Джон Лескроарт
Предварително изслушване (40)

40

Шокирана от показанията на Естел Голд, съдебната зала колективно притаи дъх. Самата Прат няколко пъти отвори и затвори уста, докато най-сетне стана на крака и успя да проговори.

— Не съм я убила — прошепна тя. След това повтори по силно: — Не съм я убила.

От мястото си в средата на съдебната зала, Харди отговори любезно:

— Не, не мисля, че сте го направила, госпожо Прат.

— Но тогава… — Хил едва не падна през катедрата си.

— Господин Харди?

— Защитата призовава Гейбриъл Тори.

Независимо от всичко, главният помощник не даваше признаци, че е победен. Той седна с изправен гръб на свидетелския стол, лицето му бе сковано, но не и изплашено. Каквото и да се случваше, той изглеждаше готов за борба. Харди стоеше спокойно на няколко крачки пред него.

— Господин Тори, срещнахте ли се с Илейн Уейджър в нощта, когато тя бе убита?

— Не, разбира се.

— Не? Не беше ли това понеже цялата вечер сте бил навън с госпожа Прат?

— Не, Не съм бил с госпожа Прат.

— Така е. Не сте бил. Иначе Естел Голд щеше да ви види в „Дейвидс Дели“, нали?

— Предполагам, че е така, щом е видяла Шарън, както казва.

— Но тази сутрин не казахте ли на колегата ми Дейвид Фримън, че точно си спомняте, че сте прекарал цялата вечер на убийството на Илейн Уейджър с Шарън Прат?

За първи път се появи леко колебание.

— И какво, ако съм му го казал?

— Не е ли вярно?

— Не.

— Имате предвид, че е още една лъжа?

Сардонично изсумтяване.

— Кога ще спра да мамя жена си, нали? Отговорът е, че исках да се отърва от него. Той е истинска напаст. Казах му нещо, което би ми свършило работа.

— Добре. — Харди хвърли поглед към съдия Хил, след това се върна на Тори. — Тогава бихте ли казали на съда истината за това какво сте правил в нощта на убийството на Илейн Уейджър?

— Бях в апартамента си, сам.

— И какъв е адресът на вашият апартамент?

— Буш Стрийт 564.

Харди повтори номера.

— И на колко пресечки е това от Мейдън Лейн?

Тори сви рамене:

— Не знам. Не съм ги броил.

— Интересно — отбеляза защитникът. — Помислих, че сте го направил. Аз ги преброих тази сутрин. Три.

Надут и арогантен, Гейб се обърна към катедрата и заговори съдията:

— Ваша светлост? Що за въпрос? Това е абсурдно. Бих искал да бъда освободен.

Но Хил не се поддаде.

— Не мисля така, господин Тори. Господин Харди, продължете.

— Благодаря ви, ваша светлост. — Той се върна към свидетеля си. — Така. Значи сте прекарал цялата нощ в апартамента си, на три преки от Мейдън Лейн. Така ли е?

— Да.

— И не сте го напускал нито веднъж?

— Не.

Затруднен, борейки се с гнева си, Харди пое в друга насока.

— Не е ли вярно, господин Тори, че господин Висър ви е осигурил оръжието?

Това предизвика истински смях.

— Абсолютно не. Не притежавам оръжия. Никога не съм притежавал.

— Не сте получил никакво оръжие от господин Висър, така ли?

— Точно така.

— Осъзнавате, че вашият приятел господин Висър ще ви предаде, за да си осигури имунитет, нали?

Това не бе никакъв разумен въпрос, но никой не възрази и за Харди това бе достатъчно. Искаше да отведе нещата до Тори.

И, на практика, тезата на защитата забави Гейб. Лицето му го показа. Харди не остави момента да му избяга.

— Висър е участвал и в кашата около „Жиронд“, нали? И Логан? След като веднъж бъдат обвинени в съучастие в убийството на госпожица Уейджър…

— Спри за момент. Тази нощ и двамата са били в Ел Ей.

Харди се обърна и застана в лице с областния прокурор.

— Добре, тогава остава само госпожа Прат, нали? Тя е била с госпожица Уейджър…

Тори помисли за някакъв отговор, след това сви рамене:

— Това не знам. Съмнявам се.

Харди продължи да наблюдава Прат, докато истината стигна съзнанието й — че той го бе направил, а и изглежда се бе стигнало дотам, че нейният главен помощник, любовник и политически съветник бе готов да я предаде. И това, най-сетне, бе повече, отколкото тя би могла да понесе. Стана на крака.

— Ти се съмняваш! — тя почти пищеше. — Не, ти знаеш това, Гейб. Знаеш, че не съм аз.

Тори гледаше право напред с абсолютно ледено изражение, Както Харди забеляза, лицето на Прат първо омекна, след това се втвърди, когато тя прие онова, от което очевидно се боеше и отричаше през цялото време. За десет секунди, пред очите на Харди, тя остаря с десет години.

Той й заговори:

— Телефонирала сте на господин Тори по някое време през нощта, нали, госпожо Прат? Докато сте спорили с Илейн в „Дейвидс Дели“? След като е станало ясно, че нещата не вървят на добре? Нямало е да можете да я убедите да си затвори очите, нали?

— Беше „Жиронд“. — Прат бе увесила глава и сега я вдигна. — Договорите за малцинствата. Тази част за нея бе свещена. Точно тази манипулация не бе способна да прости на Гейб.

Тори й се сопна:

— Млъкни, Шарън. За Бога! — Той ставаше от свидетелското място. — Не бъди глупачка.

Кратък горчив смях, преди да успокои изражението си. Сега гледаше спокойно своя предател.

— Нима смяташ да ги оставиш да ме обвинят, Гейб? Мислиш ли, че ще седя кротко и ще ги оставя да го направят?

Тя отново се обърна към Харди и съдията.

— Той лъже. С Логан не бяха дългове от залагания — бяха удари под пояса на конкурентите на „Жиронд“. Когато Илейн попадна на тях за първи път и му се обади — понеже някога го бе харесвала — той й каза, че ще премахне проблемите, което се оказа поредната лъжа. Тогава тя дойде при мен.

— Шарън, не можеш…

Тя не му обърна внимание, съсредоточила празен поглед върху съдията. Сега нищо не можеше да я спре.

— Той не си беше вкъщи, когато отидох дотам онази нощ. Каза ми, че след като съм се обадила, се притеснил и излязъл да се разходи, за да си проветри мозъка…

— Шарън! — Тори не се предаваше. — Спри. Не разбираш ли? Все още нямат доказателства. Нищо не ме свързва с оръжието…

Спирайки го с продължителен поглед, тя най-сетне заговори без следа от вълнение.

— Висър ти даде пистолета, Гейб, и всички в тази зала го знаят.

— Няма нищо…

Шарън го прекъсна:

— Знаеш как става. — Тъжно поклати глава. — Сега ще намерят всички доказателства, от които се нуждаят. Ще прегледат дрехите ти, ще сравнят нишките с нещо върху Илейн. Ще има кръв по обувките ти.

Прат погледна към съдията и спря да говори.

В настаналата тишина, Харди спокойно се върна до масата на защитата, застана зад клиента си и постави ръце на рамене на младия мъж.

— Ваша светлост — каза той, — защитата се оттегля.