Александър Мирер
Домът на скитащите (67)

Интриги

Лицето на командора на Пътя беше пепеливо, с кафеникав кръг край челюстите. Беше уморен като преследван кург. Но нямаше време за бавене. Офицерите едва бяха успели да приберат робота на мястото му и да си отидат, а Нурра да доложи, че госпожа Тачч е приела поканата, когато се яви Сулверш. Той също приличаше на кург, но по-друг — кург-ловец, който тича по следа.

— М-мм, намери ли? — лениво попита командорът. (На Сьовка зверски му се спеше. Спеше му се. Ама така не може. Това е гавра с човека. Повдигаше му се и в очите му като медузи плуваха някакви желеподобни петна. Да спи…) — Намери ли?

Сулверш хвърли подозрителен поглед към „Глор“, който седеше зад преградката си. Закри го с гърба си. Със свиреп шепот изхриптя:

— Ръкавици, ваш-ш! Не разбирам! Измяна…

— Номерът? — невъзмутимо пропя командорът на Пътя.

— Позволете, е, да доложа… Вашият номер, ТВ–003! — Сулверш с отвращение вдигна новичък чифт всекидневни ръкавици. — Ама че наглост! Под седалката на вашвидливост…

— М-мда… Дръвник! Заповядах да изпратиш намереното на Стражевия.

— Така че са изпратени осем чифта! Този, е, се осмелих!… — рапортува офицерът. — Да го покажа на вашвидливост…

Той, нещастният, все още се надяваше, че ръкавиците ще се окажат истински. Физиономията му безхитростно изразяваше всичко — и надежда, и чувство за вина. Огледът на ракетата беше негово задължение: Но основната съставна част беше подозрителност с известен оттенък на мечтателност. „Ами ако… — питаха очите му. — Ами ако този чифт — ей този — е истинският детектор на ваша предвидливост? А този, който е на вас, е фалшив? И вие, уважаеми мой командоре, съвсем не сте Велик, а подменен?“

През пелената на умората Джал ясно четеше всичко това като цветен график върху екран. Много му се искаше да каже: „Съжалявам, момче. Изглеждаше достойна личност, а се оказа лакей. Само робите изпитват радост при чуждото падение. «Блъсни падащия.» Преход от раболепие към злорадство — това е истинското клеймо на роба.“

— Ти казваш, че си ги донесъл да ми ги покажеш? Би-жутер-р… — Свали от ръката си едната ръкавица, после другата. — Сложи ми ги.

Сулверш подскочи, сложи му намерените в ракетата ръкавици. Детекторите се скъсаха с характерното копринено изпукване.

— Убеди ли се? Попитай на Стражевия какво е показал анализът.

— Така че е рано, ваш-ш… Не са стигнали още — с отпаднал глас промърмори Сулверш. — Вашвидливост, аз ще подам рапорт. Е, за оставка…

— Не разбирам. Нужен си ми — отряза командорът на Пътя. — Провери ли ракетата? Потегляме за Големия Блестящ.

Знаеше какво прави. Анализът в лабораторията на Стражата ще открие фалшификацията на детекторите, намерени от Сулверш. Щом е така, значи ръкавиците на самия командор са истински. И командорът е истински, не е подменен. И Сулверш ще излезе виновен за всичко. Той е проспал чуждите предмети в личната ракета на Джал. Той, началникът на Стражата на командора, е проспал заговора, а щом има фалшиви ръкавици, значи има и заговор. И освен това той на два пъти се осмели да подозира подмяна, когато нямаше такава, и с това нанесе на своя господар тежко оскърбление.

В ракетата господин Сулверш седеше тихо като уловено зверче. Преди старта понечи да лапне таблетка „антиграв“ — очакваше обичайните номера с ръчното управление. Командорът рече:

— Прибери я. Ще летим по въженце.

На пилотски жаргон „по въженце“ означаваше автоматично управление. Излетяха. Двигателите лекичко прехвърлиха ракетата на голяма елипса, насрещна на орбитата на Блестящия. През това време командорът на Пътя си почиваше, изтегнат в прохладния скафандър. Като се наслаждаваше на прохладата и безтегловността, той се обърна към офицера.

— Сул! Говори без протокол. Слушам те.

Сулверш като охлюв извади главата си в шлема.

— Вашвидливост! Е… Затруднявам се.

Тогава заговори Джал и разби последните надежди на началника на Стражата си. Обясни му, че заговорът срещу великия командор съществува. Че заповедта, дадена на Сулверш от Шефа — да удвои бдителността си, — е предизвикана от този заговор, а той е открит не от кой да е, а от господин Глор. Че по молба на командора Глор е сложил парадни ръкавици, за да могат чхагите да го помислят за свой агент, на когото е поръчано да подмени в ракетата особата на Джал. И затова злосторниците са скрили сандъчето с ръкавиците в ракетата.

Кръгът от лъжи бе затворен. Голямата лъжа трябва да съдържа в себе си елементи на истина. Оплетен в мрежата й, началникът на Стражата — единственият бдителен човек в обкръжението на командора на Пътя — ставаше безопасен.

Остатъкът от пътя командорът си почиваше. Помръдна само веднъж — за да прехвърли ролката с микрофилма, заснет от робота, в нагръдния джоб на скафандъра си.