да даде на съдията поне малко въпроси за размисъл и той от своя страна да ни позволи малко повече простор за действие. А това, приятелю мой, е целта на занятието.

 

 

Ченгето Глицки си имаше собствени задачи за сутринта.

Представата му се бе променила, след като прочете писмото на дъщеря си, и внезапно теорията на Харди за предишната нощ започна да избистря всички несвързани възможности. Илейн бе открила нещо. Някой, на когото бе вярвала, наскоро я бе накарал да изгуби вярата си в правото. Някога е спала с Гейб Тори. Била е по средата на разследване, включващо Даш Логан, който се мотаеше с Висър, който пък е бил с Кълън Алсоп.

Това вече не бе само един свят на възможности. Повече не претърсваха града за някакъв анонимен стрелец. Глицки можеше да съсредоточи усилията си върху ограничени цели. Теорията на Харди все още бе недоказана, но преди да я изостави, Ейб щеше да изследва границите й.

Тъй като не се чувстваше нито уютно, нито добре дошъл в Съдебната палата, лейтенантът се насочи към Солариума. Всички от екипа, включително и Йън Фолк, бяха пристигнали тук около седем и половина. Ейб мина през писмото и разказа историята. Към осем часа Ейми Ву беше тръгнала с Джина Роук да разпитват различните свидетели, които бяха свързани с делото на Аби Оберлин за оспорване на завещанието. Ако Джин Висър бе заплашвал някой от тези хора…

Къртис Родин имаше добър приятел в офиса на главния прокурор. Харди и Фримън мислеха, че Къртис би могъл да поговори с него и съвсем скоро да го информира за взаимодействието между всички тези събития. Илейн бе преглеждала папките на Логан, когато е била убита. Така или иначе, офисът на главния прокурор нямаше и относително добри връзки с областния прокурор. Въз основа на връзката на Тори с жертвата на убийството, можеше да се предполага, че документите на Логан са съдържали доказателства, че областната прокуратура прикрива нещо, което е довело до убийството. Всичко бе доста мъгляво и недоказано, но също и провокативно и свързано с углавно престъпление, а тези неща щяха да привлекат вниманието на съдията. Надяваха се да получат заповед за разследване на офиса на Логан — и този път заповедта нямаше да бъде насочена към няколко момчета, които случайно са клиенти на Логан, но към цялата практика на адвоката. Към самия Логан. Това беше доста далечна цел, като се имаше предвид, че нямаха започнато дело — но поне можеха да разтърсят властите и да накарат някои от тях да направят някоя грешка.

Джон Ингълс трябваше да намери Висър и Логан и да ги призове, така че да бъдат в съдебната зала, ако Харди стигне дотам, че да има нужда от тях. След това, придружен от Трея и може би Глицки, който трябваше да проведе няколко телефонни разговора, Ингълс щеше да провери още няколко ресторанта и хотела. Глицки бе убеден, че все някой трябва да е видял Илейн онази нощ. Той не вярваше, че тя се е разхождала сама в центъра на града в един през нощта. Била е придружавана от убиеца си.

Но Глицки, Харди и Фримън бяха съгласни, че най-добрият им удар, не само при намирането на доказателства, но и в представянето на цялата тази линия и разследване на изслушването, се основаваше върху връзката Кълън Алсоп/Ридли Бенкс/Джин Висър/Йън Фолк, каквато и тя. Фолк щеше да отиде в съда с Харди и Фримън, в случай че се нуждаят от него. Той мразеше Тори и целия апарат на областния прокурор и беше на тяхна страна, един ценен свидетел от полицията, който бе враждебен към обвинението.

Но омразата нямаше да бъде достатъчна и Глицки сега говореше по телефона с Пол Тию, обяснявайки му идеята си. Пред него бяха копията от докладите на лабораторията и от мястото на смъртта на Кълън Алсоп, които Тию бе успял да донесе.

— Правилно — казваше той. — Знам това. Но лабораторията не бе търсила никакви специфични отпечатъци, нали така?

— Ейб. — Тию говореше с разумен тон. Искаше да помогне, понеже харесваше и уважаваше Глицки, но искаше да остави това в пълна тайна, защото иначе и собствената му работа щеше да бъде заплашена. А отиването в лабораторията по дело за убийство, върху което не работеше, и искането на бърз повторен анализ на данните им съвсем не бе запазване на тайна. Бързо щеше да се разчуе из сградата. — Какво трябва да ги попитам? Това е стая в долнопробен хотел. Аз също четох рапорта. Не са чистели особено често мястото. Имало поне десетина ясни отпечатъка. Прислужниците, минали наематели, можеш да се сетиш. Те не биха прехвърлили през компютъра всеки намерен отпечатък.

— Ами на самата чанта? Пол, докладът в момента е пред мен. Имало е още един от отпечатък, освен този на Кълън. Един.

Гневът на Тию се усети по жиците.

— Проблемът не е в компютъра, Ейб. Не е отговарял на отпечатъците на хората, които са били наоколо или са живеели там, когато полицията е пристигнала. Никакво съответствие.

— Знам. Но отпечатъкът е достатъчно ясен, би могъл да бъде сравнен с наличните данни — Това бе файл в щатския компютър с отпечатъци на хора с криминални досиета, с които лабораторията сравняваше намерените на мястото на някое престъпление. Полезна база данни, която можеше да намери съвпаденията бързо и евтино. Но за целта бе нужен качествен и ясен отпечатък. А този на чантата бе частичен и неясен. Беше достатъчен, за да бъде сравнен от опитен и умел специалист, но не и от машина.

— Искаш от мен да му направя изследване? Може да отнеме месец и…

— Не. Едно сравнение. Висър. Това е всичко.

Молбата не бе чак толкова трудна. Висър бе частен следовател и бивш полицай. Отпечатъците му трябваше да са в архива. Тию бе сигурен, че би могъл да намери комплект, дори и в самия отдел „Убийства“. После за половин час би могъл да направи сравнението в лабораторията, независимо от това колко време щеше да им отнеме да стигне до това…

— Не питай — изкомандва Глицки. — Изискай.

 

 

В съдебната зала Харди отдели колкото време можа на смъртта на Кълън Алсоп. На свидетелското място бе Сол Уестбрук, младият обществен защитник.

— И така. Господин Алсоп е бил в затвора от седем дни, преди да ви информира, че е направил сделка с областния прокурор, свързана с информацията му за оръжието на убийството. Така ли е?

— Да.

— И през тези шест дни имахте ли възможност да се срещнете с него?

Уестбрук погледна към скута си и се консултира с книжата, които бе взел със себе си.

— Срещнахме се два пъти — веднъж тук, в Съдебната палата, и после на следващия следобед в затвора.

— Разговорите ви продължителни ли бяха?

— Първият тук в съда не бе особено продължителен. Говорихме за пледирането му, за условното му освобождаване, за вариантите.

— Ами вторият в затвора? По-дълъг ли беше?

Младият мъж отново погледна бележките си.

— Да. Говорихме почти час.

— И по време на тази среща спомена ли се името на обвиняемия в това дело, Коул Бърджис?

— Да. Двамата се познаваха. Кълън бе чул, че е арестуван за убийство и искаше да разбере дали знам нещо по въпроса.

— И вие казахте ли му?

— Само това, което бях чел. Че нещата не изглеждат много обнадеждаващи за него.

— Той спомена ли за пистолета?

— Не.

— Господин Уестбрук, само четири дни по-късно вие отново се срещнахте с господин Алсоп след неговото споразумение с офиса на областния прокурор. Тогава споменахте ли му за този пропуск? Че преди не ви е казал за пистолета?

— Да.

— И какъв бе отговорът му?

— Каза ми, че е мислел, че би могло да бъде счетено за престъпление, ако се разбере, че е имал пистолет. Не искал да бъде намесен в дело за убийство.

— Но очевидно по някое време през тези четири дни е решил, че все пак ще е добре да предаде тази информация, така ли е?

— Ами, явно е така.

— Но никога не е обсъждал този юридически проблем с вас, неговия адвокат?

— Не, не е.

Харди се върна до масата си и отпи глътка вода. Това нямаше да доведе до нищо. Бе се надявал, че нещо ще хрумне на Уестбрук на свидетелското място и това ще пораздвижи нещата, но бе стигнал дотук и изворът бе пресъхнал. Харди улови погледа на Фримън и след кратко колебание, Дейвид кимна. Дизмъс се обърна към съдията.

— Ваша светлост, ако съдът позволи, моят колега има няколко въпроса към този свидетел.

Идеята не се хареса на Хил, но в този момент той не харесваше нищо.

— Господин Харди, вие знаете правилата — един свидетел, един адвокат. А това е вашият свидетел.

— Да, ваша светлост. И ако искате, ще накарам господин Фримън да напише въпросите си, така че да мога да ги задам на господин Уестбрук, но от гледна точка на времето…

Нетърпението бе една от отличителните черти на Хил.

— Само веднъж, господин Харди — каза той гневно. — Един единствен път, не повече. Господин Фримън, можете да започнете.

Фримън се изправи зад масата на защитата. Заговори с пресилено спокойствие:

— Господин Уестбрук. Току-що свидетелствахте, че господин Алсоп никога не е обсъждал с вас този доста значим юридически въпрос, така ли е?

— Да, сър.

И изведнъж Фримън издаде главата си напред и избухна.

— И ЗАЩО НЕ? — Той заобиколи масата атакувайки. — Питали ли сте клиента си с кого е разговарял по този спешен въпрос? Не изпитвахте ли съмнения, че той просто сам е решил да игнорира опасността да бъде подведен за убийство?

— Възражение! — Атаката себе появила изневиделица и хвана Тори неподготвен, затова му бе нужно известно време, за да отговори и сега той запелтечи: — Позовава се на чужди думи и спекулира.

Но Фримън бе в свои води и препускаше напред. Гласът му отново изгърмя:

— Всичко, свързано със сделката на Кълън Алсоп с областния прокурор, освобождаването му от затвора й смъртта му е изключително важно.

В съдебната зала надвисна мълчание. Фримън бе с ръце на кръста, обърнат към съдията. Поведението му бе напълно извън правилата, но вдъхваше доверие и Хил се поддаде.

— Възражението е отхвърлено — постанови той.

Фримън учтиво наведе глава, благодари на съдията, после се обърна и се насочи към наивния, чаровен и скован Уестбрук.

— Срещнахте се с клиента си, след като той бе направил споразумението, нали?

— Да.

Фримън се приближи до свидетелското място и продължи атаката си.

— Защо не го попитахте за това?

— Не знам.

— Не знаете ли? А аз мисля, че знаете, сър. — Думите излязоха накъсани и акцентирани. — Знаехте, че тази сделка вони, нали? Че това ще се върне към него и ще му навреди. Така ли е?

Объркан и несигурен какво точно означава въпросът, Уестбрук измърмори:

— Ами…

Тори бе на крака и извика:

— Възражение!

Фримън протегна триумфиращо ръце, сякаш той бе доказал някаква важна теза.

— Да — каза той. — И сега се доказа. Нямам повече въпроси.

 

 

— Не знам какво направи точно тогава, Дейвид — каза Харди, — но бе забавно да се наблюдава.

Съдът бе разпуснат, след като Уестбрук освободи свидетелското място. Двамата не бяха станали от масата на защитата. Коул бе отишъл до тоалетна с един пристав, така че бяха сами. Фримън не бе показал и следа от задоволство след представлението си. Той понижи глас.

— Съвсем скоро ни трябват някакви факти или сме загинали. Ако бях на мястото на Хил, независимо че става въпрос за углавно престъпление, щях вече да съм се разпоредил и нашето момче щеше да отиде на съд.

Харди се обърна и огледа залата зад себе си. Глицки и Трея още ги нямаше. Също и Логан. Мислеше, че ще разпознае Висър, ако го види, но не го виждаше. Мускетарите бяха по задачите си. Той нарисува няколко малки кръгчета в юридическия тефтер пред себе си. Мислеше, че знае толкова много за делото, но дори и да бе заложен живота му, не можеше да си представи начин, по който да представи тази ключова информация пред Хил.

— Трябва да започнем да говорим за тези подозрителни връзки и да се надяваме, че съдията ще се заинтересува.

Фримън поклати глава в знак на несъгласие.

— Не. Трябват ни факти — повтори той. — Сега.

Харди престана да си драска.

— Дали Ридли Бенкс е част от всичко това, връзката му с Кълън? И двамата са мъртви или липсващи. Това са фактите.

Възрастният мъж все още не бе убеден и цъкна с език.

— Доста тънка нишка — каза той.

Но докато Глицки или някой друг не уцелеше нещо важно, това бе всичко, с което разполагаха.

 

 

Йън Фолк очевидно бе изненада и за обвинението, и за съдията. След като се закле и обясни за работата си като полицай в отдела по наркотици, Хил спря Харди и го извика при себе си.

— Господин Харди, доколкото мога да кажа, последният ви свидетел не носи нищо съществено по делото. Бях ви обещал допълнително отлагане до този момент, и все още държа на това заради тежестта на делото, но няма повече да толерирам подобни удари напосоки. Ако смятате да измъкнете нещо от този свидетел, по-добре е то да стане дяволски ясно в най-кратък срок или ще го отхвърля. Разбрахте ли ме?

Харди преглътна, въпреки че устата му бе суха.

— Да, ваша светлост.

 

 

Трея отвори най-горното ляво чекмедже на бюрото в старата с и кутийка в „Ренди Джекмън“. Струваше й се, че е работила тук доста отдавна. Лицето й помръкна.

— Знам, знам, знам, че не съм я изгубила. Толкова съм изморена, че мозъкът ми не работи.

Глицки постави ръка на рамото й.

— Не си ли доспиваш?

Тя се завъртя на стола си и постави нежно длан на лицето му.

— Спри.

Той я целуна, след това се изправи и седна на ръба на бюрото й.

— Добре — каза той. — Нека започнем оттам, където си била, когато ти я е дала.

— Бях в офиса й.

— Където търсихме папките през цялото време?

— Да. — Трея рязко стана. Глицки я последва по коридора до сега позната му стая. Тя влезе и застана до ниска кантонерка за папки. — Ето тук бях. Тя носеше коженото си куфарче и влезе и… — Младата жена затвори очи, опитвайки се да си спомни.

Глицки, доволен да наблюдава беглата промяна по лицето й, я остави да помисли.

— Аз държах — това е — държах някакви папки и тя хвърли куфарчето си на бюрото, извади една папка и ми я подаде, докато говорехме. Нейната среща. Трябваше да бърза.

— Така че тя е била с другите ти папки?

Трея кимна.

— Но аз също се прибирах вкъщи. Беше почти време за вечеря. — Пое дълбоко дъх и затвори очи. — И първото нещо, което чух следващата сутрин, бе за нея и после всичко останало…

— Никога не си я описвала.

Трея отново се върна в кутийката си и замислено седна. Изведнъж завъртя седалката и придвижи стола през малкото пространство до хоризонтална банка с метални кантонерки за папки. Отвори долната кутия и въздъхна с облекчение.

— Ето ги тук. — Наведе се надолу и измъкна хлабаво вързани папки, вероятно около дванайсет. Отвори най-горната, пак въздъхна и я подаде на Ейб. — Това е онази след завръщането й от офиса на Логан. Изглежда като счетоводна книга, регистър на чековете.

Глицки прелистваше пресниманите страници, около двайсет-трийсет. В един момент спря с учудено изражение.

— Тук липсват няколко поредни номера — каза той и прелисти следващата страница. — Тук още два. Защо?

Тя взе страниците и започна да ги изучава.

— Не съм сигурна. Вероятно празни чекове — отвърна младата жена. — А ти какво мислиш?

— Мисля, че е странно — отговори Ейб. — Доста странно.