Александър Мирер
Домът на скитащите (57)

Господин началникът на стражата

Сулверш дойде на себе си. Очите му бързо огледаха работилницата и се спряха върху ръкавиците на Сьовка. С други думи — върху „детектора-опознавател“ на негова предвидливост.

— Подхвани го! — извика Джал.

Нурра подхвана Сулверш за портупея. Господин старшият офицер пухтеше, разпалвайки справедливия си гняв. Тръсна ръката на адютанта от портупея си, пак вдигна лъчемета…

— Вие сте не-е-вероятен дръвник, господин началник на Стражата!

След тези думи на негова предвидливост гневът на господин Сулверш моментално се изпари. И най-после проумя, че дясната ръка на командора е облечена във всекидневна ръкавица. Изплашено се изпъна:

— Ще се осмеля най-покорно да попитам…

— Аз трябва да питам, аз! — гърмеше „командорът“, като слагаше и втората си ръкавица. — Др-ръвник! „Посредник“ ли не си виждал?! Ще ти взема дипломата, главоного насекомо!

Последният израз беше любимата ругатня на Джал, която той употребяваше на подстъпите към великия гняв. Оказа се, че да си командор на Пътя не е по-трудно, отколкото да си монтажник от висш разряд. Езикът сам си знаеше какви думи да подбере. И наистина командорът се подчиняваше на Сьовка по-охотно, отколкото Глор…

Нурра се осмели да захихика. Джал се нахвърли върху него:

— Момче, затваряй си устата! Включвай двигателите и да те няма!

Адютантът едва промълви „Слушам!“, което повече приличаше на хълцане, и се скри в тунела, Сулверш объркано виреше глава, докато се опитваше да застане мирно, и чукаше каската си в „посредниците“ на тавана.

— Кажи ми, Сул, в името на Пътя… да не си се побъркал?

— Съвсем не… Е…

— Тогава защо включи „посредника“?! Говори без церемонии, проклета каско!

Най-после офицерът разбра — обвиняваха го, че сам себе си е „възнесъл в Мислещ“. Сам е дръпнал конеца на „посредника“. Разбира се, по никакъв начин не можеше да си спомни събития, които не се бяха случили. Но прелестта на ситуацията се състоеше в това, че при прехвърляне се губи паметта за предшествуващите секунди — така наречената амнезия при прехвърляне. Сулверш помнеше само как бе подал всекидневните ръкавици на командора. И повярва. Хвана се за гривната: дали целият свят не е чул за позора му? Командорът на Пътя се ухили:

— Момчето излезе съобразително, Сул. Изключи гривната ти. Трябва да си му благодарен до края на този живот и до края на всичките си животи, ясно ли ти е? Та защо го направи?

— Вашвидливост, не съм правил нищо, кълна се в Пътя! — зарева Сулверш.

— Хайде-хайде, успокой се… Объркал си се, случва се. Според устава ти поиска всекидневните ми ръкавици. Похвално. Подадох ти „посредника“, свалих ръкавиците и ти от смущение дръпна спусъка. Дръвник… Е, така ли беше? — Челюстите на Сулверш тракаха, той умолително вдигна ръцете си в скъсани ръкавици. — Добре, добре… Всичко ще си остане между нас. Ще заповядам на адютанта да мълчи. Ще изпиша ръкавиците ти, като по грешка сложени от самия мене. Резервните при тебе ли са? А-р-рш!

Началникът на Стражата предано изхлипа и като мечка запълзя през тунела. А Сьовка се възползува от случая, за да извика при себе си Нурра и да му внуши да си държи езика зад зъбите. И изобщо повече да си мълчи. Затворническият му лексикон съвсем не е подходящ за монтажник от висш разряд.

— По-често приклякай, не се намесвай в разговорите. Ако е необходимо, отговаряй кратко и навсякъде прибавяй „господин офицер“, „господин инженер“ и прочее. Бъди много внимателен… И ръкавици нямаш, само парадните…

— Велики командоре, наша надежда — прошепна Нурра и се озъби с невъобразимо безсрамие. Ама че тип! — Слуш-ш, ваша предвидливост! — кресна Нурра.